РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1692 / 11.11.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ГЕОРГИ П.
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря ЯНКЯ ВУКЕВА и участието на
прокурора СТОЯН ПЕШЕВ, като разгледа докладваното от съдия П. к.н.а. дело № 952
по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
1. Производството е по реда на Глава
Тринадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 248, ал. 3
от Гражданския процесуален кодекс, във връзка с чл. 144 от АПК, във връзка с чл.
63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
2. Образувано е по касационна жалба на И.Ж.И., ЕГН ********** ***, чрез адв. К. Л., с посочен съдебен адрес ***,
офис 11, срещу Определение № 383 от 29.07.2020г., постановено по н.а.дело № 60
по описа на Районен съд Пазарджик за 2020г. с което е отхвърлена молбата на Ж., да бъде изменено Решение № 395 от 07.07.2020г.,
постановено по същото дело, в частта за разноските.
3. Според
жалбоподателя, към момента на изготвяне на жалбата срещу оспореното наказателно
постановление и подписването на договора за правна помощ от 20.12.2019 г. в
сила е била редакцията на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която
възнаграждението при интерес до 1000 лв. е 300 лв., който размер от 2014 г. е
считан за справедлив. Сочи се, че макар и към момента на постановяване на
решението от районния съд, въпросната норма да предвижда възнаграждение от 100
лв., то не може да се приеме, че размер от 300 лв. е прекомерен. В този смисъл
се счита, че редакцията на нормата, която предвижда размер на възнаграждението
от 100 лв. (ДВ, бр. 2 от 09.01.2009 г.) е била съобразена с икономическата
обстановка през 2009 г., като не може да се приеме, че 10 години по-късно този
размер е оправдан, а размер претендиран над него се явява прекомерен, доколкото
Наредбата, има за цел единствено да гарантира минимален размер на съответните възнаграждения, под който да не може да се
договаря, а не задължителен такъв за предоставянето на посочените услуги и
присъждане от съда. Сочи се също така, че с измененията на Наредбата от
31.07.2020 г., е изменена разпоредбата на чл. 18, ал. 2 и е създадена
разпоредбата на чл. 18, ал. 4 НМРАВ, които отново актуализират минималния
размер за представителство по този вид дела до 300 лв.
Иска се Определение от 29.07.2020 г. да бъде
отменено, като бъде увеличен размера на присъденото в полза на жалбоподателя
адвокатското възнаграждение до претендираните 350,00лв.
4. Ответната по жалбата Областна дирекция на
МВР, Пазарджик не взема становище по същата.
5. Жалбата е подадена в рамките на установения
за това срок и при наличието на правен интерес.
6. С Решение № 395 от 07.07.2020г., постановено
по а.н.дело № 60 по описа на Районен съд Пазарджик, е отменено Наказателно
постановление №19-1006-003075 от 19.08.2019 г. на Началник група „КПДГПА“ при
ОДМВР, Пазарджик, с което на И.Ж.И., за нарушение на чл.638, ал.З от Кодекса за
застраховането е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева.
С оглед така постановения резултат, съдът е осъдил ОД на МВР, Пазарджик да
заплати на И., направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 100 лева, като е отхвърлил искането за разликата от 100 лева до заявената
с представения списък за разноски сума от 350 лева.
7. В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, И. е подал молба
вх. №12891 от 14.07.2020 г. с искане, да бъде изменено постановеното от районния съд
решение в частта за разноските, като същите да бъдат присъдени в пълния заявен размер
от 350 лв.
8. За да постанови обжалвания в настоящото
производство резултат, първоинстанционния съд е приел, че при определяне на
размера на присъдените в полза на жалбоподателя разноски е съобразено, че
делото не се характеризира с фактическа и правна сложност. Същото е протекла в
едно съдебно заседание с приемане единствено на писмени доказателства, без
разпит на свидетели. Посочен е и факта, че пълномощникът на И., не участвал в
съдебното заседание, а е изразил само писмено становище. В контекста на тези
данни е било съобразено и направено възражение от насрещната страна за
прекомерност на възнаграждението съобразно правилото на чл.63, ал.4 от ЗАНН.
При тези условия, размера на претендираните
разноски обемащи единствено заплатеното адвокатско възнаграждение е определен
при съобразяване с правилото на чл.18,
ал.2 във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията действаща към момента на
постановяване на решението.
9. Посочените от първоинстанционния съд данни са
истинни. Производството пред районния съд е било сложено в ход по жалба И.,
изготвена от процесуалния му представител адв. Л., обстоятелствената част и
петитума на която общо се състои от шест изречения. Предмет на съдебния спор,
разрешен от съда е било наложено на И. административно наказание глоба в размер
на 400 лева. Проведено е било едно съдебно заседание, в което процесуалния представител на И. не е
взел участие. От същият е била депозирана писмена молба, в която становището по
същество на спора е изразено в едно, единствено изречение.
10. Като правно основание на обжалвания
резултат, районния съд е посочил правилото на чл.18, ал.2 във връзка с чл.7,
ал.2, т.1 от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в действалата към момента на постановяване на
Решение № 395 от 07.07.2020г. редакция, т.е. тази от ДВ бр. 45 от 2020 г., в
сила от 15.05.2020 г. Така даденото от съда правно разрешение на искането с
което и бил сезиран е законосъобразно.
11. Според чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
Съобразно, чл. 36, ал. 2 от ЗА, размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от
Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и
не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа.
Според чл. 18, ал. 2 от Наредбата(редакция ДВ бр. 45 от 2020 г., в
сила от 15.05.2020 г.),
когато административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението.
Съответно, според чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата(казаната редакция), за защита по дела с
определен интерес възнагражденията са следните: при интерес до 1000 лв. – 100 лв.
12. Изложените до тук съображения, налагат да се
приеме, че въз основа на правилно и еднозначно установените факти, първоинстанционния
съд е направил обосновани изводи относно приложението както на материалния,
така и на процесуалния закон. Както фактическите констатации, така правните
изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата
инстанция.
Ето защо, Съдът,
ОПРЕДЕЛИ :
ОТХВЪРЛЯ жалба на И.Ж.И., ЕГН ********** ***, чрез адв.
К. Л., с посочен съдебен адрес ***, офис 11, срещу Определение № 383 от
29.07.2020г., постановено по н.а.дело № 60 по описа на Районен съд Пазарджик за
2020г. с което е отхвърлена молбата на Ж., да бъде изменено Решение № 395 от
07.07.2020г., постановено по същото дело, в частта за разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
Председател : /п/
Членове
1./п/
2. /п/