Решение по дело №11085/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12818
Дата: 20 юли 2023 г. (в сила от 21 юни 2024 г.)
Съдия: Зорница Иванова Тодорова
Дело: 20231110111085
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12818
гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110111085 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от „Топлофикация - София” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б,
срещу М. К. Т. , ЕГН ****, с адрес: гр. София, *****, Ц. Б. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ***** и А. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****, искове
за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми, за които ответниците отговарят в
условията на разделна отговорност:
М. К. Т. – 323,14 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна енергия
за имот, находящ се на адрес: гр. София, *****, ****, за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 02.12.2022 г. до окончателното заплащане на вземането; 58,39
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 21.11.2022 г.; 4,23 лв.,
представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 01.10.2019 г. до
30.4.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 02.12.2022 г. до окончателното заплащане на вземането и 0,90
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. до 21.11.2022 г.
Ц. Б. Т. – 1292,57 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна енергия
за имот, находящ се на адрес: гр. София, *****, ****, за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 02.12.2022 г. до окончателното заплащане на вземането;
233,56 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 21.11.2022 г.; 16,90 лв.,
представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 01.10.2019 г. до
30.4.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 02.12.2022 г. до окончателното заплащане на вземането и 3,60
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. до 21.11.2022 г.
А. К. В. – 323,14 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна енергия
1
за имот, находящ се на адрес: гр. София, *****, ****, за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 02.12.2022 г. до окончателното заплащане на вземането; 58,39
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 21.11.2022 г.; 4,23 лв.,
представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 01.10.2019 г. до
30.4.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 02.12.2022 г. до окончателното заплащане на вземането и 0,90
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. до 21.11.2022 г.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при
твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата
на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответниците не са изпълнили
задължението си да заплатят цената на доставена топлинна енергия за периода
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. в размер на 1938,85 лв., както и цената на предоставена
,услуга за дялово разпределение за периода 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г. в размер на
25,35 лв., за които ответниците отговарят съобразно дела в собствеността, а именно: М.
Т. за 1/6, Ц. Т. за 4/6 и А. Т. за 1/6. Претендира и заплащането на обезщетение за забава
съответно в размер на 350,33 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 21.11.2022 г., и обезщетение за забава в размер на 5,40 лв.
върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. до
21.11.2022 г., за които ответниците отговарят при същите квоти, както и законната
лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 02.12.2022 г. до окончателното й погасяване.
Ответниците в срока по чл. 131 от ГПК са подали отговор на исковата молба, в
който оспорват предявените искове при възражения, че не са собственик или
ползватели на процесния имот, поради което не са в облигационни отношения с ищеца.
По отношение на претендираната лихва сочат, че липсва покана за плащане на
главното задължение, поради което лихва не се дължи. Релевират възражение за
недопустимост на претенцията за възнаграждение за дялово разпределение с
аргументи, че не е носител на материалното право, а такова е лицето, извършващо
услугата. Релевират възражение за изтекла в тяхна полза 3 годишна погасителна
давност.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД изразява становище за основателност на
предявените искове и твърди, че е извършвало услугата дялово разпределение в
съответствие с нормативните изисквания.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Представени са данъчни декларации от 24.03.1998 г. и 22.03.2018 г. за
притежавани недвижими имоти, от които се установява, че **** Т. е декларирал, че с
Ц. Б. Т. притежават по ½ ид. ч. от процесния недвижим имот, находящ се на адрес: гр.
София, *****.
Представен е списък на живущите в процесната сграда, в който **** Т. е вписан
като живущ в апартамент № 15.
От удостоверение за наследници изх. № 5537/06.04.2022 г., издадено от
Столична община – район „Младост“ се установява, че **** Т. е починал на 16.03.2022
г., като е оставил за наследници по закон ответниците по делото - Ц. Б. Т. – съпруга, и
2
А. К. В. и М. К. Т. – деца.
Представени са договори от 22.06.2017 г. и 03.06.2020 г., сключени между ищеца
и третото лице помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради етажна собственост.
По делото са представени общи фактури №№ ********** и ********** с
отразени количества потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., както и индивидуални справки за използвана топлинна
енергия за същия период, изготвени от третото лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, сумите за начислена топлинна енергия на топлоснабдения имот за
периода 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г. са на стойност 1602,68 лв., а стойността на
услугата дялово разпределение за периода 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г. е 25,35 лв.
Лихвата за забава върху главницата за ТЕ за периода 16.12.2019 г. – 21.11.2022 г. е в
размер на 268,37 лв., а върху главницата за ДР за същия период е 5,40 лв. Посочено е
как са отразени изравнителните сметки по месеци и суми. Вещото лице е установило,
че към 04.05.2023 г. процесните задължения не са били погасени.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че за процесния
период е извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са
погасили претендираните вземания. Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно
регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С
оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна
енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на
топлоснабдените имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело
№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на
същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
3
С оглед гореизложеното, съдът приема, че по делото не е доказано при
условията на пълно и главно доказване през процесния период да е съществувало
облигационно отношение за доставка на ТЕ до процесния имот между страните.
Ответниците изрично са оспорили наличието на облигационно правоотношение с
ищеца, поради което от представените данъчни декларации и списъка на живущи в
процесната сграда не може да се направи еднозначен и несъмнен извод, че през
процесния период ответниците са били съсобственици на процесния имот, респ. – че е
било налице облигационно отношение между страните по делото. Данъчната
декларация не е предвиден в закона способ нито за придобиване, нито за доказване
правото на собственост върху недвижим имот – в този смисъл: Решение № 972 от
6.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008 г., IV г. о., ГК. Декларирането на един имот
като собствен или съсобствен пред данъчните власти има само
административноправно значение, но няма гражданскоправни последици и не оказва
влияние върху правото на собственост върху същия. Правото на собственост възниква
по силата на предвидените в закона способи и се доказва със съответните документи,
удостоверяващи тези способи. Следва да се посочи, че представените декларации са
подадени от наследодателя на ответниците **** Т., поради което не могат да бъдат
ценени и като извънсъдебно признание на факт от ответната страна. Други
доказателства за обстоятелствата, че между страните по спора са съществували
договорни отношения с предмет доставката на топлинна енергия в процесния имот за
претендирания период, в това число и качеството клиент на топлинна енергия на
ответниците по делото /респективно - на техния наследодател/, не са представени. В
тази връзка следва да се посочи също, че на ищцовото дружество е предоставена
възможност за събиране на доказателства за установяването наличието на
съществували между страните договорни отношения, като в проведеното на 05.06.2023
г. съдебно заседание съдът е дал възможност на ищеца да се снабди със съдебно
удостоверение, чрез което да получи препис от посочения в декларациите документ за
собственост на процесния имот, но поради процесуално бездействие ищецът не се е
снабдил с необходимите доказателства.
Предвид гореизложеното, предявените искове са недоказани и следва да се
отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора право на разноски имат ответниците, които са направили
своевременно искане в тази насока, като разноски за заповедното производство на
длъжника не се присъждат, в случай на развило се исково производство по реда на чл.
422 ГПК. В исковото производство на всеки от ответниците е предоставена безплатна
правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, както следва:
ответникът А. К. В. е представлявана от адвокат Н. И. И., ЕГН: **********, адрес: гр.
София, ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1; ответникът Ц. Б. Т. е представлявана от адвокат К.
И. Б., адрес: гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1; ответникът М. К. Т. е
представляван от адвокат В. Ф. С., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ул. „Гургулят“
№ 31, ет. 1. Исканията за присъждане на адвокатски възнаграждения се явяват
основателни, като на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. и чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
определя следните адвокатски възнаграждения: на адвокат Н. И. И. и В. Ф. С. по 400
лв., а на адвокат К. И. Б. 454,66 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
4
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
на вземания срещу ответника М. К. Т. , ЕГН ****, с адрес: гр. София, *****, за
следните суми: 323,14 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна енергия
за имот, находящ се на адрес: гр. София, *****, ****, за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 02.12.2022 г. до окончателното заплащане на вземането; 58,39
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 21.11.2022 г.; 4,23 лв.,
представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 01.10.2019 г. до
30.4.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 02.12.2022 г. до окончателното заплащане на вземането и 0,90
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. до 21.11.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 66276/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
на вземания срещу ответника Ц. Б. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****, за
следните суми: 1292,57 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна енергия
за имот, находящ се на адрес: гр. София, *****, ****, за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 02.12.2022 г. до окончателното заплащане на вземането;
233,56 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 21.11.2022 г.; 16,90 лв.,
представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 01.10.2019 г. до
30.4.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 02.12.2022 г. до окончателното заплащане на вземането и 3,60
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. до 21.11.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 66276/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
на вземания срещу ответника А. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****, за
следните суми: 323,14 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна енергия
за имот, находящ се на адрес: гр. София, *****, ****, за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 02.12.2022 г. до окончателното заплащане на вземането; 58,39
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 21.11.2022 г.; 4,23 лв.,
представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 01.10.2019 г. до
30.4.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 02.12.2022 г. до окончателното заплащане на вземането и 0,90
5
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. до 21.11.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 66276/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Н. И.
И., ЕГН: **********, с адрес на упражняваната дейност: гр. София, ул. „Гургулят“ №
31, ет. 1, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 400,00 лв. дължимо адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника А. К. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, *****, в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, ДА ЗАПЛАТИ НА адв. В. Ф.
С., ЕГН **********, с адрес на упражняваната дейност: гр. София, ул. „Гургулят” №
31, ет. 1, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 400,00 лв. дължимо адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника М. К. Т., ЕГН ****, с
адрес: гр. София, *****, в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, ДА ЗАПЛАТИ НА адв. К. И.
Б., с адрес на упражняваната дейност: гр. София, ул. „Гургулят” № 31, ет. 1, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 454,66 лв. дължимо адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника Ц. Б. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, *****, в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6