Решение по дело №289/2014 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 134

 

гр. Тутракан, 04.12.2015 г. 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при участието на секретаря З.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 289/2014 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XXIX (чл. 341 и сл.) от ГПК от ЗС.

1. След последните уточнения направени с уточняваща искова молба (л. 139) съдът приема следна квалификация на предявените искове.

2. Предявени са обективно и субективно съединени искове по чл. 69, ал. 1 от ЗН, във вр. с чл. 34 от ЗС и чл. 537, ал. 2 от ГПК от ищецът Е.А.А., упълномощила съгласно представено към исковата молба Пълномощно към Договор за правна защита и съдействие № 52252 от 17.04.2014 г., адв. Н.Д. от Адвокатска колегия – гр. Силистра, за:

2.1. допускането до делба на правото на собственост върху следните недвижими имоти, придобито в резултат на наследяване по чл. 5 - 10 от ЗН от Ю. Д. К., роден на ***,***, починал на ****** върху Нива в землището на общ. Тутракан, с. Преславци, с ЕКАТТЕ 58253, с площ от 27,713 дка, трета категория, в местността „ЕНЕРЛИКА”, съставляваща имот № 010010, при граници и съседи: имот № 010011 - нива, имот № 010013 - нива, имот № 010012 – нива, имот № 051029 – полски път и имот № 010032 - нива;

при квоти:

2.1.1. За Е.А.А. - 24/72 ид. ч.;

2.1.2. За А.И.Х. - 6/72 ид. ч.;

2.1.3. За А.С.Ю. - 6/72 ид. ч.;

2.1.4. За Е.И.А. - 6/72 ид. ч.;

2.1.5. За Х.И.Ю. - 6/72 ид. ч.;

2.1.6. За М.Е.К. - 12/72 ид. ч.;

2.1.7. За Е.Е.М. - 12/72 ид. ч.;

2.1.8. За Ю.А.М. - 8/72 ид. ч.;

2.1.9. За З.А.М. - 8/72 ид. ч.;

2.1.10. За М.А.Ю. - 8/72 ид. ч.

2.2. отмяната на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК на Нотариален акт № */*** г., т. *, ОР № *, нот. д. № */* г. от, изд. от Нотариус № * на РНК – ***.

2.3. Твърди се, че собствеността върху имота била възстановена с Решение № ПР 38/08.11.1993 г. на ПК-Тутракан на общият наследодател Ю. Д. К..

2.4. Ищцата твърди, че земята се била обработвала от нейните племенници Х.И.Ю. и М.А.Ю., които й били обещавали рента, но вечно били на загуба и нищо не били й изплатили до момента. През 2006 г. племенниците на ищцата били си прехвърлили наследствената земя пред нотариус, сдобили се били с нотариален акт без да уведомят останалите наследници.

2.5. Ищцата признава, че е знаела от 25 години, че отв. Х.Ю. и М.Ю. владеят процесният имот като свой.

3. Ответниците А.С.Ю., А.И.Х. и Е.И.А. са подали отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК чрез упълномощеният процесуалния представител адв. А.Б. от Адвокатска колегия – гр. Силистра (л. 70), с който оспорват исковете. Същите признават, че имота е придобит от ответниците Х.И.Ю. и М.А.Ю. в резултат на осъществено давностно владение.

4. Ответникът Х.И.Ю. е подал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК чрез упълномощеният процесуалния представител адв. А.Б. от Адвокатска колегия – гр. Силистра (л. 70), с който оспорва исковете. Направено е правоизключващо възражение за придобиване на имота от него и ответника М.А.Ю. на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗС в резултат на осъществено в периода 01.01.1994 г. – 01.01.2004 г. давностно владение (уточнено с молба вх. № 5657/11.11.2014 г. – л. 77).

5. Ответникът М.Е.К. не е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. В проведеното на 24.09.2015 г. (л. 184, 185) открито съдебно заседание същият заявява, че поддържа исковете за делба (оспорвайки осъщественото от отв. Х.Ю. и М.Ю. владение).

6. Ответникът Е.Е.М. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. В проведеното на 24.09.2015 г. (л. 184, 185)  открито съдебно заседание същият заявява, че поддържа исковете за делба (оспорвайки осъщественото от отв. Х.Ю. и М.Ю. владение).

7. Ответникът Е.А.Д. не е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Съгласно Разписката към Съобщение от 11.08.2014 г. на ТРС исковата молба й е връчена чрез съпруга й А. А. Д. на 19.08.2014 г. След срока е депозиран отговор с който оспорва исковете. Признава се, че имота е придобит от ответниците Х.И.Ю. и М.А.Ю. в резултат на осъществено давностно владение.

8. Ответникът Ю.А.М. е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. с който оспорва исковете. Признава се, че имота е придобит от ответниците Х.И.Ю. и М.А.Ю. в резултат на осъществено давностно владение.

9. Ответникът З.А.М. не е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Съгласно Разписката към Съобщение от 18.08.2014 г. на ТРС исковата молба й е връчена лично на 19.08.2014 г. След срока е депозиран отговор с който оспорва исковете. Признава се, че имота е придобит от ответниците Х.И.Ю. и М.А.Ю. в резултат на осъществено давностно владение.

10. Ответникът М.А.Ю. е подала отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК чрез упълномощеният процесуалния представител адв. Д.Н. от Адвокатска колегия – гр. Силистра (л. 64), с който оспорва исковете. Направено е правоизключващо възражение за придобиване на имота от него и ответника Х.И.Ю. на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗС в резултат на осъществено в периода 01.01.1994 г. – 01.01.2004 г. давностно владение (уточнено с молба вх. № 5647/10.11.2014 г. – л. 65).

11. Ответникът Р.Т. Д. (съпруга на отв. Х.Ю. – л. 145) е  подала отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва исковете, поддържайки претенцията на съпруга си относно осъщественото владение. Същата е упълномощила като проц. представител адв. А.Б. (л. 180)   

12. Ответникът З.Х.Ю. (съпруга на отв. М.Ю. – л. 146) е с който оспорва исковете, поддържайки претенцията на съпруга си относно осъщественото владение. Същата е упълномощила като проц. представител адв. Д.Н. (л. 177).

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

13. На 08.11.1993 г. е постановено Решение № ПР 38/08.11.1993 г. на ОСЗ – гр. Тутракан (л. 21), с което на наследниците на Ю. Д. К., е възстановена собствеността върху посоченият в исковата молба недвижим имот, като към решението е издадена скица на имота, видно от приложената актуализирана такива (л. 21, 22).

14. На 03.02.1994 г. е съставено завещание (л. 69) от А. Ю. Д., съгласно което същият се разпорежда в полза на внука си и отв. по делото Х.Ю. с недвижими имоти в землището на с. Преславци, измежду които и „9 (девет) дка наследствени от покойния ми баща Ю. Д. К. на основание закона за наследството и удостоверението № 320 за наследници от кметството от 1992 г. възстановени също чрез въвод във владение с Решение № 38 в същото землище.”

15. На 21.12.2006 г. е съставен Нотариален акт № *, т. *, ОР № *, д. № * от ******** г., заверен от Нотариус № ** на НК – ******** (л. 6), с който отв. Х.Ю. е признат за собственик на 1/3 ид. ч., а отв.  М.Ю. – на 2/3 ид. ч. от процесният имот, въз основа на осъществено давностно владение.

16. От показанията на свидетелите А.А. Ибрям (112, 113), А. В. А., Р. А. М., А. М.С. (дъщеря на отв. М.Ю.) се установяа, че от възстановяването на собствеността през 1993 г. 9 дка от имота се обработват от отв. Х.Ю., а останалите 18 дка – от отв. М.Ю..

17. От признанията на ищеца Е.А. (л. 133) и свид. А. А. А. (съпруг на ишеца А. – л. 134) се установява, че преди 25 г. на същата е станало известно, че отв. Х.Ю. и М.Ю. владеят процесният имот като свой:

17.1. Ищецът твърди: „Аз знаех, че е прехвърлена на тяхно име. Знам, че от 25 г. е на тяхно име. Не си спомням точно, но когато и да попитам са ми казвали, че процедурата е свършила. Знам за нотариалният акт. […] Първият път ми казаха преди 25 г. Говорехме много пъти, като винаги са отказвали да ми дадат дял от нивата. Първият разговор е от преди 25 г., може и повече. Отказват ми, казват, че са ги прехвърлили и процедурата е свършила. […] Когато почина татко, аз ходих на погребението и тогава имахме разговор с Х.. Татко му е казал, че завещава тези земи на него. Х. ми каза, че нямам право на тези земи.”

17.2. Според свид. А.: „Спора е още от 94–та г., като се разделиха, оттогава насам нищо не сме взели, нито наем, нито нищо. Питахме ги през 2002 г., тогава за първи път ги питахме. […] Жена ми ходи да иска от нивите през 2000 г. От 94-та г. до 2000 г. не сме искали от нивите.”

18. Останалите представени по делото доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

 

От правна страна

 

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

19. Конституирани са всички задължителни другари в делбата и са налице всички останали предпоставки за разглеждането на исковете по същество.

 

II. По отношение на наследствените права

 

20. Гореупоменатото Решение № ПР 38/08.11.1993 г. на ОСЗ – гр. Тутракан, придружено с издадените скици на имотите, на основание чл. 17, ал. 1, изр. 5 от ЗСПЗЗ имат силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота и легитимира наследниците на Ю. Д. К., като собственици на нивата.

21. Собственическите права са се възстановили през 1993 г. в патримониума на А. Ю. Д. (1/3 ид. ч.), Е. Ю. Д. (1/3 ид. ч.) и наследниците от коляното на А. Ю. Д., починал преди възстановяването (1/3 ид. ч.).

22. Представеното по делото завещание от 03.02.1994 г. не е оспорено от ищеца. Поради тази причина с оглед разпоредбата на чл. 180 от ГПК съдът приема, че завещанието е съставено саморъчно от завещателя А. Ю. Д.. От текста на завещанието може да бъде направен категоричен извод, че завещателя е направил волеизявление, касаещо именно процесният имот, наследен от Ю. Д. К. и „възстановен” с Решение № 38 в землището на с. Преславци. Тъй като към момента на съставяне на завещанието Е. Ю. Д. е била още жива, в него е посочено, че се завещават само 9 дка. от нивата, т. е. наследените от А. Ю. Д. 1/3 ид. ч. от собствеността върху процесния имот (с площ 27,713 дка).  Поради тази причина съдът приема, че след смъртта на А. Ю. Д. тези 1/3 ид. ч. от собствеността на осн. чл. 13 от ЗН са преминали върху отв. Х.Ю..

23. В последствие, след смъртта на Е. Ю. Д., завещателят А. Ю. Д., като неин брат, е наследил още 1/6 ид. ч. (прибл. 4,5 дка) от собствеността върху процесната нива на осн. чл. 8, ал. 1 от ЗН. Тази 1/6 ид. ч. обаче не са обхванати от завещателното разпореждане, поради което собствеността върху тези ид. ч. е наследена на общо основание от всички негови наследници.

24. Съобразявайки направеното завещание, съдът намира, че собственическите права на Ю. Д. К., починал на 05.03.1890 г., върху имотите са наследени съгласно роднинските връзки, установени с Удостоверения за наследници № АО-04-31 и АО-04-30/21.02.2014 г., изд. от Кметство с. Преславци (л. 4, 5) от:

24.1. А. Ю. Д. (син), починал на 23.01.1997 г., като дялът - 1/3 ид. ч., получен на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН от баща му Ю. К. е завещан на отв. Х.Ю., а дялът - 1/6 ид. ч., получен на осн чл. чл. 8, ал. 1 от ЗН чрез сестра му Е. Д.) е наследен от:

24.1.1. Е. А. А. (внучка) – 1/18 ид. ч., на осн чл. 5, ал. 1 от ЗН;

24.1.2. И. А. Ю. (внук), починал на 19.07.2005 г., като дялът му – 1/18 ид. ч., получен на осн чл. 5, ал. 1 от ЗН, е наследен от:

24.1.2.1. А.С.Ю. (съпруга на внук) – 1/72 ид. ч., на осн. чл. 9, ал. 1от ЗН;    

24.1.2.2. А.И.Х. (правнучка) – 1/72 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1от ЗН;   

24.1.2.3. Е.И.А. (правнучка) – 1/72 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1от ЗН;

24.1.2.4. Х.И.Ю.  (правнук) – 25/72 ид. ч. (1/3 ид. ч., на осн. чл. 13 от ЗН по завещание от дядо му А. Д. + 1/72 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1от ЗН чрез баща му И.Ю.);

24.1.3. З. А. А. (внучка), починала преди наследодателя си на 25.02.1989 г., като по отношение на наследяването на дяла й – 1/18 ид. ч., получен на осн чл. 5, ал. 1 от ЗН, е заместена на осн чл. 10, ал. 1 от ЗН от децата си:

24.1.3.1. М.Е.К. (правнучка) – 1/36 ид. ч.;

24.1.3.2. Е.Е.М. (правнук) – 1/36 ид. ч.;

 

24.2. Е. Ю. Д. (дъщеря), починала на 22.09.1996 г., като дялът й – 1/3 ид. ч. е наследен на осн. чл. 8, ал. 1 от ЗН от братята и сестрите й (респ. от техните наследници по реда на чл. 10, ал. 2 от ЗН);

 

24.3. А. Ю. Д. (син), починал на 16.04.1970 г., като по отношение на дяла, получен от баща му на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН – 1/3 ид. ч. е наследен от всички лица, посочени в следващите подточки, а по отношение на дяла получен чрез сестра си Е. Д. на осн. чл. 8, ал. 1 от ЗН – 1/6 ид. ч., е заместен само от децата си (Ю., З. и М.):                                     

24.3.1. Е.А.Д. (снаха) – 1/12 ид. ч, на осн. чл. 9, ал. 1 от ЗН чрез съпруга й А. Д.;

24.3.2. Ю.А.М. (внучка) – 5/36 ид. ч. (1/12 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 чрез баща й А. Д. + 1/18 ид. ч., на осн. чл. 10, ал. 2 от ЗН по заместване чрез леля й Е. Д.);

24.3.3. З.А.М. (внучка) - 5/36 ид. ч. (1/12 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 чрез баща й А. Д. + 1/18 ид. ч., на осн. чл. 10, ал. 2 от ЗН по заместване чрез леля й Е. Д.);

24.3.4. М.А.Ю. (внук) - 5/36 ид. ч. (1/12 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 чрез баща му А. Д.+ 1/18 ид. ч., на осн. чл. 10, ал. 2 от ЗН по заместване чрез леля му Е. Д.).

 

III. По отношение на осъщественото давностно владение

 

25. Чл. 79 от ЗС изисква непрекъснатото упражняване на владение, което съгласно чл. 68 включва и упражняването на фактическата власт върху вещта.  Това владение следва да е осъществено, несъмнено, явно и фактическата власт да е придобита спокойно (без насилие), съгласно принципите, установени в отменения Закон за давността.

26. Когато основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията по чл. 69 се счита за оборена. Такъв е случая при наследяването, при което владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот. При тази хипотеза, за да бъдат придобити от съсобственик идеалните части на останалите съсобственици, този съсобственик следва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. (В този смисъл Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС).

27. В конкретният случай от признанията на А.С.Ю., А.И.Х. и Е.И.А., Е.А.Д., Ю.А.М. и З.А.М. се установява, същите са знаели за намерението на отв. Х.Ю. и М.Ю. да завладеят имота, като не са се противопоставили, поради което съдът приема, че по отношение на тях давностното владение е осъществено в посочения в периода 01.01.1994 г. – 01.01.2004 г. (с изтичането на 10-годишният период тези лица са изгубили собственическите си права).

28. Ищецът Е. А. също признава, че от 25 години (1990 г.) е знаела, че отв. Х.Ю. и М.Ю. владеят имота като свой, отблъсквайки нейното владение. При срещите им последните са отричали правата на ищеца А. и са отказвали да й заплащат възнаграждение за ползването на имота (вж. т. 17). Тези твърдения се подкрепят и от съпруга й, макар последният да посочва различни, по – късни дати на проведените разговори (1994 г., 2000, 2002 г.). (Съдът кредитира нейните признания пред тези показанията на свидетеля. Независимо от това, дори да се приеме, че намерението за своене е манифестирано през последната, посочена от свидетеля година – 2002, то преди завеждането на настоящото производство десетгодишният срок по чл. 79 от ЗС неминуемо е изтекъл). Следователно и спрямо ищецът А. владението е осъществено в горепосочения период.   

29. Единствено по отношение на М.Е.К. и Е.Е.М. не са приведени никакви доказателства, че отв. Х.Ю. и М.Ю. са манифестирали спрямо тях намерението си за своене, поради което притежаваните от тях ид. ч. не могат да се приемат за завладяни.

30. Независимо от твърденията на отв. Х.Ю. и М.Ю. съдът приема, че завладяването на частите на някои от наследниците по давност не е осъществено от тях двамата, а само от отв. М. Ю. поради следните причини:

30.1. В Нотариален акт № 2/21.12.2006 ясно са обективирани намеренията за придобиване на правото на собственост от двамата ответници, като Х.Ю. счита себе си за собственик на 1/3 ид. ч., а М.Ю. – на 2/3 ид. ч. от процесния имот.

30.2. В резултат на извършеното от А. Д. завещателно разпореждане отв. Х.Ю. още през 1997 г. е придобил собствеността върху една 1/3 ид. ч. от процесния имот, а след смъртта на баща му И.Ю. (през 2005 г.) е придобил още 1/72 ид. ч., като дялът му се е увеличил на 25/72 ид. ч.

30.3. От разпита на свидетелите се установява, че през целия (релевиран от ищците)  период на осъществяване на владението (01.01.1994 г. – 01.01.2004 г.) имотът е обработван от отв. Х.Ю. и М.Ю. в съотношение 1:2.  Поради тази причина не може да се приеме, че отв. М.Ю. е завладял част от завладял вече придобитите от отв. Х.Ю. по завещание 1/3 ид. ч. от имота. Останалата 1/72 ид. ч., придобита от отв. Х.Ю. чрез наследяване по закон (чрез баща му И.Ю.) също не може да е завладяна от отв. М.Ю., тъй като тази част е преминала в патримониума на отв. Х.Ю. едва през 2005 г., т. е. след релевирания период на осъщественото владение.

30.4. Следователно към крайната дата на твърдяното давностно владение  01.01.2004 г. отв. Х.Ю. вече е притежавал 1/3 ид. ч. от правото на собственост по завещание (а към момента на съставянето на нот. акт през 2006 г. - 25/72 ид. ч.), което навежда на извода, че същият не може да придобие същата част на друго основание – давностно владение. Още веднъж следва да бъде подчертан факт, че намерението на отв. Х.Ю. за своене (animus), обективирано в нотариалният акт, се изчерпва до 1/3 ид. ч. от правото на собственост, поради което същият не може да придобие по – голяма част от правото на собственост по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗС.

30.5. Обратно, отв. М.Ю. е наследил 5/36 ид. ч. от правото на собственост, като е манифестирал намерението да придобие 2/3 ид. ч.

30.6. Съгласно гореустановеното съдът приема, че са завладени притежаваните от ищецът Е. А. А. (1/18) и отв. А.С.Ю. (1/72), А.И.Х. (1/72), Е.И.А. (1/72), Е.А.Д. (1/12), Ю.А.М. (5/36) и З.А.М. (5/36) части от правото на собственост или общо 33/72 ид. ч. (вж. т. 27 - 29).   

30.7. Владението е осъществено през време на сключения между отв. М.Ю. и З.Ю. граждански брак, с оглед на което на осн. чл. 19, ал. 1 от СК (обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г. – отм., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г.) завладените 33/72 ид. ч. са придобити в режим на съпружеска имуществена общност.

 

31. В обобщение съдът счита, че делбата следва да бъде допусната само между наследниците, чиито ид. ч. не са завладени и до размера на наследените права. По отношение на завладените от М.Ю. и съпругата му З.Ю. ид. ч. на същите следва да и бъде определен общ неделим съсобствен дял, с който те да участват в последващата фаза на делбата.

32. Съделителите, чиито дялове са завладени, следва да бъдат изключени от делбата. Също така във втората фаза на делбеното производство не следва да участва и Р. Д., съпругата на отв. Х.Ю., доколкото по делото е установено, че дялът, с който той участва в делбата е наследен, а не завладян.    

33. Процесният нотариален акт следва да бъде отменен на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК, но само в частта, касаеща правата на отв. М.Ю. и за разликата между притежаваните от него ид. ч. - 33/72 и удостоверените с нот. акт – 48/72 (2/3), която разлика възлиза на 15/72 ид. ч. (5/24). По делото е установено, че тези ид. ч. се притежават от отв. Х.Ю. (извън удостоверената с нот акт 1/3), М.К. и Е.М..    

34. Мотивиран от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Нотариален акт № */**** г., т. **, ОР № ****, нот. д. № ***/** г. на от Нотариус № ** на РНК – Й. Д., вписан в СВ – гр. Т.  под вх. № **/**** г., Акт № **, т. **, д. № ***/*** г. само в частта на удостоверените собственически права на М.А.Ю., с ЕГН ********** и до размера на непритежаваните от него 5/24 (пет двадесет и четвърти) ид. ч.

ДОПУСКА извършването на съдебна делба на правото на собственост върху:

Нива в землището на общ. Тутракан, с. Преславци, с ЕКАТТЕ 58253, с площ от 27,713 дка, трета категория, в местността „ЕНЕРЛИКА”, съставляваща имот № 010010 (десет хиляди и десет), при граници и съседи: имот № 010011 - нива, имот № 010013 - нива, имот № 010059 – нива, имот № 051029 – полски път и имот № 010032 – нива (съгласно Скица № К03493/28.07.2014 г., изд. от ОСЗ – Тутракан);

 

между изброените лица, при следните квоти (в ид. ч.): 

 

1. Х.И.Ю., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: *** – 25/72 (двадесет и пет седемдесет и втори), придобити по наследство от Ю. Д. К., роден на *** г., от които 1/3 ид. ч., наследени по завещание от дядо му А. Ю. Д., с ЕГН ********** и 1/72 ид. ч., наследени по закон чрез баща му И. Асан Ю., с ЕГН **********;

2. М.Е.К., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, aп. 12 - 2/72 (две седемдесет и втори), придобити по наследство от Ю. Д. К., роден на *** г.;

3. Е.Е.М., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, aп. 12 - 2/72 (две седемдесет и втори), придобити по наследство от Ю. Д. К., роден на *** г.;

4. М.А.Ю., с ЕГН **********, с посочен адрес: *** - 10/72 (десет седемдесет и втори), придобити по наследство от Ю. Д. К., роден на *** г.;

5. М.А.Ю., с ЕГН ********** и З.Х.Ю., с ЕГН **********, с посочен адрес: ***, в режим на съпружеска имуществена общност - 33/72 (тридесет и три седемдесет и втори), придобити в резултат на осъществено в периода 01.01.1994 г. – 01.01.2004 г. недобросъвестно давностно владение.   

                

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за делба по отношение на долуизброените лица, като изключва същите от кръга на съделителите:

1.  Е. А. А., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***;

2. А.С.Ю., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***;

3. А.И.Х., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***.

4. Е.И.А., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***;

5. Е.А.Д., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***;

6. Ю.А.М., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***;

7. З.А.М., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***;

8. Р.Т. Д., с ЕГН **********, с посочен адрес: ***.

ОПРЕДЕЛЯ на страните шестмесечен срок за отбелязването на настоящото решение в Служба по вписванията – гр. Тутракан на основание чл. 115, ал. 2 ЗС.

 

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра.

 

            ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

            ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на съдията след влизането в сила на решението за продължаването на съдопроизводствените действия по втората фаза на делбеното производство.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: