Р Е Ш Е Н И Е
гр. П., 12.06.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД П., Наказателна колегия, ХХ състав в публично заседание на шестнадесети май
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Десислава Буюклиева,
като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 578 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Р.Г.Л. с ЕГН **********
против Заповед за задържане на лице с рег. № 1818зз-520 от 22.12.2018 г.,
издадена от С.П.У. – мл. инспектор при Районно управление на МВР П.. В жалбата
се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, поради нарушение на материалния
закон, постановена е при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, издадена от некомпетентен орган,
неспазване на формата и в несъответствие с целта на закона.
В становище по съществото на спора се поддържа, че
административният орган не е бил наясно дали отчетената проба за наркотични
вещества с техническо средство е била достоверна и следва да се кредитира. Сочи
се, че след като жалбоподателят е дал кръв за изследване и е отричал да е
употребявал наркотични вещества - опиати, не е следвало да бъде задържан.
Твърди се, че не е спазена целта на закона, тъй като в рамките на задържането
не са извършвани процесуално-следствени действия с жалбоподателя, като самото
задържане се явява самоцелно. Довод в тази насока е и обстоятелство, че към
момента на жалбоподателя не са повдигнати обвинения за извършено престъпление
на 22.12.2018 г. Иска се отмяна на заповедта и възстановяване на сторените в
производството разноски.
Ответната страна – С.П.У. – мл. инспектор при РУ на
МВР П., ангажира писмено становище, изпратено по реда на чл. 152
от АПК. Обосновава законосъобразността на оспорената заповед. Иска да се
отхвърли жалбата като неоснователна. В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, поддържа становище за неоснователност на жалбата и счита
оспорената заповед за законосъобразна. Претендира се и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима,
подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен
контрол и в законоустановения срок по чл.
149, ал. 1 от АПК. Няма дата на разписката за връчване на заповедта. Доколкото
заповедта е издадена на 22.12.2018 г., а жалбата е депозирана на 31.12.2018 г.,
то същата е подадена в срок и следва да бъде разгледана.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, на доводите и възраженията на страните и като извърши служебна
проверка за законосъобразност по реда чл.168,
ал.1, вр. с чл.146
от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С оспорената Заповед за задържане на лице с рег. № 1818зз-520
от 22.12.2018 г., издадена от С.П.У. – мл. инспектор при РУ на МВР П., на
основание чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР е наредено задържането на жалбоподателя Р.Г.Л. за срок до
24 часа в помещение за временно задържане на РУ на МВР П. във връзка с данни за
извършено престъпление по чл.343б,
ал.3 от НК – управление на МПС след употреба на наркотични вещества -
опиати, като е посочено и образуваното ДП - ЗМ № 1417/22.12.2018 г. При
задържането Р.Г.Л. е подписал декларация, като е отразил, че желае адвокатска
защита по личен избор и за негова сметка, не желае служебна защита, няма
здравословен проблем, желае преглед от лекар, желае да се уведоми член на
семейството му за задържането, желае да получава колети и храна и се нуждае от специална
диета. Посочил е още, че е бил запознат с правата по чл.72,
чл.73
и чл.74
от ЗМВР. На Л. е извършен обиск, за който е съставен Протокол за обиск от
22.12.2018 г. Жалбоподателят е бил задържан в 00:09 часа на 22.12.2018 г. и
освободен в 22:30 часа на същата дата.
От представената по делото административна преписка по
издаване на оспорената заповед се установява, че на 21.12.2018 г., около 23:45
ч. жалбоподателят управлявал лек автомобил „**“ с рег. № ****по ул.
„Пловдивска“ в гр. П., когато е спрян за проверка от служители на РУ на МВР П.,
между които и ответникът - мл. инспектор С.П.У.. Полицейските служители се
усъмнили, че жалбоподателят управлява автомобила под въздействието на
наркотични вещества. За съдействие е извикан автопатрул при Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР П. и жалбоподателят е отведен в сградата на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР П., където му е извършена проба с техническо
средство „Dreger Drug Test 5000” със сериен № ARHJ-0009.
Уредът отчел наличие на употреба на опиати. Жалбоподателят не приел показанията
на техническото средство, бил му издаден талон за изследване и отведен да даде
кръвна проба и проба урина, което и сторил. След това бил задържан за срок от
24 часа по реда на ЗМВР с атакуваната в настоящото производство заповед. По
делото са постъпили материалите от Районна прокуратура П., от които е видно, че
досъдебното производство № 1417/2018 г. по описа на РУ на МВР П. е започнато на
22.12.2018 г. на основание чл.212, ал.2 НПК със съставянето на протокол за
разпит на свидетел – първо действие по разследването. Впоследствие е назначена химико-токсикологична
експертиза на дадените кръв и урина от жалбоподателя, която е установила
наличието на опиат – кодеин в урината на жалбоподателя. На последния до момента
не е повдигано обвинение, като разследването продължавало.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган – полицейски орган по смисъла на чл.57,
ал.1 от ЗМВР. Компетентността му да издава заповеди от вида на оспорената в
настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл.72
от ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, като в т.1
до т.7 на същата разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, при които това
е допустимо. При издаването на оспорения акт не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила от издателя, които да са от категорията
на съществените. Заповедта за задържане на лице по чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР по съществото е заповед за прилагане на ПАМ, като същата
следва да има минимално съдържание, предписано в чл.74,
ал.2 от ЗМВР, което в случая е налице. По отношение на тази заповед са
неприложими изискванията на чл.59,
ал.2 от АПК за съдържание на административния акт, тъй като следва да се
спазват изискванията на специалния закон - ЗМВР. Заповедта съдържа необходимите
реквизити, посочени в правната норма на чл.74, ал.2 ЗМВР – посочени са името,
длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта, данни,
индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането,
ограничаването на правата на лицето по чл.73
от ЗМВР, правото му на преводач, в случай че не владее български език, както
и е посочено, че заповедта за задържането може да се обжалва пред съда. В
заповедта е посочено и правното основание за постановяването ѝ, както и
фактическите обстоятелства, предпоставили издаването ѝ – ЗМ № 1417/22.12.2018
г. на РУ на МВР П. – управление на МПС след употреба на упойващи вещества -
опиати.
Според съда оспорената заповед е издадена и в
съответствие с материалния закон. Разпоредбата
на чл.
72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в
специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице
обстоятелствата, посочени в чл.72,
ал.1, т.1 - 7
от ЗМВР. От посоченото в оспорената заповед и от събраните по делото
доказателства е видно, че в случая задържането на жалбоподателя Л. е било
извършено във връзка с наличие на данни за извършено от него престъпление по чл.
343б, ал.3 от НК на 22.12.2018 г. в гр. П.. Съдът намира, че в процесния
случай са налице фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия
материален закон - чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР, като в оспорената заповед са посочени както правните,
така и фактическите основания за задържането по смисъла на чл.74,
ал. 2, т.2 от ЗМВР, като по отношение на фактическите основания се препраща
към ДП ЗМ № 1417 от 22.12.2018 г.
Задържането под стража на основание чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява принудителна
административна мярка по смисъла на чл.22 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), която има за цел
да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие.
За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление
и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се
уточнява характерът на престъплението. Събраните по делото доказателства
обосновават наличието на материалноправните предпоставки по чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР, а именно - наличие на „данни“, че задържаното лице е извършило
престъпление. Понятията „данни“ по смисъла ЗМВР и „достатъчно данни“ по смисъла
на чл.207,
ал.1 от НПК, имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно
производство по реда на НПК, е необходимо да са налице достатъчно данни, които
да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При
налагането на принудителната административна мярка „задържане до 24 часа“ по чл.72
от ЗМВР, в хипотезата на ал.1, т.1, са необходими само данни за извършено
престъпление, т.е. тези данни могат да не са достатъчни за образуване на
досъдебно производство, но да са достатъчни да бъде направен извод, че
задържаното лице е извършило престъпление. За прилагането на процесната
принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства,
установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление, по
смисъла на НК. Затова и съдът не споделя доводите на процесуалния представител
на жалбоподателя, че в случая изначално не са били налице достатъчно данни за
извършено престъпление от Л.. Достатъчно е било само наличието на данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на
административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи
мярката. Такива данни по отношение на жалбоподателя са били налице, поради
което настоящият съдебен състав намира, че към момента на задържането
полицейският орган е събрал данни за извършено престъпление от лицето, което се
установява и от събраните по делото доказателства. От тях е видно, че
полицейският орган е разполагал с данни за предполагаемо извършване на Л. на
престъпление по чл.343б,
ал.3 от НК. Управлението на МПС след употреба на наркотични вещества или
техни аналози е въздигнато в престъпление. При извършената проба с техническо
средство „Dreger Drug Test 5000” със сериен
№ ARHJ-0009 уредът отчел наличие на употреба на опиати. Този тест
законосъобразно и обосновано е довел ответника до извод, че към момента на
издаване на оспорената заповед са били налице непротиворечиви данни за
извършено престъпление и за възможно участие на жалбоподателя в него.
Настоящият съдебен състав намира, че правилно е
приложен и принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на
полицейския орган при налагане на процесната принудителна административна
мярка. Съгласно разпоредбата на чл.6,
ал.2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава. В контекста на принципа по чл.6,
ал.2 от АПК прилагането на принудителната административна мярка по чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността
на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел.
Налагането на принудителната административна мярка „задържане за срок до 24
часа“ е оправдано, тъй като в случая задържането е извършено с оглед на
обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност,
надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Изведените от
практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на
чл.5, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи,
съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на
жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в
името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на
личната му свобода. Вярно е, че няма данни в срока на задържането с Л. да са
извършвани процесулано-следствени действия, но преценката за това е на органа,
ръководещ разследването – РП П. и няма отношение нито към издаването на
атакуваната заповед, нито към нейния издател. Обратното би означавало в закона
или да се предвиди още едно основание за задържане – за извършване на
процесулано-следствени действия, или при задържане на наличните да се постави
като условие вземането на своеобразно „разрешение“ от разследващ орган.
В заключение Заповед за задържане на лице с рег. № 1818зз-520
от 22.12.2018 г., издадена от С.П.У. – мл. инспектор при Районно управление на
МВР П., е издадена от компетентен орган - полицейски орган по смисъла на чл.57,
ал.1 от ЗМВР, в предвидената от закона (чл.74,
ал.1 от ЗМВР) писмена форма, при спазване на
административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както
и в съответствие с целта на закона и принципа за съразмерност, поради което
оспорването ѝ следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на делото, основателна се явява
претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в
полза на ОД на МВР гр. П. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно оспорването на Р.Г.Л. с
ЕГН: ********** против Заповед за задържане на лице с рег. № 1818зз-520 от 22.12.2018
г., издадена от С.П.У. – мл. инспектор при Районно управление на МВР П..
ОСЪЖДА Р.Г.Л. с ЕГН: ********** да заплати в полза на
ОД на МВР П. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението може да бъде оспорено пред Административен
съд П. в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: