Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 21
гр. ВРАЦА, 28.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в
публичното заседание на 18.01.2019 г., в състав:
Председател:НАДЯ ПЕЛОВСКА-ДИЛКОВА
Членове:ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
МИРОСЛАВ ДОСОВ
в присъствието на секретар ВИОЛЕТА ВЪЛКОВА като разгледа
докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N 672 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на адв.К.К.К., в качеството му на особен представител на Б.И.
***, против Решение № 784/25.10.2018 г. по гр.д.№ 197/2018 г. на Районен
съд-Враца, с което са уважени предявените от "ВиК" ООД, гр.Враца
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и жалбоподателката е осъдена да заплати деловодни разноски за исковото и
заповедното производство.
В жалбата се
твърди, че решението е недопустимо и се иска обезсилването му и прекратяване на
производството по делото. В подкрепа на това твърдение се излагат съображения,
че ищецът е предявил 14 обективно кумулативно съединени искове, които обаче не
са индивидуализирани и не е заплатена дължимата държавна такса по всеки от тях,
поради което районният съд е следвало да прекрати производството по делото и
като не е сторил това е постановил недопустим съдебен акт. В условията на евентуалност се изразява и
становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Навеждат
се доводи, че исковете не са доказани по основание, тъй като липсват данни
Общите условия за получаване на ВиК услуги /ОУ/ да са издадени, одобрени и
публикувани в съответствие с действащата нормативна уредба, поради което същите
са нищожни и не могат да установят облигационна връзка между страните. Излагат
се съображения, че исковете са недоказани и с оглед обстоятелството, че от
представените карнети за отчитане на показания не може да се установи дали
именно ответницата е получател на предоставена от ищеца услуга, както и за кой
период се отнасят записванията, евентуално доставеното количество вода и
неговата стойност. Изтъква се, че по делото не се установява и надлежно
издаване на фактури от ищеца за претендираните суми. Посочва се, че районният
съд не е отчел направеното в отговора на исковата молба възражение за
неравноправни клаузи на ОУ, нищожността на които клаузи е следвало да бъде и
служебно проследена от съда. Навеждат се и доводи, че ищецът не е представил
документ за собственост по отношение на имота, в който твърди, че е доставял
вода, а приложената справка от АВп не може да бъде ценена като годен титул за
собственост. Посочва се също, че в процеса
е оспорена истинността /съдържанието/ на представените от ищеца справки
от 04.05.2017 г. и от 07.08.2017 г., но районният съд не е открил производство
по оспорването им и ги е възприел изцяло, с което е допуснал нарушение на
процесуалните правила. Жалбоподателят моли за отмяна на първоинстанционното
решение и отхвърляне на предявените искове.
В подадения
отговор въззиваемото дружество "ВиК" ООД, гр.Враца, чрез юрисконсулт А.,
оспорва въззивната жалба, моли решението да бъде потвърдено и да бъдат
присъдени деловодни разноски за въззивната инстанция. Навеждат се доводи, че
разбирането на жалбоподателя относно начина за определяне цената на предявените
искове противоречи на разпоредбата на чл.69, ал.1, т.6 ГПК. Посочва се, че ОУ
са одобрени от ДКЕВР по надлежния ред с решение, което има качеството на общ
административен акт и не може да бъде оспорвано чрез възражение, както и че
същите са публикувани в посочени от ищеца ежедневници. Излагат се съображения,
че отчитането на доставената вода е извършено по реда на Глава ІІІ, раздел ІІ
от ОУ и че подписването или неподписването на карнетите от абоната не е условие
за легитимност на отчета. Оспорват се съображенията на въззивника за значението
на фактурите, като се посочва, че счетоводната отчетност е водена съгласно
изискванията на ЗСч и при определените в ОУ процедури. По отношение на възражението
за неравноправност на клаузи от Общите условия се твърди, че същото е
неконкретизирано.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна, в рамките на срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем
съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269,
изр.1 ГПК въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден.
По отношение допустимостта на решението, във въззивната
жалба се твърди, че ищецът е предявил 14 обективно
кумулативно съединени искове, които не са индивидуализирани и не е заплатена
дължимата държавна такса по всеки от тях, поради което районният съд е следвало
да прекрати производството по делото и като не е сторил това е постановил
недопустим съдебен акт. Въззивният съд
намира тези доводи за неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.
69, ал. 1, т. 6 ГПК по искове за парични суми, произтичащи от периодични
платежи за определено време цената на иска се определя от сбора на всички
платежи. Понятието "периодични платежи" е изяснено в задължителната
практика на Върховния касационен съд - ТР № 3/18.05.12 г. по
тълк. д. № 3/11 г. на ОСГТК на ВКС - такива за плащанията, които произтичат
от единен правопораждащ факт, представляват повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи и падежът им настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни
или плащанията - еднакви. В случая претенциите на ищеца са основани на
твърдения за наличие на облигационно правоотношение между страните, по силата
на което "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр.Враца предоставя ВиК
услуги, а ответницата дължи периодично заплащане на същите въз основа на издадени
фактури. Непротиворечива е съдебната практика на ВКС, че когато се претендират
суми въз основа на няколко фактури, цената на иска се определя в зависимост от
това дали плащанията са осъществени във връзка с един общ правопораждащ
юридически факт /договор/ или всяко от тях произтича или е обусловено от
наличието, респ. от липсата на конкретно облигационно правоотношение. Доколкото
в случая плащанията по фактурите
касаят месечни начисления на суми като периодично платими цени на доставка на услуги по договор,
следва да се приеме, че цената на иска подлежи на определяне по реда на чл.
69, ал. 1, т. 6 ГПК, т.е. от сбора на сумите, а не въз основа на всяка
фактура поотделно.
При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
районният съд е определил правилно дължимата държавна такса и е извършил
законосъобразна преценка относно редовността на исковата молба. Дори и тази
преценка да беше неправилна, това не би довело до недопустимост на съдебния
акт, каквито доводи се навеждат във въззивната жалба, а би породило единствено
задължение за въззивната инстанция да отстрани на процесуалните нарушения. Доколкото такива
нарушения не се констатират и обжалваният съдебен акт е допустим, то следва да
бъде извършена преценка относно правилността на същия.
Районен съд
гр.Враца е сезиран със заявление на "ВиК" ООД, гр.Враца по чл.410 ГПК, с което е поискано да се издаде заповед за изпълнение против Б.И. *** за
следните вземания: за сумата 293,51 лева, представляваща стойността на
доставени, но незаплатени ВиК услуги за периода 08.09.2016 год. - 08.04.2017
год.; за сумата 13,66 лева, представляваща лихва за забава за периода
08.10.2016 год. - 07.08.2017 год.; законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането; направените
разноски в заповедното производство.
По
заявлението е образувано ч.гр.д.№ 3860/2017 год. и приемайки, че са налице
предпоставките по чл.410 ГПК, районният съд е издал заповед за изпълнение на
парично задължение № 2722/24.08.2017 год. На длъжника е връчено съобщение за
издадената заповед по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед на което на основание
чл.415, ал.1, т.2 ГПК заповедният съд е дал указания на заявителя, че може да
предяви иск за вземанията си. В срока по чл.415, ал.1 ГПК заявителят е предявил
установителния иск, предмет на настоящия спор, като е представил доказателства
за това по ч.гр.д.№ 3860/2017 год.
С предявения
иск "ВиК" ООД, гр.Враца моли да бъде признато за установено, че Б.И.И.
дължи сумите по издадената заповед за изпълнение. В исковата молба се твърди,
че ответницата е абонат на "ВиК" ООД, гр.Враца и потребител на вода и
други услуги, предвидени в ЗВ, ЗРВКУ и Наредба № 4/2004 год., в жилище,
находящо се в гр.Враца, жк***. Твърди се, че за периода 08.09.2016 год.- 08.04.2017
год. на ответницата са издадени фактури за заплащане на дължими суми, както
следва: главница в общ размер от 293,51 лева и мораторна лихва в общ размер от 13,66
лева, които обаче не са заплатени и това е породило правен интерес от подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Ответницата И.
е призована по реда на чл.47 ГПК, поради което районният съд й е назначил
адв.К.К. за особен представител. В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от особения
представител, който оспорва предявените искове и навежда доводи за
недопустимост на същите, поради неплащане на дължимата държавна такса. В
условията на евентуалност се навежда и доводи за неоснователност на
претенциите, тъй като липсват данни ОУ да са издадени, одобрени и публикувани в
съответствие с действащата нормативна уредба; от представените карнети за
отчитане на показания не може да се установи дали именно ответницата е
получател на предоставена от ищеца услуга, както и за кой период се отнасят
записванията, евентуално доставеното количество вода и неговата стойност; не е
установено надлежно издаване на фактури от ищеца за претендираните суми; ОУ
съдържат неравноправни клаузи; не е представен документ за собственост по
отношение на имота, в който ищецът твърди, че е доставял вода.
Като взе предвид
твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и отговора, както
и оплакванията във въззивната жалба и съображенията в отговора на същата,
настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща
изцяло повдигнатия спор, свързан с дължимостта от ответницата на сумата от
293,51 лева, представляваща стойността на доставени, но незаплатени ВиК услуги
в жилище, находящо се в гр.Враца, жк***, за периода 08.09.2016 год. -
08.04.2017 год., както и на сумата 13,66 лева, представляваща лихва за забавено
плащане на главницата за периода 08.10.2016 год. - 07.08.2017 год.
В
първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е прието
заключението на съдебно-счетоводна експертиза. Районният съд е обсъдил подробно
събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка, въз основа на която
е направил изводи за основателност на исковата претенция. Фактическите констатации и правните изводи се споделят от настоящия
съдебен състав, поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд
препраща към мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт.
В отговор на
изложените в жалбата оплаквания и съобразно чл.269, изр.2 ГПК, настоящият
съдебен състав приема следното:
За да бъде уважен предявения установителен иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД ищецът следва да докаже, че се е намирал в облигационно правоотношение
с ответницата по валидно сключен договор за доставка на ВиК услуги при Общи
условия, че реално е доставял ВиК услуги в жилището на ответницата в посочения
период, както и стойността на същите. При доказване на тези обстоятелства, в
тежест на ответницата е да докаже погасяването на задълженията към ищеца.
Въззивният
съдебен състав намира, че ищецът е провел успешно доказване на основанието и
размера на иска си по следните съображения:
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е
оператор на водоснабдителни и канализационни услуги и в това си качество
доставя тези услуги на потребителите на територията на гр.Враца.
От събраните по
делото доказателства се установява по несъмнен начин, че Б.И.И. има открита
партида при ищеца за извършвани от него В и К услуги, свързани с имот в
гр.Враца, жк***. От представената справка от Служба по вписванията-Враца е видно,
че ответницата е придобила собствеността върху това жилище на 18.04.2007 г.,
като след тази дата не е отразено прехвърляне на собствеността, а единствено
вписване на договорни ипотеки върху имота.
Настоящият съдебен състав намира, че така представените
доказателства са достатъчни, за да бъде прието за установено, че ответницата е
собственик на имота и в това свое качество се явява потребител на ВиК услуги съгласно разпоредбите
на §1, т.2, б."б" от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи.
Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от
ищцовото дружество, се уреждат от Наредбата и съгласно публично оповестени Общи условия, предложени от оператора и одобрени
съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган. По отношение на Общите условия за
получаване на услугите ВиК от "Водоснабдяване и канализация" ООД,
гр.Враца, извлечение от които е приложено по делото, първоинстанционният съд е
съобщил служебно известни му факти, че са публикувани във вестник
"Новинар" в броя му от 20.06.2006 г. и във вестник
"Конкурент" в броя му от 19.06.2006 г. Тези факти се оспорват във
въззивната жалба, но във връзка с това оспорване въззивникът не представя
никакви доказателства, които да ги опровергаят. При извършената служебна справка на общодостъпната интернет
страницата на ищеца е видно, че е публикуван пълният текст на Общите условия,
одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-019/09.06.2006г., и представеното по делото
извлечение съответства на текста.
Предвид констатацията, че Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора -
"ВиК" ООД гр.Враца са общоизвестни и публикувани на сайта на
дружеството в интернет, настоящият съдебен състав приема, че обвързват всички абонати на дружеството съгласно чл. 8
от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Редът, начинът и формата за установяване на
облигационните отношения по доставката на питейна вода и пречистването на
отпадна такава за конкретните имоти и начинът на плащане и разпределение на дължимите
суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени в чл. 30 - чл. 40 от Наредбата и в Общите условия.
Според чл. 32, ал.1 и ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004
г., ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода
от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер на
водопроводното отклонение, а отчетените данни се установяват чрез отбелязването
им в карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и подписа на
потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен
път.
В случая е
представено заверено копие от карнета за отчитане на вода, воден на името на Б.И.И., от който се установява, че за измервателния уред /водомер/ в жилището на ответницата на адрес гр.Враца, жк***, има извършени реални отчети, за
които са поставени
подписи.
Едно от основните възражения, които особеният представител на ответницата
прави с отговора на исковата молба и поддържа пред въззивната инстанция, се
свежда до това, че представеният карнет не установява потребеното количество вода, тъй
като не може да се установи дали подписите са положени от Б.И. и тъй като липсват подписи срещу всеки запис.
Доколкото
отчитането на ВиК услугите се установява чрез отбелязване в карнета съгласно
посочената разпоредба на чл.32, ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., то следва
да се приеме, че самият карнет представлява нормативно предвиден документ,
доказващ посещенията в имота и показанията на водомера към определена дата.
Карнетът има характер на частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
формална доказателствена сила. В посочената разпоредба е предвидено,
че отчетните данни могат да бъдат удостоверени както с подписа на самия
потребител, така и с подписа на негов представител. Липсата на изрично изискане за упълномощаване на този
представител, води
до извода, че карнета може да бъде подписан и от лице, което макар да не е
устно или писмено изрично упълномощено от потребителя да го представлява във
връзка с отчитането на водомера, се явява негов представител в широк смисъл въз
основа на родствена, съпружеска,
фактическа, облигационна или друга връзка
с потребителя. По тази причина съдът намира, че представител на потребителя по
смисъла на чл. 32, ал.4 от Наредбата
може да бъде всяко лице, което обитава имота на някакво
фактическо или правно основание. Подписването на
карнета от такова лице не води до неистинност на документа и изгубване на
неговата доказателствена сила. Следва да се има предвид още, че присъствието на
потребителя или на негов представител при извършване на отчета е негово
задължение, предвидено в чл. 6, т.1, вр. с чл. 22 от ОУ. Целта на присъствието на двете страни
по правоотношението при отчитане на показанията на водомера е да се отчете
правилното показание, което ще послужи за определяне на дължимите суми.
Наличието на подпис срещу показанието на водомера съдът, при липса на
възражения от абоната за предходния период, приема като съгласие с отчетеното до тази дата. Съгласно
разпоредбата на чл.35 от Наредбата,
показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се определя в ОУ или договора, но не по-дълъг от шест
месеца. Когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец,
операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода,
определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни
периоди на предходната година. След отчитане на показанията на водомерите
количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Достъпът
на длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на отчети,
включително в жилищата на потребителите, се осигурява съгласно ОУ или договора. При невъзможност за
отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия
представител, потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете
страни време извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година от
последното отчитане. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното
лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се
подписва от него и от поне един свидетел. От горното следва, че потребителят
има задължение при отчитане на показанията на водомера като дължи грижа и
внимание по отношение отчетеното служебно количество вода или такова, с което
същия не е съгласен и в определен от Наредбата срок следва да сезира оператора
за извършване на корекция или изравняване. На основание чл. 22, ал.3 и ал.4 от
Общите условия при невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на
потребителя или на негов представител и когато потребителят не е съгласен с
фактурираните количества, потребителят е длъжен да уточни с ВиК оператора
извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от
шест месеца от последното отчитане. При липсата
на данни съдът приема, че ответницата не е възразила срещу начина на отчитане и начисляване
на потребено количество вода, включително и извършеното
служебно начисляване, така както е отразено в представеното копие
от карнета. Ето защо съдът не възприема изложените от процесуалния й представител доводи
относно верността на посочените в карнета данни за потребление в месеците през
процесния период.
Следващото
възражение на особения представител на ответницата е, че ищецът не е издал фактури за дължимата
сума за доставена за месеца вода и не е връчил същите на ответницата. В случая от представената с исковата молба справка за начислени
суми по партидата за имот на адрес гр.Враца, жк***, както и от експертното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за периода от 08.09.2016 г.
до 08.04.2017 г. по партидата на абоната са издадени 7 бр. фактури за доставяни
в имота на ответницата ВиК услуги. Въз основа на тези доказателства може да
бъде направен извод, че ищецът е
изпълнил поетото в
чл.31, ал.2 от ОУ задължение за ежемесечно фактуриране на дължимата
сума за предоставените през месеца ВиК услуги. Задължението за
фактуриране е изпълнено с генериране на фактури в електронен вариант, които видно от заключението на
експерта съдържат номер на фактура,
дата на издаване, период за който се отнасят и размер на задължението, както и че са присъединени към конкретна партида на абонат,
водена от дружеството. В
нормативен акт или в ОУ няма поето
задължение за изпращане на фактурите на абонатите, но при желание на абоната може да му бъде предоставен
препис от тези фактури. Моментът, от който възниква изискуемостта на вземането,
е определен в разпоредбата на чл.31, ал.2 от
ОУ, според която абонатът дължи заплащане дължимите суми за ползваните ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. При наличието на уговорен срок за
плащане на задълженията, не е
необходимо отправянето на покана за плащане за да изпадане длъжника в забава.
Наведените във въззивната жалба доводи относно допуснати от районния съд
процесуални нарушения във връзка с направеното от особения представител
оспорване съдържанието на представените справки-извлечения за дължими суми,
въззивният съд намира за неоснователни. От заключението на ССЕ се установява,
че отразените в тези документи данни съответстват на действителното фактическо
положение, а доколкото справките нямат характер на официален свидетелстващ
документ, то при оспорването им не е необходимо откриване на производство по
реда на чл.193 ГПК.
Настоящият съдебен състав не споделя и изложените от
особения представител на ответницата доводи за наличие на неравноправни клаузи
в Общите условия на ВиК дружеството. Особеният представител не е посочил
конкретните клаузи, които счита за неравноправни, но със съдебната практика - Решение
№ 23 от 07.07.2016 г. по т.д.№ 3686/2014 г. на I т.о. на ВКС, се приема, че
първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за наличие по делото на
фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договор. В разпоредбата на § 12а
ДР на ЗЗП /съответстваща на чл.
1, §2 от Директива 93/13/ЕИО/, изрично е посочено, че извън предметния
обхват на Закона за защита на потребителите остават договорни клаузи, които
отразяват законови или подзаконови разпоредби или принципи на международни
конвенции, в т.ч. в областта на транспорта. В случая, в разпоредбите от
процесните Общи условия, са възпроизведени почти изцяло разпоредби от Наредба № 4/14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на
ВиК услуги. Следва да се има предвид още и обстоятелството, че Общите условия
на ВиК дружеството са одобрени от ДКЕВР, а сред принципите, въз основа на които
комисията осъществява своята дейност са и предотвратяване на злоупотреба с
господстващо положение и защита на интересите на потребителите /чл.
7, т.2 и т.3
ЗРВКУ/. Освен това съдът констатира, че клаузите на ОУ
не са ограничаващи или изключващи законните права на абонатите; съдържат
достатъчно гаранции за изпълнение на задълженията на дружеството, включително
по отчитане на консумираната вода; позволяват подаване на възражения от абоната
и пр. С оглед на тези съображения
предвидения в ОУ ред за отчитане и
заплащане на доставяните услуги следва да бъде зачетен и приложен.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото е
установено отчитане на доставяните от ищеца ВиК услуги за
процесния период, както и че въз основа на тези отчети ищецът на основание чл.31, ал.1 от ОУ правилно е
издавал ежемесечни фактури за ползваните от ответницата услуги. Няма данни
ответницата да е подала предвидените в чл.32 от ОУ възражения против фактурите,
поради което за нея е възникнало насрещно задължение да плати посочената във
фактурите стойност на потребените услуги. В тежест на ответницата е било да
докаже погасяването на задълженията си към ищеца, но доказателства за това не
са представени, поради което съдът приема, че предявеният иск е доказан по
основание. Видно от заключението на вещото лице по назначената и изслушана
счетоводна експертиза, данните за консумацията на вода, заложени в месечните
фактури за процесния период, съответстват на отчетните данни по карнета, поради
което следва да се приеме, че вземането е доказано и по размер. При това
положение и с оглед обусловения му характер основателен се явява и предявения
иск с правно основание чл.86 ЗЗД.
Като е
достигнал до същите изводи и е уважил предявените искове, районният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден изцяло.
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в
размер на 100,00 лева, определено съобразно чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, както и направените разноски за
възнаграждение на особения представител в размер на 150,00 лева.
Водим от горното и на основание чл.272 ГПК ,
Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 784/25.10.2018
г. по гр.д.№ 197/2018 г. на Районен съд-Враца.
ОСЪЖДА Б.И.И., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на "Водоснабдяване и канализация" ООД,ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.Враца, ул.***, сумата 250,00 лева /двеста и петдесет/ лева, представляваща деловодни
разноски пред въззивната инстанция, от които 100,00 лева - юрисконсултско
възнаграждение и 150,00 лева - изплатено възнаграждение на особения
представител.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........