Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 475/09.10.2019 г., гр.Монтана
В името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА,
ІV-ти състав, в открито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ницова
при
секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова
адм.д. № 363 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 68, ал.1 от
Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./.
Образувано е по жалба от Ж.Х.П. ***, против решение № 399/24.06.2019 г. по преписка № 59/2017 г.
на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), трети специализиран постоянен
заседателен състав, с което е признато за установено, че е осъществила
дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 във вр.с чл.37, ал.1 от ЗЗДискр. по
признак“лично положение“ по отношение на П.М.П., като клиент на търговски обект
на „Б*** х***“ ЕООД, при второто му посещение на 06.03.2017 г. и на
основание чл. 76, ал.1 от
ЗЗДискр. е дадено задължително предписание занапред да не допуска
нарушение на антидискриминационното законодателство. Изложени са съображения за
незаконосъобразност на оспореното решение, като твърди, че не е нарушена
разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗЗДискр., решението е необосновано и не почива
на достоверни факти и обстоятелства.
Твърди, че с жалбоподателя е възникнал конфликт поради непристойно, арогантно
отношение в търговския обект на 02.03.2017г. и с цел да предотврати подобно
арогантно поведение впоследствие на 06.03.2017 г. е помолила същото да напусне
обекта, т.к. не иска да работи с него, като не приема, че е осъществила дискриминация, още по-малко
разбира по кой“личен признак“. Претендира се отмяна на обжалвания индивидуален
административен акт.
Ответникът - Комисия за
защита от дискриминация, чрез процесуален представител в писмено становище вх.
№ 1912/20.09.2019 г., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна –
П.М.П., счита оспореното решение за
законосъобразно и моли жалбата срещу него да бъде отхвърлена.
След като прецени
представените с преписката доказателства, както и събраните в хода на съдебното
производство писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК от надлежна страна, адресат на акта, с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
От фактическа страна по
делото е установено следното:
Производството пред
административния орган е образувано по жалба вх. № 44-00-793/13.03.2017 г.,
подадена от П.М.П., срещу Ж*** П.,
продавоч-консултант в магазин на “Б*** х***“ ООД, находящ се в гр.М***, ул.Т*** №* , с оплаквания за по-неблагоприятно третиране по
признак „лично положение“ /л.17 от делото/.
От изложените в жалбата
обстоятелства се установява, че на 02.03.2017 г. П. е посетил магазина на „Б***
хидро“ ООД, като е поискал да върне употребена част, с твърдение, че е закупена
от магазина, но т.к. не представил касов бон, услугата му е отказана, поради
което същият доста грубо се е отнесъл с обслужващия го продавач- консултант П..
При следващото посещение на магазина на 06.03.2017 г., същата го е помолила да
напусне магазина и му заявила, че няма
да работи с него, което го е засегнало и същият претендира, че е дискриминиран
по признак “лично положение“. В жалбата същият моли комисията да установи
дискриминация на признак “лично положение“ и постанови преустановяване на
нарушението до установяване на равно третиране и моли КЗД да се произнесе
съобразно правомощията си.
След получаване на
жалбата, с разпореждане на председателя на КЗД е образувана преписка № 59/2017,
по която трети специализиран постоянен заседателен състав с протоколно решение №
402/30.11.2017 г. е прекратил производството, поради липса на компетентност,
същото е обжалвано и отменено от съда по
адм.д.№ 64/2018 г. по описа на АС Монтана и преписката изпратена на КЗД за
произнасяне. С разпореждане № 308/02.05.2018 г. председателят на КЗД е
възобновил производството по преписка № 59/2017 г., конституирал е страните в
производството и след проведено административно производство по реда на чл.55 и
сл. от ЗЗДискр., е приела за установено, че Ж.Х.П. – продавач – консултант в
магазин на „Б*** х***“ ЕООД, е осъществила
дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 във вр. с чл.37, ал.1 от ЗЗДискр. по
признак“лично положение“ по отношение на жалбоподателя П.М.П., като клиент на
търговския обект при второто му посещение на 06.03.2017 г. Тук прави
впечатление, че същото е установено и по отношение на юридическото лице, но
т.к. същото не предмет на жалба, съдът
го оставя без разглеждане.
Трети специализиран постоянен съставна заседание от 18.05.2018 г. е определил председател, докладчик и подпомагащ експерт по преписката, уведомил е страните, представен е и доклад-заключение от докладчика по преписката. В хода на производството са проведени две заседания, с участие на страните и техните процесуални представители, разпределена е доказателствената тежест, същите са приканени да се споразумеят, но до споразумение не се е стигнало./ л.88 и сл.от делото/ В производството са и
зискани са на основание чл. 55
и чл. 56 от ЗЗДискр.
информация и становища от страните и управителя на „Б*** х***“ ЕООД, разпитани са и
свидетели, посочени от жалбоподателя. В хода на производството са установени
факти и обстоятелства касаещи посещението на жалбоподателя П. в магазина както
на 02.03.2017г., така и на 06.2017 г. Безспорно е установено, че на 02.03.2017
г., същият е посетил магазина с цел да върне да върне част, която е била
използвана и за която не могъл да представи касов бон, че е закупена от този
магазин. Поради което е получил отказ да бъде приета обратно от
продавач-консултанта П.. Поради което е възникнал конфликт и същият доста
арогантно е заплашил същата с жалби, каквито впоследствие подал както до
Комисията за защита на потребителите, така и до Комисията за защита от
дискриминация. На 06.03.2017 г. П.
отново се появил в магазина, но получил отказ от същата продавач- консултант П.,
която му заявила “няма да работя с теб..“, поради което отново възникнала
конфликтна ситуация. Безспорно е
установено, че конфликтът е по повод отказа да бъде приета обратно използвана
част, за която дори не е представен касов бон, че е закупена от този магазин.
При извършената проверка от Комисията за защита на потребителите не е
установено да е извършено нарушение,
поради което жалбоподателят решил да се съсредоточи в производството по
ЗЗДискр. Първоначално Комисията за защита от дискриминация е постановила, че
е налице потребителски спор и отказала
да го разглежда. Но след връщане на
преписката от съда, с което е постановено да се разгледа, Комисията за защита
от дискриминация е възобновила производството. В производството пред Комисията
по защита от дискриминация, жалбоподателят не е успял да докаже, че е
дискриминиран при посещение на магазина на 02.03.2017 г., но предвид изрично
заявеното при посещението на 06.03.2017 г. от
консултанта П., че няма да работи с него, комисията приела за установено, че
при второто посещение на 06.03.2017 г. спрямо жалбоподателя е осъществена дискриминация по смисъла на чл.4,
ал.2, във вр.с чл.37, ал.1 от ЗЗДискр.“ Не се допуска отказ от предоставяне на
стоки или услуги, както и предоставянето на стоки или услуги от по-ниско
качество или при по-неблагоприятни условия, на основата на признаците по чл. 4,
ал. 1.“., т.к. е допуснала отказ за предоставяне на стоки, т.е. лицето е третирано по-неблагоприятно спрямо други
клиенти на магазина. В производството не се отрича от консултанта П., че
предвид предходна конфликтна ситуация на 02.03.2017г., същата е отказала да обслужва
жалбоподателя П. на 06.03.2017 г., макар да не е ясно с каква цел същият е
посетил магазина, дали да закупи стоки или за повторен опит да върне въпросната
част, която искал да върне на 02.03.2017 г.. Доколко този отказ следва да бъда определено
като дискриминация по признака“лично положение“ е спорно, още повече, че законодателят не го е
дефинирал легално.
При тази фактическа обстановка КЗД, трети специализиран постоянен заседателен състав приел в решението си, че П.П. се оплаква от неравно третиране на основата на признак „лично положение“ при предоставянето на стоки и услуги от продавач- консултант Ж*** П. в търговски обект на „Б*** х***“ ЕООД, в гр.М***а, ул.Т*** № * . Оплакването е свързано с две посещения на магазина, но предвид събраните доказателства в производството Комисията е възприела, че само при повторното посещение на 06.03.2017 г., при отказ да бъда обслужен е осъществен състав на дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2, във вр.с чл.37, ал.1 от ЗЗДискр.
При така възприетите фактически положения, съставът на КЗП е направил извод, че при предоставянето на услуги в процесния обект П. е третиран по-неблагоприятно от другите клиенти, на същия е отказано обслужване, предоставяне на стоки. Административният орган сочи, че в производството не са представени доказателства в подкрепа на твърденията си за различна фактическа обстановка от описаната в жалбата на П., установена и от събрания по преписката доказателствен материал. Приел е наведените доводи за предходен конфликт за неотносими към второто посещение, като в производството дружеството и П. не са успели да докажат, че на 06.03.2017 г. не са нарушили принципа за равно третиране на клиента П..
Предвид изложеното
съставът на КЗП е приел за установено, че декларирания отказ от П. „да работи с
него“ в търговския обект на“Б*** х***“ ЕООД, гр.М***, ул.Т*** № * , води до по-неблагоприятно третиране в нарушение на чл. 4, ал.2 от
ЗЗДискр. във вр. с чл. 37, ал.1 от
ЗЗДискр. на основата на признак „лично положение“ на лицето П.М.П. и
на основание чл. 76, ал.1 от
ЗЗДискр., за преустановяване на нарушението е наложена принудителна
административна мярка – задължително предписание.
В съдебно заседание пред Административен съд Монтана не са посочени и събрани нови доказателства. При
така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Компетентността на КЗД е
уредена в разпоредбата на чл. 47 от ЗЗДискр.,
където са регламентирани правомощията, с които разполага при решаването на
визираните в същия текст въпроси, в качеството й на независим специализиран
държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от
дискриминация и равенство на възможностите, тоест при извършената на основание чл. 146 от АПК
служебна проверка за законосъобразност, настоящият съдебен състав намира, че
оспореното решение е издадено от компетентния по чл. 47 от ЗЗДискр.
административен орган.
Постановеното решение
съдържа всички реквизити, посочени в чл. 66 от ЗЗДискр.
и е спазена установената от закона писмена форма.
При издаването на
процесния акт съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на решението
само на това основание. Правилата, по които се провежда производството пред КЗД
са регламентирани в глава ІV, раздел І от ЗЗДискр.. В случая производството е
започнало по писмена жалба на засегнато лице. Не е изтекъл срокът по чл. 52, ал.1 от
ЗЗДискр.. Не са налице и пречките по чл. 52, ал.2
и ал.3 от ЗЗДискр..
След образуване на производството е определен заседателния състав. Последният е
определил председател и докладчик. Проведено е проучване, дадена е възможност
на страните да се запознаят със събраните материали. Изготвено е заключение от
докладчика по преписката и е насрочено открито заседание, за което са призовани
всички страни. Спазено е изискването на чл. 62, ал.1 от
ЗЗДискр.
Неоснователни са
оплакванията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаване на процесното решение.
КЗП при проведените две заседания е дала възможност на страните да посочат и
представят всички относими доказателства. Твърдението, че не е взела предвид
възраженията на П. са неоснователни, т.к. в решението са обсъдени всички
изложени доводи от страните.
Неоснователен е доводът на процесуалния представител на жалбоподателя, че от решението не става ясно по каква характеристика или личен белег е дискриминирано лицето по признак“лично положение“, както и че има противоречие в същото, т.к. в решението подробно са обсъдени всички факти и обстоятелства, като КЗП обстойно е мотивирала заключението си, че на 02.03.2017 г. е възникнал конфликт при който поведението на жалбоподателя е било агресивно и не е приела, че от страна на консултанта П. е извършено нарушение. Заключението и решението на КЗП се отнася само до второто посещение на търговския обект на 06.03.2017 г.Като следва да се обърне внимание, че и в жалбата на Ж*** П. и в с.з., същата не отрича, че е отказала да обслужва,„работи“ с този клиент при повторното посещение на 06.03.2017 г.,, предвид конфликтната ситуация със същия на 02.03.2017 г. До
ри да се приеме, че в
хода на производството пред КЗД са допуснати процесуални нарушения, то те не са
съществени по своя характер. Същите не са довели до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя, а недопускането им не би довело до различни фактически
и правни изводи от тези, изложени в оспореното решение.
Според настоящия състав
на съда оспореното решение е издадено и при правилно приложение на материалния
закон, противно на твърденията на жалбоподателя.
Съгласно чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр., е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.
В текста на чл. 4, ал.2 от ЗЗДискр. законодателят дава легална дефиниция на понятието „пряка дискриминация“, а именно това е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал.1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
Нормата на чл. 37, ал.1 от
ЗЗДискр. гласи, че не се допуска отказ от предоставяне на стоки или
услуги, както и предоставянето на стоки или услуги от по-ниско качество или при
по-неблагоприятни условия, на основата на признаците по чл. 4, ал.1.
Настоящият състав
намира, че безспорно е установено „отказ за предоставянето на стоки или услуги“
от жалбоподателя в това производство, при второто посещение на търговския обект
на 06.03.2017 г..
Законодателят не е дал
легално определение на защитения признак „лично положение“. За разлика от други
защитени признаци - пол, раса, религия, увреждане, възраст, семейно положение,
които са иманентно присъщи на човека, защитеният признак „лично положение“ няма
еднозначно, изначално прието в закона обективно съдържание. Това предполага и
налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим,
обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво
и който отчита универсалния /материален и персонален/ обхват на закона.
Комисията правилно е определила защитимия признак по чл. 4, ал.2 от ЗЗДискр., в случая признак „лично положение“.
За да е осъществена
пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал.2 от
ЗЗДискр. е необходимо да е установено по надлежния ред, че дадени
лица са третирани по-неблагоприятно и това третиране е основано на защитен
признак.
От гореизложеното
безспорно се установява, че по отношение на клиента П. е заявен отказ за достъп
в процесния търговски обект. В тази връзка и във връзка с разпоредбата на чл. 4, ал.1 от
ЗЗДискр. следва да се установи дали при наличието на тези факти е
налице неравно третиране. Настоящият състав намира, че обективно е налице
неравно третиране при посещението на 06.03.2017 г., за конфликтния клиент П.
спрямо другите клиенти на търговския обект. Това неравно третиране е
на основата на защитения признак „лично положение“, като в тази връзка е налице
пряко, дискриминационно третиране породено от защитен признак. Тъй като
неравното третиране е осъществено при предоставянето на стоки и услуги от
страна на жалбоподателя, то деянието осъществява и специалния състав на пряка
дискриминация по чл. 37, ал.1 от
ЗЗДискр., както законосъобразно е приела в оспореното решение и КЗД.
При безспорно
установеното нарушение по чл. 37, ал.1 от
ЗЗДискр. административният орган правилно е постановил, че продавач-консултант Ж*** Х.П.
е осъществила
дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 във вр.с чл.37, ал.1 от ЗЗДискр. по
признак “лично положение“ по отношение на П.М.П., като клиент на търговски
обект на „Б*** хидро“ ЕООД, при второто му посещение на 06.03.2017 г. и предвид
установените факти и обстоятелства относно установен потребителски конфликт на
02.03.2017 г., поради което на основание чл. 76, ал.1 от ЗЗДискр. е дадено
задължително предписание занапред да не допуска нарушение на
антидискриминационното законодателство.
По изложените
съображения, съдът намира, че решението на КЗД е издадено от компетентен
административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона
форма, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. Жалбата
срещу него се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изложеното и на
основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът,
ОТХВЪРЛЯ оспорването по
жалба на Ж*** Х.П. *** против решение № 399/24.06.2019г. по преписка № 59/2017 г. на Комисията за
защита от дискриминация, Трети специализиран постоянен заседателен състав.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от деня на съобщаването му чрез настоящия
съд пред Върховен административен съд.
Административен съдия: