№ 44
гр. Чирпан, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Тихомир К. К.
при участието на секретаря Донка Д. Василева
като разгледа докладваното от Тихомир К. К. Административно наказателно
дело № 20245540200046 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалбата на Д. Г. Г., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: **, действащ чрез процесуалния си представител адв. З. П. К., служебен
адрес: **, против НП № 23-0375-000386 от 20.10.2023 г. на ОДМВР Ст. Загора, РУ Чирпан,
издадено от ** на длъжност Началник група в ОДМВР Ст. Загора, РУ Чирпан, упълномощен
със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР, с което му е наложено
административно наказание по чл. 175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 200лв,
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца
Жалбоподателят останал недоволен от така издаденото НП и моли да бъде отменено
изцяло, като незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения.
Претендират се направени по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, но взема
писмено становище, че обжалваното НП отговаря на законовите изисквания и е издаден в
законоустановените срокове. Моли НП да бъде потвърдено. В случай, че жалбоподателят в
с.з. ползва правна помощ, възнаграждението на адвоката да бъде определено в минимален
размер съобразно чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата и съобразно обема на осъществената
правна помощ. Моли, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на
ОДМВР Ст. Загора.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбата е допустима и разгледана по същество основателна, поради следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата
е подадена в срок / виж разписка към НП /.
Установи се по делото, че с НП № 23-0375-000386 от 20.10.2023 г. на ОДМВР Ст.
Загора, РУ Чирпан, издадено от ** на длъжност Началник група в ОДМВР Ст. Загора, РУ
Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР, с
1
което му е наложено административно наказание по чл. 175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП - глоба в
размер на 200лв, лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, затова че: “ На
22.12.2022г., около 11:25часа в гр.Чирпан на ул. Септемврийци до дом номер 28 посока
север-юг, управлява собственият си лек автомобил марка **, видно от документ с номер
12509 от 10.12.2021г., издадено от нотариус 355, като:
1. Водачът Г. управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред и е с
прекратена регистрация от 11.02.2022г. по чл. 143 Ал.15. Като собственик на
регистрирано пътно превозно средство не е изпълнил задълженията си в двумесечен срок
от придобиване да регистрира превозното средство. По случая е съставен АУАН серия GA
№ 844311/22.12.2022г. и е образувана преписка с peг. № 375 ЗМ 45/2023г. по описа на РУ-
Чирпан, която е докладвана в РП - Стара Загора, ТО -Чирпан. На 07.02.2023г в РУ- Чирпан
е постъпило Постановление за отказ да се образува наказателно производство с №
1383/2023г. по описа на РП- Стара Загора, ТО-Чирпан с мнение за налагане на
административно наказание. Деянието не е маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. При
индивидуализиране на наказанието е съобразен чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, е извършил:
1. УПРАВЛЯВА МПС, което не е регистрирано по надлежният ред, с което
виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, „.
С обжалваното НП, без изрично да е посочено дали същото е постановено въз
основа на АУАН (акт за установяване на административно нарушение) № 844311 (серия
GA,) от 22.12.2022 г., или въз основа на Постановление за отказ на наблюдаващ прокурор по
см. на чл.36, ал.2 от ЗАНН от дата 06.02.2023 г., тъй като са посочени и двете основания,
жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП –
Закон за движението по пътищата ("Наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер") за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП ("По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената
пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени
задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата").
Съдът намира за необходимо да посочи, че от събраните в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства не може да бъде установено по един безспорен и
категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил от субективна страна състава на
нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Нарушението е формално, на просто извършване и може да бъде извършено само
при форма на вината - пряк умисъл.
По делото липсват доказателства такъв да е бил налице. Липсват данни
собственикът на лекия автомобил, да е бил надлежно уведомен, че регистрацията на
превозното средство е била служебно прекратена, каквото изискване съществува в чл. 143,
ал. 10 ЗДвП. В случая доказателствената тежест е на наказващия орган. От тук и не може да
се приеме, че водачът на автомобила – жалбоподателят е бил уведомен за това
обстоятелство.
В случая липсва субективния елемент вина, тъй като няма съставено уведомление
нито до собственика, за прекратяване на регистрацията на МПС, което да е достигнало до
2
последния. Деянието е съставомерно само при форма на вина пряк умисъл тоест, ако
водачът знае за прекратената регистрация на управляваното МПС, а съзнаването на това
обстоятелство не е установено, тъй като собственика не е уведомен за извършеното
служебно прекратяване на регистрацията на МПС.
Ето защо, следва да се приеме, че у жалбоподателя е могло да бъде формирано само
предположение, че регистрацията на автомобила може да бъде служебно прекратена, но не
и знание, че това е станало.
В случая липсва субективния елемент вина, тъй като няма съставено уведомление
до собственика на автомобила за прекратяване на регистрацията на МПС което да е
достигнало до него. Деянието е съставомерно само при форма на вина пряк умисъл тоест,
ако водачът знае за прекратената регистрация на управляваното МПС, а съзнаването на това
обстоятелство не е установено, тъй като водачът собственик не е уведомен за извършеното
служебно прекратяване на регистрацията на МПС.
Управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред се наказва като
престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, а когато според признаците на чл. 9, ал. 2 от
НК се прецени от компетентните по НПК органи, че същото няма необходимата степен на
обществена опасност, едва тогава се реализира административно наказателната отговорност,
но при условие да са изпълнени всички признаци по чл. 6, ал. 1 от ЗАНН. Служебното
прекратяване на регистрацията означава, че за издаване на този административен акт не се
образува административно производство с уведомяване на неговия адресат. Ето защо и
законодателя изисква той да бъде известен за постановеното прекратяване на регистрацията,
което не е длъжен, нито могъл да предполага, тоест да съзнава. Непредпазлива вина към
формалните деяния не съществува в законодателството, в правната теория и съдебната
практика и не се подкрепя от чл. 7, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗАНН. Нарушението е виновно, когато
е извършено умишлено или непредпазливо, а непредпазливите деяния се наказват винаги,
освен ако изрично е изключена административно наказателната отговорност. Обратен е
принципа в НК, а именно, че непредпазливите деяния се наказват, само ако е предвидена
наказуемост за тяхното извършване. Оттук следва, че в специалните административно
наказателните разпоредби за резултатните административни нарушения, извършени при
форма на вина непредпазливост, не е необходимо да се предвижда изрично наказание по вид
и размер. Нищо повече и нищо друго не следва от чл. 7, ал. 2 от НК, особено като се има
предвид, че в ал. 1 изрично е казано, че са валидни и двете форми на вина, а в чл. 11 от
ЗАНН се препраща към НК по въпросите за вината. Тя е субективно отношение към
деянието или към деянието и неговия резултат, а деянието конкретно човешко поведение
/действието или бездействие/, докато причинения от него резултат е обективен признак на
състава на наказателната разпоредба. Вината е необходим признак на всяко правонарушение
– престъпление или нарушение, по аргумент от чл. 9, ал. 1 от НК и чл. 6, ал. 1 от ЗАНН.
Вината се формира към момента на извършване на деянието, тя е само една по своята форма
и не зависи от това дали е предвидено наказание за непредпазливото причиняване на
съставомерен резултат или не. Едно деяние се определя правно като престъпление или
3
нарушение, когато е обществено опасно/нарушава установения ред на държавно управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание или с углавно
наказание - това са признаците, на които конкретно поведение следва да отговаря, за да бъде
основание за ангажиране на наказателна отговорност. Едва след като се установи, че има
всички тези признаци и ако е предвидена едновременно наказателна и административно
наказателна отговорност, се пристъпва към разграничението между престъпление и
административно нарушение, според обективните признаци на чл. 9, ал. 2 от НК, което е в
компетентност на органите по НПК, тъй като наказателната поглъща административната
отговорност.
Отношението към деянието е съзнаване на неговата обществена опасност– деецът
съзнава, че поведението е противно на онова, което законът изисква при определени
обстоятелства, когато знае или допуска тяхното съществуване / чл. 11, ал. 2 условия първо
НК вр. с чл. 14, ал. 1 от НК вр. с чл. 11 ЗАНН/ Формалните правонарушения се извършват,
чрез действия или бездействия, които са противни на поведението, което законът свързва с
определени обстоятелства и по силата на чл. 14, ал. 1 от НК, за да бъде осъществен умишлен
формален състав деецът следва да съзнава / да знае или да допуска съществуването/ на
всички съставомерни обстоятелства. За формалните деяния вината не може да включва и
отношение към резултата, защото те такъв обективен признак нямат. Оттук достатъчно е да
се прочете определението за непредпазлива вина по чл. 11, ал. 3 от НК, за да се изясни, че
вида наказание няма правно значение, и че вината към формалните правонарушения не
може да бъде непредпазлива. Съзнаването на един наказуем състав определя дали
осъществяването му е извършено, чрез умишлено деяние. Не знанието дори само на един
елемент изключва умисъла към престъплението/нарушението и настоящия случай е именно
такъв, тъй като регистрацията се прекратява служебно, но не и по силата на закона. Същото
правило важи и за резултатните състави, тъй като резултата е техен обективен признак.
Съответно в чл. 11, ал. 2 условие второ от НК се изисква този резултат да се предвижда
преди да е настъпил, за да се формира отношение към него / умисъл/. Обратно – в чл. 11, ал.
3 от НК е посочено, че отговорност се носи и тогава, когато не предвиждането на този
резултат или увереността, че той няма да настъпи, се дължат на отсъствие на представи у
дееца за фактите, които в съчетание с поведението му ще го предизвикат, въпреки
обективната възможност и задължението да ги съзнава и предвиди.
Водим от горните мотиви съдът прие също, че повдигнатото срещу жалбоподателя
обвинение не е доказано от субективна страна.
Отделно от горното следва да се посочи, че съдът намира за основателно и
основното, инвокирано в жалбата оплакване, а именно – че процесното наказателно
постановление е издадено след изтичане на законоустановения шестмесечен срок, считано и
от съставяне на акта за установяване на административно нарушение – АУАН № 844311/
22.12.2022 г., но и от съставяне и съответно връчване на АНО на Постановление от
06.02.2023 г.на РП Стара Загора ТО Чирпан и съответно връчено на 07.02.2023 г.,
регламентиран в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба
4
образуваното административно-наказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. В конкретния
случай, съставеният АУАН, е съставен против жалбоподателя за нарушението по чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, откакто бе посочено на дата 22.12.2022 г., като на същата дата този АУАН е
предявен на соченото в него за нарушител лице, подписан е от това лице без възражение,
като му е връчен и препис от акта.
Процесното наказателно постановление е издадено за описаното в същия АУАН
нарушение, едва на 20.10.2023 г., т. е. близо 10 месеца след съставянето и връчването на
акта или с други думи –след изтичане на установения в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН шестмесечен
срок, който в случая е изтекъл на 22.06.2023 г. Задължителната съдебна практика, изразена в
Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II
колегия на ВАС, изд. по тълк. дело № 1/2014 г., приема, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН са
давностни. В мотивите към това тълкувателно постановление е посочено, че по подобие с
наказателното право, с изтичане на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН се погасява
възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по
административнонаказателното правоотношение и че с давността погасява възможността за
реализирането на отговорността, следователно изключва се възможността за реализиране на
материалното санкционно правоотношение изобщо. Посочено е също, че давността е
материалноправен институт с процесуални последици, тъй като погасява възможността за
реализиране на отговорността и че тя е свързана с идеята, че продължителното бездействие
на правоимащия субект, т. е. на административнонаказващия орган, създава неоправдано
положение на несигурност в правния мир. Съгласно т. 2 от същото Тълкувателно
постановление № 1 от 27 февруари 2015 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на
ВАС, разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на
наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.
Характерно за разглеждания случай е, че деянието описано в горепосочения АУАН
е идентично с деянието – предмет на препискас вх. № 1383/ 2023 г. по описа на РП Стара
Загора, като Преписката е прекратена с Постановление от 06.02.2023 г. с отказ да се
образува ДП.Това постановление е получено от АНО на 07.02.2023 г. от който момент
започва да тече шестмесечния давностен срок по см. на чл.34, ал.3 от ЗАНН, поради което и
наказателното постановление отново се явява издадено след изтичане на срока по чл. 34, ал.
3 от ЗАНН, тъй като обжалваното НП е постановено на 20.102023 г..
В случая, от влизането в сила на постановлението на РП Стара Загора до издаването
на наказателното постановление е изминал срок от над 8 месеца.Изтеклият давностен срок е
погасил административно-наказателната отговорност на дееца и е направил недопустимо
по-нататъшното административнонаказателно производство за нейната реализация.
По разноските:
Жалбоподателят, е направил искане до съда за присъждане на разноски. Съгласно
нормата на чл.63д, ал, 1. от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд,
както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
5
препраща към чл. 143, ал. 1 от АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт, разноските в производството се възстановява от бюджета на органа,
издал отменения акт. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК "поемане на
разноски от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице,
в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските
следва да бъдат от възложени върху това юридическо лице, от което е част
административнонаказващия орган, а в случая това е ОДМВР Стара Загора.
Съдът е длъжен да се произнесе по възражението на въззиваемата страна за
прекомерност.
Приложима за определяне на адвокатското възнаграждение е разпоредбата на чл. 18,
ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г, препращаща към разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2, тъй
като се взема предвид размера на наложената глоба в размер на 200,00 - следователно
минималното възнаграждение е 400. 00 лева. С оглед изхода на делото, претенцията на
присъждане на разноски е основателна. ОД МВР Стара Загора следва да заплати на
жалбоподателя сума в размер на 500. 00 лева направени по делото разноски. Делото не е с
ниска фактическа и правна сложност, проведено са три съдебни заседания и трите с участие
на адвокат, поради което съдът не намира основания за намаление размера на разноските.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло НП № № 23-0375-000386 от 20.10.2023 г. на ОДМВР Ст. Загора,
РУ Чирпан, издадено от ** на длъжност Началник група в ОДМВР Ст. Загора, РУ Чирпан,
упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР,с което на Д. Г.
Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес: **, действащ чрез процесуалния си представител
адв. З. П. К., служебен адрес: **, е наложено административно наказание по чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200. 00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР Стара Загора да заплати на Д. Г. Г., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: **, действащ чрез процесуалния си представител адв. З. П. К., служебен
адрес: **,направените по делото разноски в размер на 500,00 лв. - адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Стара
Загора в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна
жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
6