Р Е Ш Е Н И Е
гр. В., 06.06.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, НО, 1-ви състав, в публично заседание на седми май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА
при участието на секретаря Р. М.
като разгледа доклдваното от съдията
н.а.х.д.№351/2019 г. по описа на ВрРС
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.И. ***,
срещу Наказателно постановление (НП) №26-0000034/13.03.2019 г., издадено от началник
отдел АА, гр. В., с което на основание чл.93, ал.2 ЗАвП, за нарушение по чл.40,
ал.1, т.5 от Наредба №2/15.03.2002 г. на МТ, на жалбоподателя е наложена глоба
в размер на 500 лв., а на основание чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП, за нарушение по чл.100,
ал.1, т.1 ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 10 лв.
В жалбата се твърди, че НП следва
да бъде отменено, тъй като е неправилно и незаконосъобразно и тъй като е
следвало да намери приложение нормата на чл.28 ЗАНН.
В с.з. жалбоподателят, редовно
призован, не се представлява.
Въззиваемата страна се
представлява от И.Т., който завява неоснователност на жалбата и моли за
потвърждаване на НП.
Пред първоинстанционния съд са
събрани нови гласни доказателства – разпитан е св. Т. Г..
Врачански районен съд, като
прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 04.03.2019 г., около 13:00
часа, в гр. В., ул. *** №**, на автогара В., св. Т. Г. ***, извършил проверка
на автобус кат. М2 с рег. №***, извършващ превоз на пътници. В хода на
проверката св. Т. Г. установил, че водач на превозното средство е
жалбоподателя, че съгласно представения пътен лист №006368 жалбоподателят
извършва превоз на пътници по редовна линия от гр. В. до гр. С.и че водачът не
може да представи маршрутно разписание, заверено със свеж печат от Общината
възложител, както и че не представя контролен талон към СУМПС.
С оглед установеното, св. Т. Г.
съставил на жалбоподателя АУАН №258221, в който посочил, че като не може да
представи маршрутно разписание, заверено със свеж печат от Общината възложител,
жалбоподателят е извършил нарушение по чл.40, ал.1, т.5 от Наредба №2/2002 г.
на МТ, а като не носи контолен талон към СУМПС нарушава чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и му е връчен лично, като същият
не е вписал възражения.
Въз основа на така съставения акт,
при идентично словесно описание на извършените деяния и посочване като нарушени
разпоредбите на чл.40, ал.1, т.5 Наредба №2/15.03.2002 г. на МТ и чл.100, ал1,
т.1 ЗДвП, на 13.03.2019 г. е издадено атакуваното НП, с което на основание чл.93,
ал.2 ЗАвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500 лв., а на основание
чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 10 лв.
Изложената фактическа обстановка се
установява от разпитания по делото свидетел Т. Г., показанията на който съдът
кредитира като обективни и безпристрастни, както и от останалите събрани по
делото материали. От доказателствената маса се установява датата и мястото на
извършените нарушения, кой е нарушителят и в какво се изразява деятелността му,
както и се установяват обстоятелствата около съставения АУАН. Съдът кредитира
доказателствената маса в цялост, намирайки я за обективна, безпристрастна и
еднопосочно установяваща релевантните по делото обстоятелства.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е депозирана от легитимна
страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно
постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално
допустима.
Разглеждайки я по същество, съдът
намира следното:
АУАН е съставен при спазване на
предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН
реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на
чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаното
нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата,
при които са извършени нарушенията, начина на констатиране на същите, подробно
и точно са описани правната им квалификация, както и кой текст от кой закон е
нарушен. Описанието, така както е направено по никакъв начин не накърнява
правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира
защитата си. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото
описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в
сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Изследвайки
материално-правната законосъобразност на НП, съдът приема, че от установеното
по делото от фактическа страна еднозначно и безпротиворечиво се установява, че на
04.03.2019 г., около 13:00 часа, в гр. В., жалбоподателят като водач на автобус
кат. М2 с рег. №***, е извършвал превоз на пътници по редовна линия от гр. В.
до гр. С., без да може да представи маршрутно разписание, заверено със свеж
печат от Общината възложител, както и че не носи контролен талон към СУМПС. С
това същият е осъществил от обективна страна нарушение по чл.40, ал.1, т.5 от
Наредба №2/2002 г. на МТ и нарушение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.
Нарушенията са и субективно съставомерни. Жалбоподателят е знааел, че за
извършването на осъщестявания от него превоз следва да има маршрутно
разписание, заверено със свеж
печат от Общината възложител, както и че следва д носи контолен талон към СУМПС.
Съзнавал е също, че при неизпълнението на тези си задължения, нарушава общестествените отношения, регламентиращи
условията при които се извършва превоз на пътници и правилата за движение по пътищата,
но въпреки това е извършил нарушенията.
Правилно е
приложена и санкционната норма на чл.93, ал.2 ЗАвП. Съгласно тази норма, на водач на моторно превозно средство,
който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие
на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този
закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се налага глоба
500 лв. Именно в такъв размер е
наложената на жалбоподателя санкция и с оглед абсолютния размер, в който
законодателя е предвидил същата, правилата на чл.27 ЗАНН не могат да намерят
приложение.
Правилно е
приложението и на чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП, в коьто норма е разписано, че на
водач, който не носи определените
документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за
регистрация на управляваното моторно превозно средство, се налага лоба в размер
на 10 лв. Именно с глоба в размер на 10 лв. е санкциониран
жалбоподателя, чиито размер е абсолютно предвиден.
При горните
изводи съдът не споделя, че в случая приложение следва да намери нормата на
чл.28 ЗАНН. Въпросните нарушения не се отличават с по-ниска степен на
обществена опасност от останалите нарушения от същия вид, като в хода на
производството не се установяват изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства. При това съдът не може да обоснове наличието на
маловажен случай и да приеме, че следва да се приложи разпоредбата на чл.28
ЗААНН. С оглед на това направените в тази връзка оплаквания в жалбата се
приемат за неоснователни.
Не се споделят
и изложените доводи за неправилно приложение на нормата на чл.93, ал.2 ЗАвП.
Видно е, че именно в коментираната разпоредба е предвидена санкцията за
вмененото нарушение, като твърдението на жалбоподателя за това, че редакцията
на нормата е друга, очевидно се позовава на прочита на чл.93г, ал.2, вместо на
чл.93, ал.2 ЗАвП. Неоснователни са и оплакванията, че при проверката е
представено маршрутно разписание със свеж печат, но същото е било избледняло, а
и е греело слънце и проверяващия не е възприел добре реквизитите на
представения му документ. Тези твърдения на първо място звучат леко несериозни,
а на следващо място не са доказателствено подкрепени. Ето защо съдът не възприе
същите като основателни.
По горните доводи, след като при
извършената служебна проверка не се констатираха допуснати нарушения на
процесуалните правила и материалния закон, ВрРС приема, че атакуваното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди,
Така мотивиран и на основание
чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №26-0000034/13.03.2019
г., издадено от началник отдел АА, гр. В., с което на основание чл.93, ал.2
ЗАвП, за нарушение по чл.40, ал.1, т.5 от Наредба №2/15.03.2002 г. на МТ, на А.И.
***, е наложена глоба в размер на 500 лв., а на основание чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП,
за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 10 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. В. в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: