№ 868
гр. София, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20231110215480 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 58 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба на С. К. А., ЕГН: **********, срещу
Наказателно постановление (НП) № 23-4332-011067 от 14.06.2023 г., издадено
от Даниела Дескова - Началник Сектор в Отдел „Пътна полиция“ при СДВР
(ОПП – СДВР), с което за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя,
на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
е наложена „глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева и „Лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 3 месеца, като на основание Наредба № Iз-
2539/17.12.2012 г. на МВР на жалбоподателя са отнети и 10 точки.
Според жалбоподателя, атакуваното НП следва да се отмени, като се
навежда довод за наличие на уважителни причини, свързани с лично негов
здравословен проблем, поради които се наложило да се движи в лентата за
принудително спираме на автомагистрала. В подкрепа на това е посочено, че
на 15.05.2023 г. докато пътувал, имало задръстване на излизане от гр. София,
при което му станало лошо, завил му се свят, повърнал и цялото му тяло
започнало да трепери, при което и зрението му се замъглило. Поради тези
обстоятелства жалбоподателят се притеснил и навлязъл в аварийната лента с
цел по-бързо придвижване и излизане от задръстването, след което имал
1
намерение да обърне и да се върне отново в гр. София, където да го прегледат.
С оглед на тези твърдения се сочи, че фактическата обстановка по случая е
останала неизяснена. Направено е искане да бъде взет предвид приложен
медицински документ (какъвто в действителност не е приложен към жалбата),
както и да бъде допуснат разпит на един свидетел при режим на довеждане.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява, поддържа
жалбата и направените искания.
Въззиваемата страна Началник Сектор в ОПП - СДВР, редовно
призована, не изпраща представител. Изразява писмено становище за
неоснователност на жалбата, като претендира атакуваното НП да се потвърди
и в полза на страната да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните, както и събраните по
делото писмени и гласни доказателства, приема за установено следното
от фактическа страна, следното:
На 15.05.2023 г., около 17:01 часа, в Столична община, на път
Автомагистрала № А-1, жалбоподателят С. К. А., ЕГН: **********, като
водач на лек автомобил, марка „Пежо“, модел „301“, с рег. № СВ 1003 СТ,
регистриран на „лизингова къща София лизинг“ ЕАД, се движил по
Автомагистрала „Тракия“, с посока на движение от гр. Пазарджик към гр.
София, като се прибирал от работа заедно със свидетелката Пиринка
Ковакова, която се возела на предна дясна седалка в автомобила. По същото
време на АМ „Тракия“ се извършвал ремонт, поради което трафикът бил
натоварен и в посоката на движение на жалбоподателя имало задръстване.
Жалбоподателят С. К. А. и свидетелката Пиринка Ковакова искали да се
приберат по-бързо в гр. София, поради което между километър 5 и километър
4 жалбоподателят навлязъл и се движил в лентата за принудително спиране,
като целял по този начин да избегне задръстването. Тези негови действия били
забелязани от Б. М. и Антон Комитски – младши автоконтрольори при ОПП
СДВР, които предприели извършването на проверка и спрели автомобила.
При извършване на проверката полицейските служители не установили
здравословни причини, свързани с водача на автомобила С. К. А. или свързани
със свидетелката ПИРИНКА КОВАКОВА, нито била установена техническа
неизправност, които да налагат движение на автомобила в аварийната лента на
2
автомагистралата. Наличие на такива причини дори не било заявено от страна
на водача или пътника в автомобила на полицейските служители. Поради
констатацията за това, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил се
движел в лентата за принудително спиране, младши автоконтрольор Антон
Данчев Комитски съставил Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) серия ГА № 870160 на жалбоподателя С. К. А. за
нарушение на чл. 58, т. 3, пр. 1 от ЗДвП, който бил връчен на място на
жалбоподателя. Въз основа на този АУАН е издадено обжалваното НП № 23-
4332-011067 от 14.06.2023 г., издадено от Даниела Дескова - Началник Сектор
в Отдел „Пътна полиция“ при СДВР (ОПП – СДВР), с което за нарушение на
чл. 58, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя, на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена „глоба“ в размер на 1000
(хиляда) лева и „Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца,
като на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР на жалбоподателя
са отнети и 10 точки. НП е връчено на 05.10.2023 г.
Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и
съпоставката на събраните доказателства по делото – гласните доказателства,
съдържащи се в показанията на свидетелите Комитски, Ковакова и М., както и
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията
на свидетелите по делото са достоверни доказателствени източници, тъй като
са вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от други достоверни
доказателства по делото.
Писмените доказателства не разкриват вътрешни противоречия,
поради което обстойният им анализ не е необходим. Посредством тези
доказателства еднопосочно се установява фактическата обстановка по случая.
В подкрепа на изводимите факти са и доказателствата, възпроизведени с
показанията на свидетеля М., които съдът приема за достоверни. От
показанията на този свидетел се установяват обстоятелствата около
извършената проверка и направените констатации, както и съставянето на
процесния АУАН от страна на свидетеля Комитски. Тези обстоятелства се
потвърждават и от показанията на свидетеля Комитски, който потвърждава
съставянето на процесния АУАН. Доколкото показанията на свидетеля М. и
Комитски са логични, последователни и съответстващи на останалите
доказателства по делото, съдът ги кредитира и ги ползва при формирането на
фактическите си изводи. Показанията на свидетеля Ковакова също са
3
достоверни гласни доказателствени източници, които потвърждават описаната
фактическа обстановка. От тези показания се установява, че С. К. А. е минал в
аварийна дясна лента, защото е имало ремонт и с цел да избегнат трафика.
Свидетелката сочи, че й е било лошо и е била неразположена.
При установената по делото фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав приема, че от правна страна се установява следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирано за това лице и в законоустановения срок, а разгледана по
същество, жалбата се явява неоснователна.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентни
органи и отговарят на изискванията на закона към тяхната форма и
съдържание.
Актът е съставен на 15.05.2023 г. - в деня на извършване на
нарушението и установяване на дееца. Наказателното постановление е
издадено на 14.06.2023 г. – няма месец след съставянето на АУАН. Поради
това съдът приема, че са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че между
съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП има съответствие по
отношение на словесното и цифровото описание на нарушението. В АУАН и в
НП е посочено в коя лента се е движил нарушителя на автомагистрала
„Тракия“, както и че не е имал право на това.
Съдебният състав счита, че съставеният АУАН и издаденото въз
основа на него НП са изцяло в съответствие с процесуалния и материалния
закон; отговарят на изискванията на чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН и е налице
съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението. В
АУАН и в НП съществуват всички законово определени реквизити. Налице е
яснота на административнонаказателното обвинение. Посочено е времето и
мястото на извършване на нарушението, управляваният автомобил, посоката
на движение, отбелязано е, че отсъства здравословен проблем или повреда на
автомобила. Записано е, че С. К. А. е навлязъл и се е движил в лентата за
принудително спиране в района между 5-и и 4-ти километър от
автомагистрала А1 „Тракия“. Поради това съдът не счита, че има допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство, нито че е нарушено правото на защита на С. К. А.. В тази
4
връзка следва да се отбележи, че не се споделя доводът на жалбоподателя за
наличие на неяснота в описанието, дадени в АУАН, вкл. същият не съдържа
твърдение за причинено ПТП, както твърди жалбоподателят пред съда.
В случая АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и на
свидетел на установяване на нарушението. Актът и Наказателното
постановление са връчени на С. К. А. срещу подпис. Съдът счита, че са
спазени изискванията на чл. 40, ал. 1, чл. 43, ал. 1 и ал. 5 и чл. 58, ал. 1 от
ЗАНН.
Не е основателен доводът на жалбоподателя за това, че не са били
изяснени обстоятелствата и причините за движението на автомобила в
аварийната лента,. По делото не се спори, че на нарушителя е връчен
екземпляр от АУАН непосредствено след неговото съставяне. В бланката на
АУАН изрично е отбелязано правото на нарушителя да направи допълнителни
обяснения или възражения в 7-дневен срок, каквито не е направил, нито на
място при съставянето на АУАН, нито в дадения за това срок. От това следва,
че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като е било
осигурено правото на жалбоподателя на възражения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на проведеното в хода на съдебното производство
доказване се установява, че не е вярно и твърдението на жалбоподателя, че
контролните органи не са изяснили обстоятелствата от значение за случая.
Както се установи от показанията на свидетелия М., веднага след като са
спрели жалбоподателя при управлението на процесния автомобил, при
извършване на проверката те не са установили, а и не са твърдени да са
налице, уважителни причини за движение на автомобила в лентата за
принудително спиране – нито са установени здравословни причини, нито
такива от техническо естество. Поради това актосъставителят правилно е
отразил в АУАН, че С. К. А. е навлязъл и се е движил в лентата за
принудително спиране без да има повреда на автомобила или здравословен
проблем на водача.
Доколкото няма допуснати съществени процесуални нарушения –
основание за отмяна на НП на формално основание, СРС прие, че следва да
реши спора по същество.
Според чл. 58, т. 3 от ЗДвП при движение по автомагистралата на
водача на МПС е забранено да се движи или спира в лентата за
5
принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство,
както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното
средство.
От събрания и доказателствен материал следва изводът, че е
безспорно доказано, че жалбоподателят С. К. А. на 15.05.2023 г., около 17:01
часа е управлявал лек автомобил, марка „Пежо“, модел „301“, с рег. № СВ
1003 СТ, регистриран на „лизингова къща София лизинг“ ЕАД, се движил по
Автомагистрала „Тракия“, с посока на движение от гр. Пазарджик към гр.
София, като между километър 5-и и километър 4-ти управлявал автомобила в
лентата за принудително спиране. Тези обстоятелства се установяват без
съмнение от гласните и от писмените доказателства по делото. Освен това в
случая не се установява да са били налице обстоятелства, които да допускат
управление на автомобила в лентата за принудително спиране, а именно от
визираните в чл. 58, т. 3 от ЗДвП. Не е била налице повреда на автомобила,
нито е имало здравословен проблем у водача или пътниците в превозното
средство. От събраните доказателства по делото не се установява в случая да
са били налице твърдените от жалбоподателя причини от медицинско
естество, които да налагат управление на МПС в лентата за принудително
спиране. Не се установява свидетелката Ковакова да е била в такова
състояние, което да налага спешност, като при разпита на свидетелката
същата заявява, че и е било лошо и е била неразположена. Не може да остане
извън вниманието на съда и обстоятелството, че първоначално в жалбата си С.
А. твърди наличие на негови лични здравословни проблеми, каквито също не
се доказват. Впоследствие доводът за наличие на основания от медицинско
естество се подкрепя от различно твърдение, а именно за наличие на
здравословен проблем при свидетеля Ковакова, какъвто също не се доказа.
Само по себе си, обстоятелството, че на свидетелката и е било „лошо“ и че е
била „неразположена“ не сочи към наличие на влошено здравословно
състояние, налагащо спешност при придвижване с процесния автомобил.
Гореизложеното означава, че С. К. А. е осъществил от обективна
страна състава на нарушението по чл. 58, т. 3 от ЗДвП.
От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението
виновно – като водач на МПС няма как А. да не е съзнавал, че се движи в
лента, която поначало е предназначена само и единствено за принудително
6
спиране, а и не твърди подобно нещо. Като правоспособен водач на МПС,
преминал теоретичен курс за придобиване на правоспособност, деецът е
съзнавал, че не може използва тази лента, тъй като, нито има повреда в
автомобила си, нито самият той или пътник в автомобила има здравословен
проблем. Обстоятелството, че на свидетелката Ковакова и е било лошо и е
била неразположена не е здравословен проблем по смисъла на чл. 58, т. 3 от
ЗДвП. Доколкото жалбоподателят не е преустановил движението на
автомобила си, а е извършил активно движение в аварийната лента, също не
може да се приеме, че има внезапно възникнал здравословен проблем. Поради
всичко това съдът приема, че С. К. А. е действал при форма на вината пряк
умисъл, като целта на придвижването в лентата за принудителни спиране в
случая е била да се избегне трафика и да се придвижи по-бързо до гр. София.
Случаят не може да се определи като маловажен, тъй като не се
отличава с по-ниска обществена опасност от други подобни случаи на
визираното нарушение. Управлението на МПС в аварийната лента на
магистралата при ремонт на пътя и при задръстване е типичен пример на
нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП. Това, че С. К. А. е бързал не го извинява.
Няма множество смекчаващи отговорността обстоятелства. Поради всичко
това съдът приема, че случаят не може да се определи като маловажен, респ.
да се приложи чл. 28 от ЗАНН.
Според чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП водач, който се движи в лентата
за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията
по чл. 58, т. 3 от ЗДвП, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца и глоба в размер на 1000 лева. Точно фиксираният от
законодателя вид и размер на административните наказания, които следва да
се наложат на нарушителя по чл. 58, т. 3 от ЗДвП не позволява на съда да
прави преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства. Поради това съдът счита, че и двете кумулативно предвидени в
закона наказания следва да бъдат наложени на С. К. А., както правилно са
определени и в процесното НП.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 6 от Наредба на МВР № Із-2539 от 17.12.2012
г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда
за отнемането и възстановяването им (Наредбата), списъка на нарушенията,
при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
7
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение,
както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение за движение в лентата за принудително спиране по
автомагистрала на водача на МПС-то се отнемат 10 контролни точки.
Определеният отнапред от законодателя размер на контролните точки, които
подлежат на отнемане при извършено нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП и
санкциониране по чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП също не дава право на съда да
преценява отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства и
доколкото именно 10 контролни точки се отнемат на жалбоподателя с
процесното НП, последното следва да се потвърди и в тази му част.
По изложените мотиви съдът не намери основания, поради които да
отмени или измени атакуваното НП и приема, че следва да го потвърди
изцяло като правилно, законосъобразно и постановено при справедлив размер
на наложените административни санкции.
При този изход на делото, жалбоподателят няма право на разноски,
поради което такива не следва да му се присъждат. Въззиваемата страна е
разполагала с правото да претендира юрисконсултско възнаграждение и го е
упражнила. Ето защо в полза на СДВР следва да се присъди сумата от 80,00
/осемдесет/ лева, представляваща направени във връзка с настоящото съдебно
производство разноски за юрисконсултско възнаграждение, предвид
фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 23-4332-
011067 от 14.06.2023 г., издадено от Даниела Дескова - Началник Сектор в
Отдел „Пътна полиция“ при СДВР (ОПП – СДВР), с което за нарушение на чл.
58, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя С. К. А., ЕГН: **********, на основание чл.
178ж, ал. 1, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена
„глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева и „Лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 3 месеца, като на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г.
на МВР на жалбоподателя са отнети и 10 точки.
8
ОСЪЖДА жалбоподателя С. К. А., ЕГН: **********, да заплати в
полза на СДВР сума в размер на 80,00 /осемдесет/ лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9