№ 3390
гр. София, 11.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20251110200454 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
С Наказателно постановление (НП) № *** от 11.12.2024г., издадено от П.Д. -
изпълняващ правомощията на Заместник - председател на Комисията за финансов надзор
/КФН/, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” на основание чл.83,
чл.53, чл.27 и чл.18 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН); чл.15,
ал.1, т.7 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), чл.295, ал.1, предл.2 от Закона
за пазарите на финансови инстР.ти (ЗПФИ) на инвестиционен посредник /ИП/ „***“ АД са
наложени административни наказания, както следва : „имуществена санкция” в размер на
5000 (пет хиляди) лева на основание чл.290, ал.9, т.2, предл.1 от ЗПФИ за извършено
нарушение по чл.9, ал.1 от ЗПФИ - относно сделка по занятие от 21.09.2023г. и друга
„имуществена санкция” в размер на 5000 (пет хиляди) лева на основание чл.290, ал.9, т.2,
предл.1 от ЗПФИ за извършено нарушение по чл.9, ал.1 от ЗПФИ - относно сделка по
занятие от 12.03.2024г.
Недоволно от Наказателното постановление е останало наказаното Дружество - ИП
„***“ АД, от името на което е подадена жалба в срок. В жалбата се твърди, че НП е
незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на закона и е необосновано,
поради което се иска неговата отмяна. Според жалбоподателя не е осъществен фактическият
състав на нарушение по чл.9, ал.1 от ЗПФИ, тъй като процесните прехвърляния са
извършени от ИП „***“ АД в рамките на неговия предмет на дейност и издадения от КФН
Лиценз. Посочва се, че както е отбелязано в АУАН и в НП, Дружеството „***“ ЕООД е
клиент на ИП (***), като в периода на действие на договора инвестиционният посредник
многократно е предоставял инвестиционни услуги на клиента, като „***“ ЕООД е отправял
множество други нареждания към „***“ АД, съответно е сключвал сделки с финансови
1
инстР.ти в периода след подписване на договора му с ИП. Посочва се, че в издадения от
КФН Лиценз на ИП е включена инвестиционна услуга по чл.6, ал.2, т.2 - „изпълнение на
нареждания за сметка на клиенти“, както и допълнителната услуга по чл.6, ал.3, т.1 от
ЗПФИ - „съхраняване и администриране на финансови инстР.ти за сметка на клиенти,
включително попечителска дейност и свързаните с това услуги като управление на парични
средства и на обезпечения“. Поради това се приема от жалбоподателя, че „***“ ЕООД е
клиент, на когото се предоставят инвестиционни услуги, както и допълнителни услуги по
управление на парични средства. В допълнение към това се изтъква, че съгласно чл.6, ал.2,
т.2 от ЗПФИ инвестиционни услуги и дейности са не само приемането и предаването на
нареждания с цел сключване на сделки с финансови инстР.ти (чл.6, ал.2, т.1 от ЗПФИ), но и
изпълнение на нареждания за сметка на клиенти. И двата трансфера са били осъществени от
посредника след нареждане от страна на негов клиент („***“ ЕООД), като в нареждането
клиентът изрично посочил основанието за извършване на прехвърлянето (видно от страница
5 от НП). С изпратените имейли „***“ ЕООД е възложил (наредил) на ИП да прехвърли
парични средства от неговата партида към партидата на С.Ч.П., т.е. осъщественото
представлявало изпълнение на клиентско нареждане по чл.6, ал.2, т.2 от ЗПФИ. Посочва се,
че съгласно Лиценза си ИП „***“ АД може да предоставя допълнителни услуги по чл.6, ал.3,
т.1 от ЗПФИ по стандартни операции по управление на парични средства на своите клиенти,
съответно ИП в рамките на Лиценза си може да прехвърля парични средства на клиентите
си от една сметка в друга, след получаване на нареждане за това. С оглед изложеното
жалбоподателят счита, че процесните трансфери в изпълнение на клиентски нареждания от
„***“ ЕООД представляват именно предоставяне на услуга, свързана с изпълнение на
клиентски нареждания и са свързани с предоставяните на дългогодишния клиент на ИП
инвестиционни услуги, поради което не можело да се приеме, че е налице нарушение на
чл.9, ал.1 от ЗПФИ. В допълнение в жалбата се обръща внимание и на това, че съгласно
чл.65, ал.1, т.11 от ЗПФИ „***“ АД има задължение да изгради и поддържа вътрешна
организация, която да осигурява условия за незабавно и точно изпълнение на клиентски
нареждания. Съгласно чл.67, пар.1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565 при изпълнение на
клиентски нареждания инвестиционните посредници гарантират, че изпълнените от името
на клиентите нареждания са незабавно и вярно регистрирани и разпределени. С оглед на
това, че всяко едно от действията на ИП е в изпълнение на постъпило клиентско нареждане
(потвърдено от КФН неколкократно в АУАН и НП), то неизпълнение на такова нареждане би
означавало автоматично нарушение на собствената „Политика за изпълнение на клиентски
нареждания“, ЗПФИ, транспониращ разпоредбите на Директива 2014/65/ЕС за пазарите на
финансови инстР.ти и Делегиран Регламент (ЕС) 2017/565. Според жалбоподателя следва да
се отчете и фактът, че процесните сделки са установени по време на продължителна
проверка от страна на регулаторния орган върху цялостната дейност на посредника.
Проверката била започнала въз основа на Заповед № З-196 на 03.08.2023г. и приключила на
17.06.2024г. с връчването на Констативен протокол № Р-04-105, с който Комисията
отправила към ИП общо 45 препоръки относно дейността му, като нито една от препоръките
не засягала темата с начина на изпълнение на клиентските нареждания за прехвърляне на
2
парични средства и не са отправени искания относно промени в съществуващата „Политика
за изпълнение на клиентски нареждания“ в тази връзка, нито по какъвто и да било друг
начин е насочено вниманието към извършваните прехвърляния в изпълнение на клиентски
нареждания. Посочва се, че съгласно чл.13, ал.1, т.4 от ЗКФН, КФН има правомощието да
даде указания относно прилагането и тълкуването на ЗПФИ във връзка с осъществяването
на финансовия надзор, като към момента Дружеството – жалбоподател не било запознато с
подобна насока или становище от страна на регулатора във връзка с видовете клиентски
нареждания и тяхното разграничаване съобразно обхвата на инвестиционните услуги и
дейности по чл.6 от ЗПФИ. Излагат се твърдения, че в своята практика ИП „***“ АД
прилага стриктно всяка препоръка и решение относно надзорната практика на регулаторния
орган и съобразяването на задължението за незабавно и точно изпълнение на процесните
клиентски нареждания не целяло умишлено извършване на дейност извън обхвата на
Лиценза на ИП. На следващо место в жалбата се посочва, че следва да се вземе предвид
разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗПФИ, която изрично предвижда, че инвестиционните
посредници не могат да извършват по занятие други търговски сделки освен в случаите,
предвидени в закон. Според жалбоподателя, за да са сключени по занятие, сделките трябва
да се сключват трайно, системно и да са насочени към получаване на постоянен доход, във
връзка с което е цитирана съдебна практика – Тълкувателно решение на ОСТК на ВКС №
1/15.06.2010г. по тълк. д. № 1/2009г.; Решение № *** от 15.04.2024г. на СГС по гр.д. № ***
Твърди се, че в издаденото Наказателно постановление КФН приема, че цитираните два
трансфера са част от трайно установено от ИП занятие, без да събере информация за
твърдените „множество други операции“ - по партидата на кой клиент се прехвърлят
парични средства, какви документи са предоставени от клиента, има ли постъпило
нареждане за всяко от тях - действия, които КФН е следвало да извърши, за да твърди, че
посредникът действа по занятие. В АУАН и в НП нямало други трансфери, които да са
посочени от КФН като нарушения на чл.9, ал.1 от ЗПФИ, като били констатирани
нарушения само на две конкретни дати - 21.09.2023г. и 12.03.2024г. Изразява се несъгласие с
аргументите на регулаторния орган, че единствено посочването, че операциите не са
единичен случай е коректно предвид изискването на чл.9, ал.1 от ЗПФИ за извършване на
дейност „по занятие“. Посоченото било неотносимо и не освобождавало регулаторния орган
от задължението да изследва в цялост фактите и да ги опише. Само след описание на всяко
конкретно прехвърляне - дата на неговото извършване, стойност и др. можело да се направи
извод дали е налице извършване на дейност по занятие. Според жалбоподателя в настоящия
случай ясно проличава, че административно - наказващият орган неправомерно групира
отделни прехвърляния, в резултат на което погрешно подвеждал ИП под отговорност за
нарушение на чл.9, ал.1 от ЗПФИ. За да твърди трайност и системност на извършените
нарушения, следвало да бъде извършен достатъчен анализ на твърдените множество
прехвърляния по отделно, какъвто в процесния случай не бил налице. Посочва се, че в НП
не е отчетено, че институтът на „продължавано“ нарушение или „съвкупност от нарушения“
не е присъщ за административно-наказателното право и в настоящия случай ясно
проличавало, че КФН приема за нарушение само две отделни нареждания или отделни
3
прехвърляния, а изпълнението на едно или две нареждания по никакъв начин не може да се
приеме за „трайно и системно“ занятие, за което да бъдат подведени под нормата на чл.9,
ал.1 от ЗПФИ и за тях да бъде наложена санкция. По този начин се засягали основните
принципи на административния процес, в резултат на което било накърнено правото на
защита на ИП „***“ АД. Накрая се излагат и съображения за квалифициране на случая като
маловажен и за прилагане на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка се сочи, че твърдяното
нарушение представлява маловажен случай, тъй като по никакъв начин не е застрашило
обществените отношения. За нарушения, за които изрично не е предвидено, че не могат да
бъдат маловажни, следва да се извършва преценка във всеки конкретен случай дали са
налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН и в конкретния случай жалбоподателят
счита, че такава преценка не е била ефективно извършена от страна на административно -
наказващия орган. Доколкото ЗАНН не съдържал понятие на термина „маловажен случай“, с
оглед препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН следвало да се приложат разпоредбите на
НК, а именно чл.93, т.9 от ДР на НК. Този институт се прилагал, когато извършеното деяние
с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлявал по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на наказуеми деяния от съответния вид. Посочва се, че
прилагането на института на маловажност по чл.28 от ЗАНН не е a priori изключено за
определени правни отрасли, независимо за колко „особено значими“ ги определя
изпълнителната власт, а както е посочено в НК, следва да се разглежда в контекста на „други
нарушения от този вид“ (при формални нарушения). Административните нарушения, които
според законодателя разкриват висока степен на обществена опасност и не могат да бъдат
маловажни по смисъла на чл.28 от ЗАНН следва изрично да бъдат обявени от законодателя
за такива, както това е направено в чл.415в, ал.2 от КТ. В жалбата е цитирана и съдебна
практика на Административен съд - София град (АССГ). Според жалбоподателя
обстоятелства, които обосновават по-ниска степен на обществена опасност са следните :
Дружество „***“ ЕООД е дългогодишен клиент на ИП, на когото се предоставят
инвестиционни услуги; в издадения от КФН Лиценз на ИП е включена инвестиционна
услуга по чл.6, ал.2, т.2 от ЗПФИ - „изпълнение на нареждания за сметка на клиенти“, както
и допълнителната услуга по чл.6, ал.3, т.1 от ЗПФИ – „съхраняване и администриране на
финансови инстР.ти за сметка на клиенти, включително попечителска дейност и свързаните
с това услуги като управление на парични средства и на обезпечения“; ИП „***“ АД не е
извършвал подобно нарушение и няма влязло в сила административно наказание за подобно
деяние. С оглед на това и при наличието на предпоставките на чл.28 от ЗАНН,
жалбоподателят счита, че би могло да се отправи предупреждение до ИП „***“ АД, че при
повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. В
обобщение на изложеното се подчертава, че наказваното деяние не е застрашило по никакъв
начин регулираните обществени отношения и налагането на административно - наказателна
санкция в размер общо от 10000 лева е в разрез със закрепените в чл.12 от ЗАНН цели на
административното наказване. Поради изложените аргументи се иска съдът да отмени
изцяло обжалваното Наказателно постановление, ведно с всички законни последици от това,
4
а в условията на алтернативност се иска да бъде приложен чл.28 от ЗАНН.
Пред СРС, НО, 10 състав в съдебно заседание на 08.04.2025г. жалбоподателят се
представлява от адвокат В.С., която заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните
прения пред СРС на 03.06.2025г. жалбоподателят се представлява от адвокат Т., който казва,
че дейността не е по занятие, както изисква санкционната норма, под която е подведено
деянието на Дружеството - жалбоподател. Посочва, че от представените доказателства за
извършени трансфери се установявало, че не е събрана комисионна или такса от клиента,
което според защитника е основно доказателство за това, че става въпрос за допълнителна
дейност в рамките на Лиценза на ИП. На следващо место адвокатът счита, че предмет на
делото са само споменатите два трансфера и не е бил извършен детайлен анализ на
останалите сделки по начина, по който процесуалните закони изискват. Адвокат Т. заявява,
че не претендира разноски. В съдебното заседание на 03.06.2025г. той представя писмени
бележки от адвокат В..
В писмените бележки адв. В.С. иска СРС да отмени обжалваното НП. Преповтарят се
доводите от жалбата относно неправилната квалификация на дейността по занятие. Твърди
се, че изпълнението на клиентско нареждане за прехвърляне на парични средства не може да
се разглежда като сделка по извършване на типичната за търговеца дейност и основен
източник на доходи. Изтъква се, че посредникът не е получавал възнаграждение под
формата на такса или комисионна за нито едно от извършените прехвърляния. Този въпрос
не бил изследван въобще от КФН в рамките на процедурата по съставяне на АУАН и
издаване на НП. Отбелязва се, че ИП е извършил други 88 трансфера на парични средства, с
които се аргументирала „дейност по занятие“, без да е идентифициран всеки конкретен
трансфер с дата, стойност, основание и между кои клиенти са извършени прехвърлянията.
Въпреки това от КФН направили извод, че всички те са идентични и извършеният трансфер
е част от трайно установено занятие. Според адвокат В.С. контролният орган е следвало да
посочи детайлно обстоятелствата около всяка сделка, за която счита, че е извършена извън
предмета на дейност на ИП, като посочването на периода на сделките и обобщения им брой
не било коректно - предвид изискването на чл.9, ал.1 от ЗПФИ за извършване на дейност „по
занятие“ и не освобождавало КФН от задължението да изследва в цялост фактите и да ги
опише. Според адвоката в издаденото НП административно-наказващият орган
неправомерно е групирал деянията, в резултат на което не е извършил достатъчен анализ на
твърдените нарушения по отделно. Поради това се приема, че е нарушен чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН за описание на всички обстоятелствата, при които нарушението е извършено, както и
на доказателствата, които го потвърждават. На следващо место в писмените бележки се
посочва, че КФН правилно отбелязва, че изискването на чл.6, ал.3, т.1 от ЗПФИ е
управлението на парични средства да бъде свързано с предоставени на клиента
инвестиционни услуги по съхранение и администриране на финансови инстР.ти. Не ставало
ясно, обаче, защо КФН приема, че щом средствата са получени от заем, то прехвърлянията
не са свързани с инвестиционни услуги и дейности. Този извод не бил аргументиран, тъй
като не била изяснена фактологията относно целта на тези прехвърляния. В тази връзка се
5
поддържа, че ако след извършените прехвърляния са сключвани сделки с финансови
инстР.ти, не може да се прави извод, че те са извън предмета на дейност на ИП. В
допълнение се посочва, че ЗПФИ не разграничавал отделни видове клиентски нареждания, а
противното тълкуване би означавало неправомерно стесняване от страна на КФН на обхвата
на уредените в закона инвестиционни услуги. Издаденият от КФН Лиценз също не поставял
допълнителни изисквания относно видовете клиентски нареждания, които посредникът има
право да изпълнява. Нямало и изрични указания от страна на регулаторния орган за
тълкуване на обхвата на допълнителните услуги по чл.6, ал.3 от ЗПФИ и какво според КФН
представлява управлението на парични средства. По-нататък в писмените бележки на
адвокат В.С. се повтарят аргументите от жалбата за квалифицирането на нарушението като
маловажен случай и за прилагането на чл.28 от ЗАНН. Допълва се, че липсва субективният
елемент на нарушението, тъй като инвестиционният посредник не е целял извършването на
търговска сделка, не е получавал приход с ясното съзнание, че действията му излизат извън
обхвата на Лиценза. Доколкото процесните прехвърляния са установени по време на
продължителна проверка, приключила с отправени препоръки до посредника, нямало
съмнение, че при наличие на указание на КФН относно обхвата на инвестиционни услуги,
инвестиционният посредник щял да съобрази с тях своята дейност при изпълнението на
клиентски нареждания. Направено е искане в случай, че съдът приеме, че е налице
извършване на нарушения, да бъде прието, че нарушенията следва да бъде квалифицирани
като маловажен случай и за тях да не бъде налагано наказание – съгласно чл.28 от ЗАНН. В
края на писмените бележки се сочи, че в случая са наложени две наказания за едно и също
деяние. Следвало да се приеме, че е налице едно деяние, защото разпоредбата на чл.9, ал.1
от ЗПФИ предполагала извършване на дейност по занятие, т.е. извършване на повече от една
търговска сделка, която е извън рамките на Лиценза. С оглед на това не следвало да се
налагат санкции за всеки един трансфер по отделно, тъй като съставът на нарушението
предполагал продължителност и системност на действията. В допълнение се посочва, че
деянието не е застрашило по никакъв начин регулираните обществени отношения и
налагането на две административно-наказателни санкции по 5 000 лева (общо 10 000 лева)
било в разрез със закрепените в чл.12 от ЗАНН цели на административното наказване. С
оглед на така изложените аргументи е отправено искане за отмяна на НП като
незаконосъобразно с всички законни последици от това.
Въззиваемата страна се представлява пред СРС, НО, 10 състав от юрк. С.. В съдебно
заседание на 08.04.2025г. той заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения
пред СРС на 03.06.2025г. юрк. С. пледира за потвърждаване на Наказателното
постановление, тъй като нарушението е безспорно доказано, макар прехвърлянията да са
извършени в изпълнение на клиентско нареждане, основанието за това нареждане е Договор
за заем, а „***“ АД не е банка, поради което не попада в изключенията по чл.9 от ЗПФИ.
Според юрк. С. в случая се касае за сделка между двама търговци „***“ АД и „***“ ЕООД
със съответните волеизявления и действия. Изтъква, че чл.6, ал.3 от ЗПФИ поставя
изискване управлението на паричните средства да е свързано с предоставени инвестиционни
услуги и дейности, а в случая ставало въпрос за Договор за заем, поради което въпросните
6
трансфери не са били свързани с такива услуги и дейности, т.е. не е било налице управление
на парични средства по смисъла на чл.6 от ЗПФИ. Според юрк. С. дейността по занятие се
доказва от обстоятелството, че са установени още 90 такива трансфера с основание Договор
за заем. Процесуалният представител на въззиваемата страна счита, че случаят не е
маловажен, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност и дори счита, че
има отегчаващи отговорността обстоятелства с оглед множеството установени такива
трансфери, извършени от нарушителя. Моли се СРС да присъди юрисконсултско
възнаграждение в полза на КФН.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
С Решение № 119-ИП от 14.02.2006г. на КФН е издаден Лиценз на „***“ АД за
извършване като инвестиционен посредник на територията на Република България и в
чужбина на следните инвестиционни услуги и дейности по чл.54, ал.2 от ЗППЦК /отм./ и
допълнителни услуги по чл.54, ал.3 от ЗППЦК /отм./ (сегашни съответно чл.6, ал.2 от ЗПФИ
и чл.6, ал.3 от ЗПФИ): приемане и предаване на нареждания във връзка с ценни книжа,
включително посредничество за сключване на сделки във връзка с ценни книжа, вкл.
посредничество за сключване на сделки във връзка с ценни книжа; изпълнение на
нареждания за покупка или продажба на ценни книжа за сметка на клиенти; управление, в
съответствие със сключен с клиента договор, на индивидуален портфейл, включващ ценни
книжа, по собствена преценка без специални нареждания на клиента; предоставяне на
индивидуални инвестиционни консултации на клиент, по собствена инициатива или по
искане на клиента, по отношение на една или повече сделки, свързани с ценни книжа;
предлагане за първоначална продажба на ценни книжа без безусловно и неотменимо
задължение за придобиване на ценните книжа за собствена сметка, съответно допълнителни
услуги по съхраняване и администриране на ценни книжа за сметка на клиенти,
включително попечителска дейност (държане на ценни книжа и на пари на клиенти в
депозитарна институция) и свързаните с нея услуги като управление на постъпилите
парични средства/предоставените обезпечения; предоставяне на заеми за извършване на
сделки с ценни книжа, при условие, че лицето, което предоставя заема, участва в сделката
при условия и по ред, определени с Наредба; консултации на Дружества относно
капиталовата структура, промишлената стратегия и свързани с това въпроси, както и
консултации и услуги, свързани със сливания и покупка на предприятия; сделки с
чуждестранни средства за плащане, доколкото те са свързани с предоставяните
инвестиционни услуги; инвестиционни изследвания и финансови анализи или други форми
на общи препоръки, свързани със сделки с ценни книжа; услуги, свързани с предлагане за
първоначална продажба на ценни книжа без безусловно и неотменимо задължение за
придобиване на ценните книжа за собствена сметка.
Въз основа на посоченото по-горе Решение на КФН Дружеството „***“ АД е
регистрирано като инвестиционен посредник /ИП/, вписан в регистъра на инвестиционните
посредници по чл.30, ал.1, т.2 от ЗКФН.
Със Заповед № З-196 от 03.08.2023г. на Заместник - председателя на КФН, ръководещ
7
управление „Надзор на инвестиционната дейност” било разпоредено да се извърши
проверка на ИП „***“ АД относно спазване разпоредбите на ЗПФИ, ЗППЦК и други, като
проверката да обхваща периода от 30.09.2021г. до датата на нейното приключване.
Проверката била възложена на общо четирима служители от КФН. Със Заповед № З-300 от
21.12.2023г. на Заместник - председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност” един от членовете на проверяващия екип бил заменен с друг
служител на КФН.
С искане № ***, искане № ***, ***, ***, ***. от КФН са изискали конкретни
документи и разяснения от ИП „***“ АД.
С писма вх. № *** от 28.02.2024г., с вх. № *** от 26.03.2024г., с вх. № *** от
29.03.2024г., с вх. № *** от 29.03.2024г., с вх. № *** от 04.04.2024г., с вх. № *** от
17.04.2024г. от ИП „***“ АД изпратили на проверяващите изисканите документи.
В хода на проверката, извършена от КФН, свидетелите Р. А., М. Ж. и Т. А. се
запознали с предоставените им от ИП „***“ АД документи, вкл. клиентския регистър на ИП
и клиентско досие на С.Ч.П., справки на аналитично ниво във формат .xls от партидата на
клиентите С.П. и „***“ ЕООД за движението на паричните средства и финансови инстР.ти,
договори за заем от 20.09.2023г. и от 11.03.2024г., справка за прехвърляне на парични
средства между клиенти на ИП, във връзка със сключени между тях договори за заем на
парични средства, нареждания и потвърждения за прехвърляния от 21.09.2023г. и от
12.03.2024г.
Въз основа на представеното извлечение от клиентския регистър на ИП, справка от
Търговския регистър, както и клиентско досие на С.Ч.П., е установено, че клиенти на ИП
„***“ АД са „***“ ЕООД, ЕИК *** (с клиентски номер ***) и С.Ч.П. (с клиентски номер
***). За С.П. е установено, че е сключила два договора за предоставяне на брокерски услуги
- от 30.11.2005г. (прекратен на 07.09.2023г.) и от 07.09.2023г. От учредяването на „***“
ЕООД (с ЕИК ***) до края на 2024г. управител на Дружеството е Н.В.М., който е и
едноличен собственик на капитала на това юридическо лице, а също и един от
представителите на ИП „***“ АД, а С.Ч.П. е служител на „***“ АД.
От представените от Дружеството - жалбоподател справки на аналитично ниво във
формат .xls от партидите на клиентите С.П. и „***“ ЕООД за движението на паричните
средства и финансови инстР.ти, проверяващите установили, че на 21.09.2023г. от партидата
на клиента „***“ ЕООД е прехвърлена сумата в размер на 50 400 евро по партидата на друг
клиент на ИП - С.Ч.П.. Проверяващите установили също така, че на 12.03.2024г. от
партидата на клиента „***“ ЕООД било извършено още едно прехвърляне на парична сума
по клиентската сметка на С.Ч.П., този път за сумата от 30 210 евро. В представената справка
за С.П. било посочено, че сумите са получени в заем от „***“ ЕООД.
Въз основа на изисканите във връзка с това и предоставените от ИП договори за заем
от 20.09.2023г. и от 11.03.2024г., проверяващите установили, че на 20.09.2023г. е сключен
договор за заем между „***“ ЕООД като заемодател и С.Ч.П. като заемател, съгласно който
8
Дружеството предоставя в заем на П. сумата от 50 400 евро, както и че между същите
страни е сключен и друг договор за заем от 11.03.2024г., според който „***“ ЕООД е
предоставил в заем на С.П. сумата от 30 210 евро.
От представените от Дружеството – жалбоподател нареждания и потвърждения за
прехвърляния от 21.09.2023г. и от 12.03.2024г. е установено, че на 21.09.2023г. „***“ ЕООД е
подало до ИП „***“ АД нареждане да бъде преведена сумата от 50 400 евро от партидата на
наредителя към партидата на С.Ч.П. на основание сключен договор за заем и съответно ИП
е потвърдил на „***“ ЕООД, че сумата от 50 400 евро е прехвърлена по друга сметка, както
и че на 12.03.2024г. „***“ ЕООД е подало до ИП „***“ АД друго нареждане - да бъде
преведена сумата от 30 210 евро от партидата на „***“ ЕООД към партидата на С.Ч.П.,
отново на основание сключен договор за заем, като на същата дата ИП е потвърдил
прехвърлянето на въпросната сума.
При запознаване с предоставената от ИП „***“ АД справка проверяващите
констатирали, че в нея се съдържа информация не само за посочените по-горе прехвърляния
на парични средства от сметката на „***“ ЕООД по сметката на С.Ч.П., но и за други - общо
90 трансфера на парични средства от сметка на даден клиент при ИП към сметка на друг
клиент на Дружеството - жалбоподател на основание договор за заем, сключен между двата
клиента на ИП. Поради това проверяващите приели, че процесните 4 броя операции,
осъществяващи 2 броя трансфери на парични средства между сметките на „***“ ЕООД и на
С.Ч.П. нямат случаен характер и не са единичен случай, а са част от множество други
трансфери на парични средства от партидата на един клиент към партидата на друг клиент
на ИП в рамките на периода от месец октомври 2021г. до месец август 2023г., като всички те
са във връзка със сключени договори за заем на парични средства между съответни двама
клиента на ИП „***“ АД.
Проверяващият екип от КФН приел, че и двата гореописани трансфера са
осъществени от „***“ АД след нареждане от страна на негов клиент, като в нареждането
съответният клиент изрично посочвал към партидата на кой клиент на ИП да се прехвърлят
паричните средства, както и че трансферът е бил извършен във връзка с плащане по договор
за заем между двата клиента на Дружеството – жалбоподател, като предметът на всеки от
гореописаните два договора, на които се основават процесните нареждания, е
предоставянето на заем, респективно извършените от ИП действия по трансфериране на
парични средства от партидата на един клиент към партидата на друг клиент не са свързани
по никакъв начин със сделка с финансови инстР.ти или с тяхното съхранение,
администриране или попечителска дейност. Доколкото изискването в чл.6, ал.3, т.1 от ЗПФИ
е управлението на парични средства да бъде свързано с предоставени на клиент
инвестиционни услуги и дейности по съхраняване и администриране на финансови инстР.ти
или попечителска дейност, а в случая цитираните трансфери не са свързани с такива
инвестиционни услуги или дейности, а с договори за заем, сключени между съответни двама
клиента на ИП „***“ АД, които не са свързани по никакъв начин с финансови инстР.ти, от
КФН приели, че в случая не е налице управление на парични средства по смисъла на чл.6,
9
ал.3, т.1 от ЗПФИ. Възприето е, че всеки един от двата цитирани трансфера представлява
търговска сделка, предхождани от множество други /подобни/ трансфери, осъществени във
връзка с договори за заем на парични средства, сключени между клиенти на ИП, поради
което било заключено, че цитираните два трансфера са част от трайно установено от „***“
АД занятие.
Поради това свидетелят Р. Е. А. съставил пред свидетелите М. С. Ж. и Т. А. А.
(служители на КФН), както и в присъствието на упълномощен представител на Дружеството
– жалбоподател, Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № *** от
17.06.2024г. срещу „***“ АД за извършени две нарушения на чл.9, ал.1 от ЗПФИ,
изразяващи се в това, че 1) изпълнявайки на 21.09.2023г. полученото на същата дата
нареждане от страна на *** „***“ ЕООД да прехвърли 50 400 евро от партидата на
цитирания клиент към партидата на клиент № *** С.Ч.П., ИП „***“ АД е извършил
търговска сделка, която не попада в обхвата на инвестиционните услуги и дейности по чл.6,
ал.2 и ал.3 от ЗПФИ, съответно същата не е включена в изключителния му предмет на
дейност и 2) изпълнявайки на 12.03.2024г. полученото на същата дата нареждане от страна
на *** „***“ ЕООД да прехвърли 30 210 евро от партидата на цитирания клиент към
партидата на клиент № *** С.Ч.П., ИП „***“ АД е извършил търговска сделка, която не
попада в обхвата на инвестиционните услуги и дейности по чл.6, ал.2 и ал.3 от ЗПФИ,
съответно същата не е включена в изключителния му предмет на дейност, като е прието, че
и двете нарушения на чл.9, ал.1 от ЗПФИ са извършени в гр. София.
Препис от този Акт е връчен срещу подпис на пълномощник на ИП „***“ АД на дата
17.06.2024г.
Във връзка с АУАН № *** от 17.06.2024г. е издадено обжалваното Наказателно
постановление № *** от 11.12.2024г., с което изпълняващият правомощията на Заместник -
председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, на
основание чл.83, чл.53, чл.27 и чл.18 от ЗАНН; чл.15, ал.1, т.7 от ЗКФН; чл.295, ал.1, предл.2
от ЗПФИ е наложил на ИП „***“ АД „имуществена санкция” в размер на 5000 лева на
основание чл.290, ал.9, т.2, предл.1 от ЗПФИ за извършено нарушение по чл.9, ал.1 от ЗПФИ
- относно сделка по занятие от 21.09.2023г. и втора „имуществена санкция” в размер на 5000
лева на основание чл.290, ал.9, т.2, предл.1 от ЗПФИ за извършено нарушение по чл.9, ал.1
от ЗПФИ - относно сделка по занятие от 12.03.2024г.
Това Наказателно постановление е изпратено на нарушителя по пощата с
придружително писмо с изх. № *** от 12.12.2024г. и е връчено на 16.12.2024г. На
20.12.2024г. е подадена жалба срещу НП № *** от 11.12.2024г. чрез КФН до СРС и по повод
на тази жалба на 13.01.2025г. е образувано настоящото дело.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА :
Приетата от съда фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите
Р. А., М. Ж. и Т. А., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК : АУАН № *** от 17.06.2024г.; писмо с
10
изх.№ *** от 12.12.2024г.; известие за доставяне на Наказателно постановление № *** от
11.12.2024г.; пълномощно; искане № ***, ведно с разпечатка за изпращането му по
електронна поща; писмо с вх. № *** от 28.02.2024г. и с изх. № *** от 27.02.2024г.; искане №
***, ведно с разпечатка за изпращането му по електронна поща; писмо с вх. № *** от
26.03.2024г. и с изх. № *** от 26.03.2024г., ***, ведно с разпечатка за изпращането му по
електронна поща; писмо с вх. № *** от 29.03.2024г. и с изх. № *** от 28.03.2024г.; писмо с
вх. № *** от 29.03.2024г.; ***, ведно с разпечатка за изпращането му по електронна поща;
писмо с вх. № *** от 04.04.2024г. и с изх. № *** от 04.04.3034г.; искане № 26 от 16.04.2024г.,
ведно с разпечатка за изпращането му по електронна поща; писмо с вх. № *** от 17.04.2024г.
и с изх. № *** от 17.04.2024г.; справка от Търговския регистър за актуалното състояние на
„***“ ЕООД; извадка от електронен регистър на КФН за ИП „***“ АД; списък на Решения
на КФН от февруари 2006г.; Решение № 119 - ИП от 14.02.2006г. на КФН; Решение № *** от
23.05.2024г. на КФН; Заповеди на Заместник - председателя на КФН, ръководещ управление
„Надзор на инвестиционната дейност” с № З-196 от 03.08.2023г. и с № З-300 от 21.12.2023г.;
Заповед № З-136 от 04.06.2024г. на изпълняващия правомощията на Заместник - председател
на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”; потвърждения за
прехвърляне по друга сметка от 21.09.2023г. и от 12.03.2024г.; разпечатка на хартиен носител
на справка, представена от ИП в КФН с писмо от 04.04.2024г., както и съдържащите се на
оптичен носител (CD, приложен на лист 70 от делото) документи – цитираните писма от ИП
„***“ АД до КФН и приложените към тях документи : извлечение от клиентския регистър на
ИП, клиентско досие на С.Ч.П., съдържащо Договор за брокерски услуги от 07.09.2023г.,
декларация за целите на автоматичния обмен на финансова информация на основание
чл.142т, ал.1 от ДОПК, оценка на ИП за целесъобразност на предоставяната услуга във
връзка с чл.25, пар.3 от Директива 2014/65/ЕС относно пазарите на финансови инстР.ти,
списък с банкови сметки, Политика за защита на личните данни на ИП „***“ АД,
декларация за поверителност на личните данни на клиентите на ИП „***“ АД, копие на
лична карта на С.П., формуляр „Опознай своя клиент“ - за индивидуални клиенти,
Споразумение от 07.09.2023г. за прекратяване на Договор за брокерски услуги № 000*** от
30.11.2005г., Обща Тарифа на „***“ АД, приложима към договорите за брокерски услуги;
анкета за определяне на рисков профил на клиент – физическо лице, справка за български
лични документи, декларация по чл.42, ал.2, т.2 от ЗМИП; служебна бележка от 07.09.2023г.;
справка на аналитично ниво във формат .xls от партидата на клиента С.Ч.П. за движението
на паричните средства и финансови инстР.ти; договори за заем от 11.03.2024г. и от
20.09.2023г.; справка на аналитично ниво от партидата на „***“ ЕООД; справка относно
договори за заем на парични средства, страни по които са клиенти на „***“ АД; нареждане
от 21.09.2023г. за сумата от 50 400 евро; нареждане от 12.03.2024г. за сумата от 30 210 евро.
Показанията на свидетелите Р. А., М. Ж. и Т. А. са вътрешно непротиворечиви,
еднопосочни, обосновани и достоверни. Същите се покрепят помежду си, както и от АУАН
и останалите писмени доказателства. Същевременно не се оборват от нито едно
доказателство, събрано по делото. Поради това съдът ги кредитира.
11
По-голямата част от приложените по делото и цитирани по-горе писмени
доказателства са с достоверна дата. Освен това са обективни, непредубедени, еднопосочни и
информативни. Поради това съдът ги кредитира и постави в основата на фактическите си
изводи.
От представеното в хода на проверката извлечение от клиентския регистър на ИП,
клиентското досие на С.Ч.П., съдържащо Договор за брокерски услуги от 07.09.2023г., както
и служебна бележка от 07.09.2023г., е видно, че „***“ ЕООД (с клиентски номер ***) и
С.Ч.П. (с клиентски номер ***) са клиенти на ИП „***“ АД, като Договорът за брокерски
услуги между ИП и „***“ ЕООД е сключен на 01.11.2007г., съответно актуалният Договор за
брокерски услуги между ИП и П. е сключен на 07.09.2023г., както и че същата е служител на
Дружеството-жалбоподател.
От представените от жалбоподателя с писмо с вх. № *** от 17.04.2024г. Договори за
заем е видно, че на 20.09.2023г. „***“ ЕООД е предоставило в заем на С.Ч.П. сумата в
размер на 50 400 евро, а на 11.03.2024г. посоченото Дружество е предоставило в заем на П.
сумата от 30 210 евро. Съгласно представените със същото писмо нареждания – в
изпълнение на така сключените договори за заем на 21.09.2023г. и на 12.03.2024г.
заемодателят „***“ ЕООД е наредил на ИП „***“ АД да прехвърли от сметката на „***“
ЕООД по сметка на заемателя С.Ч.П. сумите съответно от 50 400 евро и от 30 210 евро.
От представените пред КФН справки на аналитично ниво във формат .xls за
движението на паричните средства и финансови инстР.ти от партидата на клиентите С.Ч.П.
и „***“ ЕООД, както и представената с писмо вх. № *** от 04.04.2024г. справка, съдържаща
данни относно Договори за заем на парични средства, страни по които са клиенти на ИП
„***“ АД (съдържаща се на приобщения по делото оптичен носител, както и на лист 88-90
от делото разпечатка на хартиен носител), както и от представените от процесуалния
представител на Дружеството – жалбоподател потвърждения за прехвърляне по друга
сметка от 21.09.2023г. и от 12.03.2024г. (приложени на лист 86-87 и лист 97-98 от делото) е
видно, че процесните нареждания от 21.09.2023г. и от 12.03.2024г. до ИП „***“ АД,
отправени от „***“ ЕООД са били изпълнени от ИП, като на 21.09.2023г. сумата от 50 400
евро е била прехвърлена от сметката на „***“ ЕООД по сметка на С.Ч.П., а съответно на
12.03.2024г. сумата от 30 210 евро е била прехвърлена от сметката на „***“ ЕООД по сметка
на С.Ч.П.. От цитираната справка е видно също така, че ИП „***“ АД в периода от
06.10.2021г. до 12.03.2024г. е извършил множество прехвърляния на парични средства от
сметка на един клиент на Дружеството по сметка на друг клиент, във връзка със сключени
договори за заем между съответните клиенти, като общият брой на трансферите на парични
средства от сметка на един клиент на ИП към сметка на друг клиент на ИП е 90 и
основанието на тези трансфери /сред които и на процесните/ е договор за заем.
По отношение на приложените по делото Решение № *** от 23.05.2024г. на КФН,
Заповедите на Заместник - председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност” с № З-196 от 03.08.2023г. и с № З-300 от 21.12.2023г., Заповед №
З-136 от 04.06.2024г. на изпълняващия правомощията на Заместник - председател на КФН,
12
ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, настоящият съдебен състав
счита, че доколкото те изхождат от държавен орган и разполагат с доказателствена стойност
за посочените в тях обстоятелства, следва да се кредитират. Така от Заповед № З-196 от
03.08.2023г. и изменящата я Заповед № З-300 от 21.12.2023г. на Заместник - председателя на
КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” се доказва, че спрямо
дейността на ИП „***“ АД е била възложена проверка относно спазване разпоредбите на
ЗПФИ, ЗППЦК и други за периода от 30.09.2021г. до датата на приключване на проверката,
както и длъжностните лица, на които е било възложено извършването на проверката.
Същевременно от Заповед № З-136 от 04.06.2024г. на изпълняващия правомощията на
Заместник - председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност” се доказва, че Р. А. има правото да извършва проверки и да съставя АУАН при
констатирани нарушения на ЗПФИ и други. Въз основа на приложеното по делото Решение
№ *** от 23.05.2024г. на КФН се установява, че П.Г.Д. – член на КФН, е определен да
изпълнява правомощията на Заместник - председател на КФН, ръководещ управление
„Надзор на инвестиционната дейност” и в това си качество по силата на чл.15, ал.1, т.7 от
ЗКФН и чл.295, ал.1 от ЗПФИ може да налага административни наказания, т.е. да издава
Наказателни постановления, вкл. и проценото НП от 11.12.2024г. Гореизложеното означава,
че АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление изхождат от
компетентни лица.
От искане № ***, ведно с разпечатка за изпращането му по електронна поща; писмо с
вх. № *** от 28.02.2024г. и с изх. № *** от 27.02.2024г.; искане № ***, ведно с разпечатка за
изпращането му по електронна поща; писмо с вх. № *** от 26.03.2024г. и с изх. № *** от
26.03.2024г., ***, ведно с разпечатка за изпращането му по електронна поща; писмо с вх. №
*** от 29.03.2024г. и с изх. № *** от 28.03.2024г.; писмо с вх. № *** от 29.03.2024г.; ***,
ведно с разпечатка за изпращането му по електронна поща; писмо с вх. № *** от 04.04.2024г.
и с изх. № *** от 04.04.3034г.; искане № 26 от 16.04.2024г., ведно с разпечатка за
изпращането му по електронна поща; писмо с вх. № *** от 17.04.2024г. и с изх. № *** от
17.04.2024г. се установява разменената между КФН и ИП „***“ АД кореспонденция, както и
на коя дата какви документи, респ. информация е предоставена от ИП.
Извадката от електронен регистър на КФН за ИП „***“ АД, списъка на Решения на
КФН от февруари 2006г., Решение № 119-ИП от 14.02.2006г. на КФН, пълномощното и
известието за доставяне на Наказателното постановление също следва да се кредитират от
съда като писмени доказателства, разполагащи с доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства. Въз основа на цитираното Решение на КФН, извадката от електронен
регистър на КФН и списъка на Решения на КФН от февруари 2006г. се установява, че
Дружеството – жалбоподател има издаден Лиценз за извършване като ИП на територията на
Република България и в чужбина на инвестиционни услуги и дейности по чл.54, ал.2 от
ЗППЦК /отм./ и допълнителни услуги по чл.54, ал.3 от ЗППЦК /отм./ (съответстващи на
действащите чл.6, ал.2 от ЗПФИ и чл.6, ал.3 от ЗПФИ), които са подробно посочени в
Решение № 119-ИП от 14.02.2006г. на КФН. От пълномощното на лист 21-22 от делото
13
следва, че АУАН е съставен пред и е връчен на упълномощен представител на ИП „***“ АД,
а от писмо с изх. № *** от 12.12.2024г. и известието за доставяне на процесното НП (на лист
15 от делото) става ясно, че Наказателното постановление е изпратено на нарушителя по
пощата и му е връчено на 16.12.2024г. Видно от отбелязването в горния десен ъгъл на
жалбата, тя е депозирана в деловодството на КФН на 20.12.2024г., от което следва, че
жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване на НП.
Констатациите в Акта намират опора в кредитираните по-горе гласни и писмени
доказателства. Поради това СРС дава вяра и на АУАН.
Доколкото доказателствената съвкупност, събрана по реда на ЗАНН и НПК, е
еднопосочна, взаимно обусловена и достоверна, по аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. чл.305,
ал.3, изр.2 от НПК съдът намира, че не се налага по-подробен анализ на събраните по делото
писмени и гласни доказателства и приема за безспорно установена посочената тук
фактическа обстановка.
Съдът остави извън доказателствена маса останалите документи, съдържащи се в
приобщения по делото оптичен носител на информация, тъй като същите не са относими
към предмета на доказване по делото. Въпреки, че имат отношение към извършената
проверка на дейността на Дружеството – жалбоподател, останалите документи от диска не
касаят конкретните нарушения по чл.9 от ЗПФИ. Отделен е въпросът, че част от тях не са на
български език. Редно е да се посочи и още нещо - приложеното към писмо с вх. № *** от
04.04.2024г. обяснение от С.Ч.П. не представлява годен източник на доказателствена
информация, тъй като съдържа изявление на лице, което не е дадено по предвидения от
процесуалния закон ред чрез разпит на свидетел пред съд. Поради това тези обяснения не
следва да се подлагат на анализ и да се ползват при формиране на фактическите изводи на
съда.
ОТ ПРАВНА СТРАНА :
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от оправомощено за това лице и е
насочена срещу акт, който подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Поради това жалбата се
явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
От анализа на Заповед № З-136 от 04.06.2024г. на изпълняващия правомощията на
Заместник - председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност”, Решение № *** от 23.05.2024г. на КФН и нормите на чл.15, ал.1, т.7 от ЗКФН и
чл.295, ал.1 от ЗПФИ следва, че АУАН № *** от 17.06.2024г. и Наказателно постановление
№ *** от 11.12.2024г. са издадени от оправомощени за това лица.
В АУАН и в Наказателното постановление фигурират всички задължителни
реквизити по чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Достатъчно подробно в Акта и в НП е
описано в какво се състоят двете нарушения. Налице е съответствие между словесното и
цифровото описание на нарушенията в Акта, в НП и помежду им. Няма допуснато
ограничение в правото на нарушителя да организира защитата си.
Не е вярно, че административното обвинение е неясно. Достатъчно подробно в Акта
14
и в НП е описано в какво се състои нарушението по чл.9, ал.1 от ЗПФИ. Отбелязано е както
в АУАН, така и в НП, че процесните сделки, за извършването на които е ангажирана
административно-наказателната отговорност на Дружеството - жалбоподател са приети от
актосъставителя и от административно – наказващия орган като такива, които са част от
трайно установеното от ИП „***“ АД занятие. Не се споделят доводите на жалбоподателя,
че актосъставителят и наказващият орган е следвало да опишат всяко конкретно
прехвърляне с посочване на дата на неговото извършване, стойност, страни и др., като само
при установяване на тези обстоятелства можело да се направи извод дали е налице
извършване на дейност по занятие. Според настоящия съдебен състав в АУАН и в НП е
налице посочване на всички съставомерни признаци от състава на административното
нарушение по чл.9, ал.1 от ЗПФИ, включително, че сделките са търговски и че са
извършване по занятие от ИП. Този извод е аргументиран достатъчно ясно чрез посочване
на периода, в рамките на който са констатирани трансфери на парични средства, във връзка
със сключени договори за заем между клиенти на ИП „***“ АД, както и техният брой
съгласно представената от жалбоподателя справка. По този начин е гарантирано в пълнота
правото на защита на санкционираното лице, включително възможността му да разбере в
какво точно се изразява вмененото му нарушение. Доколкото в хода на описание на
нарушенията са посочени и доказателствата, на които се базират изводите на проверяващите
лица, неоснователно е и възражението, че е нарушен чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Нарушенията се твърди да са две – извършени съответно на 21.09.2023г. и на
12.03.2024г. Видно от лист 55-58 от делото, както и от документите, налични на диска на
лист 70 от делото, именно с писмото от 17.04.2024г. от Дружеството – жалбоподател са
представили на проверяващия екип от КФН договорите за заем от 11.03.2024г. и от
20.09.2023г., както и нарежданията от 12.03.2024г. - за 30 210 евро и от 21.09.2023г. - за 50
400 евро. Това означава, че нарушенията и техния автор са били установени на 17.04.2024г.,
когато в КФН са постъпили изпратените от „***“ АД документи в отговор на искане № 26 от
16.04.2024г. Считано от 17.04.2024г. издаденият на 17.06.2024г. Акт е явява съставен в 3-
месечния срок от откриване на нарушителя. Актът е съставен по-малко от 2 години след
извършване на нарушенията на 21.09.2023г. и на 12.03.2024г. Поради това следва да се
приеме, че сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН са спазени. От съставянето на АУАН на
17.06.2024г. до издаването на Наказателното постановление на 11.12.2024г. е минал срок по-
малък от 6 месеца. Поради това съдът приема, че е спазен и срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Водим от изложеното СРС, НО, 10 състав прие, че не са допуснати процесуални
нарушения при съставянето на АУАН и при издаване на оспореното НП, поради което
спорът следва да бъде решен по същество.
Според чл.6, ал.1 от ЗПФИ инвестиционен посредник е лице, което по занятие
предоставя една или повече инвестиционни услуги и/или извършва една или повече
инвестиционни дейности. В ал.2 и ал.3 на чл.6 от ЗПФИ са описани инвестиционните услуги
и дейности, съответно и допълнителните услуги, които могат да предоставят и извършват
ИП.
15
В чл.20, ал.1 от ЗПФИ е регламентирано, че конкретно издаденият на ИП Лиценз
определя изчерпателно инвестиционните услуги и дейности, които ИП има право да
извършва. Лицензът може да включва право за извършване на една или повече от
допълнителните услуги по чл.6, ал.3 от ЗПФИ, но не може да бъде издаден само за
предоставяне на допълнителни услуги. Според чл.9, ал.1 от ЗПФИ инвестиционните
посредници с изключение на банките - инвестиционни посредници не могат да извършват по
занятие други търговски сделки освен в случаите, предвидени в закона. Това означава, че
инвестиционните посредници, лицензирани от КФН, имат изключителен предмет на
дейност, състоящ се в предоставянето на определени инвестиционни услуги и извършването
на определена инвестиционна дейност по смисъла на чл.6, ал.2 от ЗПФИ, както и в
предоставянето на допълнителните услуги, уредени в чл.6, ал.3 от ЗПФИ. Обхватът на
дейностите, които може да извършва конкретен инвестиционен посредник се определя
изчерпателно в издадения му от КФН Лиценз.
От кредитираните по-горе гласни и писмени доказателства се установява, че ИП
„***“ АД има издаден от КФН Лиценз за осъществяване на дейност като инвестиционен
посредник, включващ инвестиционните услуги и дейности по чл.6, ал.2, т.1, т.2, т.4, т.5 и т.7
от ЗПФИ, както и допълнителните услуги, предвидени в чл.6, ал.3, т.1, т.2, т.3, т.4, т.5 и т.6 от
ЗПФИ.
От доказателствената съвкупност по делото се установява, че на 21.09.2023г. и на
12.03.2024г. ИП „***“ АД е получило нареждания от свой клиент - „***“ ЕООД, съгласно
които посоченото Дружество е наредило на ИП да прехвърли от сметката на „***“ ЕООД по
сметка на друг клиент на ИП - С.Ч.П. суми в размер на 50 400 евро и на 30 210 евро, с
посочено основани и за двете нареждания - сключен договор за заем. Установено е също
така, че процесните нареждания до ИП „***“ АД, отправени от „***“ ЕООД, са били
изпълнени от ИП, като на 21.09.2023г. сумата от 50 400 евро е била прехвърлена от сметката
на „***“ ЕООД по сметка на С.Ч.П., съответно на 12.03.2024г. сумата от 30 210 евро е била
прехвърлена от сметката на „***“ ЕООД по сметка на С.Ч.П.. От доказателствата по делото
е несъмнено доказано, че посочените две прехвърляния на парични средства са били
извършени в изпълнение на сключени договори за заем, съгласно които на 20.09.2023г. „***“
ЕООД е предоставило в заем на С.Ч.П. сумата от 50 400 евро, а на 11.03.2024г. посоченото
Дружество е предоставило в заем на П. сумата от 30 210 евро. Установено е, че ИП „***“ АД
в периода от 06.10.2021г. до 12.03.2024г. е извършило множество други прехвърляния на
парични средства от сметка на един клиент на Дружеството по сметка на друг клиент, във
връзка със сключени договори за заем между съответните клиенти, подобно на процесните
две прехвърляния на парични средства.
Съдът намира, че изпълнявайки на 21.09.2023г. и на 12.03.2024г. процесните
нареждания Дружеството - жалбоподател е нарушило чл.9, ал.1 от ЗПФИ, тъй като по този
начин ИП е извършило търговски сделки, които не попадат в обхвата на инвестиционните
услуги и дейности по чл.6, ал.2 и ал.3 от ЗПФИ, за които има издаден Лиценз и съответно
същите не са включени в изключителния му предмет на дейност.
16
Не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя, че процесните сделки
представляват „изпълнение на клиентско нареждане“ и са включени в предмета на дейност
на ИП по смисъла на чл.6, ал.2, т.2 от ЗПФИ. В тази връзка е необходимо да бъде посочено,
че съгласно § 1, т.5 от ДР към ЗПФИ „изпълнение на нареждания за сметка на клиенти“ е
извършване на действия, насочени към сключване на договори за покупка или продажба на
един или повече финансови инстР.ти от името и за сметка на клиент, включително
сключването на договори за продажба на финансови инстР.ти, емитирани от инвестиционен
посредник или кредитна институция, в момента на тяхното емитиране. В случая се
установява, че сключените между „***“ ЕООД (заемодател) и С.Ч.П. (заемател) договори за
заем, респективно извършените от ИП „***“ АД действия по трансфериране на парични
средства не са свързани по никакъв начин със сделка с финансови инстР.ти. В тази насока
следва да се цени и съдържащата се информация в справката на аналитично ниво от
партидата на С.Ч.П. – заемател по двата договора за заем, съответно получател на
процесните парични суми, че от партидата на П. не са извършени никакви действия,
насочени към сключване на договори за покупка или продажба на финансови инстР.ти.
Поради това и доводите на Дружеството - жалбоподател за изпълнение на клиентско
нареждане не се приемат за основателни от съда.
Не се споделят и аргументите, че извършените трансфери на парични средства
попадат в обхвата на чл.6, ал.3, т.1 от ЗПФИ - „съхраняване и администриране на финансови
инстР.ти за сметка на клиенти, включително попечителска дейност и свързаните с това
услуги като управление на парични средства и на обезпечения“, защото същите не са
свързани със съхраняване и администриране на финансови инстР.ти за сметка на клиента,
включително попечителска дейност, за да представляват „управление на парични средства“
по смисъла на цитираната законова разпоредба.
Неоснователни са според настоящия съдебен състав и възраженията на
жалбоподателя, че процесните две сделки неправилно са квалифицирани от регулаторния
орган като извършени „по занятие“ от ИП. В тази връзка е необходимо да бъде посочено, че
признакът „по занятие“ е част от обективната страна на нарушението и е налице при
констатирано осъществяване на три или повече еднородни прояви. В процесния случай
извън двата трансфера на парични средства, за които е ангажирана административно -
наказателната отговорност на Дружеството – жалбоподател, са установени и множество
други случаи на прехвърляния на парични средства от сметка на един клиент на ИП по
сметка на друг клиент, във връзка със сключени договори за заем между съответните
клиенти, извършени в периода от 06.10.2021г. до 12.03.2024г., поради което и доводи в
насока липса на горепосочения признак не могат да бъдат споделени.
Не се споделят от съда и доводите на жалбоподателя, че процесните трансфери на
парични средства не следва да се считат за търговски сделки. Според разпоредбата на
чл.286, ал.1 от Търговския закон ТЗ) търговска е сделката, сключена от търговец, която е
свързана с упражняваното от него занятие, като в ал.3 на същия член е предвидена оборима
презумпция, съгласно която при съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е
17
свързана с неговото занятие. В случая, както беше разяснено ИП „***“ АД е извършвал
парични преводи между сметки на свои клиенти във връзка със сключени между тях
договори за заем, като е извършвал това по занятие. Наред с това следва да се има предвид,
че Дружеството – жалбоподател е извършвал тези сделки, чрез които на практика е
изпълнявал платежни нареждания на лица, които са негови клиенти именно в качеството му
на ИП и с които е имал сключен договор за брокерски услуги. Конкретно такъв договор е
бил сключен с клиента С.Ч.П. на 07.09.2023г., а с клиента „***“ ЕООД – на 01.11.2007г., като
и двата договора са били действащи към момента на извършване на процесните нарушения.
Без значение е обстоятелството, че от ИП не са били събирани такси или комисионни за
извършените трансфери на парични средства, тъй като възмездният характер не е
задължителен елемент на търговските сделки, макар те по поначало да са възмездни.
От всичко, изложено по-горе, следва, че с всеки един от двата трансфера на парични
средства ИП е реализирал от обективна страна състава на вменените му нарушения по чл.9,
ал.1 от ЗПФИ.
В административно – наказателното производство не е приложим институтът на
продължаваното престъпление по чл.26 от НК, а според чл.18 от ЗАНН когато с едно деяние
са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило
няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно
от тях. В случая с всеки от двата трансфера на парични средства Дружеството –
жалбоподател е осъществило състава на отделно административно нарушение по чл.9, ал.1
от ЗПФИ, поради което и правилно административно – наказващият орган е ангажирал
отговорността му отделно за всяко от двете нарушения.
От субективна страна следва да се посочи, че административната отговорност на
юридическите лица /каквото е „***“ АД/ е обективна и безвиновна.
Настоящият съдебен състав не счита, че нарушението е маловажно и че следва да се
приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като в случая са извършени две идентични нарушения, като са
налице данни за многобройни случаи на подобни простъпки, извършени от страна на
Дружеството - жалбоподател. Освен това съдът взе предвид и това, че в случая предмет на
процесните трансфери са парични средства в голям размер. Конкретните нарушения по
чл.9, ал.1 от ЗПФИ не са отклонение, а са по-скоро типичен пример за нарушение от този
вид.
Съгласно чл.290, ал.9, т.2, предл.1 от ЗПФИ на юридическите лица, които са
нарушили чл.290, ал.1, т.4, вр. чл.9, ал.1 от ЗПФИ се налага имуществена санкция в размер
от 5000 лв. до 10000 лева. Съдът не може да отграничи смекчаващи отговорността
обстоятелства, нито отегчаващи такива извън тези, които обосновават неприложимост на
чл.28 от ЗАНН, но които не следва втори път да се интерпретират и като отегчаващи
отговорността обстоятелства. Поради това СРС прие, че правилно на ИП за всяко от
процесните нарушения е била наложена от наказващия орган имуществена санкция в размер
на законовия минимум - 5000 лева.
18
Водим от изложеното до тук СРС прие, че „***“ АД следва да понесе своята
административна отговорност за двете нарушения по чл.9, ал.1 от ЗПФИ като за всяко от тях
бъде наказано с „имуществена санкция“ в размер на по 5000 лева. Това означава, че
атакуваното Наказателно постановление следва да се потвърди изцяло като правилно,
законосъобразно и при справедлив размер на наложените наказания.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски. На основание
чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е издал процесното НП (т.е. КФН) има
право на юрисконсултско възнаграждение – доколкото съдът потвърждава Наказателното
постановление и по време на съдебните прения пред СРС, НО, 10 състав процесуалният
представител на въззиваемата страна е поискал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в настоящото производство страните имат
право да им се присъждат разноски по реда на АПК. Когато страната е била защитавана от
юрисконсулт, както в случая, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на КФН следва да
се присъди възнаграждение в размер, определен от съда. Според чл.37, ал.1 от Закона за
правната помощ заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида и
количеството на извършената дейност и да се определи според Наредбата за заплащането на
правната помощ. Според действащата към момента редакция на чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ (доколкото измененията, публикувани в ДВ, бр. 53/2025г.
не са влезли в сила все още, тъй като ще влязат в сила от 01.10.2025г.) възнаграждението за
защита в производства по ЗАНН (каквото е настоящото) може да бъде от 80 до 150 лева. В
случая по настоящото дело е имало две открити съдебни заседания пред СРС, НО, 10 състав
с участието на юрк. С., в хода на които са разпитани общо трима свидетели. Поради това, с
оглед степента на фактическа и правна сложност на конкретния казус, както и участието на
процесуален представител на въззиваемата страна в двете заседания пред СРС, извършените
процесуални действия с участието на юрк. С., включващи и изразяване на доводи по
същество в отговор на направени от жалбоподателя възнаграждения, Дружеството -
жалбоподателят следва да бъде осъдено да заплати на КФН юрисконсултско възнаграждение
в максималния размер, предвиден в Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е.
сумата от 150 (сто и петдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *** от 11.12.2024г., издадено от
П.Д. - изпълняващ правомощията на Заместник - председател на Комисията за финансов
надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, с което на основание
чл.83, чл.53, чл.27 и чл.18 от ЗАНН, чл.15, ал.1, т.7 от ЗКФН, чл.295, ал.1, предл.2 от ЗПФИ
на инвестиционен посредник „***“ АД са наложени административни наказания, както
следва : „имуществена санкция” в размер на 5000 (пет хиляди) лева на основание чл.290,
ал.9, т.2, предл.1 от ЗПФИ за извършено нарушение по чл.9, ал.1 от ЗПФИ - относно сделка
19
по занятие от 21.09.2023г. и втора „имуществена санкция” в размер на 5000 (пет хиляди)
лева на основание чл.290, ал.9, т.2, предл.1 от ЗПФИ за извършено нарушение по чл.9, ал.1
от ЗПФИ - относно сделка по занятие от 12.03.2024г.
ОСЪЖДА инвестиционен посредник „***“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление - ***, представлявано заедно от Н.В.М. и Н.В.А. да заплати на Комисията за
финансов надзор сумата от 150 (сто и петдесет) лева за направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд София
град с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20