Р Е
Ш Е Н
И Е № 260778
град
Пловдив, 09.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение, V граждански състав, в публичното
заседание на първи март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Радостина СТЕФАНОВА
Светлана СТАНЕВА
при секретаря
Пенка Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Станева въззивно
гражданско дело №2703 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивното производство е по
реда на чл.258 и следващите от ГПК във връзка с чл.124 от ГПК.
Образувано е по подадена
въззивна жалба от Р.Б.Г. ***, ЕГН **********, чрез адв. А.О., срещу решение №2735/29.07.2020 г., постановено по гр.д. №4202/2019 г. по
описа на Районен съд Пловдив, ХIХ граждански състав,
с което е изключен от доказателствата
по делото договор за наем от 01.12.2005 г., по силата на който на ищеца Т.Н.Д.,
ЕГН **********, в качеството му на наемател, е отдаден от ответницата Р.Б.Г., в
качеството ѝ на наемодател, за временно и възмездно ползване недвижим
имот, находящ се в гр. **********, признато
е за установено в отношенията между страните, че Т.Н.Д. не дължи на Р.Б.Г. сумата от 458.57 лева, представляваща цена на
доставена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД вода в имот, находящ се в **********,
която ищецът Т.Н.Д. следвало да заплаща по силата на договор за наем на
недвижим имот от 01.12.2005 г.; Р.Б.Г. е осъдена да заплати на Т.Н.Д. сумата от
50 лв., представляваща разноски
за заплатена държавна такса, и на адвокат К.Й.К.,***, със служебен адрес: гр. ***********,
сумата от 100 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на
ищеца Т.Н.Д. в производството по делото.
В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт. В проведения
доклад по делото съдът не е отразил искането на ищеца за представяне на
изключения договор за наем в оригинал, не е докладвано такова искане, не са
дадени указания в тази насока на жалбоподателката, няма постановен нарочен акт,
като договорът е изключен от доказателствения материал едва с постановеното
решение. Иска се отмяна на съдебния акт.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, като се излагат
съображения за неоснователност на същата. Страната не е доказала твърденията
си, въпреки даваните от съда указания, а и препис от молбата, с която е
направено оспорването и е направено искане за представяне на доказателства, е
връчена на другата страна. Иска се присъждане на разноски и определяне на
адвокатско възнаграждение по силата на чл.38 от ЗАдв.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция въззивникът и въззиваемият не се явиха. Пълномощниците им
адв. О. и адв. К. поддържат изложените в жалбата, респективно – отговора,
съображения и направените искания, включително и за присъждане на разноски.
Пловдивският
окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V състав, като прецени
събраните по делото доказателства, намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения
срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да
се разгледа по същество.
При
служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е
валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната
компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита.
Въззивната
проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само
на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не
констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да
коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно
задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Въззивната
инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235,
ал.2 вр. чл.12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания,
прие за установено следното:
Първостепенният
съд е сезиран с искова молба, подадена от Т.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
който твърди, че е получил от ответницата Р.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
нотариална покана, с която същата искала той да ѝ заплати сума, възлизаща
на 485.57 лева, представляваща цена на доставена от „ВиК“ вода, която ищецът
следвало да заплаща по силата на договор за наем на недвижим имот от 01.12.2005
г. Ищецът твърди, че между него и ответницата не е възникнало задължение от
договор за наем, поради което и той не дължи заплащане на консумативи. Моли да
бъде установено, че не дължи процесната сума.
В
постъпилия в срока по чл.131, ал.1 от ГПК писмен отговор ответницата твърди, че
между нея и ищеца е бил сключен договор за наем и съобразно същия ответникът
като наемател е длъжен да заплаща консумативите, включително и потребената в
имота вода. Това той не сторил, тя заплатила тези задължения, тъй като срещу нея
била издадена заповед за изпълнение, макар и периода на ползването да се
отнасял към действието на договора за наем. Сумата, предмет на настоящия иск, е
част от платената от нея. Счита, че искът срещу нея е неоснователен и сумата е
дължима.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът е приел за установено от
фактическа страна следното:
По делото са приети като писмени
доказателства: нотариална покана от 20.06.2018 г., с рег. № 2762, том І, акт
170, по описа на нотариус *********и район на действие РС – Пловдив, адресирана
до ищеца по делото, с която същият е уведомен, че по силата на договор за наем
от 01.12.2005 г. му бил отдаден за временно и възмездно ползване недвижим имот,
находящ се в ***********, следва да освободи апартамента, както и да заплати на
ответницата сумата от 458.57 лева – задължения за използвана вода, начислена до
19.07.2016 г.; договор за наем на недвижим имот от 01.12.2005 г., в който като
„наемодател“ е посочена ответницата, съответно като „наемател“ – ищеца. По силата
на договора, на последния е отдаден за временно и възмездно ползване недвижим
имот, находящ се на **********; фискални бонове от 07.06.2018 г., издадени от
„В и К“ ЕООД за заплатена сума от общо 458.57 лева по фактури за периода 2014
г. – 2016 г., с посочен получател Р.Б.Г. и абонатен № *********; заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.10.2017 г., постановена
по ч. гр. д. № 17002/2017 г. по описа на ПдРС, ХІV гр.с., с която е разпоредено
длъжникът Р.Г. да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД сумата от 1798.55
лева – главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и
отведена канална вода за периода 05.11.2001 г. – 17.08.2017 г. за обект,
находящ се в гр. ***********, с абонатен № *********; 944.55 лева – обезщетение
за забава за периода 06.01.2008 г. – 30.09.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 25.10.2017 г.
до окончателното погасяване, и разноски. По делото е представено като
доказателство и копие на договор за наем на недвижим имот от 01.12.2010 г.,
сключен между ответницата и трето за спора лице – П. М. Г., по силата на който
на последния е отдаден за временно и възмездно ползване недвижим имот, находящ
се в ************; с анекс от 06.04.2012 г. към договор за наем на недвижим
имот от 01.12.2010 г. страните променят размера на дължимата месечна наемна
вноска, като в т.2 от същия е посочено, че анексът продължава валидността на
договора за наем от 01.12.2010 г. за неопределено време; вносна бележка от
04.09.2018 г. за преведена на ответницата от П. Г. сума в размер на 220 лева, с
посочено основание: наем м.09.2018 г.
Първоинстанционният
съд, позовавайки се на разпоредбата на чл.154 ГПК, е изключил от
доказателствения материал договора за наем, сключен между страните, тъй като
същия е оспорен от ищеца и не е представен в оригинал.
По
делото е налице спор относно фактите – съществува ли облигационна връзка между
страните, произтичаща от договор за наем, респективно – дължи ли се сумата за
заплатен консуматив /вода/. В жалбата се твърди допуснато от първата инстанция
процесуално нарушение във връзка със събиране и проверка на доказателствата –
липса на постановен акт на съда, с който да е задължена ответницата да
представи оригинала на договора за наем.
За
да отговори на това възражение, въззивният съд съобрази следното:
С
молба от 19.08.2019 г. /л.35 от първоинстанционното дело/, адв. К. е посочила,
че договор между страните не е подписван, като моли до първото по делото
съдебно заседание да се представи оригинала на договора с цел оспорването му.
Съдът с разпореждане от 21.08.2019 г. е задължил ответницата да представи
оригинала на договора за наем, сключен между страните. Съобщение от ответницата
в първоинстанционното дело е получено на 26.08.2019 г. от адв. И. И. В първото
съдебно заседание обаче ход на делото не е даден, а исковата молба е оставена
без движение, като е даден седемдневен срок на ищеца да посочи правния си
интерес. Впоследствие делото е прекратено, съдебният акт е отменен от
въззивната инстанция и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия.
В
съдебно заседание на 11.06.2020 г. делото е докладвано, съдът е указал, че в
тежест на ответника е да докаже наличие на договор за наем, обстоятелството, че
консумативите се дължат за отдадения под наем имот, както и размера на
вземанията – предмет на исковата молба.
Договорът
за наем е бил представен в заверено копие с отговора, ответната страна преди
посоченото съдебно заседание е поискала представяне на оригинал, с цел
оспорването му, но това искане не е поддържано в единственото проведено съдебно
заседание за разглеждане на делото и на практика оспорване няма. Въпреки това
договорът е изключен от доказателствата едва с крайния съдебен акт. Липсва
отбелязване в съдебния протокол да е коментиран оригинала на документа.
Възраженията в жалбата за допуснато нарушение са основателни. Ето защо се
предостави възможност на страната да представи оригинала на договора за наем пред
настоящата инстанция на основание чл.266, ал.3 от ГПК. Договорът не се оспори
от насрещната страна. Нещо повече – изрично се заяви, че следва да се приеме
като доказателство по делото.
Същевременно
въззиваемият бе задължен да представи доказателства, че нотариалната покана му
е връчена, с оглед установяване правния му интерес от водене на делото.
Впрочем, молба за изискване на същата информация е била депозирана от страната пред
първоинстанционния съд, но липсва произнасяне. По тези съображения се допуснаха
доказателства във въззивната инстанция.
Въз
основа на събраните по делото доказателства настоящата инстанция прие за
установено от фактическа страна следното:
На
01.12.2005 г. между страните е сключен договор за наем, по силата на който
жалбоподателката Р.Г. е отдала на Т.Д. *** за срок до 01.12.2006 г., като
срокът може да се променя само с допълнително писмено споразумение. Наемателят
се е съгласил да заплаща месечен наем от 200 лв., както и съгласно т.3.3 от
договора да заплаща всички текущи разходи, свързани с ползването на имота,
включително и за вода.
С
нотариална покана №2762, том 1, акт №170, връчена от нотариус ********* на
28.06.2018 г., Д. е уведомен, че Г. прекратява сключения между тях договор за
наем на жилище, находящо се в град **********, с едномесечно предизвестие,
считано от датата на получаване на поканата, като в този срок да предостави
ключовете от имота при нотариус С. Предупреден е, че при неявяване и
непредаване на ключовете ще бъде съставен констативен протокол, удостоверяващ
отказа да освободи имота. Уведомен е, че срещу наемодателката е заведено
съдебно производство от „ВиК“ Пловдив за неплатени сметки за ползване на вода в
имота, като до 19.07.2016 г. заплатените сметки са в размер на 458.57 лв. и е
поканен да ги заплати. Приложени са три фискални бона за платена от
жалбоподателката вода за жилище в град **********, за периода от 19.09.2014 г.
до 16.08.2016 г. на обща стойност 458.57 лв.
Спрямо
Г. по ч.гр.д. №17002/2017 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК за неплатени задължения за консумирана питейна и
отведена канална вода за същия имот за периода от 05.11.2001 г. до 17.08.2017
г.
С
договор от 01.12.2010 г. Г. е сключила договор за наем с П. М. Г. за отдаване
под наем на имот, находящ се в град **********, за срок от 01.12.2008 г. до
01.12.2009 г., при месечен наем в размер на 200 лв., и при поето задължение от
наемателя да заплаща консумативите за имота. Съгласно т.8.4 от договора,
наемодателят е представил документи пред наемателя за платени до този момент
разходи за имота за електроенергия, вода и други. С анекс от 06.04.2012 г.
между същите страни е увеличен месечния наем на 220 лв. Според операционна
бележка от 04.09.2018 г., от Г. е платен наем за същия месец в размер на 220
лв.
При
така установените и възприети от въззивната инстанция факти се прие, че между
страните е налице облигационна връзка. Същите са сключили договор за наем на
недвижим имот, който, макар и първоначално да е бил сключен за определен срок,
се е преобразувал в безсрочен. Прекратен е едва след изтичане на отправеното
едномесечно предизвестие с връчената на Д. нотариална покана. Нотариалната
покана в тази ѝ част не е коментирана по никакъв начин от Д., единствено
са изложени фактите. Твърди се, че не е сключен нито устен, нито писмен
договор, но са представени доказателства, опровергаващи това твърдение.
От
въззиваемата страна е представен договор за наем между въззивника и П. Г. Не се
установява обаче идентичност на имотите – предмет на двата договора, като Д. не
е доказал възражението си в тази насока.
Жалбоподателката
е приложила доказателства за заплатена от нея консумирана вода на адрес **********,
водомер №**********, който е и процесния. Установи се по делото, че имота е
ползван от въззиваемия, който по силата на договора за наем, е следвало да
заплаща консумативите за имота, включително и за разходваната вода. Фискалните
бонове за заплатени суми касаят период, в който е действал договора за наем.
Сумите са платено от жалбоподателката. От въззиваемия не се установява да е
извършено плащане на консумативи за ползвания от него имот, още по – малко – за
заплащане на сумите за потребената вода.
По
тези съображения се прие, че Д. дължи заплатената от Г. сума за вода, искът за
признаване за установено между страните, че не я дължи, е неоснователен.
Решението на първостепенния съд, който е достигнал до друг краен резултат, е
неправилно, като следва да се отмени и да се постанови ново, с което иска да се
отхвърли.
Разноски
са поискани от жалбоподателката, като, с оглед изхода на делото, се присъждат съобразно
списъка за разноски по чл.80 от ГПК, а именно 27.40 лв. държавна такса и 300
лв. за адвокатско възнаграждение, заплатено в брой съгласно приложения договор
за правна защита и съдействие.
Воден
от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански
състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №2735/29.07.2020 г.,
постановено по гр.д. №4202/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХIХ граждански състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от Т.Н.Д. ***, ЕГН **********, срещу Р.Б.Г. ***, ЕГН **********,
за признаване за установено в отношенията между страните, че Т.Н.Д. не дължи сумата от 458.57 /четиристотин петдесет и осем
лева и петдесет и седем стотинки/ лева, представляваща цената на разходвана доставена
от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД вода в имот, находящ се в **********,
която следвало да заплаща по силата на договор за наем на недвижим имот от
01.12.2005 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА
Т.Н.Д., ЕГН **********, да заплати на Р.Б.Г., ЕГН **********, направените по
делото разноски в размер на 327.40 /триста двадесет и седем лв. и четиридесет
ст./ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
съгласно чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: