№ 648
гр. София, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елена И.
Членове:Златка Чолева
Розалина Г. Ботева
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело
№ 20211100512368 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.
С решение № 20160060/ 20.07.2021г., постановено по гр. дело №
56414/2020г. по описа на Софийския районен съд, 160 състав, е признато за
установено по отношение на ИВ. Т. Т. съществуването на вземането на “Т.С.” ЕАД за
сумата 6,56 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение, доставена в
обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “**** за периода 01.05.2014г.- 30.04.2015г., ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение- 03.09.2018г., до окончателното плащане на сумата, за което е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от по ч.гр.д. № 37548/ 2018г. по описа
на СРС, 160 състав.
С решението са отхвърлени предявените от “Т.С.” ЕАД срещу ИВ. Т. Т.
искове за установяване на вземането на “Т.С.” ЕАД за сумата 731,06 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се гр. София,
ж.к. “**** за периода 01.05.2014г.- 30.04.2015г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
03.09.2018г., до окончателното плащане на сумата, сумата 200,49 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода 16.09.2015г.- 28.05.2018г., за цена на услугата дялово
разпределение, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “**** за периода
01.05.2014г.- 30.04.2015г. над сумата 6,56 лева до сумата 13,13 лева, за сумата 3,55
1
лева, представляваща обезщетение за забава за периода 16.09.2015г.- 28.05.2018г., за
което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от по ч.гр.д. № 37548/ 2018г. по
описа на СРС, 160 състав.
Със същото решение е признато за установено по отношение на Ц.Т.И.
съществуването на вземането на”Т.С.” ЕАД за сумата 6,56 лева, представляваща цена
на услугата дялово разпределение, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к.
“**** за периода 01.05.2014г.- 30.04.2015г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
03.09.2018г., до окончателното плащане на сумата, за което е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от по ч.гр.д. № 37548/ 2018г. по описа на СРС, 160 състав.
С решението са отхвърлени предявените от “Т.С.” ЕАД срещу Ц.Т.И.
искове за установяване на вземането на “Т.С.” ЕАД за сумата 731,06 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се гр. София,
ж.к. “**** за периода 01.05.2014г.- 30.04.2015г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
03.09.2018г., до окончателното плащане на сумата, сумата 200,49 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода 16.09.2015г.- 28.05.2018г., за цена на услугата дялово
разпределение, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “**** за периода
01.05.2014г.- 30.04.2015г.над сумата 6,56 лева до сумата 13,13 лева, за сумата 3,55
лева, представляваща обезщетение за забава за периода 16.09.2015г.- 28.05.2018г., за
което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от по ч.гр.д. № 37548/ 2018г. по
описа на СРС, 160 състав.
Срещу решението, в частта, в която са отхвърлени предявените
установителни искове е подадена въззивна жалба от “Т.С.” ЕАД. Въззивникът навежда
искане за отмяна на решението в атакуваната част, като се позовават на отменителните
основания- нарушение на материалния закон, довело и до неправилност на съдебния
акт.
В срока и реда по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ИВ. Т. Т., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата и оставянето
без уважение.
Срещу решението, в частта, в която е установено съществуването на
вземането на “Т.С.” ЕАД срещу ИВ. Т. Т. е подадена въззивна жалба от И.Т., в която се
навеждат доводи за нарушение на процесуалния и материалния закон, и неправилност
на решението.
В срока и реда по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна "Т.С." ЕАД.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на
страните и обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
2
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и срещу
подлежащ на въззивен инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършената проверка по реда на чл. 269, пр. 1 ГПК, настоящият
съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо,
съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите,
заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, пр. 2
ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу
ИВ. Т. Т. за сумата 731,06 лева, представляваща цена на топлинна енергия,
доставена в обект, намиращ се гр. София, ж.к. “**** за периода 01.05.2014г.-
30.04.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 03.09.2018г., до окончателното
плащане на сумата, сумата 200,49 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода 16.09.2015г.- 28.05.2018г., за цена на услугата дялово разпределение,
доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “**** за периода 01.05.2014г.-
30.04.2015г., за сумата 13,13 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. “**** за периода 01.05.2014г.-
30.04.2015г., за сумата 3,55 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
16.09.2015г.- 28.05.2018г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
по ч.гр.д. № 37548/ 2018г. по описа на СРС, 160 състав.
ответника Ц.Т.И. за сумата 731,06 лева, представляваща цена на топлинна
енергия, доставена в обект, намиращ се гр. София, ж.к. “**** за периода 01.05.2014г.-
30.04.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 03.09.2018г., до окончателното
плащане на сумата, сумата 200,49 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода 16.09.2015г.- 28.05.2018г., за цена на услугата дялово разпределение,
доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “**** за периода 01.05.2014г.-
30.04.2015г., за сумата 13,13 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. “**** за периода 01.05.2014г.-
30.04.2015г., за сумата 3,55 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
16.09.2015г.- 28.05.2018г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
по ч.гр.д. № 37548/ 2018г. по описа на СРС, 160 състав.
3
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Поддържа, че
ответниците не са заплатили и дължимата такса за дялово разпределение. Твърди, че
същите са изпаднали в забава. Моли съда да установи вземанията така, както са
предявени в заповедното производство. Претендира разноски.
По жалбата на “Т.С.” ЕАД гр. София :
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния
съд в частта, в която са отхвърлени предявените искове за установяване вземането на
“Т.С.” ЕАД за цена на топлинна енергия и обезщетение за забава, като на основание чл.
272 ГПК, препраща към мотивите на първоинстанционния съд в тази част.
Във връзка с доводите в жалбата, следва да се посочи следното: В жалбата
е наведено възражение e, че по делото е установено наличието на договорно
правоотношение между страните. Развити са съображения, че ответниците са
придобили правото на собственост по силата на наследствено правоприемство, като са
изложени доводи, че същите не са се отказали от правото на собственост, нито са се
разпоредили с него.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице- ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Конкретиката на случая сочи, че Т.И.Т. и Н.М. Т.а притежават
правото на собственост върху процесния недвижим имот. Установява се, че със
саморъчно завещание от 12.06.2007г., обявено на 28.12.2015г., Н. Т.а се е разпоредила
за след смъртта си с правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от имота в полза А.С.К.. От
представените удостоверения за наследници се установява, че Т.И.Т. и Н.М. Т.а са
починали, съответно на 24.12.1998г. и 05.07.2015г., и са оставили наследници по закон
ИВ. Т. Т. и Ц.Т.И.. При това положение, ответниците са придобили по силата на
наследствено правоприемство правото на собственост общо върху 1/2 ид.ч. от имота.
Следователно, ответниците се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди в
имота през процесния период, доколкото по делото е установено, че същите са
придобили правото на собственост върху имота.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
4
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на
ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно
според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите
условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По
делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответниците са
упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното,
съдът приема, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в
него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Неоснователни са доводите на въззивника- ищец, че ответниците са
носители на правото на собственост върху целия имот. Принципно вярни са
изложените в жалбата доводи, свързани с придобиването на правото на собственост
чрез наследствено правоприемство. Същите обаче не са съобразени със събраните
писмени доказателства, от които се установява, че Н.М. Т.а се е разпоредила за след
смъртта си с правото на собственост върху ½ ид.ч. от недвижимия имот. По силата на
това разпореждане лицето бенефициер става собственик на ½ ид.ч. от недвижимия
имот след смъртта на завещателя. Завещанието не е оспорено от наследниците по закон
и предвид субсидиарния характер на наследяването по закон по отношение на
наследяването по завещание, наследникът по завещание измества наследниците по
закон. Така правоприемник на правото на собственост върху завещаните ½ ид. ч. е
А.С.К.. С оглед изложеното пасивно легитимиран да отговаря за задълженията по
отношение на ½ ид.ч. от имота е А.К..
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са
за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ
факт– договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 08.06.2018г., от която дата
5
установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 08.06.2015г., са погасени по
давност.
По отношение на процесния период са приложими ОУ, одобрени с Решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от
тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
топлопреносното предприятие. По своята същност ежемесечното публикуване на
дължимите суми на общодостъпно място в интернет представлява покана от кредитора
до длъжника, в която е конкретизиран размерът на дължимата сума за изтеклия
отчетен период, т.е. в случая изискуемостта на задължението е обвързана с
изпращането на покана от продавача на топлинна енергия, поради което следва да се
приеме, че давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването им
– арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Следователно, задълженията за периода от м. 05.2014г. до м.
04.2015г. включително са погасени по давност– за последния месец от посочения
период задължението е станало изискуемо на 01.05.2015г. (датата, на която
задължението за изтеклия на предходния ден отчетен период е възникнало), като
тригодишната погасителната давност за него е изтекла преди подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм.,
ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на
топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна
енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една
изравнителна вноска; 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за
определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително
консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в
действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл.
155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни
вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на
съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат
не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до
възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение
в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-
малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на
6
потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче,
това “изравнително” вземане е самостоятелно и различно от вземанията на
топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае
до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за заплащане на
изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски. Следва да се
посочи и, че за процесния период резултатът от изравнителната сметка е за получаване
(връщане).
Предвид изложеното, искът за цена на топлинна енергия е неоснователен.
По отношение на жалбата на ИВ. Т. Т.:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите
на етажната собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ
при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на
отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и начина на заплащане на
услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата
дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
Спорният между страните въпрос по същество във въззивното производство,
въведен с въззивната жалба на ответника Т. е свързан с това дали вземанията за цена
на услугата дялово разпределение са погасени по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение
№ 3/ 18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са
за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ
факт– договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава. В този смисъл вземанията на топлофикационното дружество, в т.ч. и за
стойността на услугата дялово разпределение, съдържат всички гореизброени
7
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла чл. 111, б “в” ЗЗД.
В конкретния случай се претендира цена на услугата дялово разпределение за
периода 01.05.2014г.- 30.04.2015г. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
08.06.2018г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1
ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
08.06.2015г., са погасени по давност.
По отношение на процесния период са приложими ОУ, одобрени с Решение №
ОУ-02/ 03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от
тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
топлопреносното предприятие. По своята същност ежемесечното публикуване на
дължимите суми на общодостъпно място в интернет представлява покана от кредитора
до длъжника, в която е конкретизиран размерът на дължимата сума за изтеклия
отчетен период, т.е. в случая изискуемостта на задължението е обвързана с
изпращането на покана от продавача на топлинна енергия, поради което следва да се
приеме, че давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването им
– арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Следователно, задълженията за периода от м. 05.2014. до м.
04.2015г. включително са погасени по давност– за последния месец от посочения
период задължението е станало изискуемо на 01.05.2015г. (датата, на която
задължението за изтеклия на предходния ден отчетен период е възникнало), като
тригодишната погасителната давност за него е изтекла преди подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК.
В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че задължението за заплащане
на цената на услугата дялово разпределение - след нейното осъществяване
(изготвянето на индивидуалната справка за отопление и топла вода). Т.е. в частност
тригодишната давност по чл. 111, б “в” ЗЗД за вземанията за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. е започнала да тече от 1- во
число на съответния следващ месец, респ. от изготвянето на индивидуалната справка и
е изтекла преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред
СРС на 08.06.2018г. Следователно процесните вземания за цена на услугата дялово
разпределение, претендирани от ответника ИВ. Т. Т. се явяват погасени по давност.
С оглед на изложеното решението на първоинстанционния съд следва да се
отмени в частта, в която е признато за установено по отношение на ИВ. Т. Т.
съществуването на вземането на “Т.С.” ЕАД за цена на услугата дялово разпределение
и предявеният иск да бъде отхвърлен. В останалата част решението следва да бъде
потвърдено, като правилно.
С оглед изхода на делото не се дължат разноски на страните в настоящото
8
производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20160060/ 20.07.2021г., постановено по гр. дело №
56414/2020г. по описа на Софийския районен съд, 160 състав, в частта, в която е
признато за установено по отношение на ИВ. Т. Т., с ЕГН ********** съществуването
на вземането на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК **** за сумата 6,56 лева (шест лева 56ст.),
представляваща цена на услугата дялово разпределение, доставена в обект, намиращ се
в гр. София, ж.к. “**** за периода 01.05.2014г.- 30.04.2015г., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 03.09.2018г., до окончателното плащане на сумата, за което е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от по ч.гр.д. № 37548/ 2018г. по описа на СРС,
160 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Т.С.” ЕАД, с ЕИК **** против ИВ. Т. Т., с
ЕГН ********** иск за установяване на вземането на “Т.С.” ЕАД за сумата 6,56 лева
(шест лева 56ст.), представляваща цена на услугата дялово разпределение, доставена в
обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “**** за периода 01.05.2014г.- 30.04.2015г., ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение- 03.09.2018г., до окончателното плащане на сумата, за което е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от по ч.гр.д. № 37548/ 2018г. по описа
на СРС, 160 състав, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20160060/ 20.07.2021г., постановено по гр.
дело № 56414/2020г. по описа на Софийския районен съд, 160 състав, в частта, в която
са отхвърлени предявените от “Т.С.” ЕАД, с ЕИК **** против ИВ. Т. Т., с ЕГН
********** искове за установяване на вземането на “Т.С.” ЕАД за сумата 731,06 лева
(седемстотин тридесет и един лева 06 ст.), представляваща цена на топлинна енергия,
доставена в обект, намиращ се гр. София, ж.к. “**** за периода 01.05.2014г.-
30.04.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 03.09.2018г., до окончателното
плащане на сумата, сумата 200,49 лева (двеста лева 49 ст.), представляваща
обезщетение за забава за периода 16.09.2015г.- 28.05.2018г., за цена на услугата дялово
разпределение, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “**** за периода
01.05.2014г.- 30.04.2015г. над сумата 6,56 лева (шест лева 56 ст.) до сумата 13,13 лева
(тринадесет лева 13 ст.), за сумата 3,55 лева (три лева 55 ст.), представляваща
обезщетение за забава за периода 16.09.2015г.- 28.05.2018г., за което е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от по ч.гр.д. № 37548/ 2018г. по описа на СРС,
160 състав.
9
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20160060/ 20.07.2021г., постановено по гр.
дело № 56414/2020г. по описа на Софийския районен съд, 160 състав, в частта, в която
са отхвърлени предявените от “Т.С.” ЕАД, с ЕИК **** против Ц.Т.И., с ЕГН
********** искове за установяване на вземането на “Т.С.” ЕАД за сумата 731,06 лева
(седемстотин тридесет и един лева 06 ст.), представляваща цена на топлинна енергия,
доставена в обект, намиращ се гр. София, ж.к. “**** за периода 01.05.2014г.-
30.04.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 03.09.2018г., до окончателното
плащане на сумата, сумата 200,49 лева (двеста лева 49 ст.), представляваща
обезщетение за забава за периода 16.09.2015г.- 28.05.2018г., за цена на услугата дялово
разпределение, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “**** за периода
01.05.2014г.- 30.04.2015г. над сумата 6,56 лева (шест лева 56 ст.) до сумата 13,13 лева
(тринадесет лева 13 ст.), за сумата 3,55 лева (три лева 55 ст.), представляваща
обезщетение за забава за периода 16.09.2015г.- 28.05.2018г., за което е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от по ч.гр.д. № 37548/ 2018г. по описа на СРС,
160 състав.
В частта, в която е признато за установено по отношение на Ц.Т.И., с ЕГН
********** съществуването на вземането на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК **** за сумата 6,56
лева (шест лева 56ст.), представляваща цена на услугата дялово разпределение,
доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “**** за периода 01.05.2014г.-
30.04.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 03.09.2018г., до окончателното
плащане на сумата, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от по
ч.гр.д. № 37548/ 2018г. по описа на СРС, 160 състав, първоинстанционното решение е
влязло в сила, като необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10