Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Пазарджик 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен
състав, в открито заседание на двадесет и девети септември, пред две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА ПАЛОВА
НИКОЛИНКА ПОПОВА
Секретар Н.Въгларова
като разгледа докладваното от
съдията Попова
въззивно гражданско дело № 539/2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба ,
подадена от Д.Т. Кежов ЕГН ********** *** представляван от адв. В.М. от САК ,
със съдебен адрес *** , офис 4 срещу Решение № 645 / 29.06.2020 г. на Районен съд гр. Пазарджик постановено по
гр.д. № 4426/2019 г. С посоченото решение, Пазарджишкият районен съд е отхвърлил исковите
претенции на Д.Т. Кежов ЕГН ********** *** против Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението „
при Министерство на вътрешните работи с административен адрес : гр. София, ул.
„Пиротска „ № 171 А представлявана от гл. комисар Николай Николов да му бъде
заплатена сумата в размер на 1747,92 лв. представляваща неизплатено допълнително
трудово възнаграждение за положен извънреден/нощен труд през периода от 05.11.2016
г. до 05.11.2019 г. , както и обезщетение за забава в размер на 146,89 лв. , дължимо за периода от първо число след
изтичане на всеки тримесечен период на
сумирано изчисляване на работното време до
датата на подаване на исковата молба , ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане
и сторени съдебно- деловодни разноски.
С
жалбата се излагат оплаквания от
решението и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че същото е
неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния
закон. Счита, че основният спорен въпрос по делото е точното
прилагане на закона и тълкуване на правните норми, относими към нормалната
продължителност на нощния труд и заплащането на допълнителното възнаграждение
за него на лицата, работещи по служебно правоотношение в системата на МВР. Заявява се, че съгласно разпоредбата на
чл.187, ал.1 от ЗМВР, не се установява разрешена продължителност на труда през
нощта, а се има предвид , че работните часове на положения труд през нощта не следва да надвишават 8 часа на
24-часов период. Поддържа се , че в чл.
188 ал.2 ЗМВР се съдържа изрична
препратка към КТ - за държавните
служители , които полагат труд за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., като указва
, че същите се ползват от специалната му закрила. Именно част от тази специална
закрила била изричната уредба на чл. 140 ал.1 КТ , съобразно която нормалната
продължителност на работното време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа , като нощен е трудът , които се
полага от 22,00 ч. до 06.00 ч. / чл. 140 ал.2 КТ/. Поддържа се , че за
процесния период – нито в ЗМВР , нито в подзаконовите актове за неговото
прилагане – се съдържа алгоритъм за
определяне на размера на паричния еквивалент на възнаграждението за този
положен труд и методиката за преизчисляване с коефициент 1,143 . По силата на
препращащата норма на чл. 188 ал.2 ЗМВР
следва да се прилага чл. 9 ал.2 НСОРЗ. Твърди се , че районният съд е
постановил своето решение, в противоречие както с тълкуването дадено в ТР № 6 /
06.11.2013 г. по ТД № 6 / 2012 г. на ОС на ГК на ВКС относно недопустимостта на
диференциран подход спрямо служителите на МВР по отношение на редица техни права, така и в
противоречие с Директива 75/ 117 /ЕИО, която също въвежда принципа на равно
третиране на работниците и
служителите и забраната за дискриминация по отношение на прилагане на основните
правила на трудовото право. Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и
съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции
да бъдат уважени изцяло. Претендират се направените пред двете
инстанции съдебно- деловодни разноски. Не се сочат нови доказателства.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор,
подаден от Главна дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението „ – МВР представлявана от директора гл. комисар
Николай Николов чрез юрисконсулт С.С.. Оспорва се подадената въззивна жалба.
Излагат се подробни съображения относно
точното приложение на материалния закон. Претендират се разноски.Предявява се възражение за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Не се
сочат нови доказателства.
Страните се представляват в с.з от своите процесуални
представители , които поддържат своите доводи и възражения.
Въззивната жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от надлежно упълномощен представител на страна, която има
правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и следователно
същата е допустима за разглеждане по същество.
Пазарджишкият
окръжен съд, при служебната проверка
валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира,
че същото е валидно и допустимо.
По същество. В исковата молба ищецът Д.Т. Кежов
ЕГН ********** *** представляван от адв. В.М. от САК , със съдебен адрес *** ,
офис 4 е предявил срещу Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението „ –
МВР искове с правно основание
чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата
от 1500,00 лв., представляваща допълнително възнаграждение за нощен труд, положен от ищеца през периода 05.11.2016
г. до 05.11.2019 г. , получен в резултат
на преизчисляване на положения нощен
труд , съобразно въведената с НСО РЗ методика, както
и обезщетение за забава в размер на 220,00 лева, дължимо за периода до датата
на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на
задължението, както и направените разноски. Ищецът твърди, че през процесния
период е полагал труд като „Старши Пожарникар
„ при РС „ПБЗН“ гр. Пазарджик съм ГД „ ПБЗН“ – МВР по служебно правоотношение. Твърди
също така, че през процесния период е изпълнявал служебните си задължения на
смени / дневни и нощни / всяка от които с продължителност от 12 часа , съгласно
утвърден месечен график при сумарно
отчитане на работното време. Твърди , че за исковия период е положил общо 230
нощни смени / нощен труд/, който след преизчисляването му с коефициент 1,143 дава
дължимост на негово възнаграждение в размер на 1500,00 лв. , но същото до
момента не му е платено.
Ответната
страна е депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорва предявения
иск по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е държавен служител
по служебно правоотношение.
Страните
ангажират доказателства в подкрепа на становищата си.
По делото няма спор, че за периода от 05.11.2016
г. до 05.11.2019 г. ищецът
е полагал труд на длъжност „Старши Пожарникар „ при РС „ПБЗН“ гр. Пазарджик съм ГД „ ПБЗН“ – МВР . Не се спори, че
страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е
държавен служител, и приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е
ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По
делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния
период ищецът е полагал труд през нощта / 22. 00 – 06. 00 часа/, а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно.
Спорен въпрос по делото е алгоритъмът на изчисляването на
положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен
нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така
преобразуваните часове труд.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, прието по делото като обективно и компетентно изготвено, се установява, че през периода от 05.11.2016 г. до 05.11.2019 г. ищецът е положил общо 1840 часа нощен труд, който не е отчетен изцяло и не е заплатен от работодателя. Възнаграждението, което ищецът е получил за положения от него нощен труд през посочения период, е общо в размер на 391,28 лева. Размерът на положените часове нощен труд / незаплатен и неотчетен / , приравнени към дневен труд с коефициент 1,143 за посочения период, е общо 1739 часа. Сумата на неначисленото и неизплатено възнаграждение на ищеца за приравнен към дневен, положен нощен труд за процесния период е общо в размер от 1356,64 лева / като брутна сума/, а като чиста сума за получаване след приспадане на дължимия данък по ЗДДФЛ в размер на 1220,98 лв. Обезщетението за забава за процесния период върху тази сума е общо в размер на 146,89 лева.
Според
нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
Текстът
на чл.3, ал.3 от приложимата към процесния случай Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. сочи, че при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в Наредба №8121з-407 от
11.08.2014 г./ отм./ изрично е било предвидено,
че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 /чл.31, ал.2 от
Наредбата/. Такава изрична разпоредба за преобразуване на часовете положен
нощен труд липсва в Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. / обн. ДВ бр.
60/02.08.2016 г. в сила от 02.08.2016 г. / и в действаща за част от исковия
период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. / обн. ДВ бр. 3/10.01.2020 г. в сила от 10.01.2020 г. /. Липсата на такава
норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване
на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи.
Съгласно принципните
разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на
ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение,
като тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон
намира субсидиарно приложение по отношение на тях. Същото разрешение се отнася и
за служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Още повече, че ЗМВР съдържа изрична
разпоредба-чл.188, ал. 2 ЗМВР, която предвижда, че държавните служители, които
полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила
по Кодекса на труда.Следователно при наличие на посочената непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, и предвид
препращането на чл.188,ал.2 от ЗМВР към КТ следва субсидиарно да се приложи КТ
и по
специално чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време, нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място,т.е. приложим
е коефициентът 1,143.
Съдът намира за неоснователни
възраженията изложени в отговора на въззивната жалба , че липсата на
регламентация в действащите Наредби от 2016 и 2020 г. не е непълнота в правната
реграментация, а специален ред за такава регламентация. Прилагането на такъв
подход би довело до лишаване на държавните служители в системата на МВР от тези
допълнителни възнаграждения за нощен труд, като по този начин би ги поставило в
неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и служителите по
трудово правоотношение,които получават такива допълнителни възнаграждения,
съгласно чл.67,ал.7,т.1 от ЗДСл и чл.261 от КТ.
По спорния въпрос с оглед
формираната противоречива съдебна практика с Разпореждане от 26.02.2020 г. е
образувано Тълкувателно дело № 1/2020 г. за приемане от ОСГК на ВКС на тълкувателно
решение , но към настоящия момент , такъв тълкувателен акт не е налице. При наличието
на неяснота в правната уредба съдът следва да тълкува закона, като търси целта
на закона съобразно чл. 46 ЗНА. В тази връзка съдът намира, че целта на законовите разпоредби относно заплащането
на труда на служителите в МВР е да се спази конституционно закрепеното право в
чл. 48 ал. 5 от Конституцията на РБългария заплащането да съответства на извършената
работа. Полагането на нощен труд, без оглед на вида на извършваната
работа,нарушава биологичните ритми и е свързано с вредни за организма последици,които
се компенсират чрез допълнителното заплащане и различното отчитане на нощния
труд. Горното тълкуване е в съответствие и с основния правен принцип за
равенство и недопускане на дискриминация,закрепен и в чл.6 от КРБ и чл.14 от
ЕКЗПЧОС.В случая предвиденото в закона заплащане от 0,25
лв. на час нощен труд няма характера на
допълнително трудово възнаграждение,
нито съответства по какъвто и да било начин на
конституционното задължение трудовото
възнаграждение да е адекватно на положения труд.
Тези изводи не противоречат и
на постановеното Решение от 24.02.2022г. на съда на ЕС
по дело С-262/2020, образувано по
преюдициално запитване от РС- Луковит по дело със същия предмет на спора. Независимо,
че в обхвата на
компетентността на СЕС са включени
общностните норми и вътрешноправните разпоредби, които съдържат такива норми, а
не националното право и функцията на този съд е не да тълкува, може да се
приеме, че съдът на ЕС е
достигнал до същите правни изводи в
т.55 от решението, а именно: че чл.8 и
чл.12,б.“а“ от Директива 2003/88/ЕО на
Европейският парламент и на Съвета от 04.11.2003 г.
относно някои аспекти на организацията
на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че при всички случаи на
приета национална правна уредба, която
да предвижда ,че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от
публичния сектор / каквито са полицаите и пожарникарите/ е различна от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня,следва в полза на тези работници да има други мерки за защита,под формата на продължителност на работното
време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се
компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Освен това в т.79
от решението на СЕС е посочено, че ако не е основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която
разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по
отношение на различните категории работници,намиращи се в сходно положение, би
била несъвместима с правото на съюза и би налагала в такъв случай националният съд
да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста
и целта на
съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид
цялото вътрешно право и
приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да
гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение,
съответстващо на преследваната от нея цел.
По делото не е установено за полагания нощен
труд да има предвидени други мерки на
защита на служителите. В писмено становище по делото във връзка с дадени
указания и в защитата по същество , процесуалният представител на ответника по
жалбата излага доводи за компенсационни механизми
/ първа категория труд, допълнително възнаграждение за прослужено време ,
размер на основния платен годишен отпуск , обезщетения за неизползван платен
годишен отпуск, , обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение, по-
благоприятен режим за заплащане на извънреден труд и др. /, които действително са допълнителни материални
стимули и блага за служителите
предвидено в ЗМВР, но не може да се приеме , че представляват адекватна
допълнителна защита или обезщетение по смисъла на Директивата и решението на
СЕС по преюдициалното запитване, тъй
като тези придобивки ползват всички служители на МВР , а не само полагащите
нощен труд, нито пък тяхното предоставяне
е предвидено да компенсира специално продължителността на труда им през
нощта.
Не е установено по делото
обективен и разумен критерий за разликата в третирането на полагащите нощен
труд по трудово правоотношение и тези по служебно правоотношение. Разликата в допустимата
продължителност на работните часове – нощен труд по
служебно правоотношение /8 часа/ и по трудово правоотношение /7 часа/ не отразява
допустима от закона цел, която да е годна да обоснове разлика в третирането.
При недоказаност на обективен и разумен критерий за разликата в третирането
прави същото несъвместимо с правото на ЕС и води до необходимост на националния
съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен за постигане
на разрешение, съответстващо в най-голяма степен на съответната разпоредба от
първичното право.
Относно
размера на претенцията вещото лице е определило същия при условията на чл.
9,ал.2 от НСОРЗ.Тази разпоредба не поставя изискванията на чл. 9, ал.1 за
работа при трудови норми,за брой нощни часове към брой дневни часове.При така
възприето и по съображения изложени по-горе за приложимостта в случая на
разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ, то съдът приема за установено по делото
валидно възникнало вземане на ищеца към ответника за плащане на сумата от 1220,98
лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
процесния период /след отчитане на вече заплатения на ищеца размер на нощния труд в размер на 391,28 лв. и
приспадане на дължимия към бюджета ДОД / и лихва за забава в размер на 146,89 лв. В
проведеното открито съдебно заседание, ищецът чрез своят процесуален представил
е направил искане и съдът го е уважил, като на основание чл. 214 ГПК размерът
на исковата претенция за главица се претендира като сумата от 1747,92 лв., но тази претенция се явява частично
основателна в посочения по –горе размер
от 1220,98 лв. , тъй като според неоспореното заключение на експерта от тази сума следва да се приспадне , вече
начисленото и платено на ищеца възнаграждение на това основание и
задължителните удръжки за данък. Основателна се явява акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава в
размер на 146,89 лв., до датата на подаване на исковата молба, както и за
присъждане на законната лихва върху главницата , считано от момента на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане.
Предвид
изложеното въззивната жалба се явява частично основателна, а обжалваното
решение като незаконосъобразно в посочената му част следва да бъде отменено и
вместо него , да бъде постановено друго , с което исковите претенции да бъдат
уважени в посочените по-горе размери.
С
оглед изхода на делото на въззивника / при
частичното уважаване на неговите претенции/ се дължат разноски в размер на 271,74 лв. за адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство , а пред настоящата инстанция в размер на 465,83 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение съобразно представените по делото доказателства. По отношение на направеното възражение за
прекомерност на адвокатското
възнаграждение на жалбоподателя в окончателен размер от 980,00 лв., настоящата
инстанция приема , че същото възражение е частично основателно , тъй като
договореното възнаграждение не е съобразено с Наредба №1 от 09.04.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и по специално чл. 2 ал.5 от
Наредбата , според който
възнаграждението се определя съобразно вида и броя на предявените искове / в
настоящия случай два обективно комулативно съединени иска /.Това възнаграждение
не съответства на фактическата и правна
сложност на делото, на неговата продължителност, значително надхвърля минималния размер предвиден в
нормата на чл. 7 ал.2 т.1 и т.2 от Наредбата. Затова съдът приема , че този
размер следва да бъде намален до минималния от 600,00 лв. / като след отчитане
на изхода от делото следва да бъде присъден в размера посочен по-горе /. Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати
следващата се държавна такса в първоинстанционото производство в размер на 54,72
лв., държавна такса пред въззивна инстанция в размер на 27,36 лв. , както и
разноски за вещо лице по сметка на ПРС съразмерно с уважената част от
претенциите в размер на 155,27 лв. Ответникът
също има право на разноски, поради което жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати разноски на ответника /съобразно
отхвърлената част от претенциите / за възнаграждение на юрисконсулт в размер на
30,12 лв.
На
основание чл.280, ал.3, т.3 ГПК решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Мотивиран от
гореизложеното, ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД :
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 645/ 29.06.2020 г. на Районен
съд гр. Пазарджик постановено по гр.д. № 4426/2019 г. в частта в която са отхвърлени
искове на Д.Т. Кежов ЕГН **********
*** представляван от адв. В.М. от САК ,
със съдебен адрес *** , офис 4 против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението „ при Министерство на
вътрешните работи с административен адрес : гр. София, ул. „Пиротска „ № 171 А
представлявана от гл. комисар Николай Николов да му бъде заплатена сумата в
размер на 1220,98 лв. представляваща
неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден/нощен
труд през периода от 05.11.2016 г. до 05.11.2019 г. , както и обезщетение за
забава в размер на 146,89 лв. , дължимо за периода от първо число след изтичане
на всеки тримесечен период на сумирано
изчисляване на работното време до датата
на подаване на исковата молба , ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане ,както и
сторени съдебно- деловодни разноски , вместо което ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението „ при Министерство на
вътрешните работи с административен адрес : гр. София, ул. „Пиротска „ № 171 А
представлявана от гл. комисар Николай Николов да заплати на Д.Т. Кежов ЕГН **********
*** представляван от адв. В.М. от САК , със
съдебен адрес *** , офис 4 сумата в размер на 1220,98 лв. представляваща неизплатено допълнително
трудово възнаграждение за положен извънреден/нощен труд през периода от 05.11.2016
г. до 05.11.2019 г. / като чиста сума за получаване след приспадане на ДОД/,
както и обезщетение за забава в размер на 146,89 лв. , дължимо за периода от
първо число след изтичане на всеки тримесечен период на сумирано изчисляване на работното
време до датата на подаване на исковата
молба , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба – 04.11.2019 г. , до окончателното изплащане .
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 645/ 29.06.2020 г. на Районен съд гр. Пазарджик постановено по
гр.д. № 4426/2019 г. в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението „ при Министерство на вътрешните работи с административен адрес
: гр. София, ул. „Пиротска „ № 171 А представлявана от гл. комисар Николай
Николов да заплати на Д.Т. Кежов ЕГН ********** *** представляван от адв. В.М. от САК , със
съдебен адрес *** , офис 4 сумата в размер на 271,74 лв. представляващи
съдебно-деловодни разноски в първоинстанционното производство, както и сумата в
размер на 465,83 лв. за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението „ при Министерство на
вътрешните работи с административен адрес : гр. София, ул. „Пиротска „ № 171 А
представлявана от гл. комисар Николай Николов да заплати следващата се държавна такса в
първоинстанционното производство в размер на 54,72 лв., държавна такса пред
въззивна инстанция в размер на 27,36 лв. , както и разноски за вещо лице по
сметка на ПРС съразмерно с уважената част от претенциите в размер на 155,27
лв.
ОСЪЖДА Д.Т.
Кежов ЕГН ********** *** представляван
от адв. В.М. от САК , със съдебен адрес *** , офис 4 да заплати разноски на
Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението „ при Министерство на вътрешните работи с административен
адрес : гр. София, ул. „Пиротска „ № 171 А представлявана от гл. комисар
Николай Николов съобразно отхвърлената част от претенциите за възнаграждение на юрисконсулт в размер на
30,12 лв.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: