РЕШЕНИЕ
№ 563
гр. Велико Търново, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20244110102476 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ
вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че на *****при управление на лек автомобил
****не избира правилно скоростта на движение, не се съобразява с атмосферните условия,
излиза вляво на пътното платно и се блъска в крайпътен стълб, с което реализира ПТП,
вследствие на което е пострадал Й. К., пътник в автомобила. Сочи се, че ПТП е
документирано с КП от 18.11.2023г. Излагат се твърдения, че след ПТП-то ищецът е
транспортиран с линейка до *** и след направени изследвания е постъпил за лечение в
отделение по Н***за времето от 18.11.2023г.-20.11.2023г. с окончателна диагноза „мозъчно
сътресение, без открита вътречерепна травма“. Сочи се, че ищецът получил и порезни рани
на главата и лицето с оток с кръвонасядане. Твърди се, ищецът почувствал страх за живота
си, често сънувал кошмари, не можел да спи. Сочи се, че към момента на ПТП-то за лекия
автомобил имало сключена застраховка "Гражданска отговорност" в ответното дружество.
Излагат се твърдения, че вина за ПТП-то има водачът на автомобилът, който нарушил
правилата за движение. Ищецът заявява, че до ответника- застраховател е отправена
извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за претърпените вреди, но не било
направено плащане, като застрахователят оспорва размера на претенцията. С оглед
гореизложеното отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да заплати на ищеца сумата 8 000лв., обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания в резултат на ПТП от 18.11.2023г., сумата 60 лв. за
1
обезщетение за 1 имуществени вреди, представляващи заплатена такса за издаване на СМУ,
ведно със законната лихва, считано от 19.12.2023г. до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в
който оспорва предявения иск, по съображения изложени в отговора на исковата молба. Не
оспорва застрахователното правоотношение по застраховка гражданска отговорност.
Заявява, че не оспорва механизма на настъпване на ПТП. Твърди, че е налице съпричиняване
от страна на ищеца, който пътувал в автомобила без поставен предпазен колан. По иска за
имуществени вреди твърди ,че не са представени доказателства за извършването на сочените
разходи. Оспорва исковата претенция за неимуществени вреди и по размер, по съображения
изложени в отговора. Оспорва и претенцията за лихва за забава, и началния момент, ок който
се претендира. Отправя искане за отхвърляне на исковата претенция, а в условие на
евентуалност да се определи справедлив размер за обезщетение на вредите. Претендира
разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На **** водачът М. Р. Г., при управление на МПС-лек автомобил ****, излиза вляво
на пътното платно и блъска еластична метална преграда, след което излиза извън пътното
платно и се блъска в крайпътен стълб. В резултат на ПТП-то е пострадало малолетното дете
Й. Т. К., който е пътувал в лекия автомобил.
По делото е представен като доказателство заверен препис от КП за ПТП от
18.11.2023г., в който са описани обстоятелствата при възникване на ПТП, посочени по-горе,
видно от който вината за произшествието е на водача на лекия автомобил, която не е избрала
правилно скоростта на движение, не се съобразява с атмосферните условия, мократа пътна
настилка и в зоната на дясна крива с надлъжен наклон излиза извън пътното платно и се
блъска в крайпътен стълб, като реализира ПТП.
От представената по делото епикриза от **** се установява, че на малолетния ищец е
поставена диагноза „мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма“, като същият е
бил на лечение в болницата за времето от 18.11.2023г. до 20.11.2023г.
От съдебномедицинското удостоверение, приложено по делото е видно, че при
прегледа на ищеца са установени порезни рани по главата и лицето с оток и кръвонасядане,
които са му причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От представеното по делото удостоверение за раждане е видно, че детето Й. Т. К. е
роден на ****. от майка Т. К. Т. и баща- неизвестен по акт за раждане.
Не е спорно, че за процесния лек автомобил **** е бил сключен в ответното
дружество договор за застраховка "Гражданска отговорност", обективирана в
застрахователна полица *****
По делото е представен заверен препис от претенция от ищцата до застрахователя,
отправена на 19.12.2023г. По делото е представен отговор на застрахователната претенция,
2
видно от който застрахователят е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 3000лв.
По делото е допусната съдебна автотехническа експертиза, от заключението на която
се установява, че основната причина за настъпилото ПТП от автотехническа гледна точка е
изпълнението на завой надясно, при мокра пътна настилка, с технически несъобразена
скорост на движение за конкретната пътна обстановка от страна на водача на лекия
автомобил „***“, което е довело до загуба на напречната устойчивост на МПС, преминаване
през лентата за насрещно движение и последвал удар в северната мантинела. Вещото лице е
посочил, че процесния автомобил е снабден с триточков предпазен колан на всяка седалка.
От заключението на допусната по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява, че в резултат на претърпяното ПТП на 18.11.2023, ищецът, като пътник в лек
автомобил, седящ на задната седалка е получил следните травматични увреждания: порезни
рани с оток и хематом на челото вдясно с размер 5х5см.; охлузвания и повърхностни рани
на двете бузи с приблизителна площ 4х4см.; мозъчно сътресение без открита вътречерепна
травма с наличие на частична ретроградна амнезия. Вещото лице е посочило, че
причинените травматични наранявания отговарят да бъдат получени по време, място и
начин, посочен в исковата молба, а именно при ПТП като пътник в лек автомобил, седящ на
задната седалка, при което лицето получава тъпи травми от удари във вътрешните части на
купето и рани от счупени стъкла на автомобила. Вещото лице е посочил, че
възстановителния оздравителен процес е в рамките на около 15-20 дни, като няма данни за
настъпили усложнения от претърпените травматични увреждания.
От заключението на съдебно-психологическата експертиза се установява,че в психо-
емоционалното състояние на детето Й. е констатирано от вещото лице наличие на вътрешно
напрежение, потиснатост, безпокойство и тревожност като следствие на преживяна реакция
на силен емоционален стрес и физически увреди от настъпилото ПТП. Вещото лице е
установило ,че в поведението на детето са настъпили промени, трайни във времето-наличие
на предпазливост, страх, тревога при пътуване с автомобил, склонност към затваряне в себе
си, потискане на емоциите и др.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К И.а К., Т К.
Т. и М. Р. Г.. Свидетелката К., баба на детето Й., разпитана каза, че през месец ноември 2023г
й се обадили по телефона, че е станала катастрофа, в която е участвало детето Й., както и
децата С и В. Автомобилът бил управляван от лицето М. и катастрофата станала до с.Р.
Децата били откарани в Спешна помощ. Й. бил с нарязано от стъклата лице и с мозъчно
сътресение. Свидетелката останала с детето в болницата. Той се оплаквал от главоболие.
Приемал лекарства. Имал ранички по главата. Детето било стресирано, не искал да се качва
в кола, изпитвал страх, станал избухлив. Наложило се да приема и успокоителни, изписани
от личния лекар на детето. Свидетелката Т., леля на Й., заяви, че през месец ноември 2023г
станала катастрофа, в която пострадало детето Й. и още две деца. Те пътували в лек
автомобил и ПТП-то възникнало на пътя за с.Р. Й. бил приет в болница, имал кръв по
лицето, сътресение на мозъка. Приемал успокоителни. Оплаквал се от главоболие. Преди
3
катастрофата бил спокойно дете, а след това станал избухлив, нервен, почти месец не ходил
на училище. Свидетелката каза, че детето живее с баба си, а майката работи в Х.
Свидетелката Г., разпитана каза, че тя е управлявала лекия автомобил, с който възникнало
процесното ПТП. Връщали се от гр.****. Валяло дъжд и на завоя между **** колата
поднесла и тръгнала в насрещното платно, превъртяла се и спряла в дърво. Свидетелката
каза, че шофирала с ниска скорост, защото валяло дъжд и сняг. Свидетелката заяви, че в
автомобила пътували трите деца Й., С и В, които са деца на роднини на приятеля на
свидетелката. Трите деца били седнали на задната седалка. Свидетелката заяви, че децата
били с поставени колани в автомобила. След удара свидетелката не си спомня как са излезли
от автомобила. Били в шок, пристинали полиция и линейка, която откарала децата в
болница.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предмет на настоящото производство е пряк иск срещу застраховател, с правно
основание чл.432 ал.1 от КЗ с претенция за обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди от непозволено увреждане, причинени от водач на застраховано при ответника МПС.
Съгласно цитираната разпоредба увреденото лице може да предяви пряк иск срещу
застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка «гражданска
отговорност» застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира
отговорността на застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка «гражданска
отговорност», между прекия причинител на вредата и застрахования. Наред с това следва да
са налице и предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за обезщетяване на причинените вреди.
Предявеният иск е допустим. Съгласно разпоредбата на чл.380 ал.1 от КЗ вр. чл.412
от КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Отправянето на извънсъдебна
застрахователна претенция по чл.380 ал.1 от КЗ е специална предпоставка за допустимост на
иска срещу застрахователя. В конкретния случай, видно от писмените доказателства ищецът
е отправил до ответното застрахователно дружество извънсъдебна претенция за
обезщетяване на неимуществени вреди от соченото ПТП. След като е спазено изискването
на горецитираната разпоредба от КЗ, исковата претенция, предявена по съдебен ред за
обезщетение за вреди се явява допустима.
Разгледан по същество, за искът за обезщетение на вреди, съдът намира следното:
Безспорно, от събраните по делото доказателства се установи, че на 18.11.2023г. е
настъпило ПТП, в резултат на което малолетния ищец, който е бил пътник в лекия
4
автомобил е получил увреждания- порезни рани с оток и хематом на челото вдясно с размер
5х5см.; охлузвания и повърхностни рани на двете бузи с приблизителна площ 4х4см.;
мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма. Механизмът на ПТП-то, вредите и
причинната връзка между тях се установяват от приетите по делото писмени доказателства и
от заключенията на приетите по делото съдебна автотехническа и съдебно-медицинска
експертизи. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установиха всички
предпоставки на деликтната отговорност на деликвента М. Р. Г., а именно противоправно
поведение, вреди, причинна връзка между противоправното поведение и вредите, вина.
Противоправното поведение на Г. се изразява в това ,че при управление на лек автомобил,
водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа,
видимост и др.обстоятелства, за да може да спре пред предвидимо препятствие или
създадена опасност за движението. Противоправното поведение на деликвента и механизма
на ПТП се доказват от приложения като доказателство по делото КП за ПТП, както и от
заключението на автотехническата експретиза.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се
предполага до доказване на противното. В хода на настоящото производство ответникът не
ангажира доказателства за обстоятелства, които да изключват или ограничават вината на
застрахованото лице за настъпването на ПТП. В отговора на исковата молба ответникът
наведе твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД е налице, когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносните
последици, т.е. когато приносът за настъпването им е конкретен, независимо дали
поведението му като цяло е било противоправно и виновно. Намаляването на обезщетението
за вреди в конкретната хипотеза ще е допустимо само при наличие на категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или техния размер няма да е в този обем.
Приносът за съпричиняване следва да е безспорно доказан, а не предполагаем, за да бъде
зачетен при определяне размера на вредите. В конкретния случай не се установи по
безспорен начин дали детето е пътувал с поставен обезопасителен колан, но пострадалият е
малолетно дете, което не може да формира правно-валидна воля и не може да се приеме, че
той е имал установеното от закона в чл.137а и чл.137в ал.1 от ЗДвП задължение да пътува с
поставен предпазен колан. Ето защо не може да се приеме, че детето е съпричинило
увреждането си чрез бездействие, неизпълнявайки това задължение.
По делото не е спорно и от представените доказателства се установи наличие на
застрахователно правоотношение по застраховка "гражданска отговорност", сключена между
деликвента и ответното застрахователно дружество, валидна към момента на ПТП от
18.11.2023г. При това положение и по силата на чл.432 ал.1 от КЗ е налице основание за
ангажиране на отговорността на застрахователя за обезщететяване на вредите причинени от
деликвента. Съгласно общите принципи на чл.45 от ЗЗД и чл.51 от ЗЗД ответникът е длъжен
да обезщети всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното
увреждане.
5
По отношение на претендираните имуществени вреди- от събраните по делото
писмени доказателства не се установи, че ищецът е направил разходи за такса за издаване на
съдебно-медицинско удостоверение, поради което тази искова претенция за сумата 60лв. за
обезщетение за имуществени вреди следва да се остави без уважение, като неоснователна и
недоказана.
По отношение на исковата претенция за неимуществени вреди:
При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение за неимуществени вреди по реда
на чл.52 от ЗЗД, по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятно отражение върху увреденото лице, като се вземе предвид степента и
тежестта на увреждането. В конкретния случай причинените на малолетния ищец телесни
увреждания са от категорията на лека телесна повреда, като оздравителния процес видно от
изложеното в заключението на съдебно-медицинската експертиза е продължил за срок
около 15-20 дни след ПТП-то. Установи се от събраните гласни доказателства и
заключението на съдебно-медицинската експертиза, че през този период ищецът е изпитвал
болки, за което е приемал медикаменти-болкоуспокояващи. От заключението на съдебно-
психологическата експертиза се установи, че детето е преживяло и психическа травма в
резултат от ПТП-то, като елементи на емоционален стрес при детето са установени от
вещото лице при проведеното психологическо изследване. Съдът взе предвид и показанията
на свидетелите К. и Т., ценени по реда на чл.172 от ГПК, но съдът ги кредитира, тъй като
отразяват преки техни впечатления и кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства, вкл. и заключението на съдебно-медицинската експертиза. Като взе предвид
горните обстоятелства, съобразени с общоприетия критерий за справедливост, съдът
намира, че следва да определи размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер от
6 000лв., като иска, за разликата над 6000лв. до пълния претендиран размер от 8 000лв.
подлежи на отхвърляне в тази част.
Ищецът е претендирал присъждане на законната лихва върху главницата, считано от
19.12.2023г./датата на предявяване на претенцията пред застрахователя/, като следва да се
уважи искането и да се присъди върху главницата законната лихва за забава, считано от
19.12.2023г. до окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и съгласно чл. 78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС,
държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 240лв. и 300лв. за разноски за
вещи лица, съразмерно на уважената част на исковата претенция.
От пълномощника на ищеца е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, за оказана безплатна правна помощ на
ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА, в посочената хипотеза адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда, в размер не по-нисък от
6
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
случая и при съобразяване на материалния интерес по делото, възнаграждението следва да
бъде определено по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в действащата към момента на сключване на договора за
правна помощ редакция, като изчислено съобразно посочената разпоредба възлиза на
сумата 900 лв. С оглед изхода на делото и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът следва
да бъде осъден да заплати на адв.****, пълномощник на ищеца, сумата 900лв., за
адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски. Направените по делото от
ответника разноски възлизат на 400лв. за възнаграждения за вещи лица, 50лв. за свидетел
при призоваване и 200лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл.78 ал.8
от ГПК. Общият размер на разноските възлиза на 650лв., като с оглед изхода на спора и
разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата
166,13лв. за разноски, съразмерно на отхвърлената част на исковата претенция.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ******* да заплати на Й. Т. К. с ЕГН **********, малолетен, действащ
чрез своята майка и законен представител Т. К. Т. с ***** сумата 6000лв. /шест хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в
резултат на ПТП от ****, дължими по застраховка “Гражданска отговорност", по
застрахователна полица ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.12.2023г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
имуществени вреди в размер на 60лв. и иска за обезщетение за неимуществени вреди в
частта за разликата над 6000 лв. до пълния претендиран размер от 8000лв.
Банковата сметка за плащане на парично вземане по осъдителен иск, посочена от
ищеца по реда на чл.127 ал.4 от ГПК е: *********
ОСЪЖДА „********да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
ВТРС сумата 240лв./двеста и четиридесет лева/, представляваща държавна такса върху
уважения размер на иска, както и сумата 5лв. за държавна такса, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА ****** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
ВТРС сумата 300лв. /триста лева/, представляваща разноски за възнаграждения за вещи
лица, съразмерно на уважената част на исковете, както и сумата 5лв. за държавна такса, в
7
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „**** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат **** процесуален представител на Й. Т.
К. с ЕГН **********, ищец по гр.дело №2476/2024г. по описа на ВТРС, действащ чрез
своята майка и законен представител Т. К. Т. с ЕГН***сумата от 900 лв. /деветстотин лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА Й. Т. К. с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител Т. К. Т. с ЕГ**** да заплати на „********* сумата 166,13 лв. /сто шестдесет
и шест лева и тринадесет стотинки/, представляваща разноски за възнаграждение за вещи
лица, за свидетел при призоваване и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част на исковата претенция.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8