№ 128
гр. Кнежа, 15.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мая П. Кончарска
при участието на секретаря Елеонора Н. Пейчовска
като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело №
20221430100229 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба от адв. Д. ИЛ. ГР. срещу П. В.
В., с която се иска от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че в полза на ищеца съществува
вземане по договор за правна защита и съдействие, а именно сумата от 300 лв.
главница и лихва в размер на 47.42 лв. за периода от 16.06.2020 год. до
05.01.2022 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
06.01.2022 год. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед № 4 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 06.01.2022 год. по ч.гр.д. № 4/ 2022 год. на РС – Кн..
В молбата се твърди, че на 12.06.2020 год. страните са сключили договор
за правна защита и съдействие, съгласно който ищецът, в качеството си на
адвокат, е следвало да защитава ответника по ДП № ЗМ 94/2020 год. по описа
на РУ – Кн., за което било договорено адвокатско възнаграждение в размер на
300 лв., платими до приключване на производството. Твърди се, че на същата
дата ответникът е бил привлечен като обвиняемо лице за извършено
престъпление по чл. 355, ал.2 вр. ал.1 от НК и е бил извършен разпит на
обвиняемия. Сочи се, че с прокурорско постановление от 14.07.2020 год.
1
наказателното производство, водено срещу ответника е било прекратено
поради това, че деянието не съставлява престъпление. Посочва се, че
постановлението не било обжалвано.
Ищецът твърди, че въпреки приключването на наказателното
производство ответникът не му е заплатил договореното възнаграждение,
което станало повод да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК. Твърди още, че РС – Кн. е издал заповед с № 4 за изпълнение на
парично задължение от 06.01.2022 год., връчена на длъжника при условията
на чл. 47, ал.5 от ГПК и че му бил даден едномесечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си.
В заключение, ищецът моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника съществуването на
паричното задължение по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Претендира деловодни разноски както в настоящото, така и в заповедното
производство.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.
ИЩЕЦЪТ – редовно призован, в съдебното заседание се явява лично.
Поддържа исковата молба, позовава се на писмените доказателства. В
особено искане, моли съда да се произнесе с неприсъствено решение по реда
на чл. 238 и сл. от ГПК, като счита, че са налице условията за това.
ОТВЕТНИКЪТ – редовно призован, не се явява в о.с.з. Не е депозирал
отговор на исковата молба, не изпраща процесуален представител в
съдебното заседание и не взема становище по иска.
Съдът като прецени доводите, изложени от ищеца в ИМ, събраните по
делото писмени доказателства, както и направеното процесуално искане по
реда на чл. 238 във вр. с чл. 239 от ГПК, намира за установено следното:
Представени и приети по делото са следните писмени доказателства:
договор за правна защита и съдействие № 25 от 16.06.2020 год. между П. В. В.
и адв. Д. ИЛ. ГР., подписан от страните; постановление за привличане на
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 16.06.2020 год. на Ев. Гл. –
разследващ полицай в РУ – Кн., по ДП № 1401/ 2020 год. по описа на РП –
Плевен, № ЗМ 94/ 2020 год. по описа на РУ – Кн. и протокол за разпит на
2
обвиняем от 16.06.2020 год. по същото досъдебно производство;
постановление на РП – Плевен от 14.07.2020 год. за прекратяване на
наказателно производство по досъдебно производство № Д-1401/ 2020 год.,
пр.пр. № 3539/ 2020 год., ДП № ЗМ-94/ 2020 год.; заповед по чл. 410 ГПК № 4
от 06.01.2022 год. по ч.гр.д. № 4/ 2022 год. на РС – Кн. и разписка за
довнесена д.т. за образуване на гражданско дело.
Приложено към делото е частно гражданско дело № 4/ 2022 год. по описа
на РС – Кн..
Съдът намира, че предявеният иск е вероятно основателен с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение са: на първо
място, ответникът да не е представил в законовия срок отговор на исковата
молба; ответникът да не се яви в първото по делото съдебно заседание, без да
е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие и ищецът да е
отправил искане за постановяване на такова решение срещу ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.1, т.1 от ГПК, съдът следва да е
указал на страните последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и съгл. т.2, ал.1 на чл.
239 ГПК искът да е вероятно основателен с оглед посочените обстоятелства и
представените доказателства.
Ответникът не е взел становище по делото и не е оспорил исковата молба
по реда на чл. 131 ГПК. Не е ангажирал никакви доказателства и дори не е
изразил становище дали дължи или не дължи претендираната сума.
Съдът като взе предвид, че на ответника е връчено съобщение (по реда на
чл. 47, ал.1 вр. чл. 46, ал.2 от ГПК), ведно с разпореждане по чл. 131 от ГПК
заедно с препис от исковата молба и приложенията към нея, с което са му
указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание; определение за насрочване и доклад по
делото (чл. 140 ГПК) и призовка за насрочено о.с.з. – по реда на чл. 41, ал.2 от
ГПК, както и че искът с правно основание 422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК е
вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените писмени доказателства, намери, че следва да бъде постановено
неприсъствено решение, без същото да се мотивира по същество, с което
предявеният от ищеца положителен установителен иск бъде уважен изцяло, с
3
всички произтичащи от това законни последици.
Върху главницата следва да се признае за дължима и законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, съгласно разпоредбата на чл. 86, ал.1 от ЗЗД и чл. 422, ал.1 от
ГПК.
По разноските:
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените в настоящото производство разноски в размер на 25 лв. –
довнесена държавна такса.
Следва да се признае дължимост и на разноските, направени от ищеца в
заповедното производство съобразно уважения размер на иска.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 238,
ал.1 и чл. 239 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,
ал.1 от ГПК по отношение на П. В. В. с ЕГН ********** от гр. Кн., ул. „М.
Б.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, че дължи на адвокат Д. ИЛ. ГР., ЕГН **********,
с адрес на кантората: гр. Кн., ул. „Огн. М.“ № *, сумата от 300 лв.,
представляваща главница по договор за правна защита и съдействие от
16.06.2020 год., лихва в размер на 47.42 лв. за периода от 16.06.2020 год. до
05.01.2022 год., законната лихва върху главницата, считано от 06.01.2022 год.
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед
№ 4 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.01.2022 год.
по ч.гр.д. № 4/ 2022 год. на РС – Кн..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК П. В. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. Кн., ул. „М. Б.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, да заплати на адвокат Д.
ИЛ. ГР., ЕГН **********, с адрес на кантората: гр. Кн., ул. „Огн. М.“ № *,
направените в исковото производство разноски в размер на 25 лв. (двадесет и
пет лева), както и сторените разноски в заповедното производство в размер на
25 лв. (двадесет и пет лева).
Решението не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се връчат на страните.
4
Препис от настоящото решение да се приложи към Ч. Гр. дело № 4/
2022 год. по описа на РС – Кн..
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
5