Р Е Ш Е Н И Е
№ 1337
град Бургас ,
17.06.2020год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, граждански състав
на четвърти юни две
хиляди и двадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря Станка Добрева, като разгледа докладваното от съдията
Дойков гражданско дело № 8254 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното.
Делото
е образувано по исковата молба на С.Ж.Д.,*** със съдебен адрес *** – адв. С.К.,***
против Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ № 46 , представлявана от главен комисар С.. К.. . Ищецът претендира, че
в периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е полагал труд като „младши инспектор“ на ГКПП Пристанище
Бургас при ГПУ Бургас към РДГП Бургас при ГД „Гранична полиция“ гр. София.
Твърди се, че за периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е полагал труд по
12 - часови смени, предварително определени по график. За този период Д. бил
положил 1680часа нощен труд, който след като се пресметнел с коефициент 1.143
възлизал на общо 1920часа. Това преизчисляване от нощен към дневен труд водело
до това, че ищецът бил положил 240часа извънреден труд , който ответникът му
като негов работодател не бил заплатил. Въз основа на получаваното в различни
периоди трудово възнаграждение, ищецът оценява незаплатения си труд на 1440лева
за целия процесен период, както и законна лихва за забава от датата на предявяване
на исковата молба в съда – 01.10.2019г. до окончателното изплащане на
вземането. В исковата молба са изложени съображения относно приложимото право.
Направени са доказателствени искания. В съдебно заседание ищецът не се явява,
представлява се от адв. Кралева, преупълномощена, като исковата молба се
поддържа. Претендират се разноските по водене на производството. По реда на чл.
214, ал. 1 от ГПК се прави изменение на иска, като се претендира осъждане на
ответника са сумата 1739.02лева за положен извънреден труд, приравнен от нощен
в дневен такъв.
Ответникът
ГД „Гранична полиция“ МВР депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК
чрез гл. юрисконсулт Красимира Иванова. Предявените искове се оспорват като
недоказани както по основание, така и по размер. Изложени са правни съображения
във връзка приложимата нормативна уредба за процесния период, съобразена със
ЗМВР. Не се оспорва факта, че в посочения от С.Ж.Д. период с ответника са се
намирали в правоотношения по ЗМВР и ищецът е полагал труд на смени/ дневни и
нощни/ . Изложени са подробни правни съображения. Ответникът счита, че на Д. не
се дължи исковата сума. Не се споделя виждането, че приложима е Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, която се отнасяла за работещи
по трудово правоотношение, каквото не било това на ищеца и ГД “ Гранична
полиция“. По отношение на доказателствените искания – не се оспорва , че С.Ж.Д., гр. Бургас е заемал длъжността „младши инспектор“ на ГКПП Пристанище Бургас при ГПУ
Бургас към РДГП Бургас при ГД „Гранична полиция“ гр. София. Взема се становище
по останалите доказателствените искания на ищеца. В съдебно заседание юриск.
Иванова поддържа отговора на исковата молба. Претендира за отхвърляне на иска и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Предявен
е иск с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото е назначена и изготвена съдебно – счетоводна експертиза.
Заключението на вещото лице Г.Г. е, че за процесния период ищецът е положил
общо 1696часа нощен труд. Същият приравнен към дневен такъв при уможение с
коефициент 1.143 се равнявал на 1939часа дневен труд. Съответно вещото лице е
посочило, че на ищеца не са заплатени 243часа извънреден труд, който е оценен
на 1739.02лева.
Съдът, след като обсъди представените с исковата молба
писмени материали и становището на ответника по делото, счита за установено
следното.
По делото не се спори , че между
ищецът С.Ж.Д., гр. Бургас и ГД „Гранична
полиция” МВР гр. София е било налице служебно правоотношение по ЗМВР. Ищецът е заемала длъжността „...“ на ГКПП Пристанище
Бургас при ГПУ Бургас към РДГП Бургас при ГД „Гранична полиция“ гр. София.
Съгласно
чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал.5, т. 2 ЗМВР работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
В процесния случай ищецът е работил на 12- часови смени и е
следвало да му бъде заплатено трудово възнаграждение за положения извънреден
труд. Относимите към
предмета на делото разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. (отм.); Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,
Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба за структурата и организацията на работната
заплата. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР (в сила от
28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР
се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива. Видно от текста на
чл. 179, ал. 1 от същия закон е и това, че на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,
00 до 06, 00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на
тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Същевременно нормата на
чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение
на държавните служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за
извънреден труд.
Според текста
на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през
което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В предходната редакция
на ал. 3 е посочено, че периодът на изчисляване е едномесечен. В ал. 5, т. 2 е
предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното
работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7
е предвидено, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен
период и 280 часа годишно. Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В допълнение към така изложената нормативна уредба
следва да се посочи и това, че през процесния исков период е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., която предвижда
възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22, 00
и 06, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. В тази наредба не е предвидено, че при сумирано отчитане на
работното време отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с
определен коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до
01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г.
разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на
такива изрични норми в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда
представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР,
която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно
прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от
ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от
работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен
труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в
по- неблагоприятно положение
спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.
Съгласно чл.
9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата е
предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент
според съда възлиза на 1, 143, изчислен като съотношение между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа).
Може също
така да се отбележи, че нормата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР , касаеща часовете
нощен труд, които могат да се полагат , не изключва възможността този труд да
се преизчислява с посочения коефициент. Разпоредбата сочи, че „е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Съгласно чл.140,
ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при
5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. Може да се изведе
заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват на 8 часа,
отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова
дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага
коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 към 7.
С оглед на всичко изложено до тук и като взе предвид
заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, според
което за периода 01.10.2016г. – 30.09.2019г. ищецът е
положил общо 1696часа нощен труд, които
преизчислени с коефициент 1.143 се равняват
на 1939часа дневен труд, т. е. налице е
разлика от 243часа, за които на
ищеца не е било платено допълнително възнаграждение, а по изчисления на вещото
лице е в размер на 1739.02лева и при липса на
доказателства това допълнително възнаграждение да е било платено от ответника
на ищеца, то изводът, който се налага е че искът е основателен и следва да се
уважи в предявения след увеличението размер.
С оглед основателността на претенцията, на основание
чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и претендираното от
ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска на 01.10.2019 г. до
окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото, които са в размер на 420.00лева за платено адвокатско възнаграждение. Договореното
и заплатено от ищеца възнаграждение не е прекомерно съобразно разпоредбите на
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения , а също така и с оглед предмета на делото и проведените четири
съдебни заседания.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса
за разглеждането на иск, която е в размер на 69.56лева и съответната част на изплатеното от
бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер на 200.00лева.
Воден от
изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр.
София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от Главен комисар С.. К..
– Директор, ДА ЗАПЛАТИ на С.Ж.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** –
адв. С.К.,***, сумата от 1739.02лева/ хиляда седемстотин тридeсет и девет лева и две стотинки/ представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 243часа за
периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г.- разликата между положения нощен труд и
преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, ведно със законна лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 01.10.2019г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №
46, представлявана от Главен комисар С.. К.. – Директор, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на С.Ж.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** –
адв. С.К.,***, сумата от 420.00лева /четиристотин и двадесет лева/ разноски по
водене на производството за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №
46, представлявана от Главен комисар С.. К.. – Директор, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС гр. Бургас сумите от 200.00лева/ двеста
лева/ за изготвената експертиза и 69.56лева /шестдесет и девет лева и петдесет
и шест стотинки/ държавна такса.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок считано от
постановяването му на 17.06.2020г.
Съдия:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ