№ 219
гр. Свиленград, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20255620200671 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № BG2025/1000-
5433/НП от 24.04.2025 година на Заместник-Директор на Териториална
дирекция Митница Бургас, с която на С. В. Б. с ЕГН **********, от град
****************** , за нарушение на чл. 234а, ал. 1 от Закона за митниците
(ЗМ) е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на
174 187,00 лв.
Жалбоподателят С. В. Б. чрез процесуалния си представител –
адвокат К., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като намира същия за
неправилен и незаконосъобразен – доколкото били допуснати съществени
нарушения в хода на адм.производство. Счита че НП не съдържало
законоустановените ,съгласно ЗАНН и ЗМ,както и че същото било издадено
извън 6 месечния срок ,съгласно чл.34,ал.3 от ЗАНН.Твърди се още,че
твърдяното нарушение не било извършено от жалбоподателя,както и че
описаните в него факти и обстоятелства не отговаряли на действителното
фактическо положение. Намира,че НП било издадено от некомпетентен орган
и в нарушение на закона,като квалификацията била непълна,невярна и
неточна,което нарушавало правота му на защита.По изложените доводи моли
съда да отмени обжалваното НП ,като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебната фаза, редовно призован, респ. уведомен, жалбоподателят
не се явява. За него се явява процесуален представител – адвокат Г. К., която
1
пледира пред Съда за отмяна на обжалвания акт, тъй като липсвал
субективният елемент от състава на нарушението (видно от ЧМР ,доколкото
водачът жалбоподател не присъствал при товаренето на процесната стока) и
тъй като описаната в Акта и в НП фактическа обстановка не кореспондирала
на действителната такава (стоката не можела да бъде разтоварена преди
момента на проверката, защото митническата пломба била с ненарушена
цялост към момента на проверката).
Претендира присъждане на направените по делото разноски за
адвокат,за което представя списък на същите.
В съдебната фаза се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган –Заместник-Директорът на
Териториална дирекция Митница Бургас, редовно призован на посочения
съдебен адрес, респ. уведомен, не се явява, но изпраща представител –
юрисконсулт Ч., която намира обжалваното НП за законосъобразно и в тази
връзка моли същото да бъде потвърдено ,за което излага доводи в тази насока.
Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско
възнаграждение. Не е представен Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение
-Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не
изпращат представител и не вземат становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 04.12.2024 година около 21.10 часа на Митнически пункт (МП)
„Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Изходящи товарни
автомобили”, на път от Нидерландия за Република Турция, пристигнала
товарна композиция, състояща се от влекач марка „Волво” с турски
регистрационен № 34 GD 212 и полуремарке марка с турски регистрационен
№ 34 GD 223 , като моторното превозно средство (МПС) е управлявано от
жалбоподателя .
За превозваните стоки шофьорът представил Единен
административен документ (ЕАД) - Транзитна митническа декларация по
официален образец Т2,задействана в Германия и придружаващи
документи,както следва :Т2 с МРН № 24DE880481182582М1/29.11.2024
година и прилежащи документи/1брой ЧМР от 29.11.2024,
№НК712024112501967/25.112024г., №НК712024112602388/26.11.2024г. и
№НК712024112602183/26.11.2024г., с които декларирал превозваната от него
стока по документи 65палета с общо тегло 13 892,460 кг..
Товарният автомобил бил претеглен и регистриран на електронна
везна, при което митническите служители констатирали несъответствие
между теглото, отчетено на везната с Контролен лист и теглото на
2
декларираната стока по представените документи, тъй като теглото на
стоката по представените документи била 13892,460кг,а било претеглено
товар в размер на 9294,460кг,респективно липсвал товар в размер на 4600кг.
Превозното средство е насочено за пролъчване с рентгенова
апартурата, като при извършения ренгенов контрол не са маркирани зони с
подозрение, като от страна на АНО не са ангажирани доказателства относно
осъществения рентгенов контрол и констатираното с него.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ, вече на дата 05.12.2024 година
в 20.30 часа в изпълнение на служебните си задължения митническите
служители – свидетелят Д. Л. Л. и колегата му К. Н. Д. и в присъствието на
жалбоподателя извършили физически контрол (митническа проверка) на
товарното помещение на композицията, като го разпломбирали, при който
констатирали, че 20палета стоки липсват , които били част от стоката по
фактура с № НК712024112602183/26.11.2024г. с бруто тегло 4600кг. и които
били декларирани в позиция 5 на Т2 с МРН №
24DE880481182582М1/29.11.2024 година с код по КН:850440-електрически
трансформатори,статични електрически преобразуватели
/напр.токоизправители/ индуктивни бобини и дросели, статични
преобразуватели.
Видно от процесната фактура надлежно преведена на български език
се установява,че стока с описание „SUN2000-100KTL-M2/AFCI/ е на обща
стойност-267 181,20 евро за общо 60палета с бруто тегло 13800кг,респективно
1палет е с бруто тегло 230кг,или липсващите 20палета са с бруто тегло
4600лева,а единичната стойност на 1палет е в размер на 4453,02евро,а общата
стойност на липсващата стока/20палета/ е в общ размер на 89060,40евро, а в
лева в размер на 174 187,00лева,съгласно фиксинга на БНБ към датата на
адм.нарушение евро лев,а именно 1,95583 лв. за едно евро.
При проверката се установило, че останалите декларирани стоки в
Транзитната декларация са налични. Проверката приключила в 21.30 часа на
същия ден.
За извършеното действие е съставен Протокол за извършена
митническа проверка № 24BG001015М049983/05.12.2024 година, който
Протокол е подписан от митническия служител и от жалбоподателя.
В Личното си обяснение, изискано на основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от
ЗМ от митническите служители за нуждите на проверката, жалбоподателят
(придружено с надлежен превод на български език), същият собственоръчно
вписал, че натоварил превозното средство от две различни места в Холандия.
Получил документите и фабричния печат бил показан на местата за
товарене,като били направени снимки. Преминал митницата в Германия и се
отправил към Турция. При проверката на МП Капитан Андреево не били
открити дефекти във фабричния или митнически печат,но било установено,че
стоките съдържат по малко килограми от декларираните.
С разписка №24017469,превозното средство било задържано, като в
3
последствие с приемо-предавателен протокол било върнато на пълномощника
на дружеството-собственик на 18.12.2024г.
При тези фактически обстоятелства, след непредставянето на
декларирана стока по посочената Транзитна митническа декларация, в този
смисъл открито деяние – отклонение на стоки от митнически режим транзит в
нарушение на разпоредбите на чл. 233, § 3 от Регламент (ЕО) № 952/2013 на
Европейския парламент и Съвета за създаване на Митнически кодекс на
Съюза, като не са изпълнени установените с нормативните актове и
определените от митническите органи условия и неговият извършител –
жалбоподателя в качеството на представител на превозвача, свидетелят Д. Л.
Л. престъпил на основание чл. 230 от ЗМ на дата 05.12.2024 година към
съставянето на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ BG05122024/1000/М-5166 против жалбоподателя, като посочил следната
правна квалификация на нарушението: чл. 234а, ал. 1 от ЗМ.
След съставянето на АУАН, жалбоподателят е запознат със
съдържанието му ,като екземпляр от същият му е връчен лично срещу подпис
,без да изложи възражения срещу него.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило
писмено Възражение срещу АУАН .
Според даденото Становище на митническите служители от
Комисията, извършила оценяването, стойността на стоката - предмет на
нарушението, възлиза на 174 187.00 лв. съгласно § 1, т. 38 от Допълнителните
разпоредби (ДР) на ЗМ.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, АНО- Заместник-Директорът на Териториална
дирекция Митница Бургас в качеството на наказващ орган с делегирана
компетентност, е издал процесното НП № BG2025/1000-5433/НП от
24.04.2025 година.
Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 24.06.2025
година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно
оформено – датирано и подписано, се намира приложено в
Административнонаказателна преписка (АНП) като е посочено, че е връчено
лично на Б.. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се
противопоставят в настоящото съдебно производство.
Както вече бе посочено в Акта, така и в НП, е прието за установено, че
жалбоподателят е извършил административно нарушение, тъй като е
отклонил стоки от митнически режим транзит в нарушение на разпоредбите
на чл. 233, § 3 от Регламент (ЕО) № 952/2013 на Европейския парламент и
Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, не е изпълнил
установените с нормативните актове и определените от митническите органи
условия, като деянието е квалифицирано от АНО с разпоредбата на чл. 234а,
ал. 1 от ЗМ. За това нарушение на основание чл. 234а, ал. 1 от ЗМ на
нарушителя е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на
4
174 187.00 лв. (100 % от стойността на стоките).
Описаната в Акта и в НП фактическа обстановка се установи от
събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по
издаването му, както и от показанията на изслушаните в съдебното заседание
свидетели Д. Л. Л. и К. Н. Д..
Приетата като доказателство по делото бе и надлежно преведена на
български език ЧМР, като видно от същата е отразено на ръка,че при
товаренето на продуктите на Хуауей ,съгласно прикачени фактури-шофьорът
не присъства на място на товарене на багажа при камиона.
Видно от приложената по преписката Заповед № ЗАМ – 502/32 – 817160
от 15.04.2024 година на Директора на Агенция „Митници” доказва
материалната компетентност на АНО по отношение на Заместник-Директора
на Териториална дирекция Митница Бургас. С цитирана Заповед, наказващият
орган по закон - Директорът на Агенция „Митници” делегира правомощията
да издават НП по реда на ЗМ на Заместник-Директорите на Териториалните
дирекции.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът формира от следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от легитимирано
лице и е процесуално допустима.
Констатира се от съда въз основа на представено от страна на АНО
писмо,че липсва плащане от страна на жалбоподателя на наложена
глоба/имуществена санкция по обжалвания акт, съгласно чл.79б от ЗАНН.
Преценена по същество, съдът намира същата за основателна, за което се
излагат следващите правни съображения:
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
За пълнота на съдебният акт и във връзка с направеното възражение от
страна на процесуалният представител на жалбоподателя за неспазване на
6месечния срок за издаване на НП,съгласно разпоредбата на чл.34,ал.3 от
ЗАНН,съдът намира същото за неоснователно,доколкото акта за установяване
на адм.нарушение е съставен на 05.12.2024г,като 6месечния срок изтича на
05.06.2025г.,а НП и издаден във визирания от закона срок,а именно на
24.04.2025г.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
231 от ЗМ. Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се
съставят от митническите органи. Лицето, подписало НП – Иван Добрев
Пасков, заема към момента на издаването му длъжността „Заместник-
Директор на Териториална дирекция Митница Бургас” и деянието е
извършено в зоната на отговорност на Митница Бургас. Поради това същият
се легитимира като компетентен орган по смисъла на чл. 231 от ЗМ. С оглед
5
наведеното възражение за липса на териториална компетентност на АНО
следва да се отбележи следното: съгласно чл. 232а, ал. 1 от ЗМ, при нарушение
по 234а, състоящо се в отклонение на стоки от митнически режим транзит, ако
не е известно местоизвършването на нарушението, то се счита за извършено в
района на отправното митническо учреждение и в него се разглежда
административнонаказателната преписка; а съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1,
когато в получаващото митническо учреждение (ПМУ) е установено
отклонение от митнически режим транзит на част от превозваната стока,
нарушението се счита за извършено в това митническо учреждение и в него се
разглежда административнонаказателната преписка. В конкретния случай МП
„Капитан Андреево” е получило статут на ПМУ по транзитната операция, тъй
като транзитната операция е била обработена в системата за транзит и
приключена с несъответствие в това митническо учреждение - съгласно
разпоредбата на чл. 37, § 5 от Допълнение I от Конвенцията за общ транзитен
режим: „Транзитната операция може да завърши в митническо учреждение,
различно от предвиденото в Транзитната декларация. Това митническо
учреждение става ПМУ”. Няма как да е налице завършване на режима
„транзит” чрез представяне на стоките в ПМУ в съответствие с митническото
законодателство поради факта, че стоките, които следва да достигнат до ПМУ
не съответстват на декларираното в Транзитна митническа декларация, т.е.
налице е несъответствие с митническото законодателство - отклонение от
режим „транзит”, а оттам и невъзможност режимът „транзит” да завърши
правилно, поради което в това митническо учреждение (МП „Капитан
Андреево”), което е част от Териториална дирекция Митница Бургас, се
разглежда АНП.
От правна страна, при анализа на АУАН и НП, Съдът констатира
наличието на процесуално основание за отмяна на атакуваното НП. Съгласно
чл. 42 и 57 от ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са
описание на фактическите признаци на нарушението и посочване на
нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен
акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието. В
същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че
АУАН е Акта в административнонаказателното производство, аналогичен на
Обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на
доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни
фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между
инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната
правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се
брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита
изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административнонаказателния процес, т.е. от момента на съставяне и
предявяване на АУАН. В този смисъл са и задължителните указания на
имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2
от 07.10.2002 година по н.д.№ 2/2002 година, ОСНК на ВКС, в което е прието,
6
че сред задължителното съдържание на Обвинителния акт е пълното, точно и
ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на
правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа
формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или
правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и
непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице. Доколкото с
АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение,
гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на
основание чл. 84 от ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.
НП от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от
компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното
административно нарушение. То се явява аналога в
административнонаказателния процес на Присъдата от общото наказателно
производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и
съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН. В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на
основополагащото ППВС № 1/ 1953 година, съгласно което всеки
правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен
субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на
всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени,
както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от
правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в
самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.
От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на
изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6
от ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение,
както за дееца, така и за Съда начин всички правни норми (, предписващи
конкретно материално правило за поведение), които според контролните
органи са нарушени. В обратния случай, ако в АУАН и НП не са посочени
всички нарушени материалноправни норми, или посочването им не е
достатъчно пълно, точно и ясно, така че нарушителят реално да бъде запознат
с правните рамки на повдигнатото му административно обвинение, - или
посочените правни норми не въвеждат достатъчно конкретно по съдържание
позитивно правило за поведение, включително и когато като нарушена е
посочена бланкетна правна норма, без бланкета да е запълнен с посочването
на конкретните разпоредби, към които препраща; - или за преценка за
съставомерността на деянието на Съда се налага сам да издири и приложи
допълнителни правни норми, които не са надлежно предявени на дееца, НП
следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото
на защита на наказания субект да разбере кои са правните норми, които
квалифицират извършеното от него като противоправно и наказуемо деяние.
Такъв е и процесния случай. Както АУАН, въз основа на който е
издадено, така и НП страдат от недостатък във формата, който рефлектира
върху правото на защита на санкционираното лице и представлява
7
процесуално нарушение от категорията на съществените.
Изложените в АУАН и НП факти са подведени под разпоредбата на чл.
234а, ал. 1 от ЗМ, която има следното съдържание: „Който отклони временно
складирани стоки или стоки, декларирани за митнически режим или
реекспорт, като не изпълни установените в нормативните актове или
определените от митническите органи условия, се наказва с Глоба – за
физическите лица, или Имуществена санкция – за юридическите лица и
едноличните търговци, от 100 до 200 на сто от митническата стойност на
стоките, или при износ – стойността на стоките – предмет на нарушението.”.
Цитираната разпоредба е бланкетна, което изисква в АУАН и в НП да бъде
посочено коя от съдържащите се в нея две алтернативни хипотези е
осъществена, и по какъв начин.
В случая, както в АУАН,така и НП митническите органи са вписали, че с
деянието си, извършено в периода 29.11.2024 година до 05.12.2024 година,
установено на 05.12.2024 година на МП „Капитан Андреево”, жалбоподателя,
като е отклонил стоки, поставени под режим транзит, а именно: част от
стоките в Транзитна митническа декларация Т2 с МРН №
24DE880481182582М1/ 29.11.2024 година декларирани в позиция 5 с код по
КН 850440 - 20 палета с бруто тегло 4600.00 кг, в нарушение на разпоредбите
на чл. 233, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета за създаване на Митническия кодекс на Съюза, не е изпълнил
установените с нормативни актове и определените от митническите органи
условия, е осъществил състава на нарушението по чл. 234а, ал. 1 от ЗМ.
При това положение,както в АУАН,така и в НП като нарушени са
вписани като осъществени и двете алтернативни хипотези от състава на
нарушението по чл. 234а, ал. 1 от ЗМ без да е посочено от страна на
контролните органи кои точно определени от митническите органи условия не
са спазени от нарушителя, за да бъде прието от тях, че е осъществена и
втората хипотеза на деянието.
В случая, въпреки подробното изложение в обстоятелствената част на
НП досежно извършената проверка, изисканите и проверени документи,
дадените от санкционираното лице обяснения и т.н., единствената
формулирана фактическа констатация за обосноваване на обвинението за
извършено административно нарушение по чл. 234а, ал. 1 от ЗМ, се свежда до
приетото неизпълнение на установеното с нормативен акт (чл. 233, § 3 от
Регламент № 952/2013) задължение за шофьора, като представител на
превозвача, да представи стоките в непроменено състояние на получаващото
митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките,
предприети от митническите органи за тяхното идентифициране, доколкото на
МП „Капитан Андреево” при проверката е установени липсата на стоките от
позиция 5 на представения MРН.
Нито в АУАН, нито в обжалваното НП е посочено от страна на АНО с кое
точно действие или бездействие жалбоподателят е нарушил определени от
8
митническите органи условия, кои конкретни условия не са изпълнени, в какво
се изразява неизпълнението на тези условия и т.н. Правоприлагането по
принцип, и в частност административнонаказателното такова, не може да
почива на предположения и респ. осъществяването на съставомерните от
обективна страна елементи на нарушението не могат да бъдат извличани по
пътя на формалната или правната логика.
Такова посочване и описание на нарушените конкретни условия, които
да представляват нарушение на втората, посочена в диспозитивите на
обжалваните актове, липсват и в обстоятелствената част както на АУАН, така
и на НП. Тази липса на надлежно посочване на факти, които да могат да се
субсумират под конкретна хипотеза на нормативната разпоредба, при която
въззивната инстанция би могла да преодолее този недостатък „запълвайки“
бланкетната норма, поради което и за Съда не съществува възможност да
коригира посочения недостатък.
Настоящият Съдебен състав приема, че недостатъчно пълното и ясно е
описание на административното нарушение, което не само е затруднило
правото на защита на наказаното лице, но и препятства осъществяването на
съдебната проверка за законосъобразност, поради което нарушението следва
да се квалифицира като съществено и достатъчно основание за отмяна на НП в
обжалваната част.
Ето защо, настоящия Съдебен състав приема, че съдържанието на НП не
съответства на императивните изисквания по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН за
описание на нарушението от фактическа и от правна страна и, че НП не
съдържа изискуемото се описание на нарушението с посочване на всички
фактически обстоятелства, свързани с обективни признаци от състава на
нарушението и тяхната правна квалификация, като основен елемент от
императивния реквизит на НП. /така и Решение №5207/20.05.2025г.
постановено по КАНД № 20257260700396 / 2025г. по описа на АС Хасково/.
За пълнота на съдебният акт , следва да се посочи,че не се установи в
настоящото производство субективния елемент от визираното адм.нарушение,
по следните съображения:
В съдебно заседание беше представено, ведно с превод на български език
ЧМР, с отбелязвания, че при товаренето на продуктите на Хуауей/част от
липсващите 20палета/ ,съгласно прикачени фактури-шофьорът не присъства
на място на товарене на багажа при камиона. Тези документи са приети като
доказателства по делото като тяхната доказателствена сила не е оборена от
страна на АНО, поради което липсва основание същите да не бъдат
кредитирани от Съда.
От друга страна в Протокол за извършена митническа проверка изрично е
вписано, че митническа пломба S2156187, обезпечаваща стоките в товарното
помещение, е била с ненарушена цялост при започване на проверката.
Понятието за отклонение от митнически надзор по смисъла на
общностното право многократно е било предмет на тълкуване и според
9
практиката на Съда на ЕО, трябва да се разбира като обхващащо всяко
действие или бездействие, което има за последица, макар и временно, да
възпрепятства достъпа на компетентния митнически орган до стоката под
митнически надзор, т.е. отклоняването обхваща всеки съзнателен,
целенасочен, волеви акт или неположена дължима за целите на режима грижа,
която има за последица настъпването на обективни условия, възпрепятстващи
осъществяването на контрола. Действително в практиката на СЕС (Решение от
1 февруари 2001 година по дело D.Wandel, С - 66/99; Решение от 11 юли 2002
година по дело Liberexim, С - 371/99; Решение от 29 април 2004 година по
дело British American Tobacco, С-222/01, всички посочени в Решение от 3
април 2008 година, С - 230/2006 по дело Militzer & Munch GmbH с предмет
преюдициално запитване на основание чл. 234 ЕО и др.) фактът, че са
изпълнени обективни условия като например физическата липса на стоката
под митнически надзор или временното отделяне на документа за транзит Т1
от стоките, за които се отнася, се разглежда като отклонение от митнически
надзор. Но, както беше посочено, настъпването на тези обективни условия,
възпрепятстващи осъществяването на контрола, се явява последица от
неправомерно действие (съзнателен, целенасочен, волеви акт) или
бездействие (неположена дължима за целите на режима грижа).
Отнесени към конкретния случай, наличието на съставомерност на
деянието и на административнонаказателния състав по чл. 234а, ал. 1 от ЗМ е
обусловено не само от установяването на физическа липса на стоки под
митнически надзор, но и че тази липса е последица от конкретно
неправомерно действие/бездействие, съставляващо неизпълнение на
установените в нормативните актове или определените от митническите
органи условия.
Описаните по-горе документи - приети и неоспорени от страна на АНО
доказват липса на неправомерно действие от страна на шофьора по време на
превоза, тъй като същият изпълнява задълженията си по Договора за превоз с
дължимата грижа по отношение на поетия по Договора ангажимент, като
същият е направил възражение,относно отсъствието му при товаренето на
стоката, поради което следва да се приеме,че допуснатата грешка в
изготвянето на Транзитната декларация не може да му се вмени във вина, тъй
като следва да се приеме,че поради ненатоварването на стоката на превозното
средство не би могло да бъде извършено отклонение на стоки, още повече,
това да бъде в резултат на съзнателен, целенасочен, волеви акт на шофьора, с
който е целял настъпването на общественоопасните последици.
По аргумент от чл. 114 от Конвенцията за общ транзитен режим, при все,
че е констатирана липса на стоки, митническо задължение не възниква, ако
нередностите нямат реално въздействие върху правилното функциониране на
митническия режим, при условие че: - не представляват опит за неправомерно
отклоняване на стоката от общ транзитен режим; - не предполагат груба
небрежност от страна на заинтересованото лице; и всички необходими
формалности за узаконяване на стоката са извършени впоследствие.
10
Обстоятелствата и доказателствата в настоящия случай покриват изцяло
изискуемите от Конвенцията условия, които в кореспонденция с
доказателствата за липса на субективен елемент позволяват да се приеме, че
не възниква задължение, респ. не е извършено административно нарушение
отклонение на стоки. Вината е основен субективен елемент от състава на
административното нарушение (чл. 6, ал. 1 от ЗАНН) и липсата на
субективният елемент прави деянието несъставомерно, което дава основание
на Съда да приеме, че жалбоподателят не е извършил деяние, съставляващо
административно нарушение, което налага и отпадането на
административнонаказателната му отговорност.
Действително за шофьора, като водач на товарен автомобил съгласно
чл. 8, ал. 1 от Конвенция ЧМР възниква задължение да извърши проверка за
броя на колетите и брутото тегло на стоките, натоварени в товарния
автомобил, който управлява. ,а съгласно ал.2 на същия член -когато
превозвачът не разполага с необходимите средства за проверка на данните,
посочени в параграф 1, буква "а" от този член, той вписва в товарителницата
възражения, които трябва да бъдат мотивирани. Той трябва да мотивира също
така всички възражения, които прави по повод видимото състояние на стоката
и нейната опаковка. Тези възражения не обвързват изпращача, ако той не ги е
приел изрично с товарителницата.При това положение и доколкото изрично е
отразено,че при товаренето на стоката на Хауайе,водачът не е присъствал при
товаренето й, то не би могло към момента на товаренето от него да се изисква
знание за допуснатата грешка, респ. разминаване в декларираното. Т.е., в
контекста на изложеното и съобразно конкретно установеното по делото,
жалбоподателят не следва да бъде държан отговорен относно верността и
точността на данните в придружаващите стоката документи.
По разноските:
С оглед изхода на делото, искането на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
По делото се констатираха направени разноски от страна на
жалбоподателя в размер на 1000лева и с оглед изхода на делото,следва да му
бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т.
1 и ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно и неправилно Наказателно
постановление (НП) № BG2025/1000-5433/НП от 24.04.2025 година на
Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница Бургас, с която на
С. В. Б. с ЕГН **********, от град ****************** , за нарушение на
чл. 234а, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 174 187,00 лв.
11
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Агенция „Митници”
с адрес: град София, ул.„Георги Сава Раковски” № 47, ДА ЗАПЛАТИ на С. В.
Б. с ЕГН **********, от град ****************** ,сумата в размер на
1000лв. , представляваща адвокатско възнаграждение по АНД №671/2025г.
по описа на РС Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
12