РЕШЕНИЕ
№ 3560
гр. Пловдив, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20215330111689 по описа за 2021 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове на „Мултипъл плюс“ ЕООД, ЕИК *********, адрес: гр. София, ул.
„Найден Геров № 6 ет. 1, офис 1 против В. А. П., ЕГН **********, адрес: гр. П., ж.к. Т., бл.
**, вх. *, ет. * ап. * за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от
153,62 ( сто петдесет и три лева и 62 ст.) лв.- главница, представляваща стойност на
електрическа енергия за месеците ноември и декември 2017 г. по сключен на 28.07.2017 г.
договор за доставка на електрическа енергия с дружеството „Фючър Енерджи“ ООД (в
несъстоятелност), което вземане е придобито от ищеца по силата на постановление за
възлагане от **** г. по т. д. № *** г. на Софийски градски съд, както и за сумата от 46,09
(четиридесет и шест лева и 9 ст. ) лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 14.12.2017 г. до 26.01.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от **** г. – датата на депозиране на заявлението до окончателно
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № **** от **** г. по ч.гр.д. № **** г. на РС-П.
Ищецът сочи, че е придобил процесните вземания по правоприемство от „Фючър
Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) по силата на постановление за възлагане от **** г., като
ответницата е страна по сключен договор за доставка на електрическа енергия с праводателя
на ищеца; че не е изпълнила задължението си за заплащане на консумирана електрическа
енергия за месеците ноември и декември 2017 г. и е изпаднала в забава. Иска се уважаване
на предявените искове и присъждане на разноски.
Депозиран е отговор на исковата молба, с който ответницата възразява, че
процесното вземане е погасено по давност. Иска отхвърляне на предявените искове и
присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата
1
претенция за допустима, а разгледана по същество за частично основателна, като
съображенията за това са следните:
Съдът е сезиран по реда чл. 422, ал. 1 ГПК с искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземания за консумирана електрическа енергия и
вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва, които искове, за да бъдат
уважени следва да се установи, че между праводателя на ищеца и ответницата е сключен
договор за продажба на електрическа енергия, както размерът и стойността на доставената
електрическа енергия.
Установява се от представения по делото договор /л.*/, че между ответницата и
дружеството „Фючър Енерджи“ ООД на 28.07.2017 г. е сключен договор за продажба на
електрическа енергия. Няма спор, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че „Фючър Енерджи“ ООД е обявено в несъстоятелност, като вземанията за
електрическа енергия за месеците ноември и декември 2017 г. са придобити от ищеца по
силата на постановление за възлагане от **** г. по т. д. № *****г. на Софийски градски съд,
т.е. ищецът се явява частен правоприемник на „Фючър Енерджи“ ООД.
За установяване обема на доставената електрическа енергия по делото е допусната и
приета съдебно-техническа експертиза. В разпитът си вещото К. сочи, че с оглед
производството по несъстоятелност „Фючър Енерджи“ ООД е доставяло електрическа
енергия на ответницата до 01.12.2017 г., а не до края на месец декември 2017 г., като
считано от 02.12.2017 г. продажбата е извършвана от доставчик от последна инстанция. В
заключението, давайки отговор на поставения въпрос, експертът е посочил количеството
консумирана електрическа енергия от 01.11.2017 г. до 01.12.2017 г. На база съдебно-
техническата експертиза, вещото лице К. по приетата съдебно-счетоводна експертиза, на
поставен от съда въпрос, сочи, че за периода от 01.11.2017 г. до 01.12.2017 г. дължимата
сума за електрическа енергия и мрежови услуги възлиза на 124, 67 лева. Съдът кредитира
приетите заключения, като приема за установено, че ищецът има вземане за доставена
електрическа енергия за периода от 01.11.2017 г. до 01.12.2017 г., възлизащо на сумата от
124, 67 лева. Ето защо искът за присъждане на главница е основателен до тази сума.
Неоснователни се възраженията на ответника, че вземането е погасено по давност.
Давността е спряна по време на извънредното положение в периода от 13.03.2020 г. до
21.05.2020 г. на основание чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП, т.е. давността изтича на 21.02.2021 г., а
заявлението за издаване за на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е депозирано на **** г.
– преди да изтече давността.
Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се отхвърли частично, тъй като дължимата
главница е в по-малък размер от претендирания, както и с оглед това, че обезщетение не се
дължи за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. Съгласно чл. 6 от ЗМДВИП до отмяна на
извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на
частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава. Законната лихва попада в
тази хипотеза и може да бъде присъдена след изменението на разпоредбата с ДВ бр. 34 от
09.04.2020г. в сила от същата дата, по силата на която забраната е ограничена до
частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране
(факторинг, форфетинг и др.) предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 ЗКИ,
включително когато вземанията да придобити от други банки, финансови институции или
трети лица и по договори за лизинг, каквато не е настоящата хипотеза. След изчисления, за
които не са необходими експертни знания, се налага извод, че дължимото обезщетение по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД възлиза на 38,57 лева.
По разноските:
Ищецът е направил разноски за заповедното и исковото производство, които възлизат
на сумата от общо 700 лева. От тях, пропорционално на уважената част от иска, следва да се
присъдят 572,16 лева.
2
Процесуалният представител на ответника адв. Р. Н. Р. от АК-П., лич. № ***** има
право на разноски по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА пропорционално на отхвърлената част, като
разноските възлизат на 54,78 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-П. сумата от 45,65 лева –
разноски за експертизи, а ответницата 204,35 лева.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че В. А. П., ЕГН
**********, адрес: гр. П., ж.к. Т., бл. **, вх. *, ет. * ап. * дължи на „Мултипъл плюс“ ЕООД,
ЕИК *********, адрес: гр. София, ул. „Найден Геров № 6 ет. 1, офис 1 сумата от 124, 67 (сто
двадесет и четири лева и 67 ст.) лева главница, представляваща стойността на
консумирана електрическа енергия за периода от 01.11.2017 г. до 01.12.2017 г. по сключения
на ***** г. между В. А. П. и „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) договор за
доставка на електрическа енергия с), което вземане е придобито от ищеца „Мултипъл плюс“
ЕООД по силата на постановление за възлагане от 06.01.2021 г. по т. д. № *****г. на
Софийски градски съд, както и сумата 38,57 (тридесет и осем лева и 57 ст.) лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 14.12.2017 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до *****г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от ***** г. – датата на депозиране на заявлението до
окончателно изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № *** от **** г. по ч.гр.д. № **** г. на РС-П., като
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Мултипъл плюс“ ЕООД, ЕИК ********* против В. А.
П., ЕГН ********** искове за разликата над уважения до пълния предявен размер от 153,62
( сто петдесет и три лева и 62 ст.) лева и за периода от 02.12.2017 г. до 31.12.2017 г. - що се
касае до иска за главницата, както и за разлика над уважения до пълния предявен размер от
46,09 (четиридесет и шест лева и 9 ст.) лева и за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. -
що се касае до иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. А. П., ЕГН ********** да заплати на
„Мултипъл плюс“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 572.16 (петстотин седемдесет и два лева
и 16 ст.) лева – разноски по водене на делото за заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА „Мултипъл
плюс“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Р. Н. Р. от АК-П., лич. № ****** сумата от
54,78 (петдесет и четири лева и 78 ст.) лева – разноски за осъществената в полза на
ответницата правна защита и съдействие.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК В. А. П., ЕГН ********** да заплати по сметка
на РС-Пловдив сумата от 204,35 (двеста и четири лева и 35 ст.) – разноски за експертиза.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „Мултипъл плюс“ ЕООД, ЕИК 206303789да
заплати по сметка на РС-Пловдив сумата от 45,65 (четиридесет и пет лева и 65 ст.) –
разноски за експертиза
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-
Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п./_______________
3