№ 438
гр. Я., 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М. Хр. Христова И.а
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от М. Хр. Христова И.а Гражданско дело №
20252330100863 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба предявена от
“Юробанк България“АД против В. С. А. , с която се иска съдът да осъди ответницата
да заплати на ищеца сумата от общо 5 595, 45 лв., представляващи сбор от
незаплатена главница, и обезщетение за забава по договор за банков кредит от
0812.2017 год., както и законна лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, включително разноски в производството.
В исковата молба се твърди, че между наследодателя на ответницата Н. Т. А, и
ищцовата банка бил сключен договор за кредит от 08.12.2017 год., по силата на който
банката предоставила на кредитополучателя сумата от 16 323 лв. , при посочени
индивидуални и общи условия.Срокът за издължаване бил 84 месеца от усвояване на
кредита. Плащанията били преустановени на 09.05.2023 год. На 08.12.2024 год.
настъпил крайния падеж по договора.Било установено, че кредитополучателят е
починал, като неговия законен наследник – дъщеря Т. Н. Т. е направила отказ от
наследство , надлежно вписан. С оглед на това за целия дълг отговаряла ответницата
като наследник от втори ред – негова майка.. Претендира се уважаване на
претенциите, както и присъждане на разноски.
В законоустановения срок не е депозиран отговор на исковата молба.
В с.з. ищецът не изпраща представител.
Ответницата , редовно уведомена, не се явява.
ЯРС, като взе предвид исковата молба и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено копие от договор за потребителски кредит от
08.12.2027 год., сключен между ищцовата банка и Н. А. Т. – кредитополучател за
сумата от 16 323 лв., при уговорен лихвен процент и срок за погасяване – 84 месеца. В
чл. 2 от договора е предвидено разрешение кредит да бъде отпуснат по сметка на
името на кредитополучателя, като последният е декларирал съгласието си за
1
покриване на задължения към други кредитни институции- сума в размер на 8350 лв.
за предсрочно погасяване на задължения по договор за кредит , сключен със
„СИБАНК“ЕАД.
Представен е още погасителен план към договора, сертификат за
застрахователен пакет, извлечение от счетоводните книги на банката към 05.02.2025
год.
От приетата справка от НБД „Население“ се установява, че Н. А. Т. е починал,
като негов наследник по закон е дъщеря му Т. Н. Т.. По отношение на същата е
представено удостоверение на ЯРС, видно от което се е отказала от наследството му,
като отказът й е вписан в специалната книга на съда под № **/28.06.2023 год. Видно
от описаната справка ответницата В. А. е майка на починалия кредитополучател.
Междувременно на настоящия съдебен състав е служебно известно, че пред
ЯРС е образувано ч.гр.д. № ****/2025 год., по което по молба на ответницата на
18.08.2025 год.в нарочната книга на съда е вписан отказът й от наследството на Н. А.
Т..
Въз основа на така установените по делото факти, съдът намира от правна
страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79,ал.1 ЗЗД,
вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже, че е бил във
валидни облигационни отношения с наследодателя на ответницата по повод
сключения договор за кредит, със съществените му уговорки, както и че е бил
изправна страна по договора, т.е. е предал реално на кредитополучателя сумата по
кредита по начина уговорен в договора, размера на претенциите си. В тежест на
ответната страна е да докаже извършено плащане, респ. наличието на
правопогасяващи факти и обстоятелства.
В случая предвид липсата на оспорвания и представените писмени
доказателства, съдът приема,че между ищцовата банка и Н. А. Т. е било налице
валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит.
Безспорно се установи още, че ответницата е наследник от втори ред на
кредитополучателя, както и че единствения наследник от първи ред е направил отказ
от наследството му, надлежно вписан.
С откриването на наследството наследниците придобиват правото да получат
наследственото имущество и да приемат същото. Съгласно разпоредбата на чл. 48 от
ЗНасл. наследството се придобива с приемането му. Приемането на наследството е
едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да го придобие. Приемането
на наследството може да бъде както изрично, така и мълчаливо. Изричното приемане
се извършва с писмено изявление до районния съдия по местооткриване на
наследството, като се вписва в особена за това книга / чл. 49, ал. 2 от ЗНасл. /.
Мълчаливо приемане е налице, когато наследникът извърши действия, които
несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би
имал право да извърши, освен в качеството си на наследник. Във всички случаи,
приемането на наследството не може да се предполага, а трябва да бъде ясно и
недвусмислено, дори и когато е мълчаливо, като конклудентните действия следва да са
такива, че да сочат на действителната воля на наследника да приеме наследството.
/Решение № 596/12.06.1991 г. по гр. д. № 353/1991 г. на ВС, I г. о, Решение №
64/24.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3858/2008 г., IV г. о. /.
2
В случая, както се посочи по-горе в настоящите мотиви, в нарочната книга на
съда е вписан отказ от наследството на Н. Т. и от ответницата по настоящия иск.
Отказът от наследство , като едностранно волеизявление на един от наследниците, има
за правна последица заличаване на това лице като наследник и то от момента на
откриване на наследството, и съответно преминаване на наследството, като съвкупност
от права и задължения, в патримониума на останалите наследници от същия
ред,каквито в случая липсват. След като е извършен и надлежно вписан отказът
изключва лицето от кръга на наследниците, поради което то не може да ползва правата
и да носи задълженията, произтичащи от наследяването. В случая ответницата се е
отказала от наследството по реда на чл. 52 вр. чл. 49 ал.1 от ЗН, като няма данни да е
приела наследството преди извършването на отказа. Ето защо предявения срещу тази
ответница иск следва да се отхвърли изцяло, тъй като тя не е надлежно пасивно
материално легитимирана да отговаря за задълженията на наследодателя, поради
направения от нея валиден отказ от наследството му.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Юробанк България“АД , със седалище и адрес на
управление гр. София, ЕИК ************** против В. С. А., ЕГН ********** искове
с правно основание чл. 79,ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД за заплащане на сумата от 4 682, 73
лв. – главница по договор потребителски кредит от 08.12.2017 год., сключен с Н. А. Т.,
б.ж. на гр. Я. и чл. 86,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 912, 72 лв. – мораторна
лихва за периода 09.05.2023 год. – 05.03.2025 год.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Ямболския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
3