№ 37638
гр. София, 10.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110129934 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Д. С. М. срещу В. К. А..
Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот, находящ се в ******, с площ
от 759 кв. м., съставляващ УПИ XXIV-596, идентичен с имот 598 по плана на гр.
София, местност – **** утвърден с решение № 48 по протокол от 20.12.2001г. на СОС
и заповед от 28.05.2010г., представляващ ПИ с идентификатор ****** по
кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед № РД-18-69/14.12.2010г., с площ
от 790 кв. м., трайно предназначение – урбанизирана, начин на трайно ползва – за
ниско застрояване /до 10м/, с номер по предходен план 598, квартал 12, при съседи по
скица имоти с идентификатори: *********, ******, ********. Посочва, че придобил
правото на собственост с нот. акт за собственост № 57, том 1, рег. № 2820, дело №
44/25.11.2010г. на нотариус А. Г.. Изтъква, че на 15.03.1943г. И. Б. придобил имота въз
основа на покупко-продажба, като на 09.07.1948г. от Столичното комендантство към
МВР – XI участък изпратили покана до наследниците на И. Б. да предадат доброволно
ключовете на построената върху имота вила, тоест същият бил иззет, като на
15.12.1949г. бил съставен акт № 2158 за държавна собственост. До 1968г. имотът се
стопанисвал от МВР, а през 1968г. от него била обособена част, за която заедно с
вилата били извършени разпоредителни действия от държавните органи в полза на
трети лица. След 1989г. започнал процес по реституция, като от имота били обособени
няколко такива. Посочва, че със заповед от 09.04.2004г. на областния управител било
разпоредено да се отпише от актовите книги за държавна собственост празно дворно
място с площ от 780 кв. м., представляващо неусвоената част от стар имот с пл. № 89,
кв. 12, съставляващо нов имот № 598, както и да се предаде владението на
наследниците на Н. и С. Б. Със саморъчно завещание, обявено с протокол по нот. дело
№ 7, рег. № 2050/18.08.2010г., Я.Х М. завещал на ищеца своята квота от собствеността
върху имота, получена в наследство от сестра му М. Б. Останалата част получил в
наследство от баща си. Изтъква, че ответницата се самонастанила в имота чрез
поставянето на дървена барака, без да има основание за това, с намерение да се
приюти с детето си. Ищецът й позволил да остане кратко време. Същата продължила
да го ползва, като не полагала грижи за него, а го занемарила. Изтъква, че заплащал
редовно данъците за имота, като през 2024г. постъпило искане от ответницата за
снабдяване с констативен нот. акт.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответницата да
бъде осъдена да му предаде владението върху имота.
Ответницата е подала отговор на исковата молба в законоустановения срок, като
1
посочва, че исковата молба е нередовна. Оспорва иска като неоснователен. Отрича да е
налице идентичност между процесния имот и този по нот. акт от 1943г. Счита, че
иззетият имот също е различен от процесния. Посочва, че издадената заповед за
деактуване на имота няма материална доказателствена сила и транслативно действие.
Твърди, че посоченият в заповедта от 28.05.2010г. поземлен имот не е идентичен с
процесия. Поддържа, че самата тя е собственик на имота въз основа на нот. акт за
дарение № 105, том 14, рег. № 2744/11.06.1986г., заедно със сестра си. Прехвърлителят
Ц.. М. била дъщеря на Т. С., който през 1983г. се снабдил с нот. акт за собственост
върху недвижим имот по давност с № 53, том 3, дело № 1282/1983г. С нот. акт № 27,
том 2, дело № 260/1986г. била извършена поправка на предходния нот. акт. На
11.06.1986г. била депозирана молба за промяна на дворищната регулация, като били
образувани два самостоятелни парцела. След разделянето на парцел VI, имот пл. № 89,
от кв. 12, всеки започнал да упражнява фактическа власт и правомощия на собственик,
като се снабдили и с виза за проектиране на две вилни сгради. През 1989г. ответницата
със съпруга си построили дървена къща в имота, а сестра й построила такава през
1994г., като заплащат дължимите данъци. Прави и възражение за изтекла в нейна
полза придобивна давност в периода от 1986г. до настоящия момент, през който
упражнявала явно, непрекъснато и необезпокоявано владение. Посочва, че ответникът
започнал да плаща данъци за имота едва през 2025г.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните,
намира следното:
Исковата молба е редовна, като твърденията на ответника в обратна насока са
неоснователни. Ясен е петитумът на иска, като квалификацията се дава от съда.
Обстоятелството дали страна се позовава на определени доказателства, които не
представя, не влияе върху редовността на исковата молба.
Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 108 ЗС.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже
фактите, от които черпи правата си, а именно: че е собственик на процесния недвижим
имот на соченото основание – нот. акт за собственост от 2010г., като предвид
оспорванията на ответника, следва да докаже, че и неговите праводатели са били
собственици на имота на сочените основания – нот. акт от 1943г., изземване,
реституция, наследство, както и че е наследник по закон и завещание на баща си и
чичо си и че имотите са идентични с процесния; че ответникът упражнява фактическа
власт върху имота.
В тежест на ответника е да докаже фактите, от които произтичат възражения му,
в това число, че е собственик на имота въз основа на нот. акт от 1986г., а неговият
праводател въз основа на наследяване на лице, собственик на имота по нот. акт от
1983г.; че е упражнявал явна, непрекъсната и спокойна фактическа власт върху имота с
намерение да го свои от 1986г. до настоящия момент.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно между тях, че
ответникът упражнява фактическа власт върху имота към настоящия момент.
Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими,
поради което следва да бъдат приети.
Съдът намира, че съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК следва служебно да бъде
допусната съдебно-техническа експертиза, която да отговори на задачи, относими към
предмета на делото и изискващи специални знания, като депозитът бъде разделен
поравно между страните.
Искането на страните за събиране на гласни доказателства чрез разпит на
2
свидетели се явява допустимо и относимо за посочените факти, поради което следва
да бъде уважено, като на ищеца бъде допуснат един свидетел, а на ответницата двама,
като по отношение на другите двама приложение следва да намери чл. 159, ал. 2 ГПК,
доколкото липсва посочване на различни факти, които ще се установяват с всеки от
тях.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните. Ето защо,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.11.2025г.
от 10:45ч., за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза, при която вещото
лице след като се запознае с всички материали по делото, проследи кадастралния и
регулационния статут на процесния имот и извърши проверка, където намери за
необходимо, да отговори на следните задачи: Налице ли е пълна или частична
идентичност между процесния имот и имотите, описани в представените от
страните документи (нотариални актове, актове за държавна собственост, скици
и др.)? Да се изготви комбинирана скица.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С. К..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 600лв., вносими
поравно от страните в 1-седмичен срок.
ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат пълно съдействие на вещото лице за
изготвяне на заключението, включително да му предоставят достъп до имота. При
неизпълнение, съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на общо трима
свидетели, от които един при режим на довеждане от ищеца и двама при режим на
довеждане от ответницата в откритото съдебно заседание, като ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ответницата за допускане разпит на още двама свидетели.
УКАЗВА на страните да водят допуснатите свидетели в откритото съдебно
заседание, като в случай че същите не бъдат доведени, без да са налице обективни и
уважителни причини за това, установени с надлежни доказателства, съдът ще отмени
определението, с което ги е допуснал.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба с приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3