Р
Е Ш Е Н И Е
№
381/11.5.2021г.
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Пазарджик, VІ състав, в открито съдебно заседание на петнадесети април, две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при
секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова адм. дело № 64 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на И.Г.К., с ЕГН **********,***, чрез адвокат П., против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б.
"б" от Закона за движение по пътищата № 21-1006-000006 от 04.01.2020
година, издадена от началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи - Пазарджик. В жалбата се изразява несъгласие
с оспорената заповед, оспорва се
фактическата обстановка, твърди се, че тя противоречи на закона.
Развиват се доводи за липса на материалноправните
предпоставки за издаването й. Прави се искане за отмяна на заповедта като
незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В открито съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител – адвокат П., поддържа се жалбата, както и искането по същество.
Ответната
страна - началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – Пазарджик, не ангажира становище по жалбата, представя
административната преписка по издаване на оспорената заповед.
Съдът
намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по
чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, указан от
административния орган в оспорения акт. Заповедта е връчена на жалбоподателя К.
лично срещу подпис на 11.01.2021 година /л. 46/, а жалбата срещу заповедта е
депозирана на 21.01.2021 г.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и
възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност
по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
С
оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-1006-000006 от 04.01.2020 година, издадена от началник сектор „Пътна
полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи -
Пазарджик, на жалбоподателя И.К. на основание чл. 171, т. 1, б. "б"
от ЗДвП е наложена следната мярка: временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. В мотивите на заповедта е посочено,
че на 03.01.2021 година около 03:10 часа в гр. Пазарджик, на ул. "И.
Вазов" като водач на лек автомобил, подробно описан в заповедта,
собственост на жалбоподателя, управлява л.а. като извършва следното нарушение:
отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство Алкотест
Дрегер; издаден е талон за медицинско изследване №
0059703. Предвид изложеното по-горе е прието, че И.К. извършва нарушение на чл.
174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП.
Принудителната
административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за
прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене
на административнонаказателнонаказателна отговорност.
По
смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на
преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на
Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или
собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно
нарушение, което се установява с акт за административно нарушение /АУАН/,
съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН
се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа
обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя срещу заповедта
за прилагане на ПАМ.
За
установяване на нарушението, извършено от жалбоподателя И. К., е съставен АУАН серия GA и № 325659 от
03.01.2021 г. /л. 47/, в който е описана фактическа обстановка, идентична с
тази от оспорената заповед, а като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 174,
ал. 3, предл. 1 от ЗДвП. Описаните в АУАН фактически
обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват
едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В
този смисъл АУАН безспорно е част от административната преписка по издаване на
заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по
смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК,
които не са оборени по надлежния ред в хода на производството пред настоящата
инстанция.
В
хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП може да се приложи ПАМ
"временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство" на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство
или с тест, изследван с доказателствен анализатор или
да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; Нормата съдържа основания за прилагането на ПАМ, които са
алтернативно и кумулативно дадени, като в оспорената пред настоящата съдебна
инстанция заповед те са ясно посочени, а именно извършен отказ за проверка с
техническо средство.
По
аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки, вкл. и такива от вида на процесната,
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията,
определени в закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се
осъществяват от съответните служби по тази глава, съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП. Със Заповед № 312з-74 от 18.01.2017 г. на Директора на ОДМВР - Пазарджик,
във връзка със Заповед № 8121з-48/16.01.2015г. на министъра на вътрешните
работи, е делегирана компетентност на органа, издал оспорената заповед, поради
което и същата се приема за издадена от компетентен орган. Издателят на
оспорената пред съда заповед е от компетентните длъжностни лица, които са
определени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки по ЗДвП и в частност на основание чл. 171, т. 1, б. "б".
Заповедта
за налагане на ПАМ е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми
реквизити. Правното основание за налагане на принудителната административна
мярка е чл. 171, т. 1, б.б. от ЗДвП, конкретно -
отказ да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.
Предпоставка,
обвързваща административния орган да издаде заповед с правно основание по
различните състави на чл. 171 от ЗДвП, е извършено от правоспособен водача на
МПС административно нарушение, съответно на хипотезата на правната норма, което
се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от
компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП АУАН се ползва с
доказателствена сила до доказване на противното. Съдът счита, че в хода на
съдебното производство жалбоподателят не опроверга констатациите на
административния орган в АУАН. Съдът намира за доказана фактическата
обстановка, установена с акт за установяване на административно нарушение АУАН
серия GA и № 325659 от 03.01.2021 г. Безспорно са възникнали материалноправните предпоставки за налагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Касае
се за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата
на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично
предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е
приложил принудителната мярка.
Целта
на ПАМ е да осигури безопасността на движението, да преустанови административно
нарушение и създаде обективни възможности за безопасно движение от всички
участници, което в случая е съобразено точно от административния орган.
Процесната
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1006-000006 от
04.01.2020 г., издадена от началник сектор „Пътна полиция“ към Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пазарджик, е издадена от
компетентен орган, в предвидената от закона /чл. 172, ал. 1 от ЗДвП/ писмена
форма, при спазване на административнопроизводствените
правила и материалноправните разпоредби, както и в
съответствие с целта на закона.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
последно от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на И.Г.К. против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1006-000006 от 04.01.2020 година, издадена от
началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи - Пазарджик.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП.
СЪДИЯ:/П/