Решение по дело №12119/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261755
Дата: 16 юни 2021 г. (в сила от 17 юли 2021 г.)
Съдия: Николай Диянов Голчев
Дело: 20205330112119
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 септември 2020 г.

Съдържание на акта

 

            

          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 261755                      16.06.2021 година                           град Пловдив

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XV- ти граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                                           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ

                                                                  

при участието на секретаря Катя Янева,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12119 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- гр. Пловдив срещу З.И.В., с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 109, вр. чл. 52, ал. 2 Закон за здравното осигуряване, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер от 575 лв., представляваща стойност на предоставена на ответника медицинска помощ с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека № ****- „*********“, по време на болничния му престой, продължил от 24.05.2018г. до 04.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК / 29.05.2020г./ до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ****/ 02.06.2020г., по ч.гр.д. № 5843/ 20г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти бр. с-в.

Ищецът сочи, че на ***** г. около 20.00ч. ответникът е постъпил по спешност в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- гр. Пловдив, след като **********. Необходима била спешна оперативна намеса, поради което пациентът бил насочен за лечение в Клиника по ортопедия и травматология към  УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД. Незабавно са осъществени всички необходими медицински интервенции, с което е бил изпълнен и алгоритъм по клинична пътека № ****- „*********“, чиито изисквания са посочени в Приложение № 17 на Национален рамков договор за медицинските дейности от 2018г. Пациентът е изписан на ****г., след като е установено от лекуващия персонал ,че ответникът е напуснал самоволно лечебното заведение, без да уведоми за това когото и да било от персонала. Установено било и че за целия период на престой (от постъпването до изписването ), ответникът е с прекъснати здравноосигурителни права. Сочи се и че към самия момент на изписването, здравноосигурителните права на ответника не са възстановени. Предвид това и съобразно нормата на чл. 109, ал. 1 ЗЗО, ответникът следва да заплати оказаната му медицинска помощ, съобразно утвърден ценоразпис на ищеца. Сочи се, че оказаната медицинска помощ и услуги на ответника са на стойност 575 лв. Предвид гореизложеното, предявява се процесната претенция. Претендират се и сторените разноски в рамките на заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от назначения особен представител на ответника. Счита иска за допустим, оспорва го по основание и размер. Изтъква, че на ответника е указана спешна медицинска помощ, като стойността й не следва да бъде възстановена на медицинското заведение, ако лицето е с прекъснати здравноосигурителни права. Възразява се и че ищецът не е провел пълния медицински курс на лечение, така както е разписан в клинична пътека № ****- „*********“. Моли се, предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 5843/ 2020 г. по описа на РС- Пловдив, IV- ти бр. с-в, вземането по настоящото производство съответства на това по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно на основание чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в месечния срок по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, с доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: ответникът З.И.В. е постъпил за лечение в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- гр. Пловдив на дата **** г. УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- гр. Пловдив е утвърдило ценоразпис, съобразно който стойността на осъществена медицинска манипулация – „*********“ е в размер от 575 лв. Допълнително, с оглед изричното становище на страните в ОСЗ, проведено на 20.05.2021г. / л. 92 от делото/, като безспорен и ненуждаещ се от доказване е отделен фактът, че състоянието на ответника не е можело да бъде преодоляно в спешен кабинет и за постигане на лечебните цели е следвало ответникът да бъде хоспитализиран и лекуван оперативно. Посочените действия не е можело да се осъществят в спешния кабинет към УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- гр. Пловдив. Впрочем, последното обстоятелство се установява по категоричен начин и от приетия по делото Лист за преглед на пациент в КДБ/ СО № *************** г. / л. 4/. В графа „Терапия“ от цитирания лист за преглед на пациент ясно е отразено, че диагностичната и лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболнична помощ, поради което е необходим прием на пациента за оперативно лечение.

От представената медицинска документация / История на заболяването № ******* г., Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури, Епикриза, Оперативен протокол № ********** г., лист за преглед на пациент; резултат от образно – диагностично изследване /, се установява по безспорен начин, че ответникът е постъпил в Клиника по ********* на лечебното заведение УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив на твърдяната дата / **** г./, във връзка с диагноза „*********“ ( ответникът е ******************** ).

Безспорно се установява и че към момента на постъпването си в болничното заведение и до края на исковия период ( включително и към момента на приключване на съдебното дирене ), ответникът не е бил здравноосигурен. Това обстоятелство се потвърждава и от приложените по делото справки от НАП /л. 18 и л. 67/, съгласно които лицето е с прекъснати здравноосигурителни права.

Кръгът на лицата, които са задължително осигурени в НЗОК, е определен в чл. 33 ЗЗО. В разпоредбата на чл. 52 ЗЗО е посочено, че неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните медицински и други услуги по чл. 83 ЗЗ. Съгласно чл. 109 ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че те не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, като лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.

По делото е отделено за безспорно и се установява от приложената и неоспорена медицинска документация, че всички сочени от ищеца и необходими за възстановяване здравето на ответника медицински услуги и изследвания, са извършени в периода на престой, като клиничната пътека е завършена. При това положение и доколкото ответникът не доказа заплащане на оказаната му медицинска помощ, а е бил здравно неосигурен, той следва да плати стойността й на основание чл. 109 ЗЗО, която е определена от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- гр. Пловдив.

Относно реалното извършване на медицинските дейности, за които се търси плащане, по делото са приети множество медицински документи. Епикризата, направлението за хоспитализация, историята на заболяването, протоколите за извършени интервенции, представляват официални писмени документи, изготвени от длъжностни лица, в кръга на службата им, удостоверяващи факти с правно значение по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, респ. имащи обвързваща формална доказателствена сила за съда / в тази връзка-. Решение № 250/21.11.2012 г. по гр. д. № 1504/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС/. Официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така както се твърди в документа - чл. 179, ал. 1 ГПК. В приетата по делото документация е отразено, че на ответника са извършени медицински интервенции, съобразно алгоритъм по клинична пътека № ****- „*********“. Не съществува спор и се установява, че пациентът е получил мед. помощ в пълен обхват и обем, като са спазени изискванията на клиничната пътека. Ето защо се дължи плащане на съответната услуга, която съобразно Заповед № ***** г. на **** на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- гр. Пловдив, с която се утвърждава ценоразписът на медицинското заведение, възлиза на сума в размер от 575 лв. / л. 20/.

С оглед възражението на ответника, то следва да се посочи, че не е налице изключението, разписано в чл. 82, ал. 1, т. 1 Закон за здравето- извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани с медицинска помощ при спешни състояния. За да бъде приложено посоченото изключение, то необходимо е състоянието на пациента да позволява преодоляването му ( лечение ) в условията на спешен кабинет ( доколкото съобразно чл. 82, ал. 5 Закон за здравето, спешните дейности по ал. 1, 1а, 2, 3 и 4 се финансират от държавния бюджет и от общинските бюджети ) . Както бе коментирано и по- горе, в конкретния случай състоянието на ответника е налагало незабавна хоспитализация и оперативна намеса ( в листа за преглед, в графа „обективно състояние“ е посочено- „**************“) . Предвид това, то ответникът следва да заплати оказаната му медицинска помощ по ценоразпис на медицинското заведение, тъй като е с прекъснати здравноосигурителни права, както към момента на извършване на манипулацията, така и към настоящия момент. Следва да се посочи и че ответникът надлежно е бил уведомен преди извършване на манипулацията за целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати, както и за стойността на медицинската интервенция ( л. 6- 7, Декларация за информирано съгласие ).

С оглед тези доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, съдът приема иска за доказан по основание и размер. Размерът на иска се установява по категоричен начин и от действащия към момента на хоспитализацията на ответника Ценоразпис на платените услуги, предоставяни от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- гр. Пловдив, утвърден със заповед № ****** г. на ********* на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД / л. 19- 21/.

Предвид изложеното, съдът приема, че в полза на ищеца съществува парично вземане в размер от 575 лв., представляваща стойност на предоставена на ответника медицинска помощ с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека № 222- „*********“, по време на болничния му престой, продължил от 24.05.2018г. до 04.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК / 29.05.2020г./ до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2562/ 02.06.2020г., по ч.гр.д. № 5843/ 20г., по описа на РС- Пловдив,IV- ти бр. с-в

По отговорността за разноски:   

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представени са списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на 535 лв. ( 25 лв. д.т. за заповедното производство, 25 лв.- д.т. за исковото производство, 5 лв.- д.т. за издаване на съдебно удостоверение, 300 лв.- възнаграждение за особен представител, 180 лв.-  заплатен адвокатски хонорар ). Предвид изложеното, то ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 535 лв., представляваща сторени разноски в рамките на исковото и заповедното производство ( съобразно разясненията, дадени в т. 12  на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС ).

 

Така мотивиран, съдът                                                                                                     

                                                 

                                                     Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че З.И.В., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 575 лева – главница, представляваща стойност на предоставена на ответника медицинска помощ с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека № ****- „*********“ по време на болничния му престой, продължил от 24.05.2018г. до 04.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК / 29.05.2020г./ до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ****/ 02.06.2020г., по ч.гр.д. № 5843/ 20г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти бр. с-в

 

ОСЪЖДА З.И.В., ЕГН ********** да заплати на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер от 535 лв., представляваща сторени разноски в рамките на исковото производство и заповедното производство по ч.гр.д. № 5843/ 20г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти бр. с-в.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

                          

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев

 

Вярно с оригинала!

КЯ