№ /29.01.2019 година, гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и девети януари през две
хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
като
разгледа докладваното от съдията адм.д.
№ 2981 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е образувано по исковата молба на П.Т.Й. ***.
Ищецът твърди, че със Заповед № 1565 от 25.04.2018 година на кмета на Община
Варна му е определено обезщетение в размер на 29 410,75 лева за отчужден съсобствен недвижим имот.
Твърди, че с Решение, постановено по адм. д № 1403/2018 година, състав на Административен съд – Варна е
отхвърлил жалбата му срещу заповедта на кмета. Твърди, че за да постанови този
резултат съдът е приел, че жалбоподателят е собственик на 1/8 ид.ч. от
отчуждения имот и обезщетението за тази част възлиза на 14 015,90 лева, но
с оглед забраната за влошаване на положението на жалбоподателя не може да определя
обезщетение в по-нисък размер от
определения с акта такъв.
Твърди, че въз основа на тези мотиви кметът на Община Варна е издал Заповед №
2654/18.07.2018 година, с която е определил обезщетение в размер на
14 015,90 лева. Твърди, че тази заповед е прогласена за нищожна с Решение
№ 1665/03.08.2018 година на Адменестративен съд – Варна, постановено по адм.д.
№ 2151/2018 година. Твърди, че е поискал изплащане на сумата от 29 410,75
лева, като с писмо рег. № РД18017348ВН_001ВН от 11.09.2018 година директорът на
Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ при Община
Варна е отказал да му изплати присъденото обезщетение за разликата от 14 015,90 лева до 29 410,75
лева, като се е позовал на постановеното по адм.д. № 1665/2018
година съдебно решение, че на Й. се дължи обезщетение в размер на
14 015,90 лева. Моли съда да постанови решение, с което да осъди Община
Варна да му заплати сумата от 15 394,85 лева, представляваща разлика между
изплатената сума в размер на 14 015,90 лева и дължимата по влязлата в сила
Заповед № 1565 от 25.04.2018 година сума.
С
Определение № 11298 от 29.10.2018 година съдът е прекратил производството по
делото, като е приел, че единствено допустимия
начин на защита на заявеното субективно право е чрез образуване на изпълнително
производство, въз основа на годното изпълнително основание – влязлата в сила
Заповед № 1565 от 25.04.2018 година на кмета на Община Варна. Приел е, че не са
наведени твърдения, че в резултат на отменен или нищожен административен акт е
настъпила вреда за ищеца, поради което предявения иск е недопустим. Приел е, че
не са наведени и твърдения, че писмо рег.
№ РД18017348ВН_001ВН от 11.09.2018 година директорът на Дирекция „Общинска
собственост, икономика и стопански дейности“ при Община Варна е
незаконосъобразно, поради което съдът не е сезиран и с жалба срещу този акт.
С
Определение № 15828 от 18.12.2018 година, постановено по адм.д. № 14345/2018
година, състав на Върховния административен съд на Република България е отменил
прекратителното определение и е върнал делото на същия съд за продължаване на
съдопроизводствените действия, като е дал задължителни указания за оставяне на
производството по делото без движение.
С Определение № 11913 от
27.12.2018 година съдът, в изпълнение на указанията на Върховния
административен съд на Република България, дадени в Определението от 18.12.2018
година, на ищеца е дадена възможност в 7-мо дневен срок от съобщението да уточни
от кой административен акт, действие или бездействие на кой административен
орган претендира, че са настъпили вреди; да индивидуализира вредите с вид и
размер; да формулира ясен петитум.
С
молба от 14.01.2019 година ищецът отново ясно и недвусмислено е заявил, че
претендира сумата от 15 394,85 лева, представляваща част от дължимата сума
в общ размер на 29 410,75 лева, по влязлата в сила Заповед № 1565 от
25.04.2018 годена на кмета на Община Варна, от която е изплатена сума в размер
на 14 015,90 лева, съобразно мотивите на Решение № 1665 от 03.08.2018
година, постановено по адм.д. № 2151/2018 година по описа на Административен
съд – Варна. Ищецът е заплатил и държавна такса в размер на 10 лева, при все,
че такава е заплатил при образуване на делото пред Районен съд – Варна.
В
уточняващата молба ищецът е посочил, че Община Варна бездейства, отказвайки да
предприеме изплащане на дължимото обезщетение. В молбата е обективирано искане
за отвеждане на съдията от разглеждане на делото, поради съмнение за
безпристрастност.
С
Определение № 116/15.01.2019 година съдът отнова е оставил без движение
производството по делото, като е дал възможност на ищеца да уточни от бездействието
на кой орган е произтекла вредата, като съобрази, че писмото от 11.09.2018
година е с автор директора на Дирекция „Общинска собственост, икономика и
стопански дейности“ при Община Варна.
С
молба от 28.01.2019 година ищецът е уточнил, че бездействащият административен
орган е директора на дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански
дейности“ в Община Варна.
Въз
основа на горното съдът намира, че жалбоподателят е отстранил нередовностите на жалбата и
същата отговаря на чл. 150 и чл. 151 от Административнопроцесуалния кодекс,
поради което производството по делото следва да се насрочи
в открито съдебно заседание с призоваване на страните и Окръжна прокуратура -
Варна.
По изложените съображения съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА
производството
по адм.д. № 2981/2018 година по
описа на Варненския Административен съд, ІV състав в открито съдебно заседание
на 13.02.2019 година от 13,30 часа.
ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните – П.Т.Й.
*** и Окръжна прокуратура - Варна.
ПРЕПИС от
искавата молба, уточняващите молби и приложените към тях писмени документи да
се връчат на ответника и Окръжна прокуратура – Варна.
СЪДИЯ :