№ 2728
гр. София, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110145782 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове от [фирма] срещу М. В. П.. Предявени са искове
правна квалификация чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, съотв. чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземания по отношение на [фирма] спрямо М. В. П. за заплащане на следните суми: сумата
от 5 391,72 лева - представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот с аб. № ****** за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 25.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от
625,66 лева - представляваща мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия за
период от 15.09.2020 г. до 09.05.2022 г., сумата от 73,06 лева - представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва за период от 25.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от
13,60 лева - представляваща мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение за
период от 01.07.2019 г. до 09.05.2022 г. Претендира се и разноски.
Ищецът [фирма] твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: [адрес], аб. №******, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в определения за това
срок и, като не е изпълнил паричното си задължение, е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Моли съда да уважи исковете.
Претендира разноски.
Ответникът М. В. П. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
чрез адв. Н. К., с който оспорва предявените срещу него искове. Счита, че по делото няма
приложени убедителни писмени документи, които да обосноват извод за дължимост на
претендираните суми. Оспорва да е в облигационно правоотношение с ищеца като
собственик или вещен ползвател на имота. Позовава се на неравноправност на клаузи от
1
Общите условия. Оспорва и претенцията за дялово разпределение, както и акцесорните
искове за лихва за забава. Липсвали доказателства за уговорен ред и начин на заплащане на
услугата дялово разпределение, както и доказателства за датата на публикуване на
претендираните суми в сайта на дружеството. Релевира възражение за давност. Моли
исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца [фирма] счита, че предявените искове са
основателни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 27069/2022 г. по описа на СРС, 88 с-в, вземанията по
настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба на ищеца съответстват на
тези по заповедта за изпълнение. Възражение за недължимост е подадено в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния
срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на
образуваното заповедно производство и настоящото дело.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до
17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
В настоящото съдебно производство е доказано възникването и съществуването на
облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по
отношение на процесния имот. Представен е по делото договор за доброволна делба на
съсобствен недвижим имот от 08.12.2009 г. с нотариална заверка на подписите, с който е
предоставен в дял и изключителна собственост на М. П. процесният имот, находящ се в
[адрес], заедно с избено помещение № 49. В договора за доброволна делба е посочено и, че
сумите за уравняване на дяловете са заплатени изцяло преди подписването на договора,
както и, че с подписването на договора се прекратява съсобствеността между страните,
включително и относно процесния имот. Представен е и списък на абонатите в процесната
етажна собственост, който е подписан от ответника, с който от него е декларирано
наличието на отоплителни тела в процесния имот – л. 22. Представени са протоколи за
годишен отчет за процесния период, които са подписани от клиент. Като клиент в
протоколите е посочено именно името на ответника, който не е оспорил в срок подписите в
годишните отчети. Представено е по делото и искане за вписване на възбрана върху
процесния имот от 2013 г., в което като собственик на имота е посочена М. В. П.. Не се
твърди по делото и не се представят доказателства ответникът да се е разпоредил с правото
на собственост върху процесния топлоснабден имот.
Ето защо, при преценка на всички доказателства по делото, то съдът намира за
установено при условията на пълно и главно доказване, че за исковия период клиент на
топлинна енергия и съответно задължено лице да заплаща стойността на потребената в
имота топлинна енергия е бил ответникът.
2
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани, за което са представени доказателства – л. 39-40, а и това обстоятелство съдът
намира за общоизвестно. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са ангажирани доказателства ответникът да е упражнил
правото си на възражения срещу Общите условия.
Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца [фирма], от
една страна и М. В. П., от друга, в процесния период, като в отношенията между страните за
процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от [фирма] на клиенти в [град].
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода от [фирма].
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация.
Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се
установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото
писмени доказателства. Установява се, че от отчетеното количество ТЕ са приспаднати
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и
разликата е разпределена между всички потребители. В имота през процесния период имало
5 броя радиатори с монтирани ИРРО. Показанията на уредите са отчетени на 05.06.2020 г. и
14.05.2021 г. ТЕ отдадена от сградна инсталация била изчислена на база пълна отопляема
кубатура, съгласно акт за разпределение на кубатурата на сградата. В имота били монтирани
два водомера за топла вода. Водомерите са отчетени на 05.06.2020 г. и 14.05.2021 г., като
формулярите са представени на вещото лице. В изравнителната сметка за м.05.2019 г. –
м.04.2020 г. са отразени промените на цените за ТЕ. СТЕ сочи, че изчисленията на ФДР са в
съответствие с Наредба от 01.06.2004 г.
Топломерът с фабричен № 4021597 е преминал метрологична проверка след изтичане
3
на 24 месечния срок. Вещото лице е конкретизирало, че топломерът не е сменен и при
проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойност. Това, че не е
сменен топломерът означава, че е бил годен, тъй като при проверката не е имало отклонения
извън допустимите граници. Съгласно чл. 5 ЗИ за осигуряване точност и достоверност на
техническите средства, използвани за нуждите на търговски плащания, се извършва
метрологичен контрол – първоначален и последващ. Неспазването на срока за проверка на
измервателното средство обаче не се отразява на установеното в процеса количество на
топлинната енергия, тъй като при последващата проверка на топломера е установено, че
същият продължават да измерва правилно и след законовия срок за извършване на проверка
за точност. Щом измерванията за последващ период са били верни, то няма как те да не са
такИ. за процесния период, при положение, че не е установена промяна в начина на работа
на топломерите или манипулация върху тях. С последващата проверка е установена годност
на топломера и за процесния период, поради което неспазването на срока за последваща
проверка, не се е отразило на измереното количество ТЕ.
Следва да се отбележи, че съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК оспорване на заключението
може да бъде направено от страната докато трае изслушването на експерта, т.е. в
заседанието за приемане на заключението на вещото лице. Оспорването може да бъде
заявено и писмено преди провеждане на заседанието за приемане на заключението. След
изслушването на експерта и приемането на заключението на вещото лице, правото да се
оспори заключението е преклудирано и не може да бъде зачетено, а приетото по делото
заключение следва да бъде ценено наред с всички доказателства по делото /виж решение №
186/ 09.07.2012 г. по гр. д. № 1871/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 79 от 12.05.2015 г.
по гр. д. № 322 / 2015 г. на I г. о. на ВКС/. В съдебно заседание на 07.02.2023 г. не е оспорена
СТЕ при приемането й. Освен това ответникът не е навел конкретни възражение, касаещи
начина на формиране и изчисляване на сумите – по делото в срока по чл. 131 ГПК. Оттук и
съдът кредитира изцяло СТЕ, която не противоречи на останалите доказателства по делото.
Според СТЕ размерът на дължимата сума за топлинна енергия за процесния период е
5391.68 лв.
Липсват твърдения за плащане на дължимата сума, а и от ССчЕ се установява, че
липсват плащания на претендираните по делото суми.
Следва да се разгледа възражението за изтекла погасителна давност на ответника.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки
и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на 25.05.2022 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл.
422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 25.05.2019 г., са погасени по
давност. Процесният период касае вземания от м.05.2019 г., т. е. първото вземане е
възникнало едва на 31.05.2019 г. Липсват вземания, които да са станали изискуеми преди
25.05.2019 г., поради което възражението за настъпила погасителна давност е неоснователно
/вземането за м.05.2019 г. съобразно ОУ на ищеца става изискуемо на 15.07.2019 г., но в
случая следва да се съобрази и, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е
спрял на основание чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, т. е. изискуемостта на първото вземане в процесния
период това за м.05.2019 г. е настъпила на 22.09.2019 г./. Възражението за настъпила
погасителна давност е неоснователно.
4
Ето защо претенцията за топлинна енергия е основателна за сумата в размер на 5391.68
лв. за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., а за разликата до пълния размер претенцията ще
се отхвърли. Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 25.05.2022 г.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение, поради което възражението в отговора на исковата молба е неснователно.
Установява се, че за процесния период дяловото разпределение в процесната сграда –
етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач. Размерът на
начислената такса дялово разпределение се установява от представените по ищеца
документи, както и от кредитираната ССчЕ, а и същият не е оспорен от ответника с
отговора на исковата молба. За процесния период от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. при
ищеца за услугата дялово разпределение е начислена сума в общ размер на 73.06 лв., която
сума при съобразяване на естеството на работа, обичайния размер на възнаграждението
съдът приема, че съответства на извършена работа – виж и решение № 3401 от 24.11.2022 г.
по в. гр. д. № 10211/2021 г. по описа на СГС/. Давността за тези задължения започва да тече
от датата на възникването им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД/. Ето защо давността за вземането за
м.05.2019 г. е започнала да тече от 01.06.2019 г., като срокът не е изтекъл преди подаването
на заявлението по чл. 410 ГПК, а и срокът на погасителната давност е бил спрян за периода
13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., съгласно ЗМДВИП. Т. е. срокът на погасителната давност е
спрян за 2 месеца и седем дни, поради което и погасителната давност за м.05.2019 г. изтича
м. 08.2022 г., но същата е спряна с подаването на заявлението по чл. 410 ГПК. Ето защо
претенцията за дялово разпределение срещу ответника е основателна в цялост за сумата от
73.06 лв., представляваща услуга дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2021 г. Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на исковата
молба – 25.05.2022 г. до окончателното изплащане.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава
в погасяването му.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
За процесния период намират приложение Общите условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни
5
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в
определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се
налага изводът, че [фирма] не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава
само за задълженията по общата фактура. Без значение е дали фактурите са обявени в
интернет, доколкото падежът на задължението е след изтичането на срока по ОУ на ищеца –
чл. 84, ал. 1 ЗЗД. От цитираните разпоредби се налага изводът, че [фирма] начислява
обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане
на стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно,
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от
публикуване на общите фактури на интернет страницата на ищцовото дружество – решение
от 12.01.2023 г. по в. гр. д. № 2095/2021 г. по описа на СГС, решение от 12.12.2022 г. по в.
гр. д. № 12967/2021 г. по описа на СГС, решение от 29.06.2022 г. по в. гр. д. № 8167/2021 г.
по описа на СГС, решение от 03.05.2022 г. по в. гр. д. № 6245/2021 г. по описа на СГС,
решение от 16.07.2021 г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по описа на СГС и др.
За вземанията по общата фактура от 31.07.2020 г. за периода м.05.2019 г. – м. 04.2020
г. се дължи обезщетение за забава върху уважената главница. Съобразно кредитираната СТЕ
дължимата главница за този период е 2578.25 лв. За вземанията по общата фактура от
31.07.2020 г. за периода м.05.2019 г. – м. 04.2020 г. се дължи обезщетение за забава върху
уважената главница за периода от 15.09.2020 г. до 09.05.2022 г. По реда на чл. 162 ГПК с
използване на електронен калкулатор интернет страницата на НАП съдът определи
обезщетението за забава в размер на 431.17 лв.
За вземанията по общата фактура от 31.07.2021 г. за периода м.05.2020 г. – м. 04.2021
г. се дължи обезщетение за забава върху уважената главница. За вземанията по общата
фактура от 31.07.2021 г. за периода м.05.2020 г. – м. 04.2021 г. се дължи обезщетение за
забава върху уважената главница съобразно изчисленията на вещото лице по СТЕ за периода
от 15.09.2021 г. до 09.05.2022 г. По реда на чл. 162 ГПК съдът определи обезщетението за
забава в размер на 179.19 лв. /съобразно диспозитивното начало, доколкото върху общата
фактура от 31.07.2021 г. е претендирано обезщетение за забава именно в размер на 179.19
лв. – виж извлечение от сметки на л. 24/.
Или общо дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
15.09.2020 г. до 09.05.2022 г. е 610.36 лв. /431.17 +179.19/. До този размер /610.36 лв./ искът
следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер от 625.66 лв. искът следва да
се отхвърли.
Относно цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за плащане
от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната
претенция и в тази част се явява изцяло неоснователна спрямо ответника и ще се отхвърли в
пълния си размер за сумата от 13.60 лева за периода от 01.07.2019 г. до 09.05.2022 г .
По отговорността за разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на страните по съразмерност.
В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. Представен е списък по чл. 80 ГПК – в заповедното производство са
направени разноски в размер на 172.08 лв., а в исковото 752.08 лв. На основание чл. 78, ал. 1
6
ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в двете производства
съразмерно с уважените претенции, а именно на ищеца ще се присъдят за разноски – 171.26
лв. за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по съразмерност, и в размер на 748.51 лв. за платена държавна такса,
депозити за СТЕ и ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение /определено в минимален
размер от 100 лв./ по съразмерност в исковото производство.
Относно ответникът - претендирано е адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА. Уговарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не
се презумира и следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие
на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА обвързват съда и
той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно
доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното
производство по делото не е необходимо да се провежда /виж определение
№515/02.10.2015г. по ч. т. д.№2340/2015 г. на I т. о. на ВКС/. Налице са предпоставките на
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, в договорът за правна защита и съдействие изрично е посочен този
текст от закона. Представен е и списък по чл. 80 ГПК, с който е претендирано минимално
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. По съразмерност на адв. Н. К. ще се присъди
сумата от общо 2.37 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от [фирма], ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление в [адрес], срещу М. В. П. с ЕГН: ********** и адрес:
[адрес], с правно основание чл. чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД, че М. В. П. дължи на [фирма] следните суми: сумата от 5391.68 лв., главница -
представляваща доставената топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., за
имот, находящ се в [адрес], аб. № ******, ведно със законна лихва за период от 25.05.2022 г.
до изплащане на вземането, сумата 610.36 лв. - представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 09.05.2022 г. и сумата 73.06
лева - представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 25.05.2022 г.
до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 27069/2022 г. по описа на СРС, 88 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска
за главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер 5391.68 лв. до пълния
предявен размер от 5391.72 лв., иска за обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 610.36 лв. до пълния предявен размер от 625.66
лв., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата 13.60 лв. - представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 09.05.2022 г.
ОСЪЖДА М. В. П. с ЕГН: ********** и адрес: [адрес], да заплати на [фирма], ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление в [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 171.26 лв., разноски в заповедното производство по съразмерност, както и сумата
от 748.51 лв., разноски в исковото производство по съразмерност.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в [адрес] да
заплати на адв. Н. К., адвокат при АК – С., личен номер ********, със съдебен адрес –
[адрес], на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 2.37 лв. – адвокатски хонорар за оказана
безплатна правна помощ и съдействие по делото на М. В. П. съразмерно с отхвърлената част
от исковете.
Решението е постановено при участието на [фирма], ЕИК **********, като трето
7
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8