№ 18198
гр. София, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20251110118281 по описа за 2025 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
10.10.2025 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №18281 по описа за 2025г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.I oт ЗЗД, вр. чл. 92, ал.1
от ЗЗД и по чл.205 от ЗЗД.
1
Образувано е в във връзка с подадена в законен срок в съда искова молба от мобилния
оператор „.....” ......, чрез адв.Х. М. от САК, срещу Т. Г. Б., във връзка с указания по реда на
чл.415, ал.1, т.2 ГПК, с която се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо
дължимостта по отношение на ответника на следните суми: сума от общо 162,92 лв.,
представляваща изискуемо задължение за ползвани електронни съобщителни услуги,
съгласно Договор за електронни съобщителни услуги №....., за периода: 28.07.2021г.-
27.11.2021г., ведно със законна лихва от 26.09.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, сума от 317,88 лв., представляваща цена на мобилно устройство, за периода;
28.05.2021г.- 27.11.2021г., сума от 162,10 лв., представляваща неустойка за едностранно
прекратено от мобилния оператор по вина на абоната договорно правоотношение, сума от
101,14 лв., представляваща неустойка за дадена отстъпка от цена на месена абонаментна
такса и/или устройство на изплащане и сума от 133,28 лв., представляваща обезщетение за
забава общо върху двете суми, за периода: 25.09.2021г.- 17.04.2024г., като за процесните
суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №52770/2023г. на
СРС, 165 състав. Претендират се разноски.
Ищцовото дружество твърди, че между него и ответника е бил сключен договор за
мобилни услуги за посочените телефонни номера, въз основата на който ответникът е
ползвал далекосъобщителни услуги в процесния период, които не е заплатил. Между
страните е сключен и договор за продажба на изплащане на мобилно устройство, по който
ответникът не е заплатил продажната цена, поради което същият е прекратен и е възникнало
задължение за заплащане на неустойка.
В законен срок по делото не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
С доклада по делото е обезсилена издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. №52770/2023г. на СРС, 165 състав, за сумите над общо 263,24 лв.- неустойки и над
сумата от 133,28 лв.- обезщетение за забава, до размерите за които е издадена заповед за
изпълнение, на осн. чл.415, ал.1, т.2, вр. ал.5 от ГПК, поради непредявяване на иск по реда
на чл.422 от ГПК от заявителя за сумите в размерите им по издадената заповед за
изпълнение и е прекратено производството по горното заповедно дело за съотв. част над
горницата на посочените в ИМ суми.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни, поради следните съображения:
Приложени към исковата молба са Договор №........г., ведно с приложения към него за
ползване на тарифни планове.
Представен иса Договор за продажба на изплащане №....г. и Договор за продажба на
изплащане №......, ведно с 2 бр. приемо- предавателни протоколи за следните устройства:
таблет ....., с тел.: ... с тарифен план ..... и aпарат .......+...., с тел.: ......, с тарифен план.
Представен е и преписи на Общите условия на ищцовия мобилен оператор.
Допълнително ищецът представя преписи на фактури №.....г., №......г. и №....г., издадени
на името на отв. страна, както и 5 бр. сметки за начислени неустойки по правоотношението.
Ответникът се явява в о.с.з. и представя касов бон за заплатена на 24.09.2025г. сума от
50 лв. в полза на ищеца.
Правните изводи на съда са следните:
С доклада е указано на ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже
възникването на твърдените правоотношения, както и че е изпълнил надлежно
задълженията си по облигационните правоотношения по предоставяне на мобилни услуги,
като е предоставил на ответника мобилни електронни съобщителни услуги за процесния
период и стойността на същите. Предметът на сключен договор за мобилни услуги е
предоставянето на абоната на електронни съобщителни услуги чрез една/ няколко
2
електронни съобщителни мрежи, съгласно договорените условия. Ответникът представя
доказателства за частично изпълнение в хода на процеса. С оглед на горното следва да се
приеме, че са доставяни мобилни услуги от ищцовия мобилен оператор, които не са
заплатени. Поради това исковете за заплащане на главници за предоставяне на мобилни
услуги следва да бъдат уважени, с приспадане на заплатеното от отв. страна в хода на
процеса по реда на чл.76, ал.2 от ЗЗД от задълженията за мораторни лихви.
Съгласно чл.205 от ЗЗД, при продажба на изплащане на движими вещи продавачът
може да запази собствеността на продадената вещ, докато получи последната вноска, като
правото на собственост може да се прехвърли на купувача и преди заплащане на последната
вноска. При лизинга собствеността не преминава върху лизингополучателя, докато трае
срокът на лизинговия договор, като и при прекратяване на лизинговия договор според
договореностите между страните може да не се стигне до прехвърлянето на правото на
собственост. Прехвърлянето на правото на собственост при лизинговия договор не е
задължителен елемент на последния. Лизингът е форма за предоставяне за временно
ползване на вещи срещу задължение за заплащане на лизингова цена като
лизингополучателят има възможността да придобие правото на собственост върху
лизинговата вещ по време действието на договора или след изтичане на срока на лизинговия
договор. С оглед на представените писмени доказателства и извършеното частично плащане
може да се приеме, че доказване в тази насока е проведено успешно, поради което следва да
се формира извод за основателност на исковете за заплащане на продажната цена на
предоставеното. мобилно устройство .......+.....
Според легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на Закона за защита на
потребителите, /ЗЗП/, „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, или което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1, т.5 от ЗЗП,
всяка уговорка в договор, сключван с потребител, която задължава последния при
неизпълнение на задълженията му да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка е неравноправна клауза. Неравноправната клауза в договор, сключен с
потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на услугата- предмет на договора,
всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на
договора. Претендираната от ищеца сума за договорни неустойки по мобилния номер не
отговаря на изискванията за равноправност на договорните клаузи, уговорени с
потребители. Така уговорените условия по правоотношението по доставка на ел.
съобщителни услуги водят до съществена неравностойност на насрещните задължения по
договора. Претендираните суми за начислени разлики между стандартна цена на мобилно
устройство и/или абонаментен план и дадената такава преференциална цена при
правоотношение с продължително изпълнение, и/или такса за събиране на просрочено
задължение представляват своеобразни договорни неустойки. Начисляването на подобни
задължения противоречи на принципа за свободно договаряне в гражданскоправните
отношения по чл.9 от ЗЗД, което се констатира на 04.09.2024г. и от КЗП относно нелоялната
и агресивна търговска практика по отношение на максималния размер на неустойките при
предсрочното прекратяване на договора, прилагана от мобилните оператори. Настоящият
съдебен състав многократно е посочвал, че договарянето на неустойка за неспазване крайния
срок на дог. правоотношение с потребител е неравноправна клауза, която противоречи на
добрите нрави, на осн. чл.143, ал.2, т.2 от ЗЗпотр. тъй като се ограничават правата на
потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца при пълно или частично
неизпълнение или неточно изпълнение на дог. задължения. По този начин потребителят се
задължава да спази крайния срок на действие на договора, независимо от всичко, под страх
от плащането на неустойка от 3- мес. абонаментна такса. По делото не са налице
доказателства за надлежното прекратяване на сключените договори между страните по реда
3
на чл.87, ал.1, изр.II oт ЗЗД от мобилния оператор, поради неизпълнение от страна на
ответника. С оглед на горното следва да се приеме, че са налице неравноправни неустоечни
клаузи, поети от потребителя на услугата, поради което не следва да бъде уважаван
предявеният иск за заплащане на договорна неустойка по така съществувалите
правоотношения между страните.
Отделно за да е налице лихвоносно задължение за неустойка се изисква страните по
договора изрично да са уговорили дължимостта на мораторна лихва в случаите на забава
при изплащане на начислената неустойка за вземане в опр. размер, като конкретно са
посочили начина за уведомяване на неизправната страна и са фиксирали срока, в който да се
изплати неустойката, след което, за всяко закъснение след изтичането на този срок е било
посочено, че съотв. страна дължи лихва за забава в размер на законната лихва, съобразно
практиката на ВКС, /Решение №1418/03.10.2002г. по гр.д. №2313/2001г. на ВКС, V Г.О.,
Решение №147/16.07.2013г. по гр.д. №1372/2012г. на ВКС, IV Г.О. и др./. В случая подобно
договорно уговорено условие по правоотношението не се установява. Задължението за
присъждане на обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се поражда от
неизпълнението на вече породеното и неизпълнено в срок задължение за неустойка в опр.
размер. С оглед на горното начисляването на мораторна лихва върху начислени неустойки/
такси по правооношение за мобилни услуги в случая е незаконосъобразно и е противоречие
с предоставената от закона засилена закрила на потребителя.
Oбезщетение за забава се дължи от датата на забавено изпълнение до датата на съд.
сезиране, след което се начислява законна лихва до окончателното плащане. От служебно
извършена справка в ел. калкулатор се установява, че размера на мораторна лихва, за
периода: 27.09.2021г.- 31.07.2023г. върху задължението за мобилни услути е 29,21 лв., което
следва да се вземе предвид и да се счита за изцяло погасено с плащането от ответника в хода
на процеса. Останалата част от 20,70 лв. следва да се приспадне от обезщетението за забава
върху продажната цена от 59,38 лв., за периода: 28.07.2021г.- 31.07.2023г., като разликата от
38,59 лв. следва да се присъди на ищеца.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Ищецът търси разноски за двете съдебни производства
за адвокатски хонорари и заплатена държ. такса от общо 100 лв. Разноските за адв. хонорар
от 960 лв. за исковото производство и претендиран такъв за заповедното производство не
следва да се присъждат в тежест на насрещната страна, доколкото са заплатени по банков
път от трето, неучастващо в производството по делото ......... Заплащането от заявителя/
ищеца на адв. възнаграждения не се установява и такива не следва да се присъждат в тежест
на насрещната по делото страна. С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се
присъдят съдебно- деловодни разноски за исковото и за заповедното производство в размер
общо на 63,25 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Т. Г. Б., ЕГН:**********,
че в полза на ищеца ......, ЕИК:.........., със седалище и адрес на управление: гр.......,
представлявано от ....- членове на Управителния съвет, съществува вземане за следните
суми: сума от 148,46 /сто четиридесет и осем лева и четиридесет и шест стотинки/ лв.,
представляващо задължение за ползвани електронни съобщителни услуги, съгласно Договор
за електронни съобщителни услуги №....., за периода: 28.07.2021г.- 27.11.2021г., сума от
317,88 /триста и седемнадесет лева и осемдесет и осем стотинки/ лв., представляваща
незаплатена цена на мобилно устройство ........., за периода; 28.05.2021г.- 27.11.2021г., сума от
4
38,59 /тридесет и осем лева и петдесет и девет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за
забава върху горната сума, за периода: 28.07.2021г.- 31.07.2023г., ведно със законната лихва
върху главницата от 26.09.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №52770/2023г. по описа на СРС,
165 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до пълно предявения
му размер от общо 89,36 /осемдесет и девет лева и тридесет и шест стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за забава върху горната сума, за периода: 25.09.2021г.-
17.04.2024г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ......, ЕИК:.........., със седалище и адрес на управление:
гр......., представлявано от ....- членове на Управителния съвет, срещу Т. Г. Б.,
ЕГН:**********, установителни искове за следните суми: сума от 14,46 /четиринадесет лева
и четиридесет и шест стотинки/ лв., представляваща начислена такса за събиране на
дължими суми, сума от 3,70 /три и седемдесет/ лв., представляваща обезщетение за забава
върху горната сума, за периода: 01.12.2020г.- 31.07.2023г., сума от 162,10 /сто шестдесет и
два лева и десет стотинки/ лв., представляваща неустойка за едностранно прекратено от
мобилния оператор по вина на абоната договорно правоотношение, сума от 24,74 /двадесет
и четири лева и седемдесет и четири стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава
върху горната сума, за периода: 27.01.2022г.- 31.07.2023г. сума от 101,14 /сто и един лева и
четиринадесет стотинки/ лв., представляваща неустойка за дадена отстъпка от цена на
месена абонаментна такса и/или устройство на изплащане, сума от 15,45 /петнадесет лева и
четиридесет и пет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава върху горната сума,
за периода: 27.01.2022г.- 31.07.2023г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №52770/2023г. по описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА Т. Г. Б., ЕГН:**********, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ......,
ЕИК:.........., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от ....- членове на
Управителния съвет, сума в размер общо на 63,25 /шестдесет и три лева и двадесет и пет
стотинки/ лв., представляващи сторени разноски в исковото и в заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5