№ 3526
гр. София, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20231110208532 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 72 от ЗМВР.
Предмет на оспорване в настоящето производство е заповед за
задържане на лице № 228зз506/25.05.2023 г. за задържане на
жалбоподателката М. К. П., съставена от ответника М. В. М. на длъжност
„старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ в 04 РУ СДВР. В
подадената от адв. В. Т. жалба се навеждат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на заповедта за задържане и се моли за нейната отмяна.
В жалбата се сочи, че копие от заповедта за задържане не е връчена на
жалбоподателката, като в нея липсва посочено фактическо основание за
издаването й, като се позовава на практика на ВАС и на ЕСПЧ относно
липсата на този реквизит.
В последното съдебно заседание жалбоподателката не се явява лично,
като не се явява и нейният упълномощен процесуален представител адв. Т..
Същият е депозирал писмено становище за даване ход на делото в негово
отсъствие, в което излага, че поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта
на изложените в нея основания. В жалбата е изложено искане за присъждане
на сторените от жалбоподателя разноски, включително за адвокатско
възнаграждение.
Ответникът по делото – М. В. М. на длъжност „старши полицай“ в група
„Охрана на обществения ред“ в 04 РУ СДВР, не се явява лично, като в
последното съдебно заседание не се явява и негов процесуален представител.
1
Но от юрисконсулт *** е постъпило писмено становище с доводи за
отхвърляне на жалбата. В становището е поискано присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение.
След като се запозна с конкретната заповед за задържане и
материалите по делото, Съдът намира следното от фактическа страна:
Около 22:50 ч. на 25.05.2023 г., ответникът по делото М. М. от 04 РУ
СДВР изпълнявал служебните си задължения в района на гр. София. Той
задържал жалбоподателката М. К. П., която била отведена в 04 РУ-СДВР,
където й бил извършен и личен обиск. Преди това, на 20.02.2023 г. срещу нея
било образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 131, ал.1, т.
5а, вр. чл. 130, ал. 2 НК.
Ответникът М. В. М. на длъжност „старши полицай“ в група „Охрана на
обществения ред“ в 04 РУ СДВР издал заповед за задържане на П. с рег. №
228зз506/25.05.2023 г. за срок до 24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР с посочено фактическо основание за задържането „домашно насилие
във връзка с чл. 131, ал.1, т. 5а НК“. Заповедта била надлежно връчена на
задържаното лице, което се разписало за това. П. била освободена в 17:10 часа
на 26.05.2023 г.
В последствие срещу жалбоподателката бил внесен обвинителен акт за
извършено престъпление по чл. 131, ал.1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 2 НК /касаещо и
деяние от 24.05.2023 г./, но в разпоредителното заседание на 28.11.2023 г. по
НОХД № 13116/2023 г. 10-ти състав на СРС е прекратил съдебното
производство и е върнал делото на прокурора за отстраняване на съществени
процесуални нарушения в ДП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК –заповед
за задържане на лице, протокол за личен обиск, декларация, разписка за
върнати пари и вещи, удостоверение от отдел "Човешки ресурси" – СДВР,
справки от 04 РУ СДВР и СРП, извадка от протокол на СРС и др. Съдът
кредитира изцяло писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283
НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
На 07.06.2023 г. по електронен път до СРС била подадена жалбата срещу
заповедта за задържане на П. от адв. Т..
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните изводи от правна страна :
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 149, ал. 1 АПК срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
В производството по съдебно оспорване на индивидуални
административни актове, каквато е въпросната заповед на полицейския орган,
2
съдът следва да провери съществуването на петте основания за
законосъобразност на оспорения административен акт – наличие на
компетентност; спазване на изискуемата писмена форма; спазване на
съответните административно-производствени правила при издаване на акта;
спазване на материалния закон и спазване целта на закона, които се извеждат
по аргумент от чл.146 от АПК. Липсата на който и да било от съответните
реквизити прави съответния акт незаконосъобразен, а в някои тежки форми на
порока – и нищожен.
Съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, а именно
полицейски орган в 04 РУ към СДВР, в рамките на неговата материална,
темпорална и териториална компетентност, което се установява от
представеното удостоверение от СДВР. Заповедта е издадена в
законоустановената писмена форма и е подписана от лицето, посочено за неин
автор, както и от задържаното лице.
Съдът обаче намира, че заповедта за задържане на лице не съдържа
всички законови реквизити, макар в нея да е посочено правното основание за
нейното издаване, а именно това по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Заповедта
съдържа част от реквизитите по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, но при издаването й е
допуснато нарушение на чл. 72, ал.2, т. 2 ЗМВР, свързано с липсата на
посочване на фактическото основание за задържане на жалбоподателя П..
Като материално основание за издаването на оспорената заповед е
посочена разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, който предоставя правото
на полицейските органи да задържат лица, за които има данни да са
извършили престъпление. В заповедта обаче единствено е посочена правната
квалификация на евентуално извършеното престъпление по чл. 131, ал.1, т. 5а
НК и уточнението, че се касае за „домашно насилие“. Това според съда е
крайно недостатъчно, като не са посочени конкретни факти, включително
дата, място и действия на задържаното лице, които да бъдат приети за
вероятно извършване на престъпление.
Действително, с оглед спецификите при издаване на заповеди за
задържане на лица в условията на незабавност, не може да се очаква или
изисква посочване на всички признаци на евентуално престъпно деяние, както
например в постановлението за привличане към наказателна отговорност или
обвинителния акт. Поради бланкетния характер на заповедта за задържане не
може да се очаква в нея да се изписва цялата установена фактическа
обстановка, каквито изисквания поставя наказателния процес. Достатъчно е да
се установи, че в случая са били събрани данни, че лицето е извършило
престъпление, като същото бъде описано със своите основни характеристики.
Понятията „данни за извършване на престъпление” по ЗМВР и „достатъчно
данни” по смисъла на чл.207 от НПК имат различно съдържание и законът при
издаване на заповед за задържане на лице не поставя изискване вината му да е
несъмнено доказана по предвидения в НПК ред. Но стандартът относно
преценката за наличието на достатъчно пълно и ясно описание на
3
фактическите и правни основания за задържането по ЗМВР, е зададен в
Решение от 24.06.2014 г. на ЕСПЧ по делото Петков и Профиров срещу
България, което приема, че обоснованото подозрение, че лицето е извършило
престъпление, което е основание за задържането му, не може да бъде общо и
абстрактно. Именно поради това е необходимо в заповедта за задържане да се
посочат конкретни данни, свързани с твърдяното престъпление.
В обжалваната заповед обаче не е посочено каквато и да е информация
относно поведение на М. П., даващо основание за нейното задържане.
Посоченото с думи „домашно насилие“ по никакъв начин не санира
допуснатото нарушение, а единствено сочи квалификацията на деянието по т.
5а на чл. 131, ал. 1 НК. Но не е посочено какви са конкретните действия,
вменени на жалбоподателката, които да изпълват състава на правната норма.
Съдът намира и че фактически доводи за основанието за задържане на
лицето не могат да бъдат изведени и от документите по преписката, като в
случая от ответника не са представени докладна записка, материали от ДП или
дори обвинителния акт. В случая тежестта на доказване относно
законосъобразното издаване на заповедта за задържане е изцяло върху нейния
издател и ответник в производството, като той не е проявил никаква
процесуална активност да представи документи в подкрепа на твърдението си,
че задържаният е бил наясно с причината за задържането си. В този смисъл не
са приложими и доводите на Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на
ОСГК на ВС, дори да се приеме, че същото не е загубило своята актуалност по
отношение на заповедите за задържане по чл. 72, ал.1, т. 1 ЗМВР с оглед
приемане на Директива 2012/13/ЕС на ЕП и Съвета относно правото на
информация в наказателното производство. Недопустимо е и извличането на
фактически основания за задържането на П. от образуваното срещу нея
съдебно производство, доколкото материалите по ДП и съответно
обвинителния акт са изготвени по друг ред и с друга цел, значително време
след задържането на лицето, поради което и съдът е преценил, че не се налага
служебното изискване на обвинителния акт или допълнителното отлагане на
делото за изчакване на ответника да представи доказателства в подкрепа на
законността на задържането.
Поради всичко изложено, Съдът намира, че в конкретния случай
жалбоподателката не е била наясно с фактическото основание за своето
задържане, с което е нарушен чл. 146 от АПК. Липсата на мотиви в издадената
заповед грубо е нарушило правото на задържаната да разбере причините за
своето задържане и представлява основание за отмяна на индивидуалния
административен акт, без да се налага обсъждане на въпроса за неговата
целесъобразност.
Воден от всичко изложено, Съдът намира, че издадената заповед за
задържане на лице не отговаря на законовите изисквания и следва да бъде
отменена като незаконосъобразна.
В този смисъл се явява основателна и претенцията на процесуалния
4
представител на жалбоподателя за присъждане на направените от него
разноски по делото и на адвокатско възнаграждение. От представените с
жалбата доказателства е видно, че жалбоподателката е заплатила държавна
такса за образуване на делото в размер на 10 лева, която сума следва да й бъде
присъдена.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие от
07.06.2023 г., сключен между жалбоподателката и адв. Т., в който е посочено
уговорено възнаграждение в размер на 600 лева. В разписка, представена по
делото е отразено, че възнаграждението е платено в брой. Следователно,
СДВР следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноските за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. В случая съдът
намира за неоснователно направеното от ответника възражение за
прекомерност на поисканите разноски. Като взе предвид постановеното
решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-38/22, съгласно което съдът не е
обвързан с размерите, предвидени в чл.8, ал.2, т. 3 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно сумата от
750 лева, съдът прие, че уговореното възнаграждение под този праг, в размер
на 600 лева се явява справедливо и достатъчно. То е съобразено от една страна
с липсата на фактическа или правна сложност по делото, но и с проведените
три съдебни заседания, в едно от които адв. Т. се е явил, а за останалите е
представил писмена защита. Освен това той е проявил процесуална активност,
като е представял и искал събирането на доказателства и е изготвил жалбата
по делото.
Воден от горното и на основание чл.172 и чл.172а от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице № 228зз506/25.05.2023 г. за
задържане на жалбоподателката М. К. П., съставена на основание чл. 72, ал.1,
т. 1 ЗМВР от ответника М. В. М. на длъжност „старши полицай“ в група
„Охрана на обществения ред“ в 04 РУ СДВР.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи ДА ЗАПЛАТИ на
М. К. П. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 10.00
/десет/ лева.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи ДА ЗАПЛАТИ на
М. К. П. с ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600.00 /шестстотин/ лева.
Решението може да бъде обжалвано по реда на Глава XII от АПК
пред Административния съд – София-град в 14-дневен срок от днес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5