№ 1298
гр. София, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Нели М.ова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Нели М.ова Търговско дело №
20221100900679 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Ф – Строй Груп“ ЕООД /н./ твърди, че на 07.09.2015 г. е
сключил с ответника „ПСТ Груп“ ЕАД договор за изработка, по силата на
който се е задължил да извърши строително – монтажни работи /СМР/ на
обект „Изграждане на пречиствателна станция за отпадъчни води – гр.
Раднево“ срещу заплащането на уговореното възнаграждение. Твърди, че на
24.07.2017 г. между същите страни било подписано споразумение, с което
ответникът се задължил да плати на ищеца възнаграждение за допълнително
извършени СМР на обекта, извън възложените със сключения договор, в
размер на 1 300 000 лв., като страните се съгласили то да се заплаща на три
вноски: първата вноска от 1 000 000 лв. е платима в срок до три работни дни от
подписването на споразумението; втората вноска от 150 000 лв. е платима в
срок до три работни дни от получаване от ответника на плащане от трето
лице; третата вноска от 150 000 лв. е платима в срок до пет работни дни от
изтичане на гаранционния срок на системата SCADA на обекта и получаване
на уведомление от ищеца, че гаранционният срок е изтекъл и при условие, че
1
няма неотстранени дефекти. Поддържа, че ответникът е погасил само
задължението си за плащане на първата вноска, а останалите две вноски,
чиито падеж е настъпил, не са погасени. Посочва, че по отношение на третата
вноска падежът следва да се счита за настъпил на 05.12.2017 г., когато
системата SCADA е пренастроена от трето лице, и гаранционната отговорност
на ищеца е отпаднала. Твърди, че ответникът не е погасил задължението си за
плащане на последните две вноски от възнаграждението и чрез прихващане с
неговото вземане към ищеца за заплащане на неустойка за забавено
изпълнение на възложената работа, дължима по договора за изработка от
07.09.2015 г., тъй като такова вземане не е възникнало. Поддържа, че това е
така, тъй като предвидената в договора неустоечна клауза била нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Освен това допуснатата от ищеца
забава не може да му се вмени във вина, тъй като се дължи на обективни
факти, каквито са спирането на строежа поради неблагоприятни
метеорологични условия, както и на поведението на самия ответник по
възлагане на допълнителни работи за изпълнение. Поддържа, че към
настоящия момент вземането за неустойка за забава на ответника е и
погасено, тъй като не е предявено в откритото по отношение на ищеца
производство по несъстоятелност, поради което не може да се извърши
процесуалноправно прихващане в настоящото производство. Доколкото
ответникът не е изпълнил задължението си да заплати на ищеца дължимото
възнаграждение за извършени СМР в размер на 300 000 лв. нито на падежа,
нито към момента на предявяване на иска, то той дължи и заплащането на
обезщетение за забава в размер на законната лихва, което за периода от
13.04.2019 г. до 13.04.2022 г. е в размер на 91 423,98 лв. Иска се от съда да
посТ.и решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на
ищцовото дружество сумата от 300 000 лв., представляваща сбора от дължими
и неплатени суми по т. 2.2.2. и т. 2.2.3. от споразумение от 24.07.2017 г.,
сключено между страните по делото, ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда – 13.04.2022 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 91 423,98 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на дължимото възнаграждение в размер на законната лихва,
начислено за периода от 13.04.2019 г. до 13.04.2022 г. Претендира разноски.
Ответникът – „ПСТ Груп“ ЕАД оспорва исковете като неоснователни.
Твърди, че не дължи претендираната сума, тъй като задължението му за
2
заплащане на възнаграждение за допълнително извършени от ищеца СМР е
погасено с извършено от него прихващане с негово вземане към този субект за
получаване на сумата в размер на 500 953,89 лв., представляваща неустойка за
забавено изпълнение на възложената работа, дължима на основание чл. 54, ал.
1 от договора за изработка от 07.09.2015 г. Поддържа, че срокът, до който
ищецът е следвало да изпълни възложеното му с договора за изработка
строителство, е 15.11.2015 г., като той е завършил обекта на 26.07.2017 г.,
поради което е допуснал забава в изпълнението на това задължение. Твърди,
че забавата не се дължи на външни обективни факти, тъй като такива не са
настъпили до крайния срок, до който ищецът е следвало да изпълни
задължението си, а чак след това той е изпаднал в забава. Счита, че ищецът му
дължи уговорената в договора неустойка за забава в размер на 0,05 % на ден
от цената на забавеното изпълнение, като за целия период на забавата
размерът на дължимата неустойка, изчислена върху стойността на
неизпълнените в срок строителни дейности /3 787 460,26 лв./, възлиза на
сумата от 500 953,89 лв. Поддържа, че е извършил прихващане между това
свое вземане и предявените в процеса вземания на ищеца с изявление,
съдържащо се в нотариална покана, връчена на ищеца на 15.06.2018 г. Прави и
процесуалноправно /съдебно/ възражение за прихващане между вземанията
по предявените искове и вземането за неустойка. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за усТ.ено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните по делото, че на 18.12.2013 г. между община
Раднево, в качеството на възложител, и „Виам Строй“ ДЗЗД /с участници
„Водстрой 98“ АД, „Инфраструктурно строителство“ АД, „Мирикал“ ЕООД и
„Агуа ресидуос и медио амбиенте“ АД/, в качеството на изпълнител, е
сключен договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Работно
проектиране и изграждане на пречиствателна станция за отпадъчни води“ –
гр. Раднево.
Не се спори между страните по делото, че като изпълнител по
изграждането на СМР на обекта „Водстрой 98“ АД е превъзложило
изпълнението на работите на „ПСТ Груп“ ЕАД, а последното дружество ги е
превъзложило с договор от 07.09.2015 г. на „Ф – Строй Груп“ ЕООД.
3
Видно от представения като доказателство по делото договор за
изработка от 07.09.2015 г., сключен между „ПСТ Груп“ ЕАД, като възложител,
и „Ф – Строй Груп“ ЕООД, като изпълнител, възложителят е възложил, а
изпълнителят е приел срещу заплащане на цената за изпълнение на договора,
да извърши строително – монтажни работи, подробно описани в количествено
– стойностна сметка /Приложение № 1 към договора/, за обект „Изграждане
на пречиствателна станция за отпадъчни води – гр. Раднево“, както и да
извърши въвеждане в експлоатация на същия.
Съгласно уговореното в чл. 3, ал. 1 от договора срокът за изпълнението
му е до 15.11.2015 г. и започва да тече от подписването му и приключва с
предаване на обекта с окончателен протокол акт обр. 19.
Не се спори между страните по делото, а и от представеното като
доказателство по делото споразумение от 24.07.2017 г., сключено между „ПСТ
Груп“ ЕАД, като възложител, и „Ф – Строй Груп“ ЕООД, като изпълнител, се
усТ.ява, че ответникът се задължил да плати на ищеца възнаграждение за
допълнително извършени СМР на обекта, извън възложените с договора от
07.09.2015 г., в размер на 1 300 000 лв. Страните се съгласили сумата да се
заплати на три вноски: първата вноска от 1 000 000 лв. е платима в срок до три
работни дни от подписването на споразумението; втората вноска от 150 000
лв. е платима в срок до три работни дни от получаване от ответника на
плащане от трето лице – „Водстрой 98“ ООД за същия обект; третата вноска
от 150 000 лв. е платима в срок до пет работни дни от изтичане на
гаранционния срок на системата SCADA на обекта и получаване на
уведомление от ищеца, че гаранционният срок е изтекъл и при условие, че
няма неотстранени дефекти.
Не се спори между страните по делото, че „Ф – Строй Груп“ ЕООД е
получило плащане по първата вноска в размер на 1 000 000 лв.
По делото не се оспорва от ответника, че допълнителните СМР, за които
се претендира възнаграждение в размер на 300 000 лв. съгласно т. 2.2.2 и т.
2.2.3 от споразумение от 24.07.2017 г., са извършени от ищеца.
Не се спори между страните, че за процесния обект е издадено
разрешение за ползване № СТ – 05 – 507/02.05.2017 г.
С нотариална покана с рег. № 7071/18.06.2018 г. от „ПСТ Груп“ ЕАД до
4
„Ф – Строй Груп“ ЕООД, връчена на 18.06.2018 г., „ПСТ Груп“ ЕАД е
направило изявление за прихващане на сумата по втората вноска в размер на
150 000 лв. по споразумението от 24.07.2017 г. със свое насрещно вземане в
размер на 500 953,89 лв., представляваща неустойка за забава в изпълнението
на договора от 07.09.2015 г., дължима на основание чл. 54 от него.
С отговор на нотариалната покана с рег. № 16351/21.06.2018 г. от „Ф –
Строй Груп“ ЕООД до „ПСТ Груп“ ЕАД, връчен на 25.06.2018 г., е оспорена
дължимостта на претендираната неустойка за забава по чл. 54 от договора,
както по основание, така и по размер. Оспорено е и възражението за
прихващане на ответника, направено с нотариалната покана от 18.06.2018 г.
По делото е представено като доказателство и уведомление за
прихващане по чл. 645, ал. 2 ТЗ от „ПСТ Груп“ ЕАД до синдика на „Ф – Строй
Груп“ ЕООД /н./ Т.Н., получено на 03.06.2022 г., с което „ПСТ Груп“ ЕАД е
направило изявление за прихващане на вземането по т. 2.2.3. от споразумение
от 24.07.2017 г. в размер на 150 000 лв. с остатъка от задължението за
неустойка за забава по договора от 07.09.2015 г. в размер на 350 953,89 лв., до
размера на по – малката от двете суми.
От представената като доказателство по делото заповедна книга на
строежа № 100/11.09.2014 г., се усТ.ява, че на 12.10.2015 г. са издадени
заповеди, с които са изменени основните проекти на първоначално
договорените СМР. УсТ.ява се от заповедната книга на строежа, че
измененията на възложените СМР са продължили и след датата – 12.10.2015
г., а именно: 13.10.2015 г., 26.05.2016 г., 07.06.2016 г., 10.06.2016 г., 11.06.2016
г. и 15.06.2016 г. От писмо с изх. № 20 – 856/21.10.2016 г. от „ПСТ Груп“ ЕАД
до „Ф – Строй груп“ ЕООД се усТ.ява, че са възложени още допълнителни
СМР по изграждането на обекта.
Видно от сертификат за форсмажор № 121/18.12.2015 г., издаден от
БТПП, на 18.09.2015 г. между община Раднево и главния изпълнител „Вима
Строй“ ДЗЗД е подписано допълнително споразумение, с което срокът за
изпълнение на СМР на обект ПСОВ – Раднево е удължен с 90 дни. От
сертификата се усТ.ява, че в периода 26.11.2015 г. – 17.12.2015 г. са налице
обективни причини за невъзможност за изпълнение на СМР поради настъпил
форсмажор /интензивни валежи, излизане на река Сазлийка от коритото,
наводняване на строителната площадка и други/. В сертификата е посочено, че
5
„Вима Строй“ ДЗЗД е декларирало, че към датата на настъпване на
форсмажорното обстоятелство обектът е изпълняван съгласно сроковете и
етапите, уредени в строителния график.
Видно от сертификат за форсмажор № 24/27.05.2016 г., издаден от БТПП,
на 18.12.2015 г. между община Раднево и главния изпълнител „Вима Строй“
ДЗЗД е подписано допълнително споразумение, с което срокът за изпълнение
на СМР на обекта ПСОВ – Раднево е удължен с 20 дни. От съшия сертификат
се усТ.ява, че в периода 03.01.2016 г. – 25.05.2016 г. са налице обективни
причини за невъзможност за изпълнение на СМР поради настъпил форсмажор
/интензивни валежи, излизане на река Сазлийка от коритото, наводняване на
строителна площадка и други/. В сертификата е посочено, че „Вима Строй“
ДЗЗД е декларирало, че към 27.05.2016 г. количеството на извършените СМР
по изграждането на обекта ПСОВ – Раднево възлиза на 60 %.
За усТ.яване на забавеното изпълнение, както и причините, на които се
дължи забавянето, по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез
разпит на св. Вероника Р. и св. Донко У..
От показанията на св. Р., която към 2017 г. е работила на длъжността
„ръководител обект“ във „Водстрой 98“ АД /сега „ВДХ“ АД/, и е била
запозната с изпълнението на обекта ПСОВ – гр. Раднево, се усТ.ява, че главен
изпълнител на обекта е бил консорциум „Виам Строй“, в който участник е бил
„ВДХ“ АД. Последното дружество е било превъзложило извършването на
работи на обекта на „ПСТ Груп“ ЕАД, в т. ч. и доставката на технологично
оборудване. От своя страна „ПСТ Груп“ ЕАД е сключило договор за
извършване на СМР на обекта с „Ф – Строй Груп“ ЕООД. Св. Р. заявява, че е
била пряко ангажирана с изпълнението на обекта, като е осъществявала пряка
комуникация с възложителя. Посочва, че към м. април – май 2017 г. СМР били
готови. Твърди, че не си спомня крайния срок за предаване на обекта. Заявява,
че физическа забава на обекта не е имало, както и че проблемът, който бил
възникнал, бил свързан с това, че след физическото завършване на обекта и
пусковите дейности, е трябвало да се окомплектова документацията, която
включвала всички сертификати на всички вложени материали, като досието е
трябвало да се представи на комисията по предаване на обекта. „Водстрой 98“
АД получило отказ от „ПСТ Груп“ ЕАД за предоставяне на документация за
предаване на обекта, респективно „ПСТ Груп“ ЕАД получили такъв отказ от
6
„Ф – Строй Груп“ ЕООД. Заявява, че в периода, през който е била начислена
неустойка за забава от община Раднево, в голямата си част е бил свързан със
събирането на документи за предаването на обекта. Св. Р. твърди, че през м.
март – април 2017 г. е била налице реална готовност за предаване на обекта.
Неустойката за забава в изпълнението на СМР, която била начислена на
„Водстрой 98“ АД от община Раднево, в размер на 300 000 лв., след това била
начислена от дружеството на „ПСТ Груп“ ЕАД до размера, който е бил
наложен от община Раднево.
От показанията на св. У. се усТ.ява, че към 2017 г. е работил на
длъжността „Ръководител група в строителството“ в „ПСТ Груп“ ЕАД, като е
отговарял за техническите ръководители на различни обекти. Същите е
трябвало да му докладват на какъв етап са обектите, които е изпълнявало
дружеството. Посочва, че му е известно, че „ПСТ Груп“ ЕАД е изпълнявало
дейности в обект „Пречиствателна станция“ в гр. Раднево, като дружеството е
било превъзложило цялостното изпълнение на обекта на подизпълнител, с
изключение на доставката на технологичното оборудване. Заявява, че е
осъществявал контрол върху качеството на изпълнение на СМР от
подизпълнителя „Ф – Строй Груп“ ЕООД и е посещавал обекта поне два пъти
месечно. Посочва, че по договор обектът е трябвало да бъде изпълнен за
няколко месеца, но е имало забава, и физическото изпълнение на обекта е
приключило през 2017 г., т. е. изпълнението продължило около две години.
Заявява, че причините за забавата били различни – нужда от пари,
необходимост от повече време за изпълнение на определени дейности. Поради
забавата в изпълнението на обекта била наложена санкция на „ПСТ Груп“
ЕАД от възложителя „Водстрой“. Посочва, че не знае дали изпълнението на
обекта е било спирано поради лоши климатични условия.
От приетото по делото основно заключение на СТЕ се усТ.ява, че общата
стойност на възложените за изпълнение и допълнително възникнали СМР за
обекта, определена на база ценовите условия по договор от 07.09.2015 г. и
споразумение от 27.07.2017 г., е, както следва: стойност на СМР по договор от
07.09.2015 г. – 4 137 375,30 лв. без ДДС или 4 964 850,36 лв. с ДДС; стойност
на СМР по споразумение от 27.07.2017 г. – 1 083 333,33 лв. без ДДС или
1 300 000,00 лв. с ДДС. Общата стойност по договора от 07.09.2015 г. и
споразумението от 27.07.2017 г. е 5 220 708,63 лв. без ДДС или 6 264 850,36
7
лв. с ДДС.
Изпълнението на СМР по сключените договори за строителство се отчита
и приема с акт обр. 19 за усТ.яване на извършването и заплащането на
натурални видове СМР, в който на основание изпълнени натурални
количества СМР и одобрени единични цени, се определя общата стойност на
извършените и подлежащи на заплащане към момента на актуването
дейности. УсТ.ява се от заключението, че извършените СМР по процесния
договор са разплащани на основание двустранно подписани актове обр. 19 за
усТ.ени и извършени СМР, описани в 5 бр. сметки – описи /Таблица № 1 от
основното заключение на СТЕ/. УсТ.ява се, че в периода до 15.11.2015 г. са
актувани като изпълнени и приети от изпълнителя СМР само по сметка – опис
№ 1/23.09.2025 г. – за актове обр. 19 от № 1 до № 5 от 23.09.2015 г. – на обща
стойност 349 915,04 лв. без ДДС и по сметка – опис № 2/21.12.2015 г. – за
актове обр. 19 от № 1 до № 4 от 16.10.2015 г. – на обща стойност – 614 108,84
лв. без ДДС.
Въз основа на анализа на движението на процеса на строителство,
клаузите за разплащане по договора и наличните по договора строителни
книжа вещото лице дава заключение, че през периода до 15.11.2015 г. могат да
се считат за завършени /но неактувани към съответната дата и неприети като
завършени/ много голяма част от СМР, отразени в актове обр. 19 от № 5 до №
8 към сметка – опис № 2/21.12.2015 г. /на обща стойност – 518 171,89 лв./,
както и част от СМР по протокол обр. № 19/17 г. /описан в сметка – опис № 5/,
подписан от изпълнител и възложител за усТ.яване на извършването и
заплащането на натурални видове непредвидени и/или надвишени СМР,
засягащи договора от 07.09.2015 г. /с обща стойност от 363 956,38 лв. без
ДДС/.
От основното заключение на СТЕ се усТ.ява, че след 15.11.2015 г. по
договора за СМР е изпълнена, предавана и приемана работа, която е актувана
в следните документи: по актове обр. 19/26.11.2015 г. от № 5 до № 8 по сметка
– опис № 2/21.12.2015 г. на обща стойност – 518 171,89 лв. без ДДС; по актове
обр. 19/21.12.2015 г. от № 9 до № 15 по сметка – опис № 2/21.12.2015 г. на
обща стойност – 348 125,98 лв. без ДДС; по актове обр. 19/25.04.2016 г. от № 1
до № 12 по сметка – опис № 3/25.04.2016 г. на обща стойност – 604 265,24 лв.
без ДДС; по актове обр. 19/30.08.2016 г. от № 1 до № 13 по сметка – опис №
8
4/30.08.2016 г. на обща стойност – 475 054,69 лв. без ДДС; по акт обр. 19 от №
1 и № 2 по сметка – опис № 5/16.02.2017 г. на обща стойност – 2 264 640,95 лв.
без ДДС.
Съгласно договора от 07.09.2015 г. общата стойност за изпълнение на
СМР е 4 137 375,30 лв. без ДДС. На база на отчетените за изпълнени СМР
/съгласно представените актове обр. 19/ и при съпоставка на обема на
изпълнената работа с договорената стойност се усТ.ява, че общата стойност на
изпълнените СМР по представените актове надвишава договорната стойност с
1 049 907,68 лв. без ДДС.
Съгласно основното заключение на СТЕ последните извършени работи са
приети с двустранно подписана сметка – опис, съставена на 16.02.2017 г., и са
на стойност 2 264 640,95 лв. без ДДС. Приложеният към сметка протокол акт
обр. 19 е само с посочена година – 2017 г. /без дата и месец/.
Според основното заключение на СТЕ общата стойност на дължимата
неустойка за забава по чл. 54 от процесния договор възлиза на сумата от
423 504,37 лв. без ДДС.
При извършеното сравнение на договорения срок за изпълнение със
сроковете за изграждане на сходни по параметри ПСОВ вещото лице дава
заключение, че срокът по процесния договор /69 дни/ е нереално къс и не е
достатъчен за изпълнение на подобен вид обекти. Допълнителни затруднения
за изпълнението на сроковете по договора представляват неблагоприятните
климатични условия в зимния период на 2015 – 2016 г., промените в
проектната документация и допълнителните изисквания и промени, заложени
в заповедната книга на обекта.
От основното и допълнително заключение на СТЕ се усТ.ява, че към
датата на приключване на договора /15.11.2015 г./ е имало само частична
готовност за монтаж на оборудването, доставяно от „Гинцлер Щат унд
Анлагенбау“ ЕООД по съоръженията - вторичен утаител 1 и 2, на биологично
стъпало 1 и 2 и на помпени станции 1 и 2. За останалите съоръжения не е била
налице готовност за цялостен монтаж. Пълна готовност е била предоставена
след подписване на актове обр. 19 по сметка опис от № 4/30.08.2016 г.
При така усТ.ените фактически обстоятелства по делото, съдът приема
от правна страна следното:
9
С доклада по делото, обективиран в определение от 18.01.2023 г., обявен
за окончателен, съдът е указал, че по исковете с правно основание чл. 266, ал.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: наличието на
облигационни правоотношения между страните по договор за изработка с
предмет – извършване на процесните СМР; че ищецът е извършил
възложените му с договора СМР в срок; че възложителят е приел извършената
работа; че за възложителя е възникнало задължение да плати възнаграждение
за извършената работа в претендирания размер; че забавата в изпълнението на
възложената работа се дължи на обективни събития, които имат извънреден
характер и са непредвидими или непредотвратими, както и на обстоятелства,
за които възложителят е отговорен. В тежест на ответника е да докаже: че в
договора за изработка е включена действителна клауза, предвиждаща
заплащане на неустойка за забава /по извънсъдебното и съдебното възражение
за прихващане/; че вземането за неустойка и вземанията на ищеца към него, с
които се прихваща, са ликвидни /по извънсъдебното възражение за
прихващане/; че ответникът е упражнил надлежно възникнало в негова полза
право да извърши прихващане, т. е. че е отправил изявление до ищеца, че
извършва прихващане, което е получено от него /по извънсъдебното
възражение за прихващане/.
При така разпределената доказателствена тежест по делото, съдът
намира, че предявените искове са основателни. Съображенията за това са
следните:
По иска с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД:
Не се спори между страните по делото, че на 24.07.2017 г. между между
„ПСТ Груп“ ЕАД, като възложител, и „Ф – Строй Груп“ ЕООД /н./, като
изпълнител, е сключено споразумение, съгласно което ответникът се е
задължил да плати на ищеца възнаграждение за допълнително извършени
СМР на обект „Изграждане на пречиствателна станция за отпадъчни води –
гр. Раднево“, извън възложените с договора от 07.09.2015 г., в размер на 1 300
000 лв. Уговорено е сумата да се заплати на три вноски: първата вноска от 1
000 000 лв. е платима в срок до три работни дни от подписването на
споразумението; втората вноска от 150 000 лв. е платима в срок до три
работни дни от получаване от ответника на плащане от трето лице –
„Водстрой 98“ ООД за същия обект; третата вноска от 150 000 лв. е платима в
10
срок до пет работни дни от изтичане на гаранционния срок на системата
SCADA на обекта и получаване на уведомление от ищеца, че гаранционният
срок е изтекъл и при условие, че няма неотстранени дефекти.
Не се спори между страните по делото, че „Ф – Строй Груп“ ЕООД /н./ е
получило плащане по първата вноска в размер на 1 000 000 лв., както и че
допълнителните СМР, за които се претендира възнаграждение в размер на 300
000 лв. съгласно т. 2.2.2 и т. 2.2.3 от споразумение от 24.07.2017 г., са
извършени от ищеца и приети от ответника.
Спорните обстоятелства по делото са свързани с основателността на
извънсъдебното възражение за прихващане, обективирано в нотариална
покана от 18.06.2018 г. от ответника, на сумата от 150 000 лв., представляваща
втора вноска по т. 2.2.2. от споразумението от 24.07.2017 г., с насрещното
вземане за неустойка за забава в размер на 500 953,89 лв., начислена за
периода от 16.11.2015 г. до 26.07.2017 г., на основание чл. 54, ал. 1 от
договора от 07.09.2015 г., до размера на по – малката от двете суми, както и на
извънсъдебното възражение за прихващане, обективирано в съобщение до
синдика на „Ф – Строй Груп“ ЕООД /н./, от 03.06.2022 г., на сумата от 150 000
лв., представляваща трета вноска по т. 2.2.3. от споразумение от 24.07.2017 г.,
с остатъка от насрещното вземане за неустойка за забава по договора от
07.09.2015 г. в размер на 350 953,89 лв., до размера на по – малката от двете
суми, респ. ако съдът приеме, че изявленията за извънсъдебното прихващане
не са произвели действие, то същите да бъдат разгледани като възражение за
съдебно прихващане.
С допълнителната искова молба ищецът оспорва съществуването на
вземането за неустойка за забава, като въвежда твърдения, че липсва забава в
изпълнението, а ако е налице такава – то тя не е по вина на ищеца; прави и
възражение за нищожност на клаузата за неустойка за забава, като
превишаваща обезщетителния и наказателен характер на неустойката, както и
че срокът за изпълнение по договора не бил реален.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че клаузата за неустойка за забава
по чл. 54, ал. 1 от процесния договор от 07.09.2015 г., е нищожна като
накърняваща добрите нрави, тъй като превишава присъщите й обезщетителна
и наказателна функции.
Според задължителното за съдилищата тълкуване, дадено в т. 3 от ТР №
11
1/2009 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Не е
нищожна клауза за неустойка, уговорена без краен предел или без фиксиран
срок, до който може да се начислява.
Съдът намира, че клаузата за неустойка по чл. 54, ал. 1 от процесния
договор не е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Същата има изцяло обезпечителен характер и се
начислява в минималния възможен размер на дневна база /0,05/. Освен това
страните са договорили и краен предел на неустойката /до 25 % от стойността
на договора, независимо от срока на забавата/. Формираният глобален размер
на неустойката за забава се дължи на сумата, която служи за основа за
изчисляването й, както и на продължителния период на забава, през който
неустойката е била начислявана. Следва да се вземе предвид и
обстоятелството, че неустойката за забава е уговорена и за да компенсира
загубите, които ответното дружество би реализирало от забавата в
изпълнението на обекта /в случая наложената му неустойка за забава от
възложителя му „Водстрой 98“ АД/.
Съгласно чл. 3 от договора от 07.09.2015 г. изпълнението на договора
започва на датата на подписването му и трябва да приключи на 15.11.2015 г.
От заключението на СТЕ се усТ.ява, че СМР по процесния обект са
приключили на 16.02.2017 г., с изготвената и двустранно подписана от
страните сметка – опис за усТ.яване на извършването и заплащането на видове
строително – монтажни работи към 16.02.2017 г. /образец 22/.
По делото ищецът въвежда твърдения, че уговорената в договора крайна
дата за изпълнение не е крайната дата за изпълнение на обекта, тъй като
срокът за изпълнение на договора е нереален, същият е бил удължаван
многократно, както и че отговорност за забавата имала и фирма „Гинцлер“,
която е забавила доставката на редица компоненти.
Съдът намира, че дали срокът за изпълнение на договора от 07.09.2015 г.
е било възможно да бъде спазен от изпълнителя е ирелевантно за
дължимостта на неустойката. Ищецът е търговско дружество, което е
специализирано в областта на строителство, и като професионалист в своята
сфера следва да притежава професионална способност адекватно да определи
12
сроковете, в които може да започне и завърши даден строителен обект. В
случая ищецът сам е предложил посочения в договора срок за изпълнение и
именно заради готовността му да предаде обекта в този срок той е бил избран
от ответното дружество да бъде негов подизпълнител.
Недоказано е и твърдението на ищеца, че срокът за изпълнение по
договора от 07.09.2015 г. е бил многократно продължаван.
Представените по делото констативни протоколи за неблагоприятни
климатични условия са съставени към дати: 26.11.2015 г., 03.01.2016 г.,
26.01.2016 г., 25.02.2016 г., 25.03.2016 г., 27.04.2016 г., 25.05.2016 г., т. е. към
период, в който ищецът вече е бил в забава в изпълнението по договора. По
арг. от разпоредбата на чл. 306, ал. 1, изр. 2 ТЗ, ако длъжникът е бил в забава,
той не може да се позовава на непреодолима сила. Ето защо, дори и да се
приеме, че за определени периоди след 15.11.2015 г. да са съществували
обективни обстоятелства, поради които работата на обекта да не е могла да
бъде извършвана, то по арг. от чл. 306, ал. 1, изр. 2 ТЗ за тези периоди се
дължи неустойка.
Институтът на прихващането е уреден в чл. 103 – 105 ЗЗД. Фактическият
състав на правото да се извърши прихващане включва: наличието на
насрещни вземания за пари или еднородни заместими вещи, вземането на
прихващащия /активното вземане/ да е изискуемо и ликвидно. Ликвидно е
активното вземане, определено по основание и размер, което е безспорно
/усТ.еното с влязло в сила решение или заповед за изпълнение/, но и
неоспореното от длъжника, срещу когото се прихваща.
Потестативното право на прихващане се осъществява чрез изявление на
прихващащия. За да породи предвидения в закона ефект – погасяване на
насрещните вземания до размера на по - малкото, изявлението трябва да
съдържа белезите, които индивидуализират всяко едно от тях по страни,
основание и размер. Извършено извън процеса, т. нар. в практиката и
доктрината „извънсъдебно прихващане“, изявлението е безусловно. За да
породи действие, трябва да достигне до адресата. Извършено в процеса, т. нар.
„съдебно прихващане“, изявлението е под условие, че предявеното с иска
вземане ще бъде уважено. За да породи действие, съдът трябва да усТ.и
вземането по иска и осъщественото право на прихващане. Когато изявлението
за прихващане, извършено в процеса, е съчетано с оспорване на основанието
13
на иска, възражението е евентуално. Когато ответникът се позовава на
погасителния ефект на изявление за прихващане, извършено извън процеса, а
съдът приеме, че способът не се е осъществил, той следва да го разгледа като
евентуално заявено възражение за съдебно прихващане. В този смисъл са
разясненията, дадени с ТР № 1/2020 г. по тълк. дело № 2/2020 г. на ОСГТК на
ВКС.
От представената като доказателство по делото нотариална покана с рег.
№ 7071/18.06.2018 г. от „ПСТ Груп“ ЕАД до „Ф – Строй Груп“ ЕООД /н./,
връчена на 18.06.2018 г., е видно, че „ПСТ Груп“ ЕАД е направило изявление
за прихващане на сумата по втората вноска в размер на 150 000 лв. по
споразумението от 24.07.2017 г. със свое насрещно вземане в размер на
500 953,89 лв., представляваща неустойка за забава в изпълнението на
договора от 07.09.2015 г., дължима на основание чл. 54 от него. С отговор на
нотариалната покана с рег. № 16351/21.06.2018 г. от „Ф – Строй Груп“ ЕООД
/н./ до „ПСТ Груп“ ЕАД, връчен на 25.06.2018 г., е оспорена дължимостта на
претендираната неустойка за забава по чл. 54 от договора по основание и
размер, както и възражението за прихващане на ответника, направено с
нотариалната покана от 18.06.2018 г.
Ето защо, с оглед направеното от „Ф – Строй Груп“ ЕООД /н./ оспорване
на дължимостта на вземането на неустойка, претендирано от „ПСТ Груп“
ЕАД, следва да се приеме, че активното вземане на прихващащия не е
ликвидно, поради което извънсъдебното прихващане не е осъществено, и
същото следва да го разгледа като евентуално заявено възражение за съдебно
прихващане.
Изложеното по – горе важи и по отношение на изявлението за
прихващане на вземането по т. 2.2.3. от споразумение от 24.07.2017 г. в размер
на 150 000 лв. с остатъка от задължението за неустойка за забава по договора
от 07.09.2015 г. в размер на 350 953,89 лв., до размера на по – малката от двете
суми, обективирано в уведомление за прихващане по чл. 645, ал. 2 ТЗ от
„ПСТ Груп“ ЕАД до синдика на „Ф – Строй Груп“ ЕООД /н./ Т.Н., получено
на 03.06.2022 г.
Според трайната практика на ВКС /Решение № 170/30.11.2009 г. по т. д.
№ 5/2009 г., II т. о. на ВКС, Решение № 52/28.09.2015 г. по т. д. № 509/14 г., I т.
о. на ВКС/ при преценка на основателността на заявеното пред съда
14
възражение за прихващане срещу търговец в производство по
несъстоятелност, съдът следва да извърши преценка за наличието на
предпоставките на специалната материалноправна разпоредба за прихващане
по чл. 645 ТЗ. Въведените с тази разпоредба ограничения за прихващане имат
за цел да предотвратят намаляването на масата на несъстоятелността и
нарушаване на реда за удовлетворяване на кредиторите. Ето защо
разпоредбата на чл. 645, ал. 1 ТЗ поставя конкретни условия, само при
наличието на които може да се извърши прихващане между насрещни права
на длъжника и кредитор на несъстоятелността. Разяснено е, че въведеното
специално правило за материално прихващане на насрещни вземания е в
унисон с въведения в чл. 685 и сл. ТЗ ред кредиторите да предявяват
вземанията си пред синдика, при спазване на сроковете за предявяването им и
забраната след откриване на производство по несъстоятелност кредиторът да
усТ.ява вземанията си по исков ред чрез образуване на съдебни или
арбитражни производства /чл. 637, ал. 6 ТЗ, извън изключенията по т. 1, 2 и 3/.
Посочено е, че приетите правила за предявяване на вземанията се дължат на
значението на вземанията на кредиторите за производството по
несъстоятелност. Предявяването на вземанията има съществено значение за
определяне на структурата на дълга на длъжника в несъстоятелност, от
размера на вземанията на кредиторите зависят възможностите за оздравяване
на предприятието или самото удовлетворяване на кредиторите при
осребряване на масата на несъстоятелността, а когато вземането не е
предявено в определените в ТЗ срокове, то има за правна последица
погасяването на вземането на кредитора /при прекратяване на производството
по несъстоятелност – чл. 739 ТЗ/. В този смисъл кредитор, който не е
предявил вземането си в усТ.ените в чл. 685 и чл. 688 ТЗ преклузивни срокове,
не разполага с правата по чл. 645, ал. 1 ТЗ като кредитор на масата на
несъстоятелността да извърши прихващане на своето незаявено вземане със
свое задължение към длъжника.
Ето защо, при преценка на основателността на заявените от ответника
възражения за прихващане съдът следва да съобрази спазването от ответника
на усТ.ените в закона преклузивни срокове по чл. 685 и чл. 688 ТЗ по
отношение на заявените за прихващане вземания от ответника.
Предвид откритото производство по несъстоятелност по отношение на
15
ищеца /т. д. № 1119/21 г. по описа на СГС, TO, VI – 5 състав/ ответникът е
следвало да предяви вземането си за неустойка в размер на 500 953,89 лв. по
чл. 54, ал. 1 от договора от 07.09.2015 г. в производството по несъстоятелност
на ищеца по предвидения в закона ред и срокове /чл. 685 – 695 ТЗ/, но не е
сторил това. В допълнение следва да се посочи, че вземането за неустойка се
явява и погасено, тъй като непредявените в производство по несъстоятелност
вземания и неупражнените права се погасяват /по арг. от чл. 739, ал. 1 ТЗ/.
Ето защо, предявеното от ответника възражение за прихващане се явява
неоснователно.
Предвид изложеното по – горе, искът с правно основание чл. 266, ал. 1
ЗЗД следва да се уважи изцяло, като ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищцовото дружество сумата от 300 000 лв.,
представляваща сбора от дължими и неплатени суми по т. 2.2.2. и т. 2.2.3. от
споразумение от 24.07.2017 г., сключено между страните по делото.
Върху присъдената сума от 300 000 лв. се дължи законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 13.04.2022 г. до
окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По делото съдът формира извод за наличието на главен дълг и забава в
погасяването му, поради което ответникът дължи законна лихва за забава.
Изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК, чрез лихвен калкулатор на
НАП, размерът на законната лихва, начислена върху сумата от 300 000 лв. за
периода от 13.04.2019 г. до 13.04.2022 г., възлиза на сумата от 91 423,98 лв.
Предвид изложеното по – горе, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се
уважи, като ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на
ищцовото дружество сумата от 91 423,98 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 13.04.2019 г. до 13.04.2022 г.
По разноските:
Всяка от страните претендира разноски по делото.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 10 158,46 лв., представляваща направени разноски
по делото /за адвокатско възнаграждение и депозити за вещо лице по СТЕ/.
16
Предвид изхода на спора ответникът следва да заплати по сметка на
СГС държавна такса по делото в размер на 15 656,96 лв.
На основание чл. 77 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС сумата от 100 лв., представляща депозит за вещото лице по
допълнителната СТЕ, тъй като същият не е внесен в определения от съда
двуседмичен срок, считано от 12.02.2025 г.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ПСТ Груп“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Бесарабия“ № 114, да заплати на „Ф – Строй
Груп“ ЕООД /н./, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж. к. ********, партер, представлявано от синдика Т.Н., на основание
чл. 266, ал. 1 ЗЗД, сумата от 300 000 лв., представляваща сбора от дължими и
неплатени суми по т. 2.2.2. и т. 2.2.3. от споразумение от 24.07.2017 г.,
сключено между страните по делото, ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда - 13.04.2022 г. до окончателното
плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 91 423,98 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 13.04.2019 г. до 13.04.2022 г.,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 10 158,46 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „ПСТ Груп“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Бесарабия“ № 114, да заплати по сметка на СГС
сумата от 15 656,96 лв., представляваща държавна такса по делото.
ОСЪЖДА „Ф – Строй Груп“ ЕООД /н./, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж. к. ********, партер, представлявано от
синдика Т.Н., да заплати на основание чл. 77 ГПК по сметка на СГС сумата от
100 лв., представляваща депозит за възнаграждение на вещото лице по
допълнителната СТЕ.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в 2 –
седмичен срок от връчването му на страните.
17
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
18