№ 607
гр. Бургас, 15.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20222100500258 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 5629/29.12.2021г. на ДСИ
при РС-Карнобат, от КР. Й. П. с ЕГН-********** от гр.Карнобат, заявена чрез адв.
Теодор Трайков от БАК с посочен съдебен адрес в гр.Карнобат, ул.Сашо Кофарджиев
№ 2 трето за изпълнителното производство лице против Постановление от 02.12.2021г.
по изп.дело № 203/2015г. по описа на ДСИ, с което е възложен на купувача П. Д. С.
недвижим имот – овощна градина с площ от 27,206дка, V категория, образуваща ПИ №
010008, м.“Ч.“ в землището на с.Ведрово, общ.Сунгурларе.
Твърди, че овощната градина е била отдадена от длъжниците ЗЛ. СТ. В./П./ и с.
й Й. Р. П. под аренда на Р. Й. П. по силата на договор от 10.02.2009г., като срокът на
договора бил продължен до 01.10.2020г..
Жалбоподателката обработвала градина по силата на договор за преаренда от
09.03.2016г., като ареднаторът й продал овощните насаждения в градината със сключен
на същата дата/09.03.2016г./ договор за продажба на овощни насаждения/. През време
на действие на договорът й за преаренда не е знаела за образуваното изпълнително
производство, а за постановлението за възлагане узнала на 23.12.2021г.. Счита, че е
била лишена от правото да участва в изпълнителното производство и да защити
правата си, поради което моли за отмяна на обжалваното постановление. Посочва, че
подава жалбата си на основание чл.435, ал.4 от ГПК.
Депозирано е възражение от взискателите ЕЛК. ХР. Т., Г. ИВ. Т. и ИВ. ИВ. Т.,
заявено чрез адв.Ив.Синигерова от БАК, с което жалбата е оспорена като недопустима,
при евентуалност и като неоснователна. Посочват, че към момента на налагане на
възбраната по изпълнителното дело, която е била вписана в имотния регистър на
06.11.2015г., а и към настоящия момент длъжниците са собственици на процесната
градина. Твърди се че длъжниците са отдали градината под аредна на сина си Р. Й. П.,
който я е преареднувал на сестра си, която е и жалбоподател по делото. Навеждат, че
по силата договор за аредна се отдава земеделска земя за временно и възмездно
ползване, но собствеността върху земята не се прехвърля. Доколкото
жалбоподателката е д. на длъжниците, които са били редовно уведомявани от ДСИ за
предприетите действия по изпълнителното дело, се твърди, че жалбоподателката е
1
знаела за последното и предприетите по него действия, поради твърдят, че жалбата е
просрочена. Отделно от това твърдят, че след като възбраната е наложена с вписването
и в имотния регистър на 06.11.2015г., а съгласно представения към жалбата договор за
преаренда на земеделски земи, на 09.03.2016г. КР. Й. П. е получила процесния
недвижим имот за временно и възмездно ползване, то не е налице предвиденото в
специалната норма условие, която се явява самостоятелно основание за прогласяване
на жалбата за недопустима. Досежно собствеността върху овощните насаждения
посочват, че те се третират като движими вещи до засаждането им, след което следват
собствеността върху земята, какъвто е настоящият случай, още повече, че градината е
била засята с овошките, които са били описани от вещото лице още при изготвянето на
експертизата за стойността на имота по изпълнителното дело. По тези съображения
намират договора за продажба на засадени овошки за нищожен поради липса на
предмет. Молят, жалбата да бъде оставена без уважение.
По делото, в изпълнение на чл.436, ал.3 ГПК са приложени и обясненията на
Държавния съдебен изпълнител със становище за потвърждаване на атакуваното
Постановление.
Производството по изп.дело № 203/2015г. по описа на ДСИ при РС-Карнобат е
образувано по молба на ЕЛК. ХР. Т., Г. ИВ. Т. и ИВ. ИВ. Т., всички от гр. Бургас, чрез
адв. Ив.Синигерова от БАК срещу длъжниците З.С. П. /В./ и Й. Р. П., двамата от гр.
Карнобат, на основание изпълнителен лист № 1515/14.08.2015г. по гр.д.№ 276/2015г.
по описа на КбРС, по което дело длъжниците са осъдени да заплатят на взискателите
посочените в ИЛ парични суми.
По молба на взискателите изпълнението е насочено върху процесния собствен
на длъжниците в режим на СИО недвижим имот, представляващ нива с площ 27.206
дка, V категория, в м.“Ч.“, образуваща ПИ № 010008 по плана за земеразделяне в
землището на с. Ведрово, ЕКАТТЕ 10313, общ. Сунгурларе, обл. Бургас, при граници и
съседи, описани в нот.акт № ***, т. ***, per. № *****, дело № 2901/**.**.**** г. по
описа на нотариус Т. Великов и е СИО /л. 87 и л. 119/.
Наложената от ДСИ възбраната върху имота е вписана с акт № ***, т. *, вх. per.
№ ****/**.**.**** г. /л. 60/.
Поканите за доброволно изпълнение са връчени на длъжниците на 12.11.2015г.
чрез д. им К.Й./жалбоподател на настоящото производство/, като в ПДИ изрично е
посочен имотът, върху който се налага възбрана /л. 65 и 67/.
Описаният по-горе имот е бил продаден на проведената публична продан и
съответно изготвено обжалваното възлагателно постановление от 02.12.2021г. по
изп.дело № 203/2015г. по описа на ДСИ при РС-Карнобат.
Жалбоподателят К.П. в настоящото производство е трето за изпълнителното
производство по посоченото изп.дело № 203/2015г. лице.
Относно възражението за недопустимост на жалбата, съдът приема следното:
На обжалване подлежат само тези действия и откази на съдебния изпълнител,
които са изрично посочени в закона, като те могат да бъдат обжалвани само от
посочените в закона лица и на посочените в него основания.
Както бе посочено, жалбоподателят в настоящото производство е трето за
изпълнителното производство лице и подадената от него срещу иначе подлежащо на
обжалване действие на съдебния изпълнител – възлагането на недвижимия имот,
обективирано в постановление от 02.12.2021 г., е процесуално недопустима, тъй като
той не е сред изброените в разпоредбата на чл. 435, ал. 3 от ГПК лица.
Законът е ограничил правото на третите, неучастващи в изпълнителното
2
производство лица, лимитативно изброявайки случаите, в които те може да обжалват
действията на съдебния изпълнител. Обжалването на постановлението за възлагане не
е сред действията, които подлежат на съдебен контрол по реда на член 435, алинея 4 от
ГПК. Още повече, че към деня на налагане на възбраната, процесният имот безспорно е
бил собственост на длъжниците.
По изложените съображения, депозираната жалба срещу издаденото от
съдебния изпълнител постановление за възлагане следва да се остави без разглеждане
като недопустима, а производството по настоящото дело – прекратено.
Водим от горното, БОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№ 5629/29.12.2021г. на ДСИ при РС-
Карнобат, от КР. Й. П. с ЕГН-********** от гр.Карнобат, заявена чрез адв. Теодор
Трайков от БАК с посочен съдебен адрес в гр.Карнобат, ул.Сашо Кофарджиев № 2
като трето за изпълнителното производство лице против Постановление от
02.12.2021г. по изп.дело № 203/2015г. по описа на ДСИ, с което е възложен на
купувача П. Д. С. недвижим имот – овощна градина с площ от 27,206дка, V категория,
образуваща ПИ № 010008, м.“Ч.“ в землището на с.Ведрово, общ.Сунгурларе.
ПРЕКРАТЯВА производството по жалбата.
Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчването на
препис на страните пред БАС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3