№ 111
гр. Варна, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско
дело № 20223000500230 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е въззивна жалба от Ж. Д. ИВ. от гр. Варна чрез адв. И.В. от
АК София срещу решение № 480/15.04.2022 год по гр.д. № 2021300102521 по
описа на Окръжен съд Варна за 2021 год, с което е:
1) признато за установено в отношенията между Б. П. Н. и М. ХР. Н. от
една страна и Ж. Д. ИВ. – от друга, че вземането на последния към ищците в
условията на солидарност, за сумата 32 000 лв, представляваща дължима
главница по договор за кредит, обективиран в нот.акт за учредяване на
договорна ипотека № 10, том II, рег.№ 4502, дело 210 от 05.04.2006 год,
удостоверено в изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед №
82/17.04.2008 год за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ (чл. 417 от ГПК), издадена по ч.гр.д. № 2739/2008 год на ВРС, VII
състав, е погасено по давност и не подлежи на принудително изпълнение по
изп.д. № 20198070400319 на ЧСИ Н.Д.;
2) признато за установено в отношенията между Б. П. Н. и Ж. Д. ИВ., че
вземането на последния срещу ищеца за сумата 28 000 лв по договор за
паричен заем от 15.01.2008 год с нотариална заверка на подписите, ведно със
1
законната лихва от подаването на молбата в съда – 14.04.2008 год,
удостоверено в изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед №
82/17.04.2008 год за изпълнение на парично задължение (чл. 417 ГПК),
издадена по ч.гр.д. № 2739/2008 год на ВРС, VII състав, е погасено по давност
и не подлежи на принудително изпълнение по изп.д. № 20198070400319 на
ЧСИ Н.Д.;
3) признато за установено в отношенията между Б. П. Н. и М. ХР. Н. от
една страна и Ж. Д. ИВ. – от друга, че вземането на последния срещу ищците
в условия на солидарност за сумата 1200 лв – разноски по ч.гр.д. № 2739/2008
год на ВРС, VII състав, удостоверено в изпълнителен лист, издаден въз
основа на Заповед № 82/17.04.2008 год за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ (чл. 417 от ГПК), издадена по ч.гр.д. № 2739/2008 год
на ВРС, VII състав, е погасено по давност и не подлежи на принудително
изпълнение по изп.д. № 20198070400319 на ЧСИ Н.Д.;
4) в осъдителната част за разноските по делото .
По съображения за недопустимост, евентуално - незаконосъобразност и
необоснованост на решението въззивникът моли за неговата отмяна и
постановяване на друго, с което първоинстанционното решение бъде
обезсилено поради недопустимост на предявения иск и производството –
прекратено. В подкрепа на доводите си за недопустимост на исковете,
въззивникът изтъква, че преобразуващите субективни права се упражняват
чрез конститутивен иск. Предявените установителни искове не могат да
породят търсената от ищците промяна в гражданските правоотношения с
ответника, поради което са без правен интерес. В условия на евентуалност
моли за отмяна на решението като незаконосъобразно и необосновано, а
вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове срещу
него бъдат отхвърлени. Позовава се на процесуално нарушение, извършено от
съда, произнасяйки се по факти и обстоятелства, непосочени в исковата
молба. В нея не се съдържат твърдения за началния и краен момент на
погасителната давност. Претендира присъждане на разноските, които е
направи пред двете инстанции.
В постъпилия отговор от Б. П. Н. и М.Х. Н. чрез адв. И.А. е изразено
становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на
решението. Привеждат съдебна практика в подкрепа на допустимостта на
2
иска с правно осн. чл. 439 от ГПК. По същество излагат доводи, че решението
е законосъобразно и обосновано. Претендират присъждане на адвокатско
възнаграждение в границите на Наредба № 1/09.07.2004 год за минималните
адвокатски възнаграждения.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е
подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:
Длъжниците са оспорили изпълнението, завеждайки настоящия иск с
правно осн. чл. 439 ГПК, като се позовават на погасяване на вземането по
давност. Искът е установителен по своя характер, а правният интерес от
предявяването му е налице, изпълнена е и предпоставката по ал. 2, а именно –
той се основава на твърдение за погасяване на вземането по давност – факт,
настъпил след приключване на производството, по което е издаден
изпълнителният лист.
Поставеният правен въпрос, на който съдът дължи отговор по
повдигнатия спор, е: от кога започва да тече нова погасителна давност за
вземането, когато изпълнителният процес е бил прекратен поради перемпция
на осн. чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК. Отговорът на този въпрос се съдържа в
задължителните постановки на т.10 от ТР № 2/26.06.2015 год по тълк.д. №
2/2013 год на ОСГТК на ВКС. Новата погасителна давност започва да тече от
последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие, или
с признание на вземането от длъжника. В мотивите на тълкувателния акт е
посочено, че съгласно чл. 116 б.“в“ ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение.
Страните по делото не спорят относно факта на издаване в полза на
ответника на изпълнителен лист, издаден на 17.04.2008 год на осн. чл. 417 т.2
и чл. 418 ал.1 от ГПК въз основа Заповед за изпълнение от същата дата, по
гр.д. № 2739/2008 год на ВРС.
Образуваното изп.д. № 20088070400122 на ЧСИ Н.Д. е прекратено
поради перемпция с постановление на съдебния изпълнител от 22.05.2019 год.
На 04.06.2019 год по искане на взискателя е образувано ново изп.д. №
20198070400319 на ЧСИ Н.Д. въз основа на същия изпълнителен лист.
3
Перемпцията, настъпила по изп.д. № № 20088070400122 е без значение
за давността. Това са различни правни институти, въпреки че едни и същи
факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността.
Перемпцията предполага неудовлетворена нужда от принудително
изпълнение, но въпреки това длъжникът може да го осуети, като се позове на
нея, а съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Обратно - давността
изключва принудителното изпълнение, но длъжникът не може да се позове на
нея пред съдебния изпълнител.
Когато бъде направено ново искане за извършване на изпълнителни
действия, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може
да откаже. Единствената правна последица от настъпилата перемпция е, че по
новото искане се образува ново изпълнително дело, тъй като старото е
прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността. (В този
смисъл решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г.
о., ГК).
За периода от 26.06.2015 год (когато е прието ТР № 2/2015 год пот.д. №
2/2013 год на ОСГТК на ВКС и е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г)
до 04.06.2019 год, когато е депозирано искането за образуване на ново
изпълнително дело и са посочени изпълнителните способи, които съдебният
изпълнител да предприеме, давността не е изтекла.
По изложените мотиви настоящият състав намира, че
първоинстанционното решение е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено, а предявеният иск – отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На осн. чл. 78 ал.1 от ГПК в полза на въззивника следва да се присъдят
разноските за настоящата инстанция в размер на 1234 лв – държавна такса.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 480/15.04.2022 год по гр.д. № 2521/2021 год по
описа на Окръжен съд Варна, г.о. и вместо него
П О С Т А Н О В И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно осн. чл. 439 от ГПК, предявен от Б. П. Н. с
4
ЕГН ********** и М.Х. Н. с ЕГН ********** срещу Ж. Д. ИВ. с ЕГН
********** за приемане за установено в отношенията между тях, че
вземането на Ж. Д. ИВ. с ЕГН ********** в условията на солидарност, за
сумата 32 000 лв, представляваща дължима главница по договор за кредит,
обективиран в нот.акт за учредяване на договорна ипотека № 10, том II, рег.№
4502, дело 210 от 05.04.2006 год, удостоверено в изпълнителен лист, издаден
въз основа на Заповед № 82/17.04.2008 год за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ (чл. 417 от ГПК), издадена по ч.гр.д. №
2739/2008 год на ВРС, VII състав, е погасено по давност и не подлежи на
принудително изпълнение по изп.д. № 20198070400319 на ЧСИ Н.Д.;
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл 439 от ГПК, предявен от Б. П.
Н. с ЕГН ********** срещу Ж. Д. ИВ. с ЕГН ********** за установяване в
отношенията между тях, че вземането на последния срещу ищеца за сумата
28 000 лв по договор за паричен заем от 15.01.2008 год с нотариална заверка
на подписите, ведно със законната лихва от подаването на молбата в съда –
14.04.2008 год, удостоверено в изпълнителен лист, издаден въз основа на
Заповед № 82/17.04.2008 год за изпълнение на парично задължение (чл. 417
ГПК), издадена по ч.гр.д. № 2739/2008 год на ВРС, VII състав, е погасено по
давност и не подлежи на принудително изпълнение по изп.д. №
20198070400319 на ЧСИ Н.Д.;
ОТХВЪРЛЯ иска с правно осн. чл. 439 от ГПК, предявен от Б. П. Н. с
ЕГН ********** и М.Х. Н. с ЕГН ********** срещу Ж. Д. ИВ. с ЕГН
********** за приемане за установено в отношенията между тях, че
вземането на Ж. Д. ИВ. с ЕГН ********** в условията на солидарност за
сумата 1200 лв – разноски по ч.гр.д. № 2739/2008 год на ВРС, VII състав,
удостоверено в изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед №
82/17.04.2008 год за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ (чл. 417 от ГПК), издадена по ч.гр.д. № 2739/2008 год на ВРС, VII
състав, е погасено по давност и не подлежи на принудително изпълнение по
изп.д. № 20198070400319 на ЧСИ Н.Д..
ОСЪЖДА М.Х. Н. с ЕГН ********** и Б. П. Н. с ЕГН ********** да
заплатят на Ж. Д. ИВ. с ЕГН ********** разноски в размер на 1234 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6