№ 107712
гр. София, 31.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Частно
гражданско дело № 20231110138502 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
По Заявление на „**** съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 19.07.2023 г. въз основа на приложените по делото доказателства. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника на 02.08.2023 г. На 04.08.2023 г. от страна на длъжника е
постъпило „заявление“, с искане за предоставяне на копие от депозираните към заявлението
писмени доказателства – писмени договори за продажба на топлинна енергия, общи
условия, въз основа на които заявителят претендира вземанията си, копие от протокола от
проведеното съдебно заседание на 19.07.2023 г. с мотиви за уважаване на претенцията на
„****.
С молба от 30.08.2023 г. длъжникът е поискал от СГС определяне на срок по смисъла на чл.
255 ГПК за извършване на поисканите от настоящия съдебен състав процесуални действия.
Съдът намира, че на длъжника са били предоставени всички приложени към заявлението по
чл. 410 ГПК писмени доказателства, поради което са спазени принципите на чл. 7, чл. 410,
чл. 411 ГПК. Поисканите от длъжника документи няма как да му бъдат връчени, тъй като не
са приложени по делото, доколкото правоотношението с **** възниква по силата на закона
при определени качества на длъжника. В тази връзка следва да се посочи, че в заповедното
производство по чл. 410 ГПК съдът не събира доказателства /целта на производството е не
установяване на самото вземане, а само проверка дали същото е спорно/, и следователно от
приложените към заявлението документи не могат да се правят изводи както за
съществуване на вземането, така и за основанието, на което същото се претендира – така
Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Т. е., за
длъжника съществува възможност да оспори, включително с бланкетно възражение по чл.
414 ГПК дължимостта на сумите по заповедта, в който случай за взискателя съществува
възможност за предявяване на иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Именно в исковото
производство длъжникът би се запознал с всички приложени към исковата молба писмени
доказателства, обосноваващи претенцията по заповедното производство, както и ще може да
ги оспори и да вземе становище по тях. Доколкото както се посочи заповедното
производство е формално такова, то съдът приема, че са били извършени всички
необходими действия по настоящото дело – издаване на заповед за изпълнение и връчване
на същата на длъжника, за който съществува възможност да подаде възражение по чл. 414
ГПК или чл. 414а ГПК. Поради което исканията на длъжника следва да се оставят без
уважение.
Така мотивиран, съдът
1
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на длъжника в молби от 04.08.2023 г. и от
30.08.2023 г., доколкото на същия са били предоставени всички документи по делото – ч.
гр. д. № 38502/2023 г. по описа на СРС, 48 състав, които са били приложени към заявлението
по чл. 410 ГПК.
Препис от разпореждането да се връчи на длъжника, който следва в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да заяви дали продължава да поддържа молбата си за бавност.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2