№ 45
гр. Брезник, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20231710200158 по описа за 2023 година
По изложените в жалбата на В. Б. А. от гр. ***********, ЕГН: **********
съображения, последният моли да бъде отменено Наказателно постановление № 23-
0249-000119 от 30.08.2023 г. на Началник РУ на МВР гр. Брезник, с което му е
наложено административно наказание глоба, в размер 1000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Въззиваемата страна, редовно призовани представител не изпращат. Не изразяват
становище по жалбата.
Районен съд Брезник, след като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл. 13 и чл. 14 от НПК, счита за установено следното:
На 30.07.2023 г. около 11:30 часа в гр. Брезник на ул. „Ангел Коцелянов“ срещу
номер 2А жалбоподателят управлявал МПС - лек автомобил марка М. С 180 с per
номер СВ****РН собственост на Е. Б. А., с посока на движение от ул. „Г. Бунджулов“
към месокомбинат „Бенет“, където бил спрян за рутинна проверка от свидетеля С. С..
След проверка на документите служителят на РУ „Полиция“ гр. Брезник, поканил
жалбоподател да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техните
аналози с техническо средство. А. се съгласил, като бил изпробван за употреба на
алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен номер ARDN 0097, като уреда
отчел 0.82 промила алкохол. Водача отказва да даде кръв за медицинско изследване
Предвид резултата на техническото средство, свидетеля С. издал талон за медицинско
изследване № 106156, който жалбоподателят подписал, но в същият било отразено, че
жалбоподателят отказва да се подложи на медицинско и химическо изследване. Въз
основа на установеното на място фактическо положение срещу В. А. било образувано
административно наказателно производство със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение № 827615/30.07.2023 г., като актосъставителят приел, че
същият виновно е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, 1-во от ЗДвП. Иззети
било регистрационните табели на СУМПС и контролния талон към него. При
1
съставяне на АУАН соченият като нарушител не вписал обяснения и възражения.
Подробни писмени такива, обаче депозирал в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
На 30.08.2023 г., при проверка по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, преценявайки
събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице
основанията по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което
ангажирал административнонаказателна отговорност на В. Б. А. за горепосоченото
нарушение.
Описаната фактическа обстановка се доказва от всички събрани по делото
доказателства, които обсъдени поотделно и в съвкупност не си противоречат и съдът
им дава вяра и ги кредитира.
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата
е допустима и следва да бъде разгледана.
Административнонаказващият орган не е представил доказателства относно
компетентността си да издава наказателни постановления. Според настоящия състав на
съда издаденото от Началник РУ на МВР гр. Брезник наказателно постановление е
нищожно, тъй като е издадено от некомпетентен орган. По делото липсват
доказателства, от които да е видно, че на Началник РУ на МВР гр. Брезник са
възложени права, свързани с издаване на наказателни постановления и налагане на
административни наказания. Той може да изпълнява всички други функции на
Началник, но при наличие на жалба следва да ангажира доказателства, че е
упълномощен да изпълнява и посочената по – горе дейност. Чл. 47, ал. 1 от ЗАНН
изрично посочва кой може да налага административни наказания – това са
„ръководителите на ведомствата и организациите, на които е възложено да прилагат
съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение“,
„длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ“, както и
съдебните и прокурорските органи в предвидените от закона случаи. „Съответният
закон“ в процесния случай е ЗДП. Чл. 189, ал. 12 от същия закон предвижда, че
„Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от
министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица
съобразно тяхната компетентност“. Цитираната разпоредба недвусмислено убеждава,
че само съответният министър или кмет има право да упълномощи съответно
длъжностно лице да извършва тази дейност. Наказателното постановление ще бъде
издадено от компетентен орган, когато съответният Началник е упълномощен от
министъра на вътрешните работи да упражнява тази дейност. С оглед изложеното до
момента следва изводът, че оспорваното наказателно постановление е издадено от
некомпетентен орган, поради което е нищожно на това основание.
Дори и да беше приложена цитираната в обжалваното наказателно постановление
заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, то
наказателното постановление подлежи на отмяна и съображенията за това са следните:
Налице е съществено процесуално нарушение изразяващо се във факта, че
административно наказващият орган, не е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4
от ЗАНН като е следвало преди да се произнесе по преписката, респ. преди да издаде
НП, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а при
необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства.
2
Следва да се има предвид и факта, че по подадените от жалбоподателката възражения
няма абсолютно никакво произнасяне от страна на административно наказващият
орган. Обстоятелството, че административно наказващият орган е издал НП не
означава само по себе си, че наказващия орган е извършил проверка по
законосъобразността на съставения акт, съответно е обсъдил направените възражения,
тъй като липсва каквото и да е произнасяне и мотиви по тях, както в издаденото НП,
така и в отделен акт или становище, което да е достигнало до санкционираното лице,
съответно да е разбрало какви са основанията на наказващия орган да приеме за
несъставомерни изложените възражения.
На следващо място атакуваното НП е незаконосъобразно, а и неправилно поради
недоказаност на нарушението, поради следните съображения:
С обжалваното наказателно постановление административно-наказващият орган е
санкционирал жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съгласно която
разпоредба, „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско
и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на
хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.“.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът, по който се установява
употребата на алкохол или друго упойващо вещество, се определя от министъра на
здравеопазването, от министъра на вътрешните работи и от министъра на
правосъдието. Този ред е установен в Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства, издадена именно на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от нея, употребата на алкохол или друго упойващо вещество се
установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез
медицински и лабораторни изследвания, а в чл. 2, са посочени случаите, в които
употребата на алкохол се установява чрез лабораторно изследване – когато е взета
некачествена проба, оспорват се показанията на техническото средство, водачът
откаже или физическото му състояние не позволява извършване на проверка с
техническо средство. За целта се издава талон за медицинско изследване, който се
връчва на водача срещу подпис, като в него се посочва лечебното заведение, в което
следва да се яви и срока на явяването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от цитираната наредба, в редакцията от
20.11.2020 г., в сила от 1.01.2021 г., в акта за установяване на административно
нарушение и в протокола за установяване на наркотични вещества или техни аналози
по ал. 1 контролният орган вписва часа и начина на извършване на проверката, вида,
модела, фабричния номер и показанията на техническото средство или резултата от
теста и номера на талона за изследване. Това изискване е императивно, независимо
дали лицето приема или не показанията на техническото средство. В АУАН
827615/30.07.2023 г. по описа на РУ-Брезник, не е отразен номера на талона за
изследване. Изискването за отразяване на номера на талона е в кумулативна връзка с
останалите реквизити на АУАН. Освен това, както стана ясно от събраните
доказателство, в талона за изследване, под изписания текст „Отказва“ липсва положен
подпис на свидетел на посочения отказ, от където следва, че липсва и израз на волята
на лицето дали приема или не приема показанията на техническото средство.
3
Показанията на свидетелите относно този факт също не са категорични. Следователно,
не може да се установи по безспорен начин приело ли е лицето показанията на
техническото средство и изразило ли е категорично съгласие с тях, а при евентуалното
му несъгласие с тях, каквото е изразено в жалбата и в съдебно заседание, е следвало
контролния орган да му предложи да избере контролен начин за изследване
употребата на алкохол – с доказателствен анализатор или лабораторно изследване,
както предвижда чл. 6, ал. 4 от Наредба № 1/19.07.2017 г. в приложимата редакция.
Процедурата в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози е
строго формална, и урежда отговорностите на полицейските служители, ангажирани с
дейността по контрол за употреба на алкохол. Неизпълнението, на което и да е от
процедурните задължения на отговорните лица, включително да проследят вписването
на лицето в талона дали приема показанията на техническото средство и полагането на
негов подпис, респективно подпис на свидетел, че проверяваното лице отказва да
получи талона, води до нарушаване правото на защита на нарушителя, респективно до
издаване на незаконосъобразно наказателно постановление, доколкото са различни
задълженията на контролните орган в двата случая – при приемане на показанията и
при неприемането им. Следва да се има предвид, че неизпълнението на предписанието
за медицинско изследване може да се прояви в няколко форми: водачът да откаже да
получи издадения му талон за медицинско изследване, което се удостоверява с
подписа на един свидетел, водачът да не се яви в определеното с талона лечебно
заведение или да откаже да даде кръв за изследване употребата на алкохол, което се
удостоверява от лекаря в протокола за медицинско изследване, с подпис на
изследвания и/или на свидетел (чл. 15, ал. 7 и ал. 8 от Наредбата). Тези обстоятелства
не са конкретизирани и описани нито от актосъставителя, нито от административно-
наказващия орган. Описанието на нарушението се ограничава до това, че водача
отказва да даде кръв за медицинско изследване, без да има и дума за това, че има
издаден талон за медицинско изследване, който се съдържа в представената по делото
преписка и не е ясно дали от лицето е направен отказ за кръвна проба, за което липсва
удостоверяване съобразно изискванията на Наредбата. Липсва нужната яснота и
точност в обстоятелствата на нарушението, което да позволи привеждането им към
хипотезите на закона, с оглед преценката за съставомерност на деянието.
Всичко изложено до тук води до извода, че на жалбоподателя е вменено
нарушение на норма, за което не са изложени данни в обстоятелствената част на АУАН
и НП. Това води до извода, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
При този изход на делото, право на присъждане на разноските за производството
се поражда само за жалбоподателя. Претендира се присъждане на разноски в размер
на 2000 лева, от които 300 лв. представляващо заплатено във въззивното производство
адвокатско възнаграждение и 1300 лв. хонорари на вещите лица по допуснатите по
делото съдебно – графологически експертизи.
Въззиваемата страна не е направила възражение за прекомерност на така
заплатеното възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 ЗАНН, Районен съд Брезник,
НО, 1-ви състав
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0249-000119 от 30.08.2023 г. на
Началник РУ на МВР гр. Брезник, с което на В. Б. А. от гр. ***********, ЕГН:
********** е наложено административно наказание глоба, в размер 1000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл. 174, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК, ОД на МВР
Перник, ул. „Самоков“, № 1 ДА ЗАПЛАТИ на В. Б. А. от гр. ***********, ЕГН:
********** сума в размер 2000 лв. (две хиляди лева), представляваща направени по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________
5