№ 712
гр. София, 13.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Е. Ш.
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20251110144247 по описа за 2025 година
Образувано е по искова молба от Л. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, кв. АДРЕС, чрез адв. Е. М. срещу „Столичен автотранспорт" ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Красно
село“, ул. „Житница“ № 21, представлявано от С. Й. М. и Б. Л. С.. С исковата
молба ищецът твърди, че полага труд в предприятието на ответника по
трудово правоотношение, възникнало от сключен помежду им трудов договор
№ 35/27.04.2016 г. На 07.08.2025г. му били връчени три заповеди за налагане
на дисциплинарно наказание, подписани от Директора на ответното
дружество - Заповед № 18/31.07.2025г. за налагане на дисциплинарно
наказание “Предупреждение за уволнение”, Заповед № 17/31.07.2025г. за
налагане на дисциплинарно наказание “Забележка” и Заповед № В-16/31.07-
2025г. за налагане на дисциплинарно наказание “Забележка”. Като мотиви на
заповедите са посочени арогантно отношение на ищеца към други служители
на дружеството, преждевременно напускане на работното място и
отклоняване от обичайния маршрут. Ищецът твърди, че на 01.07.2025г. е
направил т.нар. “самоотлъчка” поради здравословен проблем, за който е
уведомил дежурната диспечерка и началника на съответното звено. Поддържа,
че по случая е подал и надлежни писмени бележки, въпреки че в заповедта, с
която се налага наказание “Предупреждение за уволнение” (№ 18/31.07.2025г.)
е посочено, че е отказал да представи такива. Оспорва мотивите и на другите
две заповеди. Счита, че заповедите противоречат на чл. 193 КТ, като се
позовава на разпоредбата на чл. 193, ал. 2 относно приемането на писмените
му бележки от страна на работодателя. Поддържа още, че липсват мотиви на
Заповед № В - 17/31.07.2025 г. и Заповед № В-16/31.07.2025 г., въпреки че
привидно са посочени такива. Прилага трудов договор № 35/27.04.2016 г.
1
между него и ответното дружество, допълнително споразумение към същия №
А-68/28.07.2-25 г., процесните заповеди, както и епикриза, издадена от
Клиниката по кожни и венерически болести към УМБАЛ “Пирогов” с дата
24.07.2025 г. Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявения иск. Твърди, че искът за отмяна на
наложено наказание „Предупреждение за уволнение“ е недопустим, а
исковете срещу Заповед № В-17/31.07.2025 г. и Заповед № В-16/31.07.2025 г.,
с които са наложени две дисциплинарни наказания „Забележка“, оспорва като
неоснователни. Възразява, че искът за отмяна на Заповед № 18/31.07.2025
налагане на дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение" е
процесуално недопустим поради липса на правен интерес, доколкото
паралелно с подаването на искова молба до съда, ищецът бил подал и
възражение № 2299-1/18.08.2025 г. срещу наложените му дисциплинарни
наказания от директора на поделение „Дружба“, като въз основа на
допълнителна проверка на изложените обстоятелства и представените с
възражението документи, процесната Заповед № B-18/31.07.2025г. за налагане
на дисциплинарно „Предупреждение за уволнение“ е отменена с нова
заповед № 144/01.09.2025 г. на директора на поделението.
Оспорва твърденията, че двете заповеди за налагане на две отделни
дисциплинарни наказания „забележка“ са незаконосъобразни, доколкото
същите са издадени в необходимата за тяхната действителност писмена форма,
като преди налагането на всяко от двете дисциплинарни работодателят
изпълнил бил задълженията си по чл. 193 КТ, били изискани с писма,
надлежно връчени на ищеца, съответни писмени обяснения за извършените
нарушения на трудовата дисциплина. Заповедите за нарушенията били
издадени от изрично упълномощен от законните представители на
работодателя със Заповед № РД-09-129/02.09. 2022 г. директор на поделение
"Дружба“ И. А.. За всяко отделно нарушение на трудовата дисциплина на
ищеца било определено и наложено дисциплинарно наказание в съответствие
с критериите, установени в чл. 189 КТ. Заповедите за дисциплинарното
наказание били надлежно мотивирани, като в същите подробно било
индивидуализирано извършеното дисциплинарно нарушение с всички негови
признаци.
Поддържа, че със Заповед № B-16/23.07.2025 г. въз основа на Докладна
записка вх. № 1888/07.07.2025 г. от инж. И. Д. - Началник експлоатационно
звено /автоколона/, служба „Експлоатация“ на ищеца било наложено
дисциплинарно „Забележка" за извършено нарушение на трудовата
дисциплина на 02.07. 2025 г. тъй като ищецът, изпълнявайки превоз по
автобусна линия № 84, управлявал автобус с инвентарен номер 3633 /втори
автобус в автоколоната/, се отклонил от установения маршрут при прибиране
от линия, което довело до надвишаване на обичайния пробег с приблизително
2,36 км. В посочената докладна записка подробно било описано преминатото
трасе, установено чрез GPS, което представлява заобикаляне на утвърдения за
линията най-кратък път на прибиране към гараж „Дружба“.
С Искане с изх. № 1888-2/10.07.2025 г., връчено на ищеца на 16.07.2025
2
г., били изискани писмени обяснения за горепосочените обстоятелства и
такива са дадени с Обяснение с вх. № 1888-3/16.07.2025 г., в което се
съдържало признание, че причината за отклонението от утвърдения за линията
маршрут на прибиране било обстоятелството, че бил забравил ключовете за
дома си. Обясненията на работника били надлежно разгледани и взети
предвид в издадената от работодателя заповед.
Действията на ищеца представлявали нарушение на трудовата
дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 от КТ, като съответното
трудово задължение му било вменено с връчената длъжностна характеристика
за “шофьор, автобус”, както и произтичащо от чл. 23, б. „А", т. 3 от
действащия Правилник за вътрешния трудов ред в „Столичен автотранспорт"
ЕАД. След извършена преценка на събраните доказателства за нарушението и
след извършена преценка по критериите на чл.189, ал.1 от КТ за налагане на
дисциплинарно наказание и оценка на тежестта на нарушението, на ищеца
обосновано и мотивирано било наложено дисциплинарно наказание -
„забележка“. Установеното от работодателя нарушение се потвърждавало и от
изложените в исковата молба твърдения на ищеца относно неизвестна на
работодателя практика да има отклонения на кратки разстояния при наличие
на основание, което според работодателя представлявало нарушение на
технологичните правила при изпълнение на трудовите задължения.
Твърди, че със Заповед № B-17/31.07.2025 г., издадена въз основа на
служебно донесение вх. № 1899/08.07.2025 г. от Н. Ц. В., чистач-хигиенист в
поделение „Дружба“ , на ищеца било наложено дисциплинарно наказание
„Забележка" за това, че на 07.07.2025 г., бил влязъл в конфликт с работничкага,
използвайки обидни думи, като по този начин нарушил чл. 12 от Етичния
кодекс на работниците и служителите в „Столичен автотранспорт“ ЕАД, а
същевременно не бил изпълнил и свое изрично задължение по чл. 23, б. „А", т.
5 от действащия Правилник за вътрешния трудов ред в „Столичен
автотранспорт“ ЕАД.
С Искане изх. № 1899-1/10.07.2025 г. от ищеца били поискани писмени
обяснения, като същият на 16.07.2025 г. в 13:30 ч. е отказал да получи
искането и отказът му бил удостоверен с подписите на двама свидетели - Б. А.
и Т. К.. Независимо от това, ищецът бил узнал съдържанието на искането за
обяснения и първоначално дори започнал да попълва на място ползваната в
поделението бланка за обяснения, но след това спрял да пише и отказал да
получи самото искане по чл. 193 от КТ.Единият свидетел на отказа - Б. А., бил
изготвил докладна записка вх. № - 1899-2/16.07.2025 г., с която уведомил
директора на поделението за отказа на работника да даде обяснения.
Поведението на ищеца представлявало нарушение на трудовата
дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 7 и т.10 от КТ. След извършена
преценка на събраните доказателства за нарушението и при спазване
критериите на чл. 189, ал.1 от КТ, на ищеца обосновано и мотивирано било
наложено дисциплинарно наказание - „забележка“.
Поради горните съображения моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира направените по делото разноски в размер на 1250 лв.
3
СЪДЪТ НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА
СТРАНА СЛЕДНОТО:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 357, ал. 1 КТ, във връзка с чл.
188, ал. 1, т. 1 КТ и искове с правна квалификация чл. 357, ал. 1, т. 1 КТ вр. чл.
188, ал. 1, т. 2 КТ.
Характерът на търсената с предявените конститутивни искове защита, а
именно: признаване незаконосъобразността на процесните две дисциплинарни
наказания ,,забележка” и дисциплинарното наказание ,,предупреждение за
уволнение” изискват установяване от страна на ответника, в качеството му на
работодател, възникването и законосъобразното упражняване на
потестативното право да наложи процесните наказания, както и спазване на
формалната процедура за това, по-конкретно че ищецът е имал
индивидуализираните в трите процесни заповеди за налагане на
дисциплинарни наказания задължения, че те не са изпълнени, т. е. че са
извършени конкретните нарушения на трудовата дисциплина, от ищеца са
поискани обяснения, съответно, че при издаването на заповедта ответникът е
съобразил тежестта на нарушенията с тази на наложеното наказание,
заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма, в установените
от закона преклузивни срокове. Ответникът носи тежестта да установи и
обстоятелствата, на които основава своите възражения и оспорвания.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване съществуването на трудово правоотношение между
страните и налагането на дисциплинарните наказания, които оспорва, като
тези обстоятелства не са спорни по делото.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е приел за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
1. Между страните е сключен Трудов договор № 35/27.04.2016 г. и
Допълнително споразумение № А-68/28.07.2025 г., по силата на които ищецът
полага труд в ответното дружество на длъжност “Шофъор автобус” с код по
НКПД: 8331-2002; код по НКИД: 49.3, категория: РАБ в поделение „Дружба”
2. Със Заповед № В-18/31.07.2025 г. на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”.
3. Със Заповед № В-17/31.07.2025 г. на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание “Забележка”.
4. Със Заповед № В-16/23.07.2025г. на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „Забележка".
По отношение на иска за отмяна на Заповед № В-18/31.07.2025г. за
налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“:
На първо място трябва да се обсъди въпроса дали този иск е допустим
и предвид отмяната на заповедта от страна на работодателя след
завеждане на делото.
Потестативното право за отмяна на уволнението по чл. 344, ал. 2 КТ
съществува за работодателя единствено в хипотезата на прекратяване на
трудовото правоотношение на работника или служителя. Разпоредбата на чл.
4
344, ал. 2 КТ е неприложима по отношение на другите две дисциплинарни
наказания - забележка и предупреждение за уволнение. Според правната
теория, забележката (чл. 188, т. 1 КТ) и предупреждението за уволнение (чл.
188, т. 2 КТ) са морални наказания, които не водят до прекратяване на
трудовото правоотношение. Тяхната цел е да принудят работника или
служителя да изпълнява трудовите си задължения както трябва. Единствено
дисциплинарното уволнение има за последица прекратяването на трудовото
правоотношение, поради което разпоредбата на чл. 344, ал. 2 КТ не следва да
намери приложение в настоящия случай. За това говори и систематичната
подредба на разпоредбата в Раздел IV „Защита срещу незаконно уволнение”
от КТ.
Отмяната на другите две дисциплинарни наказания поради тяхната
незаконосъобразност би породила напълно различен правен ефект –
заличаване на състоянието на наказаност. Това означава, че отменените
наказания не следва и не могат да бъдат вземани предвид при прилагане на
критериите за определяне на ново дисциплинарно наказание. Тъй като не е
налице сходство в основанията за оспорване, защитата срещу на
дисциплинарни наказания “Забележка” и “Предупреждение за уволнение” не
следва да се реализира по реда на Раздел IV oт КТ. Доколкото не е предвиден
ред за самоотмяна от страна на работодателя на заповед за налагане на
дисциплинарни наказания, различни от дисциплинарно уволнение, такава
отмяна не следва да е допустима според сега действащата правна уредба.
Следователно, иска за отмяна на наложеното наказание е допустим.
Дори да беше допустимо работодателят да отмени заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, то искът отново
би бил допустим. Според трайната практика на ВКС възможността
работодателят сам да отмени уволнението е ограничена до датата на подаване
на исковата молба от страна на ищеца. /Решение № 68/25.02.2011 г. по гр. д. №
33/2010 г., IV г.о. ВКС/. С изменение на ал. 2 ( ДВ, бр. 11 от 2023 г.), след
предявяването на иска и до влизането в сила на съдебното решение
работодателят може да отмени заповедта за уволнение с писменото съгласие
на работника или служителя. В случая процесуалният представител на ищеца
- адв. М. заявява, че ищецът не е давал съгласие за отмяна на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
Съдът намира иска за отмяна на дисциплинарното наказание
„предупреждение за уволнение“ за основателен по следните съображения:
По делото е установено, че ищецът е бил в трудово правоотношение със
“Столичен автотранспорт” ЕАД, като понастоящем заема длъжността
“Шофъор, автобус”. Установено е още, че със Заповед № 18/31.07.2025 г. на
ищеца е наложено наказание “Предупреждение за уволнение” тъй като
последният е преустановил работната си дейност преди края на работния ден.
Спазено е изискването да се поискат обяснения на служителя. Ищецът е
приложил доказателства, че т.нар. самоотлъчка е била необходима поради
здравословен проблем, отразен в епикриза, издадена от Клиниката по кожни и
Венерически болести към УМБАЛ “Пирогов” с дата 24.07.2025 г. Според съда
5
обстоятелствата поради които служителят е преустановил работната си
дейност преди края на работния ден, не са били взети от работодателя
предвид. Същите са обективни - по медицински причини и те не могат да се
вменят във вина на служителя и не представляват виновното неизпълнение на
трудовите задължения и нарушение на трудовата дисциплина, а обективна
невъзможност за изпълнение на същите.
Воден от горното съдът намира иска за основателен и следва да го
уважи.
По предявения конститутивен иск с основание чл. 357, ал. 1, т. 1 КТ вр.
чл. 188, ал 1, т. 2 КТ за отмяна на Заповед № В-17/31.07.2025 г.:
И по отношение на Заповед № В-17/31.07.2025г. съдът констатира, че са
спазени изискванията на чл. 193 - 195 КТ, приложими към дисциплинарното
производство. С тази заповед на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
“забележка”, тъй като последният е влязъл в словесен конфликт с работника
Н. В., използвайки обидни думи, в нарушение на чл. 12 от Етичния кодекс на
“Столичен автотранспорт” ЕАД и чл. 23, б. “а”, т. 5 от неговия Правилник за
вътрешния трудов ред. От ищеца са поискани писмени обяснения, като
същият се е явил, но е отказал да получи искането за обяснения. Не следва и
да намери приложение разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ, на която ищецът се
позовава, а именно - че когато работодателят предварително не е изслушал
работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът
отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.
Последната изрично бива изключена от разпоредбата на чл. 193, ал. 3 КТ,
съгласно който ал. 2 не се прилага, когато обясненията на работника или
служителя не са били изслушани или дадени по негова вина.
В производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, когато предмет на делото е
спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание и ищеца
оспорва, че е извършил дисциплинарната простъпка, в тежест на работодателя
е да установи, че описаните в заповедта дисциплинарни нарушения са
извършени от работника или служителя. В разглеждания случай такова
доказване от страна на ответника не е проведено успешно по делото.
Съгласно възприетото от константната съдебна практика в разясненията,
дадени с решение № 68/03.05.2012 г. по гр. д. № 1808/2010 г. на ВКС, ІV ГО;
решение № 94/30.05.2013 г. по гр. д. № 646/2012 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др.,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, при трудов спор за законността на
наложеното дисциплинарно нарушение в доказателствена тежест на
работодателя е да установи, че е упражнил законно субективното си право да
ангажира дисциплинарната отговорност на служителя. С оглед на това същият
следва да докаже в хода на съдебното производство, че служителят е
извършил нарушенията на трудовата дисциплина, за което е наказан. За
установяване на дисциплинарното нарушение са допустими всички
доказателствени средства. За да докаже факта на извършеното действие, което
е в нарушение изискванията за спазване на трудовата дисциплина или
осъщественото от работника неправомерно бездействие, работодателят може
да поиска разпит на свидетели, да предостави писмени доказателства,
6
изслушване на експертиза и други доказателствени средства в зависимост от
характера на нарушението. В случая ищецът отрича да е извършил виновно,
както и изобщо да е извършил, сочените в заповедта нарушения на трудовата
дисциплина, поради което в доказателствена тежест на ответника е да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на виновното
неизпълнение на трудовите задължения от ищеца, за което е ангажирана
дисциплинарната му отговорност.
В изпълнение на доказателствената си тежест за установяване на
сочените в заповедта нарушения на ищеца, ответното дружество - работодател
е представило - служебно донесение. Същото съставлява частен
свидетелстващ документ, изготвени от служител на работодателя,
удостоверяващ изгодни за последния обстоятелства. На основание чл. 180
ГПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали,
съставляват доказателство за това, че изявленията, които се съдържат в тях, са
направени от тези лица, а когато не са подписани – че са съставени. Когато
частен свидетелстващ документ съдържа удостоверително изявление на
издателя му за неизгодни за него факти този документ има силата на
извънсъдебно признание и е противопоставим относно тези факти срещу своя
издател частният свидетелстващ документ не доказва нито фактите, които са
предмет на направеното изявление за знание, нито датата и мястото на
съставянето на документа, като същият не се ползва с материална
доказателствена сила. С оглед на това съдът е длъжен да прецени
доказателственото значение за удостоверените факти с оглед на всички
доказателства по делото /така решение № 197/23.12.2014 г. по гр. д. №
7364/2013 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; решение № 92/07.09.2011 г. по т. д. №
478/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК/.
Според съда в случая в представеното служебно донесение не съдържа
неизгодни за издателя факти и само въз основа на него не би могло да се
приеме, че се установяват сочените в заповедта нарушения. Работодателя не е
ангажирал други доказателства. Въпреки, че доказването от страна на
работодателя трябва да е пълно и главно, в доказателствената съвкупност по
делото, не се съдържат доказателства, от който да се установи по несъмнен
начин нарушението на трудовата дисциплина.
Следователно, иска се явява основателен и следва да се уважи.
По отношение на предявения конститутивен иск с основание чл. 357, ал.
1, т. 1 КТ вр. чл. 188, ал. 1, т. 2 КТ за отмяна на Заповед № В-16/23.07.2025 г:
Съдът след като съобрази всички събрани по делото доказателства и ги
прецени в тяхната съвкупност намира, че работодателят е спазил реда по чл.
193 от КТ за налагане на дисциплинарно наказание. След като от ищеца са
изискани обясненията по чл. 193 от КТ, същият е представил писмени
обяснения на 18.07.2025 г. Не се спори по делото, че са изискани обяснения от
страна на ищеца във връзка с негови действия на 10.07.2025 г. Процедурата по
налагане на дисциплинарно наказание е спазена при тази заповед, като същата
е издадена в изискуемата писмена форма за действителност и е връчена на
ищеца на 07.08.2025 г. Заповедта е издадена от изрично упълномощения да
7
представлява дружеството директор на поделение "Дружба“ И. А., като е
спазен срокът по чл. 194, ал. 1 КТ - 2 месеца от установяване на нарушението,
но не по - късно от година от извършване. Изложените мотиви са достатъчни
за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1
КТ.
Работодателят твърди нарушение на трудовата дисциплина, тъй като
ищецът се е отклонил от установения маршрут при прибиране от линията,
като така е повишил пробегът на управлявания от него автобус. Според
ответника, това е нарушение на т. 6 от длъжностната характеристика на
служителя, според която същият има задължение да се движи по точно
определен маршрут, съобразно разписанието.
В конкретния случай видно от заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание "забележка", основание, обосновало издаването на същата, е
извършването от страна на служителя на дисциплинарно нарушение по чл.
187, т. 10 КТ. Съгласно чл. 187, т. 10 КТ нарушения на трудовата дисциплина
са неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния
трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение.Отклонявайки се от най-краткия маршрут, ищецът е нарушил
т. 6 от длъжностната си характеристика. Горното се доказва както чрез
Докладна записка, съставена от инж. И. М. Д., началник автоколона, от
07.07.2025 г., така и от самите обяснения на служителя, които съдържат
неизгодни за него факти.
Според съда е налице виновно нарушение на трудовата дисциплина.
Изложеното от служителя в обясненията му до работодателя – че е трябва да
се отклони за да вземе забравените си ключове от съседка, не представлява
извинителна причина за поведението, което накърнява работодателя и с разход
за гориво, и с ангажираност на транспортното средство. Доколкото
забележката е най-лекото дисциплинарно наказание, изразяващо се в морален
укор към поведението на служителя, неговото налагане е в съответствие с
критериите на чл. 189 КТ.
Искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските:
При частично уважаване на иска право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски в размер на 1250 лв., с оглед уважената част от
иска следва да му се присъдят 833,3 лв. Съдът определя юрисконсултско
възнаграждение за проц.представител на ответника в размер на 300 лв.,
предвид изхода на делото следва да му бъдат заплатени 100 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по
уважените искове, предвид освобождаването на ищеца от заплащането им при
подаване на исковата молба. Съдът определя държавна такса по 50,00 лв. за
всеки, общо 100,00 лв.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 357, ал. 1, т. 1 КТ вр. чл. 188, ал. 1, т. 1 КТ,
Заповед № В-18/31.07.2025г., издадена от - И. А., директор на поделение
"Дружба“ на „Столичен автотранспорт“ ЕАД, ЕИК: *********, с която на Л.
И. И., ЕГН **********, е наложено дисциплинарно наказание
“предупреждение за уволнение”.
ОТМЕНЯ на основание чл. 357, ал. 1, т. 1 КТ вр. чл. 188, ал. 1, т. 2 КТ,
Заповед № В-17/31.07.2025г., издадена от И. А., директор на поделение
"Дружба“, на „Столичен автотранспорт“ ЕАД, ЕИК: *********, с която на Л.
И. И., ЕГН **********, е наложено дисциплинарно наказание “Забележка”.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иск с правно основание 357, ал. 1, т. 1
КТ вр. чл. 188, ал 1, т. 2 КТ, за отмяна на Заповед № В-16/23.07.2025г.,
издадена от И. А., директор на поделение "Дружба“ на „Столичен
автотранспорт“ ЕАД, ЕИК: *********, с която на Л. И. И., ЕГН **********, е
наложено дисциплинарно наказание “Забележка”.
ОСЪЖДА „Столичен автотранспорт“ ЕАД, ЕИК: *********, ДА
ЗАПЛАТИ разноски на Л. И. И., ЕГН **********, в размер на 833,30 лв.
(426.06 евро)
ОСЪЖДА Л. И. И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Столичен
автотранспорт“ ЕАД, ЕИК: *********, разноски по делото в размер на 100,00
лв. (51,13 евро).
ОСЪЖДА „Столичен автотранспорт“ ЕАД, ЕИК: *********, ДА
ЗАПЛАТИ на Софийски районен съд, държавна такса в размер на 100,00 лв.
(51,13 евро).
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9