№ 467
гр. Плевен, 29.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и девети
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г.И К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
МАРИАН В. ИВАНОВ
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
в присъствието на прокурора В. Д. Ф.
като разгледа докладваното от МАРИАН В. ИВАНОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20254400600552 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.64, ал.7 и сл. от НПК.
Образувано е по частна жалба от Д. С. Б., ЕГН **********– обвиняем
по досъдебно производство по прокурорска преписка № 4708 от 2025 година
по описа на Районна прокуратура – Плевен, ЗМ № 332 от 2025 година по
описа на Първо РУ – Плевен, чрез защитника си адвокат Г. С. от АК-Плевен
против Определение №736 от 23.07.2025г. по ЧНД №1366/2025г. по описа на
РС-Плевен, с което е взета на основание чл.64, ал.1 от НПК спрямо
обвиняемия Д. С. Б. мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
С жалбата се правят оплаквания за липса на задължителните
предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение посочени в
чл.63 от НПК. Твърди се липса на доказателства за наличие на опасност от
укриване или извършване на друго престъпление от обвиняемия. В подкрепа
се сочи известен постоянен адрес, трудова ангажираност, това че е дал
обяснения по делото, признал се за виновен и изразил критично отношение
към участието си в конфликта. Това, според защитата, както и че се ползва с
добро име след съселяните си се счита, че би следвало да са доказателства за
липса на една от предпоставките за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение. Твърди се, че прокуратурата не представя нито едно
доказателство в противен смисъл. Акцентира се, че деянието, което е
извършил обвиняемият не е предизвикано от него, а от лица, търсели
саморазправа. Моли се, след преценка на необходимостта от най-тежката
мярка за неотклонение, да се измени определението на Районен съд – Плевен,
като се наложи по-лека мярка за процесуална принуда, която ще постигне
целите, предвидени в НПК.
В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло по същество от
защитника на обвиняемия. Излагат се отново доводи, като упрек за
непредставяне на доказателства от страна на прокуратурата, като инициатор
1
на производството за най-тежката мярка за неотклонение. Прави се аналогия с
държание и действия на лица, намиращи се в законодателния орган на
Република България. Отново се прави искане за изменение на взетата мярка за
неотклонение.
Обвиняемият Д. С. Б. поддържа изцяло жалбата и становището на
защитника. Желае да му бъде изменена мярката за неотклонение. Изразява
съжаление.
Прокурорът счита, че следва да се потвърди определението на
първоинстанционния съд. Счита, че деянието правилно е квалифицирано и се
касае за действия, отличаващи се с дързост и цинизъм.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид изложеното в
жалбата, доводите на страните, доказателствата по делото и след
цялостна проверка на обжалваното определение на първоинстанционния
съд, намира следното:
Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения в чл. 64, ал. 6 от НПК срок, поради което същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
Досъдебното производство е образувано на 21.07.2025 година с първите
следствени действия и разпити на свидетели при условията на чл.212, ал.2 вр.
чл.23, ал.2 от НПК.
С постановление от 22.07.2025 година на С. Ц. – старши разследващ
полицай при Първо РУ – град Плевен Д. С. Б. е привлечен като обвиняем за
това, че в периода 20–21.07.2025 година, в условията на продължавано
престъпление, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, както
следва: На 20 срещу 21.07.2025 година, в село *********, Плевенска област,
на ул. „Белград“ пред № 1, извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, изразяващи се в ругатни и викове на висок тон на публично
място, както и нанасяне на удари и побой, като деянието се отличава с
изключителни цинизъм и дързост; На 21.07.2025 година, в град Плевен, на ул.
„У. Гладстон“ пред № 7 А, непосредствено пред сградата на Първо РУ –
Плевен, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се в ругатни и
викове на висок тон на публично място, както и нанасяне на удари и побой,
като деянието се отличава с изключителни цинизъм и дързост – престъпление
по чл. 325 ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. І от НК.
Първоинстанционият съд правилно е приел, че е налице първата
предпоставка за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане
под стража“, позовавайки се на гласните доказателствени средства –
разпитаните до момента свидетели – С.П.М., Д.В.В., П.К.И., П.П.М., Г.К.Б.,
Т.Т.Ж., Р.М.И., К.Г.П., Т.А.Ж., Р.М.И., К.Г.П., Т.А.Ж., Б.Г.В., К.Р.В., А.К.К.,
Н.Ю.Ц., С.Д.И., К.Ч.П., Н.Й.И., както и събраните писмени доказателства –
протокола за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум, изготвената на
досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, електронна
справка за съдимост и характеристични справки на обвиняемото лице. На този
етап тези доказателства са достатъчни, за да се направи обоснованото
2
предположение за авторство на деянието, за което е привлече като обвиняем
Д. С. Б.. Участието на този обвиняем не се отрича. Дал е обяснения в какво се
състои участието му и е изявил желание за сключване на споразумение.
Въззивният съд счита, че е налице към настоящия момент и втората
предпоставка на чл.63, ал.1 от НПК. Обвиняемият е реабилитиран, което
заличава последиците занапред, но по същество не заличава факта на самото
осъждане. Видно, обаче, от характеристичната му справка е, че не се ползва с
добро име сред съседите. Има данни да общува с лице от активния
криминален контингент. В конкретния случай съдът счита, че не следва да
толерира деяния, извършени по начина, както е в конкретния случай.
Междуличностните отношения не бива и няма как да се решават по този
начин, а именно: чрез масов побой, включително и пред сградата на Първо РУ
– град Плевен. Може да се направи извод, че дори и наличието и опитите на
полицаите не са довели до респект, така че да бъдат прекратени действията на
лицата от двата рода, включително и от обвиняемия. Аналогията с други
действия на лица, участващи в законодателната власт няма как да се приеме
като основание за толеранс на такива действия и съответно, да доведе и в
конкретния случай, до омаловажаване на действията от страна на този
обвиняем. Така или иначе, по Конституция прокуратурата е с правомощия да
решава по отношение на кои лица и за какви престъпления да предявява
обвинение. Това не е в правомощията на съда. В конкретния случай, макар
обвиняемият да се е признал за виновен и да изразява желание за сключване
на споразумение, то предвид личностните взаимоотношения между родовете в
село ********* и изминалия кратък период от избухналия конфликт, е налице
все още опасността или обвиняемият да се укрие или да извърши друго
престъпление. Опасността за друго престъпление е налице с оглед оказване на
влияние върху другите обвиняеми, върху евентуални свидетели.
Деянията са извършени по начин, показващ пълно пренебрежение към
обществените норми и липса на респект към органите на МВР. Сбиването е
било на публично място, както в селото, така и пред сградата на Първо РУ –
Плевен, при което е причинено увреждане на един от полицаите.
Омаловажаването на конфликта пред РУ не може да се приеме от въззивния
съд, тъй като за овладяването му се е стигнало до използването на оръжие от
страна на свидетеля С. М. Тези обстоятелства и приетото в мотивите на
първоинстанцоинния съд дават основания да се направи извод за висока
обществена опасност на деянията, а така също и на дееца. Обвиняемият е
участник в този масов побой.
Наличието на постоянен адрес и трудов договор на този етап на
досъдебното производство не биха могли да мотивират като тежест съдът да
измени мярката за неотклонение в по-лека. Налице е реална опасност да се
извърши друго престъпление, както беше посочено по-горе. Разследването е
на един ранен етап и по никакъв начин не може да се възпрепятства
желанието, обаче, на обвиняемия да сключи споразумение с прокуратурата.
Освен това, в разпоредбата на чл.63, ал.3 от НПК е посочено, че когато
опасността обвиняемият да се укрие или извърши престъпление отпадне най-
тежката мярка за неотклонение може да се измени или отмени.
Взетата мярка за неотклонение по отношение на Д. С. Б. на този етап е
съответна на обстоятелствата по чл.56, ал.3, както и на целите посочени в
чл.57 от НПК. Определението на първоинстанционния съд, като правилно и
3
законосъобразно, следва да се потвърди.
Водим от горното, Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №736 от 23.07.2025г. по ЧНД
№1366/2025г. по описа на РС-Плевен, с което е взета на основание чл.64, ал.1
от НПК мярка за неотклонение ”Задържане под стража” спрямо Д. С. Б., ЕГН
********** – обвиняем по досъдебно производство по прокурорска преписка
№ 4708 от 2025 година по описа на Районна прокуратура – Плевен, ЗМ № 332
от 2025 година по описа на Първо РУ – Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4