Р Е Ш Е Н И Е
№ 145
гр. Враца, 14.04.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВРАЦА, V състав,
в публично заседание на 16.03.2022 г. /шестнадесети
март две хиляди двадесет и втора/ година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря Маргаритка
Алипиева, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 493 по
описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП).
Производство по делото е образувано по жалба на Н.В.В.
*** против Уведомително писмо с изх. № 02-060-6500/4961/05.08.2021 г. на Зам.
Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ
за кампания 2019 г.
Твърди се, че УП е незаконосъобразно и
немотивирано, като при издаването му са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила и е нарушен материалния закон. Иска се
отмяната му.
Ответникът - Заместник
изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител ст. ю. к. Д.П.
в с.з. оспорва жалбата, като неоснователна. Счита оспорения акт за
законосъобразен, като издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата
по издаване на акта и целта на закона. Поддържа
за доказани констатациите залегнали в акта, с оглед доказателствата по делото.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева.
От страна на ответника е ангажирано подробно
становище – л. 23-26, че извършените оторизации са коректни и в съответствие с
относимите законодателни разпоредби.
Изпратено е заверено копие на административната преписка.
По делото са събрани писмени и доказателства. Допусната е и е
изслушана от съда съдебно-техническа
експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните
и след служебна проверка, съобразно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. По характера си УП на зам. Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ представлява
административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 1 от АПК. Актът е връчен на адресата на 06.08.2021 г. Жалбата е депозирана пред
административния орган на 18.08.2021 г., при спазване на предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК, 14-дневен срок за
обжалване. Жалбата изхожда от надлежна страна, за която е налице правен интерес
от търсената защита и е насочена срещу годен за съдебно оспорване
административен акт, с който се засягат
законни интереси на адресата му.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Оспореният акт е издаден от материално компетентен
орган – зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, при упражняване и в
рамките на надлежно делегираните му със Заповед № 03-РД/2891#2 от 16.06.2021 г. на изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие” правомощия.
Жалбоподателят е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 527609 в
Интегрираната система за администриране и контрол. За кампания 2019 г. е подал общо
Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН) 06/180619/77401
на 09.04.2019 г., ведно с приложения /л. 40 - 236 от делото/, с което е заявил за
подпомагане по схемите и мерките за директни плащания: Схема за единно плащане
на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда-
зелени директни плащания (ЗДП), Схема за обвързано подпомагане на протеинови
култури (СПК) и Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар
(ПНДП), с данни за идентификация на отделните парцели. Приложена е таблица на използваните парцели през 2018 г.
С оспореното в настоящото производство УП на Зам. Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“, с изх. № 02-060-6500/4961/05.08.2021 г., кандидатът е
уведомен за оторизирана и изплатена субсидия по отношение на заявените схеми и
мерки, базирани на площ в подаденото заявление за кампания 2019 г.
Фактическите и правни
основания за издаване на акта, относно извършените намаления, съставляващи
мотиви на административния орган се съдържат в табличен вид в оспореното
уведомително писмо, включително и разясненията по колони на самите таблици.
Видно от съдържанието на
уведомителното писмо, в таблица 1 се съдържат: в колона 1 са посочени
съответните схеми и мерки, в колона 2 исканите от жалбоподателя суми, в колона
3 извършените от органа намаления, колона 4 – редукции, колона 5 - намаления,
поради достигане на таван на субсидията и в колона 6 са посочени оторизираните
суми.
В таблица 2 към УП са
посочени датите и размера на извършените плащания. Поясненията към тези колони,
цитирани по-горе, по съществото си и според утвърдената съдебна практика,
представляват мотивите за постановяване на отказа.
В конкретния случай, към
колона 3 „намаления“ административният орган е посочил, че се отчитат:
- намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са
установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление -
проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или
автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и
предоставени данни от МЗХГ и МОСВ;
- намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за
подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от
27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания;
- наложена ставка на корекция (финансова дисциплина),
определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) №1306/2013 и чл. 8, §1 от
Регламент (ЕС) №1307/2013 на Комисията;
- линейно намаление, съгласно чл. 51, § 2 от Регламент
(ЕС) №1307/2013, налагано съгласно чл. 6, § 2, б. „е“, т. i от Регламент за изпълнение (ЕС)
№809/2014 на Комисията.
- линейно намаление, съгласно чл. 65, § 2, б. „в“ от
Регламент (ЕС) №1307/2013, налагано съгласно чл. 6, § 2, б. „е“, т. iii от Регламент за изпълнение (ЕС)
№809/2014 на Комисията.
Съдът намира, че така
цитираните пояснения към колона 3 и извършените намаления не представляват
мотиви на административния орган. Същите представляват възпроизвеждане и
изброяване на множество правни основания, които могат да послужат за намаление
на субсидията по заявените схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ
за кампания 2019 г., но не и конкретни такива. Те не могат да бъдат възприети и
като фактически основания на органа за постановените намаления. В същия този
смисъл е Решение № 2468/16.03.2022 г., постановено по адм. дело № 11948/2021 г.
на ВАС, Пето отделение.
Нито в оспореното писмо,
нито в документите, предхождащи издаването му се съдържа изложение на каквото и
да е съображение на административния орган, какво налага извършеното намаление,
по отношение на кои от имотите е налице несъответствие или др., както и кое от
посочените пет правни основания в поясненията към колона 3 „намаления“ е
относимо към всяко едно от намаленията.
Нормата на чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите
и правни основания за издаването му.
Съобразно трайната съдебна
практика, основаваща се на постановките на Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г., ОСГК, е
допустимо мотивите на административния акт да се обективират в друг
документ, към който първият препраща и който е поместен в административната
преписка. Съгласно
цитираното ТР, „изискването за мотивировка представлява една от гаранциите за
законосъобразност на акта, които законът е установил за защита на правата и правнозащитените
интереси на гражданите и организациите - страни в административното
производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотиви се
довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният
орган е издал или е отказал да издаде искания административен акт. Това
подпомага страните в избора на защитните средства и въобще при изграждането на
защитата им срещу такива актове. Значението на изискването за мотивите е
такова, че неизлагането на мотиви към административния акт съставлява
съществено нарушение на закона и основание за отмяна на акта“. В случая, оспореното уведомително писмо не
съдържа както правни, така и фактически основания за постановения отказ по
отношение на жалбоподателя за подпомагане за кампания 2019 г. В същото в
табличен вид /таблица 1/ в съответните колони са посочени само схемата/мярката,
исканата сума и намаленията. Други данни не са посочени в таблицата, като под
нея са дадени обяснения относно
колоните, както и ставките за схема/мярка (лв./ха) за кампания 2019. От така
дадените обяснения под таблицата не може да се установи кои изисквания не са
спазени, предвид общото цитиране на приложимата нормативна уредба при липсата
на конкретни фактически констатации. Не
е посочено и кои парцели са недопустими за подпомагане за кампания 2019 и в
резултат на коя проверка е прието, че са недопустими. Също така не е посочено и
каква площ е недопустима по всяка една от заявените мерки/схеми. В
административния акт не са изложени мотиви как и защо се стига до крайния извод
за липса на основания за изплащане на исканото финансово подпомагане за
кампания 2019 г. на оспорващия. АО при несъответствия, констатирани по повод
извършени автоматични проверки, проверка на място или др. е следвало да изясни на какво се дължат несъответствията и
да опише в окончателния акт или в друг акт, предхождащ издаването на
окончателния, причините поради които отказва подпомагане. Посочените в писмото
пояснения след таблица 1 не носят
информация за основанието, на което е отказано подпомагане
на оспорващия.
Мотивите на административния акт не могат да бъдат
допълвани след приключване на процедурата по издаването му и неговото
съобщаване от твърдения на страните или чрез доказателства в хода на съдебното
му обжалване, чрез които да се изясняват фактическите и правните основания за
издаване на акта.
За първи път в становище от ответника пред настоящата
съдебна инстанция са посочени правните и фактическите основания за отказ, като
в приложена таблица са изложени данните за декларираните, недопустимите и
установените за подпомагане площи за схеми и мерки. Мотиви не се съдържат и в
друг документ, изхождащ от органа, издал оспорения административен акт, нито е
налице препращане към други документи, част от административната преписка,
които да налагат издаването на УП с процесното съдържание, за да се приложи
тълкуването на закона, дадено в ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. Посоченото
Тълкувателно решение допуска мотивите към административния акт да бъдат
изложени в друг документ, ако изхождат от същия административен орган и
предхождат издаването му. В случая такъв документ липсва, поради което
констатираният порок не е преодолян.
Изразеното след издаване на
оспореният административен акт писмено становище от 23.08.2021 г. (л. 23 и сл.
от делото), изпратено заедно с жалбата и административната преписка в съда, не
може да санира допуснатото от административния орган съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.
Мотивите на административния
акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му
и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на
административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите
имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за
законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.
Съдът намира, че е
нарушено императивното изискване на закона административният акт да е
мотивиран. Налице е пълна липса на мотиви
в оспорения административен акт, която липса съставлява съществен порок
на формата на акта, обуславящ неговата незаконосъобразност.
На следващо място настоящият съдебен състав
намира, че е налице и материална незаконосъобразност на оспореният
административен акт, по следните съображения:
Специализираният слой „Площи, допустими за
подпомагане“ за кампания 2019 е одобрен със Заповед № РД 09-228 от 28.02.2020
г. на министъра на земеделието, храните и горите. В изпълнение на чл.
16 г, ал. 5 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., въз основа на одобрения от
министъра на земеделието, храните и горите специализиран слой „Площи, допустими
за подпомагане“, РА извършва окончателна оторизация и плащания на площ за
съответната година. На основание чл.
16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. и във връзка с чл.
43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП, ДФ „Земеделие“ отказва частично или пълно плащания
на площ, когато кандидатът е заявил площ, попадаща извън специализирания слой „Площи,
допустими за подпомагане“ за кампания 2019.
Страните не спорят и безспорно по делото е
установено от заключението на допуснатата СТЕ, че заявените от жалбоподателя
земеделски площи са включени в специализираният слой „Площи, допустими за
подпомагане“ за кампания 2019 е одобрен със Заповед № РД 09-228 от 28.02.2020
г. на министъра на земеделието, храните и горите.
Преценката дали спорните парцели са допустими
за подпомагане по смисъла на чл. 10
от Наредба № 2/26.03.2018 г. площ за кампания 2019 г. е извършена от
компетентния орган по чл. 33а
от Закона за подпомагане на земеделските производители – министъра на
земеделието, храните и горите с издаване на негова заповед № РД 09-228/28.02.2020
г. Издателят на уведомителното писмо от 05.08.2021 г. е бил длъжен да се
съобрази с тази преценка и като не го е направил е постановил незаконосъобразен
административен акт. В същия този смисъл е Решение № 42/05.01.2022
г., постановено по адм. дело № 7712/2021 г. по описа на ВАС на РБ – Пето
отделение
Не се спори между страните, че на 13.07.2019
г. и на 27.09.2019 г. са възникнали пожари в стърнища в землището на с.Д.,
видно от два броя удостоверения – л. 267 и 268, които са засегнали части от
имоти, стопанисвани от жалбоподателя, които обстоятелства са установени от
извършената теренна проверка, възложена със Заповед № 392896/25.09.2019 г.,
обективирана по надлежния ред в доклад за проверка на площи – л. 106 и сл. От
съдържанието на същия е видно, че парцели и части от тях са опожарени и установената
като недопустима площ е измерена и въведена в графа “измерена недопустима
площ“, за което кандидатът е представил документ от РД „Пожарна безопасност“.
Със Заповед № 396228/03.10.2019 г. – л.
155-гръб, е възложено извършването на втора проверка на място, резултатите от
която са обективирани в нарочен доклад – л. 156 и сл.
От друга страна следва да се посочи, че стопанската
година е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата
година. Единият от пожарите е възникнал на 27.09.2019 г., три дни преди края на
стопанската година, а проверката е осъществена в следващата стопанска година,
т. е. след 1 октомври на 2019 г. – в
периода от 30.09.2019 г. – 03.10.2019г., което обстоятелство се установява от
цитирания доклад и от показанията на разпитания по делото свидетел Ю.М.,
осъществил проверката на място.
Видно и от заключението на вещото лице,
жалбоподателят е спазвал изискванията по съответните наредби на МЗХГ за
прилагане на заявените схеми , като е поддържал в добро състояние площите по
различните схеми и мерки до датата на пожара.
По делото липсват данни кой от пожарите кои
парцели е засегнал и какъв е съответно размера на засегнатите площи, а вторият
пожар е възникнал на 27.09.2019 г., след
реалното изпълнение на ангажиментите за 2019 г. по СЕПП, СПП, ЗДП и СПК.
С оглед на изложеното и предвид това, че намаляването
на допустимата площ от ДФ „Земеделие“ не е намерило отражение в приетия със
Заповед № РД-09-228/28.02.2020 г. на Министъра на МЗХГ окончателен
специализиран слой „Площи допустими за подпомагане“ за 2019 г., неоснователно
площта в размер на 62,07 ха е определена като недопустима.
На следващо място, съгласно трайно
установената съдебна практика, природни бедствия са наводнения, градушки,
пожари, проливни дъждове и др. Източник на пожар в земеделски райони може да
бъде както човешка намеса, така и природно бедствие, каквото е мълнията и
доколкото в случая липсват преки доказателства в тази насока, то не може и не
следва с недвусмисленост и безусловност да се изключва пожара от упоменатата
нормативна категория. С оглед изложеното, съдът счита, че не следва да се
санкционира земеделският стопанин за настъпилото извън волята му и непредвидимо
извънредно събитие, и то без да е довело до неизпълнение на поетите от него
ангажименти.
Предвид изложеното – липсата на мотиви в
уведомителното писмо, както и неправилното приложение на материалния закон,
настоящият съдебен състав намира, че оспореното Уведомително писмо следва да
бъде отменено.
С оглед разпоредбата на чл.
173, ал. 2 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на административния
орган за ново произнасяне при съобразяване на изложените в мотивите на
съдебното решение указания по прилагането на закона.
При този изход на спора и
на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на оспорващата страна се дължат направените
за производството разноски, които съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 510,00 лева, от които 500,00 лева депозит за вещо лице и 10,00 лева заплатена държавна такса.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо с изх. № 02-060-6500/4961/05.08.2021
г. на Зам. Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ за кампания 2019 г.
ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на административния орган за ново произнасяне,
съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите
на решението.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 174 от АПК, месечен срок за издаване на административния акт, считано от влизане в сила на
решението.
ОСЪЖДА
Държавен фонд “Земеделие”- Разплащателна агенция да заплати на Н.В.В. *** сторените
по делото разноски в размер на 510,00 /петстотин
и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен
срок от съобщението до страните пред Върховния административен съд на Република
България.
На основание чл. 138, ал. 1 от АПК, препис от решението да се
изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: