Р
Е Ш Е
Н И Е №
29.06.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, граждански състав в съдебно
заседание на четвърти юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ
при секретаря МАРИЙКА Д.,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2701 по описа на съда за
2016 год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано по
искова молба на А.Д.А. *** против Регионална служба „Военна полиция” гр.Сливен при МО, с която са
предявени в условията на кумулативно, обективно съединение искове за заплащане
на допълнително възнаграждение за изпълнение на възложени задължения, извън
установеното служебно време с цена на иска 12 333,12 лв. за периода от
01.04.2001 г. до 08.10.2015г., иск по чл.86 ЗЗД - обезщетение за забавено
изпълнение на това парично задължение в размер на 1 000 лв. за периода от
01.06.2001г. до 29.06.2016 г. / датата на депозиране на исковата молба в съда/,
иск за заплащане на допълнително възнаграждение за специфични условия на
изпълнение на военната служба с цена на иска 594 лв. за периода 01.07.2010г. –
14.09.2012г. и иск по чл.86 ЗЗД – обезщетение за забава на това парично
задължение в размер на 100 лв. за периода 01.09.2010г. до 29.06.2016 г./ датата
на подаване на ИМ в съда/, иск за заплащане на командировъчни пари с цена на
иска 18600 лева за периода от 01.01.2008 г. до 08.10.2015 г. и иск по чл. 86 ЗЗД - обезщетение за забава на това
парично задължение в размер на 400 лв. за периода 01.03.2008г. до 29.06.2016
г./ датата на подаване на ИМ в съда/.
При условията на евентуалност са предявени иск с цена на иска 22146,72
лева за периода от 01.04.2001 г. до 08.10.2015 г., ведно с иск по чл. 86 ЗЗД –
обезщетение за забава на това парично задължение в размер на 1633,51 лв. за
периода 09.10.2015 г. до 29.06.2016 г./ датата на подаване на ИМ в съда/.
Излагат се подробни съображения и твърдения в подкрепа на предявените искове и
се моли за тяхното уважаване.Претендират се разноските по делото.
От страна на ответника е
представен отговор на исковата молба, в който се изразява становище за
неоснователност на исковете.Прави се и възражение за изтекла погасителна
давност. Изложени са подробни съображения в подкрепа на твърденията за
неоснователност на ищцовите претенции.Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът се
явява лично и с пълномощник. Предявените искове се поддържат по основание, а
относно размера им се прави изменение, както следва: Стойността на неизплатеното му възнаграждение за
положения от него извънреден труд, те.
фактически отработеното служебно време над месечната продължителност на
служебното време по чл. 152, ал. 6 от ПКВС (отм.) и чл. 194, ал. 1 от ЗОВСРБ
(нов) за процесния период от 01.04.2001 година до 08.10.2015 година (174
месеца) в размер общо на 3453
часа (три
хиляди четиристотин петдесет и три) или 431,625
дни (четиристотин
тридесет и едно цяло шестстотин двадесет и пет хилядни) общо на стойност 18499,16 лева (осемнадесет хиляди четиристотин деветдесет и девет
лева и шестнадесет стотинки) за процесния период, ВЕДНО със законната лихва върху главницата от датата
на входиране на исковата молба (29.06.2016 година - датата на пощенското
клеймо) до окончателното й изплащане; 2. Мораторна лихва върху тази
сума общо в размер 1369.62
лева (хиляда
триста шестдесет и девет лева шестдесет и две стотинки); 3. Стойността на неизплатеното му допълнително възнаграждение за носене на дежурство в ответния
Териториален сектор „Бургас" към Регионална служба „Военна полиция" -
Сливен общо в размер на 223,66
лева (двеста
двадесет и три лева шестдесет и шест стотинки) за периода от 01.07.2010 година
до 14.09.2012 година, ВЕДНО със законната
лихва върху
главницата от датата на входиране на исковата молба (29.06.2016 година -датата
на пощенското клеймо) до окончателното й изплащане; 4. Мораторната лихва върху тази сума общо в размер на 16,32 лева (шестнадесет лева тридесет и две стотинки); 5. Стойността на неизплатеното му обезщетение за
командировки в страната, т. е. дължими командировъчни пари /дневни/ в размер на
общо 5542,03 лева (пет хиляди петстотин
четиридесет и два лева и три стотинки) за периода от 0101 2008 година до 08.10.2015 година, получена като сбор от
дължимите обезщетения за различните видове командировки на доверителя ми, в т.
ч. и командировките му в полигон „Ново село" за полагане на
дежурства, тъй като същото се намира извън границите на гарнизона по длъжностна
характеристика, ВЕДНО със законната
лихва върху
главницата от датата на входиране на исковата молба (29.06.2016 година - датата
на пощенското клеймо) до окончателното й изплащане; 6. Мораторната лихва върху тази сума общо в размер на 402,33 лева (четиристотин и два лева тридесет и три стотинки),
а за предявените при условия на евентуалност по първите два обективно съединени иска стойността на неизплатеното му обезщетение за
положения от него извънреден труд, те.
фактически отработеното служебно време над месечната продължителност на
служебното време по чл. 152, ал. 6 от ПКВС (отм.) и чл. 194, ал. 1 от ЗОВСРБ
(нов) за процесния период 01.04.2001 година до 08.10.2015 година (174 месеца) в
размер общо на 3453 часа (три хиляди четиристотин
петдесет и три) или 431,625
дни (четиристотин
тридесет и едно цяло шестстотин двадесет и пет хилядни) общо на стойност 24890,26 лева (двадесет и четири хиляди осемстотин и деветдесет
лева двадесет и шест стотинки) за процесния период, ВЕДНО със законната лихва върху главницата от датата
на входиране на исковата молба (29.06.2016 година - датата на пощенското
клеймо) до окончателното й изплащане; 2. Мораторна лихва върху тази
сума общо в размер 1633.51
лева (хиляда
шестстотин тридесет и три лева петдесет и една стотинки).
Ответната
страна се представлява в съдебно заседание от пълномощници, които оспорват
исковете и молят за отхвърлянето им. Прави се възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатски възнаграждение.
От събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Между страните не се спори, че
ищецът е бивш кадрови военнослужещ от състава на военната полиция с последна
длъжност „старши специалист” в ответната Регионална служба „Военна полиция”-Сливен. Кадровата му военна
служба е протекла в периода от 1991г. до 09.10.2015г., когато е освободен от
длъжност и зачислен в запаса.
В исковия период от
01.04.2011г. до 08.10.2015г. ищецът е полагал труд при изпълнение на възложени
задължение извън установеното служебно време. За периода от м. октомври 2012г.
до 08.10.2015г. за този труд, който не е копмпенсиран с почивка и намалено
работно време полагащото се допълнително възнаграждение е в размер на 230,67
лева, което не е изплатено от ответника. Мораторната лихва върху посочената
главница за периода до завеждане на
исковата молба е в размер на 16,75 лева.
В периода от 01.07.2010г. до
14.09.2012г. ищецът е полагал дежурства, за които не му е изплатено допълнително
възнаграждение.
Не се установява наличието на
неизплатени на ищеца командировъчни за дневни, а напротив са налице доказателства,
че в случаите, когато такива не са му изплащани, командироването му е било във
военни обекти с осигурена храна.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички
събрани по делото доказателства.
Установеното от фактическа
страна мотивира следните правни изводи:
Предявените осъдителни искове
са допустими. Разгледани по същество са частично основателни само първия главен
иск и акцесорната му претенция за мораторна лихва.
Исковата претенция с правно основание
чл. 203, ал. 3 ЗОВСРБ /отм./ вр. с чл.158, ал.2 и чл. 159 ПКВС и чл.214, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.3 ЗОВСРБ за
заплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на възложени задължения,
извън установеното служебно време за периода от 01.04.2001г. до 08.10.2015г. следва
да се уважи до размер на сумата 230,67 лева. Между страните е съществувало
служебно правоотношение и е налице твърдяното полагане на труд над установеното
служебно време. Съдът споделя тази част от съдебната практика на ВКС, а също и
практиката на ОС-Сливен по идентичен случай, според която за такъв труд се
дължи компенсация, чрез осигуряване ползването на намалено работно време в
рамките на общата продължителност на служебното време за месеца. Ако до
прекратяване на трудовото правоотношение с военнослужещия положената от него
служба при увеличено работно време не е била компенсирана, тя следва да бъде
заплатена като извънреден труд, по аналогия от чл.136а, ал.5 КТ, съгл.чл.46,
ал.2 ЗНА. В случая е направено своевременно с отговора на исковата молба
възражение на ответника за погасено по давност на част от вземането на ищеца.
Това възражение е основателно за периода преди месец 08.10.2012г., тъй като
съгласно съдебната практика в случай, че работодателят не компенсира положения
с увеличена продължителност труд в четиримесечен срок, съгл.чл.136а КТ,
намираща приложение и при служебни правоотношения, поради празнота в закона, то
за военнослужещия възниква правото сам да определи времето за компенсация. Това
негово преобразуващо право, като свързано с положен труд също се погасява с тригодишна
давност. Само когато компенсиране не е извършено, при прекратяване на
служебното правоотношение се дължи заплащане на труда, положен в удълженото
работно време, като извънреден труд, т.е. правото да се извърши компенсация се
трансформира във вземане, което възниква от момента на прекратяване на договора
с военнослужещия. Когато е направено възражение за изтекла погасителна давност,
трансформация ще настъпи само за непогасеното по
давност преобразуващо право да се извърши компенсация. Прието е, че
задължението на работодателя за извършване на компенсация с намалено работно
време, както и за заплащане на обезщетение като за извънреден труд /при
прекратяване на договора/ са срочни и работодателят е в забава с настъпване на изискуемостта на задължението му за извършване на
компенсацията – т.е от месеца, следващ месеца, през който е следвало да извърши
компенсацията. Също така потестативното право на
работника /в случая служител по служебно правоотношение/ да извърши компенсация
/ ако тя не бъде извършена от работодателя в срок/ се погасява с тригодишна
давност / т.е. правото му да иска компенсация се погасява в рамките на три
години, от датата на полагането на труд над нормалната продължителност на работното
време/. Ако трудовото правоотношение бъде прекратено, на мястото на това
преобразуващо право на работника, което вече не може да бъде упражнено възниква
вземане за парично обезщетение за извънреден труд. Това нововъзникнало
вземане се погасява с нова тригодишна давност, която започва да тече от
прекратяването на служебното правоотношение. При това положение потестативното право на военнослужещия да посочи времето за
компенсация се погасява в тригодишен давностен срок и
само за непогасения по давност период се трансформира
в парично вземане като за извънреден труд. В случая правото на ищеца да извърши
компенсация /доколкото такава не е била дадена от работодателя/ не е погасено
по давност за период от три години преди прекратяването на договора за военна
служба, т.е. за периода 08.10.2012г. до 08.10.2015г. За възникналото на негово
място парично вземане, като за извънреден труд от датата на прекратяване на
договора е започнал да тече нов давностен срок, който следва да бъде преценен от датата на
депозиране на исковата молба, която е подадена на 29.06.2016г. За непогасения по давност период на ищеца се
дължи сумата 230,67 лева, която не му е изплатена. До този размер иска следва
да се уважи, а в оставалата част да се отхвърли като погасен по давност. Следва
да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2016г. до
окончателното изплащане.
Поради частичната
основателност на главния иск следва да се уважи частично и акцесорната
претенция за заплащане на мораторна лихва за периода до завеждане на исковата
молба, която възлиза на 16,75 лева.
Исковата претенция за
заплащане на допълнително възнаграждение за носене на дежурства в периода от
01.07.2010г. до 14.09.2012г. е неоснователна като погасена по давност, с
изтичането на предвидения в чл.111, б.”А” от ЗЗД тригодишен давностен срок.
Поради това възражението на ответника за прилагане на давността е основателно и
исковата претенция следва да се отхвърли. Нейната неоснователност обуславя и
отхвърлянето на акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва.
Претенцията за заплащане на
командировъчни пари във вид на дневни за периода от 01.01.2008г. 0о
08.10.2015г. е неоснователна и следва да се отхвърли. От събраните
доказателства не се установява да са налице неизплатени дневни пари, тъй като
командированията, за които такива не са изплащани са осъществявани във военни
обекти с осигурена храна. Пора това иска следва да се отхвърли изцяло, заедно с
акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва.
С оглед частичното уважаване
на първите два иска, съдът не дължи произнасяне по предявените спрямо тях
евентуални искови претенции.
По правилата на процеса следва
да ищеца да се присъдят претендираните разноски по делото, които съобразно
уважения размер на исковете възлизат на 23,74 лева. Възражението на ответната
страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е заплатено от
ищеца е неоснователно, предвид броя, и цената на исковете, както и с оглед
фактическата и правна сложност на делото. На ответната страна следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение, което съобразно отхвърления размер на
исковете възлиза на 297 лева. Ответната страна следва да бъде осъдена да
заплата в полза на съдебната власт държавна такса в размер на 100 лева за двата
уважени иска, както и сумата 17 лева, представляваща разноски за вещо лице,
съобразени с уважения размер на исковете.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА
СЛУЖБА „ВОЕННА ПОЛИЦИЯ” - Сливен, гр.Сливен, ул.»Роза Люксембург» № 1 ДА
ЗАПЛАТИ на А.Д.А. с ЕГН-********** ***, със съдебен адрес *** чрез адв. М.П. ***
сумата 230,67 лева /двеста и тридесет лева и 67 стотинки/, представляваща
допълнително възнаграждение за изпълнение на възложени задължения, извън
установеното служебно време за периода
от 08.10.2012г. до 08.10.2015г., ведно със законната лихва за забава, считано
от 29.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и мораторна
лихва за периода до завеждането на исковата молба в размер на сумата 16,75 лева
/шестнадесет лева и 75 стотинки/, като исковете в останалата им част за разликата
над уважение до пълните претендирани размери се отхвърлят като неоснователни,
поради погасяване по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Д.А. с ЕГН-********** ***, със съдебен адрес
*** чрез адв. М.П. *** ПРОТИВ РЕГИОНАЛНА СЛУЖБА „ВОЕННА ПОЛИЦИЯ” - Сливен,
гр.Сливен, ул.»Роза Люксембург» № 1 искове за заплащане на допълнително възнаграждение
за носене на дежурство в размер на 223,66
лева,
за периода от 01.07.2010 година до 14.09.2012 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и за мораторната
лихва върху тази сума в размер на 16,32
лева, като неоснователни, поради погасяване по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Д.А. с ЕГН-********** ***, със съдебен
адрес *** чрез адв. М.П. *** ПРОТИВ РЕГИОНАЛНА СЛУЖБА „ВОЕННА ПОЛИЦИЯ” -
Сливен, гр.Сливен, ул.»Роза Люксембург» № 1 искове за заплащане на командировъчни пари-дневни в размер
на общо 5542,03 лева, за периода от 01.01.2008
година до 08.10.2015 година, ведно със законната
лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане,
както и за мораторна лихва върху тази сума общо в размер на 402,33 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА
СЛУЖБА „ВОЕННА ПОЛИЦИЯ” - Сливен, гр.Сливен, ул.»Роза Люксембург» № 1 ДА
ЗАПЛАТИ на А.Д.А. с ЕГН-********** ***, със съдебен адрес *** чрез адв. М.П. ***,74
лева /двадесет и три лева и 74 стотинки/, представляваща разноски по делото,
съобразно уважения размер на исковете.
ОСЪЖДА А.Д.А. с ЕГН-**********
***, със съдебен адрес *** чрез адв. М.П. *** ДА ЗАПЛАТИ на РЕГИОНАЛНА СЛУЖБА „ВОЕННА
ПОЛИЦИЯ” - Сливен, гр.Сливен, ул.»Роза Люксембург» № 1 сумата 297 /двеста
деветдесет и седем/ лева, представляваща разноски по делото, съобразно
отхвърления размер на исковете.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА
СЛУЖБА „ВОЕННА ПОЛИЦИЯ” - Сливен, гр.Сливен, ул.»Роза Люксембург» № 1 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на Районен съд-Сливен държавна
такса в размер на 100 /сто/ лева и разноски за вещо лице в размер на 17
/седемнадесет/ лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: