№ 23489
гр. София, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110121187 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „Т******“ ЕАД срещу Х. Х.
Г., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 73758/2024г. по описа на СРС, 40-ти
състав, а именно: 96,00 лева - цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.11.2022 г. до 31.03.2024 г., ведно със законната лихва от 10.12.2024 г. до изплащане
на вземането, 15,46 лева - мораторна лихва върху горната главница за периода от
15.01.2023г. до 22.11.2024 г., 30,26 лева - цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 31.10.2023г. и за м.04.2024 г., ведно със
законната лихва от 10.12.2024 г. до изплащане на вземането, и 5,74 лева - мораторна
лихва върху горната главница за периода от 15.09.2022 г. до 22.11.2024 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в *********** топлинна енергия на претендираната стойност, която не е
заплатена. Посочва, че ответникът дължи и заплащане на цената за извършване на
услугата дялово разпределение в етажната собственост, както и лихва за забава върху
главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, е подал отговор на
исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете. Отрича да е
доставена и потребена топлоенергия. Оспорва общите условия да го обвързват.
Възразява, че ищецът не е отчислявал технологични разходи, както и за изтекла
погасителна давност.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
1
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „*****“ ЕООД изразява
становище за основателност на исковете.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото е представено заявление – декларация от 11.01.2022г., подадено от Х.
Х. Г., което не е оспорено и се ползва с доказателствена стойност съгласно чл. 183
ГПК, че изявлението принадлежи на лицето, което е посочено като негов автор. С него
се иска от „Т******“ ЕАД да бъде открита партида за топлоснабден имот с адрес:
******* като видно от представените документи такава партида е открита. Налице е
съвпадение на две насрещни волеизявления, водещи до сключване на договор за
доставка на топлинна енергия до имота, който е топлоснабден, поради което
ответникът се явява пасивно материални легитимиран да отговаря като клиент за
стойността на доставената топлоенергия.
Съобразно приетото заключение по СТЕ, което не е оспорено и съдът
кредитира, сградата, в която се намира процесният имот, е била на ежемесечен отчет.
Топлинна енергия за отопление не е начислявана, тъй като е отчетена нулева
консумация от индивидуалния водомер. Топла вода също не е ползвана. Начислявана е
само топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, по т.7.2 от приложението
към Наредба № Е-РД-04-1, чийто размер възлиза на 44,93лв. Видно от заключението,
технологичните разходи за отчислявани за сметка на дружеството, поради което
доводите на ответника са неоснователни.
В Решение от 23.10.2025г. по дело С-760/2023г. на СЕС е прието, че Съдът вече
е постановил, че в някои сгради — етажна собственост, присъединени към
отоплителна мрежа, като разглежданата в главното производство сграда, изглежда
почти немислимо да може изцяло да се индивидуализират сметките за отопление,
особено що се отнася до сградната инсталация, тоест съвкупността от тръбопроводи и
съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия вътре в сградата и в
общите части. Що се отнася по-конкретно до сградната инсталация, може да е трудно
и дори невъзможно да се определи с точност количеството топлоенергия, отдадено от
тази инсталация във всеки апартамент. Всъщност това количество топлоенергия
включва не само топлоенергията, отдавана вътре в съответния апартамент от
физическите компоненти на сградната инсталация, но и топлообмена между
отопляваните и неотопляваните обекти. Всъщност отделните апартаменти в сградите
— етажна собственост, не са топлинно независими, тъй като топлината циркулира
между отопляваните и по-малко отопляваните или съвсем неотопляваните помещения
(вж. в този смисъл решение от 5 декември 2019 г., ЕВН България Топлофикация и
Т******, C‑708/17 и C‑725/17, EU:C:2019:1049, т. 85 и 86). Съдът вече е постановил по
същество, че национална правна уредба като разглежданата в главното производство,
видимо отговаря на понятието „насоки“, посочено в член 9, параграф 3, трета алинея
от тази директива, тъй като тази правна уредба предвижда, че разходите за топлинна
енергия се разделят на разходи за топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, разходи за топлинната енергия за отопление на общите части и разходи за
топлинната енергия за отопление на имотите. Съдът е приел, че като се има предвид
признатата на държавите членки свобода на действие, Директива 2012/27 допуска
сметките за потребление на топлинна енергия за сградната инсталация да се
изготвят за всеки собственик на апартамент в съответната сграда
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент (вж. в този смисъл
2
решение от 5 декември 2019 г., ЕВН България Топлофикация и Т******, C‑708/17 и
C‑725/17, EU:C:2019:1049, т. 90—92). В диспозитива на решението е прието, че Член
9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви
2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО трябва да
се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която
собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати
разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички
тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в
сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с
радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент,
доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите,
които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за
отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират
прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.
От изложеното следва, че правото на ЕС допуска национална правна уредба,
според която собствениците на самостоятелни обекти в сграда, която е топлоснабдена,
дължат пропорционална част от доставеното количество топлоенергия, послужило за
топлоснабдяване на всеки отделен самостоятелен обект. В тази връзка, това
количество, което преминава през хоризонталните и вертикалните тръбопроводи, е
дължимо именно от етажните собственици, тъй като топлината от тръбите бива
отдадена в самата сграда. Съдът намира, че прилагайки правилото на чл. 162 ГПК с
оглед доказаната доставка на топлинна енергия до сградата, която се разпростира по
сградната инсталация с оглед топлоснабдяване на самостоятелните обекти, чиято
стойност е за сметка на потребителите на топлинна енергия (иначе би се получило
неоснователно обогатяване от тяхна страна за сметка на доставчика), следва да
възприеме дадената от експертното заключение стойност на топлинната енергия за
сградна инсталация в размер от 44,93лв.
С оглед изложеното, съдът приема за доказано, че ответникът дължи сумата от
44,93лв., но не и разликата до пълния предявен размер от 96лв.
По акцесорния иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия:
През процесния период в отношенията между страните са действали общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение на
КЕВР от 27.06.2016г., които са изрично приети с подаденото заявление - декларация.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а според ал. 2 - клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 (общата фактура) за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. От това следва, че денят на изпълнение на задължението
за плащане цената на топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията
стават изискуеми. От деня, следващ деня на падежа, длъжникът изпада в забава и
дължи лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ответникът, чиято е доказателствената
тежест, не твърди и доказва да е погасил дължимите парични задължения, поради
което е изпаднал в забава и дължи законна лихва. На основание чл. 162 ГПК съдът, с
помощта на общодостъпен интернет калкулатор, намира, че мораторната лихва върху
дължимата главница от 44,93лв. възлиза на сумата от 7,23лв. за периода 15.01.2023г.-
22.11.2024г. Ето защо, този иск се явява основателен до този размер, а за разликата до
пълния предявен размер от 15,46лв. подлежи на отхвърляне.
По отношение на исковете за заплащане цената на услугата дялово
3
разпределение и лихва за забава:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба
на топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на
топлофикационното дружество) стойността на услугата “дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях търговец.
По делото са представени протокол от проведено ОС на етажните собственици,
на което е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата дялово
разпределение с третото лице – помагач чрез извършване на месечно дистанционно
отчитане и месечно разпределение, както „и за заплащане на дължимата за
месечния отчет и разпределение такса на „Т******“ ЕАД“. Представен е и договор
за извършване на услугата – л. 34. Видно от събраните писмени доказателства и от
експертното заключение по СТЕ, това дружество е извършвало услугата през
процесния период, като цената според чл. 7.1 от договора възлиза на 1,20лв. за един
брой разпределител, 1,20лв. за един брой водомер и 1,20лв. за един брой апартаментен
топломер. Предвид че в имота е имало един топломер и един водомер, това прави по
2,40лв. месечно или за 17 месеца 40,80лв. Ответникът дължи на продавача - ищцовото
дружество (съгласно изричната клауза от общите условия) цената на тази услуга, като
не се установява тези вземания да са погасени. Ето защо, този иск се явява изцяло
основателен, предвид че размерът, който се претендира от 30,26лв., е по-нисък.
Искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение се явява
недоказан, поради което същият подлежи на отхвърляне.
Възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно, тъй като най-
ранното вземане е за м.07.2022г., а заявлението, откогато се счита заведена исковата
молба и прекъсната давността, е подадено на 10.12.2024г.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 75лв., от
които следва да му се присъдят 41,92лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 75лв. за
държавна такса, 300лв. депозит за особен представител, 300лв. депозит за експертиза и
претендира юрк. възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя
на 100лв. От общия размер – 775лв., съразмерно следва да му се присъдят 433,17лв.
Ответникът е представляван от особен представител и не е доказал направата на
разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от „Т******” ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление
********* срещу Х. Х. Г., ЕГН: **********, с адрес: ********, че ответникът дължи
на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 73758/2024г. по описа на СРС, 40-ти
състав, а именно: 44,93 лева - цена на доставена топлинна енергия за периода от
4
01.11.2022 г. до 31.03.2024г. до имот, находящ се в *********** ведно със законната
лихва от 10.12.2024г. до изплащане на вземането, 7,23 лева - мораторна лихва върху
горната главница за периода от 15.01.2023г. до 22.11.2024г., 30,26 лева - цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2022г. до 31.10.2023г. и за
м.04.2024г., ведно със законната лихва от 10.12.2024 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 44,93лв. до пълния предявен от 96,00лв., иска за мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 7,23лв. до
пълния предявен от 15,46лв., както и изцяло иска за сумата от 5,74лв. - мораторна
лихва за периода от 15.09.2022г. до 22.11.2024г. върху главницата за дялово
разпределение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Х. Х. Г., ЕГН: **********, с адрес:
********, да заплати на „Т******” ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: ********* сумата от 41,92лв. – разноски в заповедното производство и
сумата от 433,17лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - „*****“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5