Решение по адм. дело №1253/2025 на Административен съд - Варна

Производствата е по реда на чл. 197, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на Б. М. К., с [ЕГН], с адрес: гр. Варна, [жк], [адрес], срещу Решение № 114/30.05.2025 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите /ТД на НАП/ Варна, в частта, с която е оставено без уважение искането за погасяване по давност на задълженията по РА № 03000319006508-091-001/11.08.2020 г. в общ размер на 51 268,45 лева – главница и 17 126,11 лева – лихви.

Жалбоподателят твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен. Излага съображения, че при постановяване на процесния административен акт не са обсъдени наведените от него възражения за изтекла погасителна давност. Твърди, че неправилно административният орган е приел, че са наложени обезпечителни мерки, тъй като същите не са му съобщени и съответно не са произвели действие. Сочи, че не му изпратено съобщение за доброволно изпълнение на процесните задължения. Позовава се на Тълкувателно решение № 7/15.04.2021 г. по т.д. № 8/2019 г., като твърди, че административният орган не е предприел всички необходими действия за надлежното му уведомяване.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Х., който поддържа жалбата на посочените в нея основания. Моли за присъждане на сторените по делото разноски, а именно заплатена държавна такса.

Ответникът по жалбата – Директорът на ТД на НАП Варна с депозирана молба чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна и недоказана и отправя искане да бъде оставена без уважение. По същество на спора сочи, че давността за погасяване на задълженията, включени в обхвата на ревизията, завършила впоследствие с издаването на процесния ревизионен акт, е спряна на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК в момента, в който е започнало производство по ревизията, и е прекъсната с издаването на РА на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК. Освен това се твърди, че давността е спряна и с налагането на обезпечителни мерки. Излагат се съображения, че трите постановления за налагане на обезпечителни мерки са връчени на жалбоподателя на 24.04.2025 г., т.е. преди изтичане на 5 годишния давностен срок. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Варна, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ № Р-03000319006817-039-001/12.12.2019 г. органите по приходите са отправили искане до Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна на Б. К. да бъдат наложени мерки за предварително обезпечаване на задълженията, които ще бъдат установени в резултат на ревизия, възложена със ЗВР № Р-03000319006817-020-001/24.10.2019 г. /л. 68 от адм. преписка/.

С искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налага на ПОМ № Р-03000319006508-039-001/31.03.2020 г. органите по приходите са отправили искане до Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна на Б. К. да бъдат наложени мерки за предварително обезпечаване на задълженията, които ще бъдат установени в резултат на ревизия, възложена със ЗВР № Р-03000319006508-020-001/09.10.2019 г. /л. 56 от адм. преписка/.

Във връзка с постъпилото искане в ТД на НАП Варна е образувано изпълнително дело /ИД/ № *********/2020 г. срещу Б. М. К. за изискуеми публични задължения.

На К. е изпратено Съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК с изх. № С200003-048-0006047/17.02.2020 г. /л. 69/, връчено на длъжника на 17.11.2023 г. /л. 166 от преписката/.

С Разпореждане за присъединяване № С200003-105-0089702/31.03.2020 г. /л. 73 от преписката/ публичният изпълнител е допуснал присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за следните вземания: глоба по НП № 439а-4499/17.12.2018 година.

С Разпореждане за присъединяване № С200003-105-0193348/21.05.2020 г. /л. 74 от преписката/ публичният изпълнител е допуснал присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за следните вземания: глоба по фиш № 100009118111/22.03.2019 година.

С Разпореждане за присъединяване № С200003-105-0203189/27.05.2020 г. /л. 75 от преписката/ публичният изпълнител е допуснал присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за следните вземания: глоба по фиш № **********/28.03.2019 година.

С Разпореждане за присъединяване № С200003-105-0222049/18.06.2020 г. /л. 76 от преписката/ публичният изпълнител е допуснал присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за следните вземания: ЗО, УПФ, ДОО по следната декларация обр. 6: № 030022004734573/21.05.2020 г. за период от 01.01.2019 г. – 31.12.2019 година.

С Разпореждане за присъединяване № С200003-105-0274099/10.08.2020 г. /л. 77 от преписката/ публичният изпълнител е допуснал присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за следните вземания: ДДС, УПФ, ЗО по РА № Р-03000319006817-091-001/10.07.2020 година за период м. 05 и 06.2013 година.

С Разпореждане за присъединяване № С200003-105-0280515/17.08.2020 г. /л. 78-83 от преписката/ публичният изпълнител е допуснал присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за следните вземания: ДДС, УПФ, ЗО, данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, данък върху разходите за превозни средства по РА № Р-03000319006817-091-001/10.07.2020 година за д.п. 2012-2013 година.

С Разпореждане за присъединяване № С200003-105-0337048/09.10.2020 г. /л. 84-96 от преписката/ публичният изпълнител е допуснал присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за следните вземания: ДДС, УПФ, ЗО, данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, данък върху разходите за превозни средства по РА № Р-03000319006508-091-001/11.08.2020 година за д.п. 2015-2017 г., както и глоба по фиш № **********/05.07.2019 г. и глоба по фиш № **********/06.07.2019 година.

С Разпореждане за присъединяване № С200003-105-01358587/19.05.2021 г. /л. 100 от преписката/ публичният изпълнител е допуснал присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за следните вземания: глоба по фиш № 10000113039/21.02.2020 година.

С Разпореждане за присъединяване № С200003-105-0166208/03.06.2021 г. /л. 101 от преписката/ публичният изпълнител е допуснал присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за следните вземания: ЗО, УПФ, ДОО по следната декларация обр. 6: № 0300221043282/13.05.2021 г. за период от 01.01.2020 г. – 31.12.2020 година.

До жалбоподателя е изпратено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № С210003-007-0003886/06.07.2021 година /л. 102 от преписката/.

С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С210003-022-0048758/06.07.2021 г. /л. 103 от преписката/ на жалбоподателя е наложен запор върху постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми предоставени за доверително управление в „Юробанк България“ АД. Същото е получено от жалбоподателя на 24.04.2025 г., съгласно разписка № С250003-РЗЛ-0006440/24.04.2025 г. /л. 166 от преписката/.

На 06.07.2021 г. е изпратено запорно съобщение до „Юробанк България“ АД /л. 104 от преписката/.

С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С210003-022-0048770/06.07.2021 г. /л. 105 от преписката/ на жалбоподателя е наложен запор върху притежаваните от лицето ценни книги.

На 06.07.2021 г. е изпратено запорно съобщение до Централен депозитар /л. 106 от преписката/.

С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С210003-022-0095242/15.12.2021 г. /л. 118 от преписката/ на жалбоподателя е наложен запор върху притежаваните от лицето ценни книги – 10 дяла в „Нео флор“ ЕООД. Същото е получено от жалбоподателя на 24.04.2025 г., съгласно разписка № С250003-РЗЛ-0006440/24.04.2025 г. /л. 166 от преписката/.

На 15.12.2021 г. е изпратено запорно съобщение до Агенция по вписванията.

С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С210003-022-0095249/15.12.2021 г. /л. 120 от преписката/ на жалбоподателя е наложен запор върху МПС – лек автомобил „Fiat“, модел ТИПО, рег. № [рег. номер], рама № ZFA16000002132461, двигател № 160А2006828459, година на производство 1988 г., със застрахователна оценка 0.00 лева. Същото е получено от жалбоподателя на 24.04.2025 г., съгласно разписка № С250003-РЗЛ-0006440/24.04.2025 г. /л. 166 от преписката/.

На 15.12.2021 г. е изпратено запорно съобщение до Областна дирекция на МВР – Варна.

С Разпореждане за присъединяване № С200003-105-0209266/07.06.2022 г. /л. 123 от преписката/ публичният изпълнител е допуснал присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за следните вземания: ЗО, УПФ, ДОО по следната декларация обр. 6: № 0300222043348/09.05.2022 г. за период от 01.01.2021 г. – 31.12.2021 година, както и глоба по фиш № Х694635/04.04.2022 година.

С Разпореждане за присъединяване № С200003-105-0268355/18.05.2022 г. /л. 124 от преписката/ публичният изпълнител е допуснал присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за следните вземания: глоба по фиш № **********/24.03.2021 година.

С Разпореждане за присъединяване № С200003-105-0376645/06.10.2022 г. /л. 125 от преписката/ публичният изпълнител е допуснал присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за следните вземания: глоба по фиш № **********/24.06.2021 година.

С Разпореждане за присъединяване № С200003-105-0421126/08.11.2022 г. /л. 126 от преписката/ публичният изпълнител е допуснал присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за следните вземания: глоба по фиш № **********/05.08.2021 г., глоба по фиш № **********/23.08.2021 г. и глоба по фиш № **********/28.08.2021 година.

С Разпореждане за присъединяване № С200003-105-0428281/14.11.2022 г. /л. 127 от преписката/ публичният изпълнител е допуснал присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за следните вземания: глоба по фиш № **********/11.09.2021 година.

С Разпореждане за присъединяване № С200003-105-0443382/22.11.2022 г. /л. 128 от преписката/ публичният изпълнител е допуснал присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за следните вземания: глоба по фиш № **********/11.10.2021 година.

С Разпореждане за присъединяване № С200003-105-010234/20.03.2023 г. /л. 129 от преписката/ публичният изпълнител е допуснал присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за следните вземания: глоба по фиш № **********/30.04.2021 година.

С Разпореждане за присъединяване № С200003-105-0122798/04.04.2023 г. /л. 130 от преписката/ публичният изпълнител е допуснал присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за следните вземания: глоба по фиш № **********/14.05.2025 година.

С Разпореждане за присъединяване № С200003-105-0148680/27.04.2023 г. /л. 131 от преписката/ публичният изпълнител е допуснал присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за следните вземания: глоба по фиш № **********/27.04.2023 година.

С Разпореждане за присъединяване № С200003-105-0177742/19.05.2023 г. /л. 132 от преписката/ публичният изпълнител е допуснал присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за следните вземания: глоба по фиш № **********/20.08.2022 година.

С Разпореждане за присъединяване № С200003-105-0194870/29.05.2023 г. /л. 133 от преписката/ публичният изпълнител е допуснал присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за следните вземания: ЗО, ДОО по следната декларация обр. 6: № 0300223042475/30.04.2023 г. за период от 01.01.2022 г. – 31.12.2022 година.

С Разпореждане за присъединяване № С200003-105-0458647/20.11.2023 г. /л. 143 от преписката/ публичния изпълнител е допуснал присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за следните вземания: глоба по фиш № **********/21.03.2023 година.

С Разпореждане за присъединяване № С200003-105-0007218/10.01.2024 г. /л. 144 от преписката/ публичният изпълнител е допуснал присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за следните вземания: глоба по НП № 1047/03.04.2023 година.

С Разпореждане за присъединяване № С200003-105-0283602/02.07.2024 г. /л. 151 от преписката/ публичният изпълнител е допуснал присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за следните вземания: глоба по фиш № GT2766569/19.03.2024 година.

С Разпореждане за присъединяване № С200003-105-0445430/14.10.2024 г. /л. 158 от преписката/ публичният изпълнител е допуснал присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за следните вземания: глоба по фиш № GT3040987/28.06.2024 година.

На 24.04.2025 г. до Б. К. е изпратено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № С250003-007-0002977/24.04.2025 г. /л. 160 от преписката/. Същото е получено от жалбоподателя на 24.04.2025 г., съгласно разписка № С250003-РЗЛ-0006440/24.04.2025 г. /л. 166 от преписката/.

Със заявление № 54-03-3398/28.04.2025 г. жалбоподателят е поискал отписване на задълженията по РА № Р-03000319006508-091-001/11.08.2020 г., РА № Р-03000319006817-091-001/10.07.2020 г. и задължения по фишове с №№ 100009118111/22.03.2019 г., **********/28.03.2019 г., **********/05.07.2019 г., **********/06.07.2019 г., 10000113039/21.02.2020 г., **********/24.03.2021 г., **********/24.06.2021 г., *********/23.08.2021 г., **********/28.08.2021 г., **********/11.09.2021 г., *********/11.10.2021 г., **********/30.04.2021 г., **********/14.05.2025 г., **********/27.04.2023 г., **********/20.08.2022 г., **********/21.03.2023 година.

Във връзка с подаденото заявление гл. публичен изпълнител при ТД на НАП Варна издал Разпореждане № С250003-137-0003099/14.05.2025 г. /л. 169-190 от преписката/, с което прекратил, поради изтекла погасителна давност, събирането на публични вземания по РА № Р-03000319006508-091-001/10.07.2020 г. за д.п. 2012-2013 г. и глоби по фишове с №№ 100009118111/22.03.2019 г., **********/28.03.2019 г., **********/05.07.2019 г., **********/06.07.2019 г., 10000113039/21.02.2020 г., **********/24.03.2021 г., **********/24.06.2021 г., *********/23.08.2021 г., **********/28.08.2021 г., **********/11.09.2021 г., *********/11.10.2021 г., **********/30.04.2021 г., **********/14.05.2025 г., **********/27.04.2023 г., **********/21.03.2023 година. По отношение на задълженията по РА № Р-03000319006508-091-001/11.08.2020 г. и глоба по фиш № **********/20.08.2022 г. е приел, че погасителната давност не е изтекла. Разпореждането е получено от жалбоподателя по електронен път на 16.05.2025 година /л. 168 от преписката/.

Разпореждането е обжалвано по административен ред от К. с жалба вх. № Ж-03-132/21.05.2025 година /л. 191 от преписката/.

С Решение № 114/30.05.2025 г. /л. 194 от преписката/ Директорът на ТД на НАП Варна е отменил Разпореждане № С250003-137-0003099/14.05.2025 г., в частта, с която публичният изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна не е прекратил поради изтекла давност публично задължение, представляващо глоба по фиш № **********/20.08.2022 г., а в останалата част е оставил подадената жалба без уважение.

Срещу Решение № 114/30.05.2025 г., в частта, с която е отказано да се отпишат задълженията по РА № Р-03000319006508-091-001/11.08.2020 г., е подадена жалба вх. № Ж-03-132#4/06.06.2025 г. от Б. К., във връзка с която е образувано настоящото съдебно производство.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на акта, и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл. 197, ал. 1 от ДОПК – директорът на ТД на НАП Варна, в изискуемата за валидността му писмена форма, и съдържа минимално изискуемите за редовността му реквизити по чл. 59 от АПК. В хода на производството по издаване на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни основания за отмяната му.

По материалната законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт съдът приема следното:

Между страните няма спор по фактите. Спорът е правен и се концентрира върху въпроса изтекла ли е погасителната давност по отношение на публичните задължения на жалбоподателя за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., произтичащи от посочените в Разпореждане № С250003-137-0003099/14.05.2025 г. изпълнителни основания.

Макар процесните публични задължения да са с различен характер /осигурителни вноски по подадени от жалбоподателя декларации обр. 6, задължения за ДДС по ЗДДС, данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, данък върху разходите за превозни средства/, по отношение на всички тях са приложими общите правила за давностните срокове по ДОПК.

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на [възраст] давностен срок, считано от 1 януари на годината следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно ал. 2 на същата правна норма, с изтичането на [възраст] давностен срок, считано от 1 януари на годината следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, изпълнението е спряно по искане на длъжника или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ДОПК, давността спира: 1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане – до издаването на акта, но за не повече от една година; 2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането бъде спряно – за срока на спирането; 3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането – за срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки; 6. когато е образувано наказателно производство от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение. По силата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната. От прекъсването на давността започва да тече нова давност – чл. 172, ал. 3 от ДОПК.

При така очертаната правна регламентация съдът счита, че за извършване на преценка относно това изтекъл ли е давностният срок по отношение на процесните публични вземания, същите следва да се обсъдят поотделно.

Относно задълженията за УПФ, ДОО и здравно осигуряване:

Съобразно чл. 6, ал. 8 /предишна ал. 7/ от КСО, осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Нормите на чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 2, ал. 4 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица предвиждат, че окончателният размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващо се лице, се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

На основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване; вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

От посочената правна уредба следва, че задълженията за УПФ, ДОО и здравно осигуряване подлежат на окончателно деклариране и внасяне през годината следваща календарната година, за която се отнасят, съответно давностният срок от 5 години по чл. 171, ал. 1 от ДОПК започва да тече считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение.

Задълженията за фонд ДОО, УПФ, ЗО за 2015 г. е следвало да се декларират през 2016 г., поради което давността е започнала да тече от 01.01.2017 година. Срокът от 5 години по чл. 171, ал. 1 от ДОПК за погасяване на тези публични задължения е започнал да тече на 01.01.2017 г. и е следвало да изтече на 01.01.2022 година. По отношение на задълженията за 2016 г. същите е следвало да бъдат декларирани през 2017 г., съответно давността е започнала да тече на 01.01.2018 г. и е следвало да изтече на 01.01.2023 година. Задълженията за 2017 г. е следвало да бъдат декларирани през 2018 г. и съответно давността е започнала да тече на 01.01.2019 г., т.е. изтича на 01.01.2024 година.

Относно задълженията за ДДС:

Най-ранното задължение за ДДС е за периода м. 11.2015 г., като срокът за плащане е до 14–то число на месеца следващ месеца, за който се отнасят, съгласно чл. 89, ал. 1 вр. чл. 125, ал. 5 ЗДДС. Давността е започнала да тече на 01.01.2016 г. и ще изтече на 01.01.2021 година. За задълженията за ДДС за д.п.м. 12.2015 г., 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09.2016 г. давността е започнала да тече на 01.01.2017 г. и ще изтече на 01.01.2022 година. По отношение на задълженията за д. п. м. 12.2016 г., 01, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11.2017 г. давността е започнала да тече на 01.01.2018 г. и следва да изтече на 01.01.2023 година.

Относно задълженията за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения:

Съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ работодателят до 31 януари на следващата данъчна година изчислява годишната данъчна основа по чл. 25, ал. 1 и 3, намалена по реда на ал. 3, и определя годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя.

От посочената правна уредба следва, че задълженията за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения подлежат на окончателно деклариране и внасяне през годината следваща календарната година, за която се отнасят, съответно давностния срок от 5 години по чл. 171, ал. 1 от ДОПК започва да тече считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение.

Задълженията за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за 2015 г. е следвало да се декларират през 2016 г., поради което давността е започнала да тече от 01.01.2017 година. Срокът от 5 години по чл. 171, ал. 1 от ДОПК за погасяване на тези публични задължения е започнал да тече на 01.01.2017 г. и е следвало да изтече на 01.01.2022 година. Задълженията за 2016 г. е следвало да бъдат декларирани през 2017 г., съответно давността е започнала да тече на 01.01.2018 г. и е следвало да изтече на 01.01.2023 година. Задълженията за 2017 г. е следвало да бъдат декларирани през 2018 г. и съответно давността е започнала да тече на 01.01.2019 г., т.е. изтича на 01.01.2024 година.

По отношение на задълженията за данък върху разходите за превозни средства за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г.:

Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 3 от ЗКПО /отм. 2016 г./ с данък върху разходите се облагат следните документално обосновани разходи: разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност. Разпоредбата на чл. 217, ал. 1 от ЗКПО регламентира, че данъкът върху разходите се декларира с годишната данъчна декларация, подавана от данъчно задълженото лице, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба данъкът върху разходите се внася до 30 юни на следващата година.

С оглед горното задълженията за данък върху разходите за превозни средства за 2015 г. подлежат на окончателно деклариране и внасяне през 2016 г., съответно давностният срок от 5 години по чл. 171, ал. 1 от ДОПК започва да тече считано от 01.01.2017 г. и изтича на 01.01.2022 година.

На 11.08.2020 г. обаче е издаден РА № Р-03000319006508-091-001/11.08.2020 г., което е довело до правния ефект съобразно чл. 171, ал. 2 от ДОПК на прекъсване на погасителна давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК.

Неоснователни са аргументите, с които се оспорват от жалбоподателя изводите на административния орган относно приложението на основанията за спиране и прекъсване на давностния срок, предвидени в чл. 172, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от ДОПК. Според задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с ТР № 7 от 15.04.2021 г. по тълк. д. 8/2019 г. на Общото събрание на Първа и Втора колегии на ВАС, задължително условие за прекъсване на давностния срок на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК е тези фактически обстоятелства да са станали известни на задълженото лице – „Лицето, срещу което се предприемат действията по принудително изпълнение следва да бъде наясно, че бездействието на взискателя е приключило и той заявява претенциите си за изплащане на публичното задължение.“

В настоящия случай, административният орган се е позовал на първата от визираните алтернативни хипотези в чл. 172, ал. 2 от ДОПК - издаване на Ревизионния акт, с който е приключило ревизионното производство, за да приеме, прекъсване на погасителния давностен срок за принудително събиране на публичните вземания, установени с Ревизионен акт № Р-03000319006508-091-001/11.08.2020 година.

Не е спорно по делото, че ревизионният акт не е отменен и не е обявен за нищожен, поради което при валидно изпълнена процедура по връчването му, законосъобразно от административния орган е прието, че с издаването му е настъпило предвиденото в чл. 172, ал. 2 от ДОПК основание за прекъсване на давностния срок за събиране на установените публични държавни вземания. От представената справка от Б. К. до гл. инспектор по приходите, приложена на л. 58-гръб от преписката, и от опис, изготвен от К. и вх. под № 7574/18.06.2019 г. /л. 60 от преписката/, се установява, че жалбоподателят е взел активно участие в ревизионното производство. Съдът приема, че жалбоподателят е бил запознат с воденото срещу него ревизионно производство, съответно е спазено задължителното условие за прекъсване на давностния срок на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК.

С оглед изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно административният орган е приел, че към датата на подаване на заявлението погасителният давностен срок не е изтекъл, тъй като е прекъснат с издаването на ревизионния акт. Последният е издаден на 11.08.2020 г., съответно давността е прекъсната на тази дата, и от 12.08.2020 г. е започнала да тече нова давност, която е следвало да изтече на 12.08.2025 година. От приложената към преписка разписка № С250003-РЗЛ-0006440/24.04.2025 г., се установява, че на жалбоподателя са връчени, както съобщението за доброволно изпълнение № С200003-048-0006047/17.02.2020 г., така и ПНОМ с №№ С210003-022-0095249/15.12.2021 г., С210003-022-0095242/15.12.2021 г., С 210003-022-0048758/06.07.2021 г. и С250003-007-0002977/24.04.2025 година. Видно от посоченото Тълкувателно решение № 7 от 15.04.2021 г. на ВАС принудителното изпълнение, при липса на обезпечителни мерки, започва чрез налагане на запор или вписване на възбрана. В тази връзка съдът намира, че по отношение на всички, посочени по-горе, публични задължения [възраст] давностен срок е бил спрян преди изтичането му, на основание разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК. Това спиране е започнало от датата на връчване, т.е. от 24.04.2025 година. По делото не са налице данни, че наложените с цитираните ПНОМ запори са отменени, т.е. и към настоящия момент давността продължава да е спряна. Ето защо правилно решаващият орган е приел, че давността за посочените задължения не е изтекла.

Следователно обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са законосъобразни и жалбата срещу тях следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора основателно и своевременно направено се явява искането от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр. Варна сумата от 100,00 /сто/ лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горните съображения, както и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Варна, пети състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. М. К., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, [жк], [адрес], срещу Решение № 114/30.05.2025 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите Варна, в частта, с която е оставено без уважение искането за погасяване по давност на задълженията по РА № 03000319006508-091-001/11.08.2020 година в общ размер на 51 268,45 лева – главница и 17 126,11 лева – лихви.

ОСЪЖДА Б. М. К., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, [жк], [адрес], да заплати на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр. Варна сумата от 100,00 /сто/ лева, юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.