№ 1411
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20211110141194 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от СТ. Т. В.
против „(фирма), с която са предявени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
установяване недължимост на парично вземане по договор за потребителски кредит PLUS –
01083494/16.08.2007г. в размер на 2 817,24 лева, поради изтекла в полза на ищеца
погасителна давност. С уточнителна молба от 13.01.2021 г., докладвана в открито съдебно
заседание на 23.02.2022 г. ищецът е посочил, че не дължи сумата от 2577, 37лв., от които
1393,94 – главница за периода 28.11.2008- 30.06.2009г., договорна лихва от 224,70 за периода
30.10.2008-30.06.2009г., законна лихва в размер на 958,73 лв.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил отговор от
ответника, скойто е заявил, че признава иска.
Съдът като съобрази разпоредбата на чл. 237, ал. 3 от ГПК намира, че признатото право не
противоречи на закона или добрите нрави, както и че може да се разпорежда с него, намира,
че следва да бъде постановено решение при признание на иска, с което той да бъде уважен.
В тази ситуация и на основание чл. 237, ал. 2 ГПК съдът е освободен от задължението да
излага мотиви, като е достатъчно да се отбележи, че исковете се уважават и решението се
основава на признанието на иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи да заплати направените по
делото разноски. Независимо от извършеното признание на исковите претенции съдът
приема, че ответникът дължи заплащане на разноските, направени от ищеца в
производството в пълен размер, установени за сумата от 116,98 лв. държавна такса. В
конкретния случай, не намира приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК независимо,
1
че ответникът е признал иска. Това е така, доколкото по делото има данни, че ответникът е
искал от ищеца извънсъдебно заплащането на процесните суми, като това обстоятелство
също не се оспорва от ответното дружество.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен
от СТ. Т. В., ЕГН **********, адрес: (асдрес)3 против (фирма), ЕИК ******, представляван
от А. В. Г.- изпълнителен директор, с адрес (АДРЕС) че СТ. Т. В. не дължи на (фирма)
сумата от 2577,37лв. по договор за потребителски кредит PLUS – 01083494/16.08.2007г., от
които 1393,94 – главница за периода 28.11.2008- 30.06.2009г., договорна лихва от 224,70 за
периода 30.10.2008-30.06.2009г., законна лихва в размер на 958,73 лв., поради погасяването
на вземането по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от (фирма), ЕИК ******, представляван от А. В. Г.-
изпълнителен директор, с адрес (АДРЕС) да заплати на СТ. Т. В., ЕГН **********, адрес:
(асдрес)3 сумата от 116,98 лева / сто и шестнадесет лева и деветдесет и осем стотинки/,
представляваща направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2