№ 84
гр. **, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ** в публично заседание на единадесети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело №
20235500900439 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ вр. с чл.45, чл.52 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът П. Н. Д. твърди в исковата си молба, че в резултат на ПТП са му
причинени телесни увреждания. Сочи, че на 21.01.2023 г., около 01:10 ч., в гр.
**, между бул. ***** **, е настъпило ПТП, при което водачът Й. С. Т., водач на
л.а. марка и модел „**“, с peг. № **, нарушил правилата за движение по
пътищата, като не пропуснал и блъснал пресичащия по сигнализирана
пешеходна пътека пешеходец П. Д., ищец по делото, вследствие на което са му
причинени телесни повреди. Посочва се, че във връзка с процесното ПТП е
издадено наказателно постановление по *** г. по описа на ОДМВР **, сектор
Пътна полиция. Причина за настъпване на произшествието са допуснатите от
водача на МПС с per. № ***. Т. нарушения на правилата за движение по
пътищата. В конкретната ситуация за него са били налице определени,
фиксирани в закона задължения за спазване правилата за движение по
пътищата. Посочва, че в случая съществува пряка причинна връзка между
деянието на Й. Т. и настъпилите общественоопасни последици - причинените
телесни увреждания на ищеца. Последният сочи, че за увреждащия л.а. “**“ с
per. № **, управляван от Й. С. Т., има сключена застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите”, з.п. №**, със срок на валидност една
година, считано от 20.01.2023 г. до 19.01.2024 г. със **, **. По силата на този
договор за застраховка **“ на автомобилистите, застрахователят покрива
отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени
и имуществени вреди на трети лица, настъпили във връзка с притежаването и
използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 420 000 лв. за
всяко събитие, която сума представлява минималния размер на обезщетението
1
за неимуществени вреди по задължителна застраховка **“ на
автомобилистите. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът
е предявил претенция за изплащане на обезщетение пред **, **, като са
представени всички документи, с които разполага, получени от застрахователя
с обр.р. на 17.03.2023 г. Посочва се, че по случая е заведена щета № 776, по
която застрахователят не е заплатил обезщетение.
С оглед изложеното, счита, че в случая са налице предпоставки за
ангажиране отговорността на **, ** за причинените неимуществени и
имуществени вреди на ищеца. Твърди се, че при процесното ПТП П. Н. Д. е
получил следните травматични увреждания: contusion capitis, pelvis et
extremitates; vulnus lacero-contusum reg parietal is; fractura ulnae dex; fractura os
ischia dex; commotion cerebri; загуба на съзнание; множество травми и
наранявания по глава, тяло и крайници; психически стрес и др. Сочи се, че
след инцидента на 21.01.2023 г. пострадалият е приет за лечение в **, гр. **.
Анамнезата е снета по данни на дежурния екип на ЦСМП - загуба на
съзнание, без ясен спомен за случилото се. Соматичен статус - две разкъсно-
контузни рани на глава теменно с неравни на места премачкани ръбове,
обилно кървящи в дълбочина, обработени хирургично в СПО; палпаторна
болезненост в областта на дясна сакро-илиачна става и ишиум и по
кристаилиака супериор в дясно; палпаторна болезненост в областта на дясна
предмишница. Извършени са изследвания, консултативни прегледи, КТ и Рьо.
гр. От направената Рьо. гр. на таз е установено - фрактура на ос исши вдясно,
суспекция за фрактура на сакрума в дясно; от Рьо. гр. на череп - суспекция за
фрактура на носни кости; от Рьо. гр. на десен антебрахеум - фрактура на
диафизата на улната. От извършения преглед от ортопед е установена
фрактура на улна и фрактура на срамна кост. Направена е имобилизация с
гипсова лонгета за 30 дни. Поставена е диагноза contusion capitis, pelvis et
extremitates; vulnus lacerocontusum reg parietalis; fractura ulnae dex; fractura os
ischia dex; commotion cerebri. След проведен режим и медикаментозна
терапия, общомозъчната с-ка и координационния с-м са отзвучали. На
22.01.2023 г. пострадалият е изписан. Назначена е терапия за дома.
В исковата молба се твърди, че пътният инцидент е причинил на ищеца
внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и
страдания. Същият с усилия се справя в ежедневието си и е ограничил силно
социалните си контакти, поради наличните и към момента болки и
дискомфорт, които изпитва в областта на травмите. Над четири месеца се е
придвижвал с патерици, а около 40 дни е лежал на легло. Нараняванията
значително затрудняват нормалното му ежедневие, както и всички физически
активности. Не може да спи спокойно от болките в областта на травмите,
получава задух, сърцебиене и сънува кошмари, свързани с преживения
инцидент. Търпи изключителни и постоянни болки. Оплаква се от замайване,
нестабилност в походката и главоболие. Получените увреждания са
затруднили значително ежедневието на ищеца и са повлияли отрицателно на
психологическото му състояние. Твърди, че силният стрес, изживян, както при
2
самото ПТП, така и при лечението, се отразяват зле емоционално върху
психиката на ищеца. Силните болки от травмите му създават особен
дискомфорт. Същият, след злополуката, е станал напрегнат, тревожен и
раздразнителен. Затворил се е в себе си и е неуверен, особено когато трябва да
общува с други хора. Изпитва страх от автомобили. Травматичният шок и
съпровождащите го - тревожност, депресивни състояние и напрегнатост все
още не са отминали. Към настоящия момент страданията персистират, като
възстановяването му все още не е приключило. За времето на възстановяване
той е разчитал на помощта и подкрепата на своите близки, поради
невъзможността да се обслужва сам, като е чувствал срам и безпокойство, че е
в тяхна тежест. Освен причинените физически и психически болки и
страдания, ищецът е получил силен стрес и страх по време на инцидента,
които ще останат в съзнанието му завинаги. Сочи се, че причинените
неудобства, болки и страдания на ищеца следва да бъдат компенсирани.
Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и съответно се
оценяват по - високо. Паричното обезщетение, не може да замести
накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други
нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да
постигне някакво, макар и минимално заличаване на неблагоприятните
последици от причинените телесни повреди. Твърди се, че вредите на ищеца
са в резултат на виновното поведение на водача Й. Т., а за причинените от него
вреди отговаря ответникът по делото **, **. Съгласно чл.432 от КЗ,
увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания,
отговорна по задължителна застраховка **“, поради което за ищеца е налице
правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на
обезщетение за причинените му неимуществени и имуществени вреди.
Претендираните суми са съобразени от една страна с принципа на
справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от
причинената телесна повреда, а от друга страна с лимита на отговорност на
застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране
на вреди от този вид.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме, че предявените
искове са основателни и доказани по размер и да осъди ответника **, ** да
заплати на ищеца П. Н. Д., обезщетение в размер на 26 000 лв., частичен иск от
120 000 лева, за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни
увреждания.
В последното съдебно заседание ищецът на осн.чл.214 ГПК, чрез
процесуалния си представител, е направил и съдът е приел увеличение на иска
за претърпени неимуществени вреди от 26 000 лв., частичен иск от 120000
лева на 80 000лв., частичен от 120000 лева.
Претендира се законна лихва върху сумите, считано от 28.01.2023 г.
датата на която изтича срока по чл.429, ал.З от КЗ, вр. с.чл.430, ал.1 от КЗ, до
окончателното изплащане.
3
Моли съда да присъди направените по делото разноски и адвокатски
хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислено ДДС, тъй
като адв.К. е регистрирана по ЗДДС.
В отговора на исковата молба ответникът ***** твърди, че исковата
молба е нередовна, тъй като в нея не е посочена банкова сметка. Излага
съображения. Не оспорва наличието на валидно сключен договор за
застраховка **” на автомобилистите по отношение на отговорността на
водачите и ползвателите на лек автомобил „Ауди”, модел „**” с
регистрационен номер ** и моли съда горното обстоятелство да бъде обявено
за безспорно между страните.
Не оспорва обстоятелството, че пред ответника е заявена претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение от страна на ищеца в
производството, като от ищеца не е представена банкова сметка, съобразно
въведеното изискване на чл. 380 от КЗ, което действие се затвърждавало и в
рамките на това производство.
Оспорва наличието на предпоставки за ангажиране на отговорността на
застрахователя в лицето на *** Твърди, че в случая липсват данни за наличие
на виновно и противоправно поведение на застрахования. Застъпва позицията,
че доказването на противоправността е от съществено значение за
установяване на обстоятелството дали едно събитие има характеристиката на
деликт. Оспорва заявения в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП,
в това число и твърдението, че застрахованият не е изпълнил
неконкретизирани задължения, установени в ЗДвП. Твърди, че липсата на
противоправност в действията на застрахованото лице обуславя невъзможност
за ангажиране на неговата отговорност, като това твърдение обуславя с
липсата на достатъчно доказателства около настъпване на събитието и
заявения факт на удар на сигнализирана пешеходна пътека. Посочва, че
разпоредбата на чл.477, ал.1 от КЗ обвързва възможността за ангажиране на
отговорността на застрахователя с предоставеното покритие по застраховка
**” на автомобилистите и с възможността за ангажиране на отговорността на
застрахования, която възможност на този етап отрича. Заявява, че
представения констативен протокол за ПТП без номер от дата 21.01.2023г. не
удостоверява обстоятелствата и причините за настъпване на събитието и сам
по себе си не установява заявения в исковата молба механизъм на настъпване
на ПТП. Като аргумент в посока на твърдението, че констативния протокол не
отразява обстоятелствата около настъпване на събитието посочва и факта, че
неговият съставител не е бил очевидец на настъпване на събитието, което
изключвало материалната доказателствена сила на въпросния документ по
отношение на описания в него механизъм на настъпване на произшествието.
Доказателствената стойност на КП, доколкото неговият съставител не е
очевидец на произшествието, се простирала до датата на неговото съставяне,
настъпването на ПТП, участниците в него и кой е негов съставител. По същите
съображения оспорва документ, наименуван план-схема към констативен
протокол за ПТП. Въпросният документ не бил съставен в съответствие с
4
действаща норма и в кръга на служебните задължения на неговия съставител,
тъй като вида и съдържанието на констативния протокол се установявала с
Наредба от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд.
Твърди, че наличието на виновно поведение не се установява и от факта
на представяне на доказателства за влизане в сила на наказателно
постановление срещу водача. Посочва, че влязлото в сила наказателно
постановление не се ползвало със задължителна сила по чл.300 от ГПК и
съдът не е обвързан от изводите по отношение на вината и противоправността
на дееца, изведени в него. Посочва, че за събитието е издадено наказателно
постановление, въпреки че предвид вида и характера на заявените травми,
същото изпълнявало състава на чл. 343 ал.3, във вр.с ал.1, б “б“ от НК.
Твърди, че вина за настъпване на събитието носи самият ищец, тъй като
внезапно е навлязъл на платното за движение и то по начин, който не
гарантира собствената му сигурност. Счита, че ищецът е могъл да възприеме
придвижването на автомобила и да не навлиза в зоната на движение на
автомобила, но вероятно възприятията му са били повлияни от употребата на
алкохол. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца в производството, като твърди, че същият е допуснал
нарушение на правилата за движение и в частност на разпоредбите на чл.113
ал.1 т.1 и т.2 от ЗДВП, както и на разпоредбата на чл. 114 т.1 и т.2 от ЗДВП. В
тази посока твърди, че ищецът е предприел пресичане чрез внезапно и
несъобразено навлизане на платното за движение, без да отчита наличието на
движещ се автомобил или като неоправдано дълго се е намирал на платното за
движение, или е спрял безпричинно на него, или като е предприел пресичане
при ограничение на видимостта и възприятията. Твърди също, че ищецът е
допринесъл за вредоносния резултат, като не е предприел своевременни
действия по рехабилитация и физиотерапия, което е довело до удължаване на
общия възстановителен период. Оспорва твърдението, че при ищеца се
наблюдават остатъчни явления и същият не се е възстановила от получените
травми. Твърди, че общият възстановителен период при подобна травми е за
период до два месеца при липса на усложнения, за което няма данни по
делото. Твърди, че част от заявените травми представляват суспекция, тоест
съмнение, за което липсва потвърждение от извършените образни
изследвания. Това е една от причините ответникът да изисква представянето
на съдебномедицинска експертиза от досъдебно производство, което би
следвало да е било образувано предвид вида и характера на травмите. Заявява,
че оспорва твърдението, залегнало в исковата молба, че при ищеца е налице
промяна в психическото състояние, в това число изразяващо се в
напрегнатост, загуба на съня, неувереност, състояние на интровертност,
загуба на сън с получаване на сърцебиене и кошмари. Оспорва иска и по
отношение на неговия размер, като твърди, че от една страна искът е
5
прекомерно завишен с оглед на действително претърпените вреди и техния
обем, а от друга - не отговаря и на съдебната практика по сходни случаи.
Основание за подобно твърдение намира и във факта, че ищецът е пролежал в
болнично заведение само един ден, което е странно на фона на травмите,
които се твърди, че е получил. Прави възражение за начисляване на лихва за
забава от датата, посочена в исковата молба, а именно 21.03.2023г. Твърди, че
не е изпадал в забава на посочената дата, тъй като ищецът е депозирал
заявление за изплащане на обезщетение на 17.03.2023г., което обстоятелство
се установява от представеното с исковата молба известие за доставяне, не е
предприел действия за съдействие на застрахователя с оглед установяване на
вредата по доброволен ред, а и по подобие на исковата молба не е представил
данни за банкова сметка съобразно изискванията, установени в КЗ. С
допълнителната искова молба се излагат съображения относно възраженията
на ответника за нередовност на исковата молба, като се заявява, че същата е
редовна и подлежи на разглеждане. С оглед обстоятелствата, че ответното
дружество признава наличието на валидно застрахователно правоотношение,
респ. наличието на валидна застрахователна полица „Гражданско
отговорност“ за увреждащия л.а., както и че ищецът е предявил пред него
извънсъдебната си претенция на 17.03.2023 г., моли на основание чл.146, ал.1,
т.4 от ГПК, съдът да обяви тези обстоятелства за безспорни и ненуждаещи се
от доказване. Оспорва всички възражения на ответното дружество като
незаконосъобразни, неоснователни и недоказани. Счита, че неоснователно
ответникът оспорва вината и противоправното поведение на водача на л.а.,
както и самия КППТП и схемата към него. Посочва, че доколкото
Констативният протокол за ПТП с пострадали лица е изготвен от органите на
полицията след оглед на местопроизшествието, същият се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от
длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за
механизма на ПТП - датата на настъпване на ПТП, участниците в него,
мястото на инцидента, посоката на движение на автомобилите. Предвид и
факта, че съгл. чл.45 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното,
с оглед установената презумпция за вина, счита, че не е в тежест на ищеца да
доказва обстоятелства от механизма, който не е част от фактическия състав на
непозволеното увреждане. По отношение вината и противоправността на
деянието, сочи, че към исковата молба е представил доказателства и е
направил доказателствени искания - издаване на СУ за снабдяване с
материалите от адм.наказателната преписка, което поддържа. По отношение
възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, счита същите за неоснователни. Счита за неоснователно
оспорването на интензитета и проявленията при ищеца, които са настъпили
вследствие получените от него травми при процесното ПТП, като излага
съображения. Посочва, че претендираният размер на обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди не е прекомерно завишен, като
същият е съобразен от една страна с принципа за справедливост, с оглед
6
причинените травматичните увреждания на ищеца вследствие процесното
ПТП, а от друга страна - с броя на пострадалите лица, лимита на отговорност
на ответника за 2023 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от
този вид. По отношение претенцията за лихви за забава, посочва, че при
деликт лихви за забава се дължат от датата на непозволеното увреждане. В
тази връзка счита, че следва да се има предвид, че задължението за изплащане
на застрахователно обезщетение възниква с настъпването на
застрахователното събитие, покрито от ЗГО на автомобилистите.
Приложимата правна норма е чл. 429, ал.3 КЗ, в която е уредено задължение
на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от застрахования или от
датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице. Тъй като за деликвента е установено задължение да уведоми
застрахователя в 7-дневен срок от датата на настъпване на застрахователното
събитие, което не се оспорва от ответника, то за застрахователя възниква
задължение за плащане на лихви към пострадалия от 7-мия ден, така, както е
посочено в исковата молба - 28.01.2023 г. Непредставянето на банкова сметка,,
според ищеца, не препятства възможността дружеството да определи и да
заяви готовност да заплати обезщетение. Твърди, че най - късният момент, от
който възниква задължение за лихви е 17.03.2023 г., за която дата са
представени доказателства /обратна разписка/, че от ищеца е постъпило
уведомление до застрахователя. Прави възражение за недължимост на
юрисконсултско/адвокатско възнаграждение, респ. на прекомерност на
претендиралите от ответника разноски.
С допълнителния отговор ответникът поддържа твърдението, че
исковата молба страда от порок поради неспазването на разпоредбата на
чл.127 ал.4 от ГПК, като излага съображения. Не се противопоставя на
обявяването за безспорно на наличието на застрахователно правоотношение
по застраховка **“ на автомобилистите. Поддържа всички изведени
възражения, свързани с основателността на исковата молба. В тази връзка
поддържа и заявеното оспорване на истинността на съдържанието на
констативния протокол за ПТП, тъй като самият протокол, както е видно и от
обстоятелствената част на исковата молба, не се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила относно факти, които не са възприети от
страна на неговият съставител. Счита, че въпросният официален документ сам
по себе си не може да установи дали водачът на застрахованото МПС е
действал противоправно и виновно. Поддържа възражението си за
съпричиняване на вредоносния резултат, като в тази връзка ответната страна е
заявила и обоснова и съответните доказателствени искания. Поддържа
възражението по отношение на интензитета на понесените болки и страдания,
което възражение е обосновал и с краткия период на лечение. В случай, че
травмите на ищеца са били тежки по характер и с продължителни остатъчни
последици счита, че неминуемо болничния престой щеше да е значително по-
дълъг, поради нуждата от прилагане на обезболяващи медикаменти и
антикоагулантна терапия. Твърди, че видно от приложената по делото
7
епикриза, лечението на ищеца е проведено с антибиотична терапия и витамин
С. Поддържа възражението по отношение на размера на понесените
неимуществени вреди, като обосновава това свое твърдение най-вече с
интензитета на болковия синдром и характера на получените травми.
Поддържа заявените възражения по отношение на дължимостта на лихвите за
забава. Твърдението, че застрахователят е уведомен преди дата 17.03.2023г.
счита за несъстоятелно. Исканията за представяне на документи, които не са
индивидуализирани като данни, счита за недопустими, тъй като не отговарят
на процесуалните изисквания установени в разпоредбата на 190 от ГПК. Сочи,
че константната практика установява, че може да се изиска само този
документ, който се намира у страна по делото (чл.190 ал.1 от ГПК). Това
означава, че за съществуването на този документ трябва да има обективни
данни, които твърди, че не са налични по делото.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Безспорно установено по делото е, че на 21.01.2023 г., около 01:10 ч., в
гр. **, между бул. ***** **, е настъпило ПТП, при което водачът Й. С. Т. на
л.а. марка и модел „**“, с peг. № ** блъснал пресичащия по сигнализирана
пешеходна пътека пешеходец П. Д. и му причинил увреждания.
Видно от данните по делото, за увреждащия л.а. “**“ с per. №**,
управляван от Й. С. Т. е била сключена застраховка “Гражданска отговорност
на автомобилистите”, з.п. №**, със срок на валидност една година, считано от
20.01.2023 г. до 19.01.2024 г. със **, **.
Не се оспорва обстоятелството, че във връзка с процесното ПТП е
издадено Наказателно постановление по *** г. по описа на ОДМВР **, сектор
Пътна полиция.
Видно от данните по делото, съобразно изискванията на чл. 380 КЗ,
ищецът е предявил претенция за изплащане на обезщетение пред **, **,
получена от застрахователя с обр.р. на 17.03.2023 г., като по случая при
ответника е заведена щета №776/17.03.2023 г., по която застрахователят не е
заплатил обезщетение.
С оглед изясняване на делото от фактическа страна, по делото е
назначена и приета съдебна автотехническа експертиза, от чието заключение
се установява следният механизъм на настъпване на ПТП:
На 21.01.2023 г., около 01.10 ч., в гр. **, на кръстовището, образувано от
бул. "Славянски" и **, е настъпило ПТП между лек автомобил "Ауди" А4 с
per. № **, управлявано от Й. Т. и пешеходецът П. Д..
Скоростта на движение на лек автомобил "Ауди" ** с per. №**,
управляван от Й. Т., преди настъпването на ПТП и в момента на
сблъсъка/удара е равна на Va = 35.00 км/ч.
8
Скоростта на движение на пешеходеца П. Н. Д. преди настъпване на
ПТП и в момента на сблъсъка/удара е равна на Vn = 6.60 км/ч.
Дължината на опасната зона за движение/спиране на лек автомобил
"Ауди" ** при движението със скорост, равна на Va = 9.72 м/с. = 35.00 км/ч. е
равна на SOT = 19.06 м.
Отстоянието на л.а. "Ауди" ** от мястото на сблъсъка е равно на Оа =
46.77 м., при движението му със скорост равна на Va = 35.00 км/ч., когато
пешеходецът предприел пресичане на пътното платно от юг на север.
Според експерта, водачът на л.а. "Ауди" **, при движение със скорост в
населено място Va = 35.00 км/ч., при своевременно възприемане на
опасността, е имал техническа възможност да не допусне настъпването на
ПТП.
Водачът на л.а. "Ауди" ** при движение със скорост в населено място Va
= 35.00 км/ч., при дължина на осветеният участък пред себе си L =60.00м.
0CB
и своевременно възприемане на опасността, е имал техническа възможност да
не допусне настъпването на ПТП.
Според експерта, пешеходецът П. Д. не е имал техническа възможност
да предотврати настъпилото ПТП.
Експертизата посочва, че от техническа гледна точка, причината за
настъпване на ПТП е, че водачът на л.а. "Ауди" ** не е следил пътната
обстановка пред себе си и не се е убедил, дали има свободен коридор пред
себе си при конкретната пътна обстановка и не се е съобразил с наличието на
пресичащият по пешеходната пътека пешеходец П. Д..
Техническа причина за настъпване на ПТП на 21.01.2023 г. е
непропускането от водача на лек автомобил "Ауди" ** на движилият се по
пешеходната пътека ищец.
Пешеходецът П. Д. не е имал техническа възможност да предотврати
настъпилото ПТП.
Скоростта на движение на пешеходеца П. Н. Д. преди настъпване на
ПТП и в момента на сблъсъка/удара е равна на Vn = 6.60 км/ч.
Скоростта на движение на лек автомобил "Ауди" ** с per. №**,
управляван от Й. Т., преди настъпването на ПТП и в момента на
сблъсъка/удара е равна на V, = 35.00 км/ч.
Експертът е посочил мястото на сблъсъка/удара на лек автомобил
"Ауди" ** с per. № ** и пешеходецът П. Д. - на пешеходната пътека, на около
15.75 м, западно и на около 3,52 м. южно от ориентира /О/, съобразно скица-
приложение 2, неразделна част от съдебната автотехническа експертизата.
В съдебно заседание от 11.02.2025г. автоекспертът посочи, че мястото на
настъпване на сблъсъка е определено от него на базата на събраните по делото
доказателства, вкл. свидетелските показания относно процесното ПТП, като
подробно обясни и описа методиката, която в случая е ползвал.
9
Съдът възприема заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, тъй като същото е добросъвестно изготвено и отговаря на
поставените задачи. Допълнително в съдебно заседание вещото лице е дало
разяснения и подробно е отговорило на всички поставени въпроси от
страните.
По селото е назначена и съдебномедицинска експертиза, с оглед
установяване на настъпилите в резултат на ПТП увреждания за ищеца, както и
предвид установяване на здравословното му състояние.
От заключението й се установява, че вследствие на процесното ПТП
ищецът е получил следните травматични увреждания: Контузия на главата,
таза и крайниците. Разкъсно- контузни рани в теменната област. Счупване на
лакътната кост в дясно. Счупване на седалищната кост в дясно.
Според експертизата, счупването на лакътната кост на дясната
предмишница е осъществило медикобилогичния квалифициращ признак
трайно затруднение в движението на десния горен крайник за срок по-дълъг от
30 дни и при правилно протичане на оздравителния процес до възстановяване
на движенията е необходим период от около 3-5 месеца.
Счупването на дясната седалищна кост на таза е осъществило
медикобилогичния квалифициращ признак трайно затруднение в движението
на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни и при правилно протичане
на оздравителния процес до възстановяване на движенията е необходим
период от около 2-3 месеца.
Всички останали травматични увреждания както в съвкупност, така и
всяко едно по отделно са причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота и е осъществен медикобиологичния квалифициращ
признак разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
От тях пострадалият се е възстановил за период от около 20 - 25 дни.
Според експертизата, при пострадалия е проведено болнично лечение,
като по време на лечението е била направена гипсова имобилизация на горния
десен крайник, хирургична обработка на раните на главата и е проведено
медикаментозно лечение.
Експертът е посочил, че пострадалият към настоящия момент би
трябвало да е възстановен от травмите, като е възможно да е налице
дискомфорт и наличие на болка в областта на получените травми на десния
горен крайник и таза, при по продължително натоварване и промяна на
климатичните условия.
В съдебно заседание от 19.09.2025г. експертът е отговорил на
допълнителни въпроси и е изяснил обстоятелства, свързани с експертоно му
заключение.
Видно от обясненията на експерта в съдебно заседание, налице са данни
за загуба на съзнание, която в конкретния случай е била кратковременна, като
10
експертът е допълнил в отговора на въпрос 1 към експертизата, че е
пропуснал да отрази мозъчното сътресение, настъпило при ищеца и
предизвикано от процесното ПТП, като мозъчното сътресение говори, че е
била налице краткотрайна загуба на съзнание.
Според обясненията на експерта в съдебно заседание, периодът, в който
ищецът е бил обездвижен с лонгета във връзка със счупването на лакътната
кост на десния горен крайник е бил в рамките на 45 дни.
Според експерта, интензивните болки при счупване на кости, в
конкретния случай - дълга тръбеста кост и кост на таза, са били интензивни в
рамките на около месец, след което са намалили интензивността си до
приключване на оздравителни процес. Експертът посочва, че поставянето на
гипсова лонгета не е намалило интензитета на болката в десния горен
крайник, тъй като гипсовата лонгета не е гипсова имобилизация, т.е. не е
циркулярен гипс около счупването.
Според експерта, по делото няма данни за проведена рехабилитация.
Съдът възприема заключението, допълнителните констатации и изводи
на експерта-медик, тъй като са добросъвестно изготвени и дадени, отговарят
на поставените задачи и допълнително поставените в съдебно заседание
въпроси.
С оглед изясняване на делото от фактическа страна, по делото са събрани
и гласни доказателства.
Относно механизма на ПТП, показания е дал Й. С. Т., водача на л.а.
"Ауди" А4, предизвикал пътния инцидент. Същият е описал маршрута, по
който се е движил преди процесното ПТП. Посочил е, че е тръгнал от
бензиностанция, в близост до това кръстовище, карал в ограничението, нещо
минало пред него и предния му прозорец станал на сол от дясната страна.
Спрял и разбрал, че е ударил човек. Точно там имало едно дърво, той бил
точно пресякъл и застанал до дървото. Свидетелят предполага, че ищецът е
залитнал. Посочва, че е карал с не повече от 35 - 40 км/ч, било нощно време,
не е сигурен, че валяло, светофарите не работели. Нямало движение по
платното. Свидетелят обяснява, че били три коли на бензиностанцията и
тръгнали да се придвижват от изток на запад, тръгнали - първата кола минала,
втората и третата кола се забавили малко повече. Свидетелят посочва, че се
обадил се на тел.112 и се опитал да помогне на блъснатия пешеходец. Той
искал да става, свидетелят му казал да стои на земята и да изчака Бърза
помощ, те дошли.
Посочва, че видимо пострадалият бил доста пийнал, той бил адекватен,
скарал се с полицаите, те настоявали да стои на земята, той упорствал да
тръгва. Дошли от служба 112, установили какво му е, качили го, изчакали да
минат снимките на пострадалия в болницата, след това полицаите пуснали
свидетеля. Свидетелят отишъл в Спешния център да провери как е ищеца.
11
Медицинската сестра казала, че е редовен тук. Свидетелят го попитал дали
има нужда от нещо, той казал, че ще се оправи. След това свидетелят повече
не е виждал пострадалия ищец.
Свидетелят посочва, че в автомобила му нямало други пътници. Имало
кола зад неговия автомобил, негов близък приятел и пред него- друг техен
приятел, който доста преди тях заминал.
Дървото било от дясно, може би имало 50 см от платното до стеблото на
дървото, което било широколистно и правело сериозна сянка. Свидетелят не
помни точния месец, когато се е случил пътният инцидент.
Било вечерта, може би след три часа вечерта. Посетил пострадалия сутринта,
към шест часа в Спешна помощ.
Свидетелят посочва, че пешеходната пътека я има и се вижда, но явно
ищецът е пресякъл след нея, защото дървото било след нея. След като ударил
пешеходеца, веднага слязъл от колата, ищецът бил на тротоара с глава до
дървото, краката сочели към пътното платно. Не помни да е забелязал кръв
или травми.
Свидетелят посочва, че пътят е двулентов. ПТП настъпило в дясната
лента по посока на движение. Свидетелят твърди, че се е движил с около 35
км/ч, било мокро. След катастрофата не е уведомявал застрахователя си за
произшествието. Написали му акт за несъобразена скорост и свидетелят го
платил.
Свидетелят посочва, че пострадалият бил много пиян, не можел да
говори, а ръмжал. Твърди, че може да разпознае пияни хора, защото от 8
години бил „по заведенията“. Свидетелят посочва, че във връзка с това ПТП
му е издаден само акт. Друго наказателно производство не е водено.
Свидетелят посочва, че ПТП настъпило на бул. „Славянски“ и напречна
улица, на която не помни името – улицата зад съда, „Х.Д. Асенов“. Въобще не
видял пешеходеца на пешеходната пътека. Видях силует от дясната страна на
платното. Всичко станало много бързо. Много бързо пресякъл, според
свидетелят, се хвърлил отгоре или залитнал. Твърди, че не е видял да пресича
пешеходец. Не го възприел да пресича.
Свидетелят посочва, че предният прозорец бил на паяжина, на сол, а
отпред по колата нямал никакви щети. Всичко било странично и затова
свидетелят счита, че ищецът се е хвърлил върху колата. Посочва, че е
възможно да си е погледнал телефона или нещо CD да е усилвал или намалял,
но това било много рядко явление при него.
Свидетелят посочва, че било тъмно и човекът бил с тъмни дрехи. Самата
улица била добре осветена, но точно там, където е тротоара, от където
започва, към пешеходната зона на самия тротоар, защото то си върви като
градинка и има дървета, там не се виждало. Самата лампа светела зад дървото
и то спирало светлината. На самото платно също не се виждало заради сянката
от дървото, която падала на платното. Дървото било с доста голяма корона.
12
Според свидетеля, ищецът навлязъл внезапно на платното за движение.
Според свидетеля, ПТП станало след пешеходната пътека и то не на самото
кръстовище, а извън него. Ищецът не пресичал на пешеходната пътека. По
принцип имало светофар, който в момента на ПТП не работел. Пешеходецът
предприе пресичане в близост до пешеходната пътека. Пешеходецът пресичал
от ляво на дясно на свидетеля и ударът настъпил в дясната част на колата зад
калника – от калника започва. Отпред нямал никакви щети. Щетите били
гредата, вдлъбната и предното стъкло - странично.
Свидетелят посочва, че имал сключена застраховка, но не се е обаждал
на застрахователя, сам си оправил колата. Пешеходецът лежал доста след
пешеходната пътека. Това, което констатирали полицаите, дори да е
отхвръкнал от удара, полицаите казали, че с тази скорост няма как да скочи
повече.
По делото е разпитан и свидетелят М. Игнатов М., който работи като
младши автоконтрольор, сектор Пътна полиция - ** от 21 години. Свидетелят
посочва, че ПТП било на булевард *****ца „**“ на източната пешеходна
пътека, която е обозначена и регулирана пътна маркировка М8-1, имало
табела, светеща, обозначена е с хоризонтална пътна М8-1. Като отишли там,
имало колеги от Първо районно управление, които били преди тях - ** и **.
Свидетелят не помни вида на автомобила, но установили, че автомобилът не
пропуснал пресичащия в посоката на движение от юг на север пешеходец по
пешеходната пътека. На мястото дошли екипи на Спешна медицинска помощ,
които взели пострадалото лице и го откарали за прегледи в **“ – гр. **. След
като им представили амбулаторен лист от болницата се установило, че той има
контузия на главата и пукнатина на лявата лакътна кост. Изготвили
необходимите документи.
Свидетелят посочва, че са запознали разследващия полицай, имало
снимки, ПТП е качено в системата на МВР със снимки и документите, които
са изготвени. Свидетелят посочва, че не е правен оглед на
местопроизшествието от разследващия полицай, като посочва, че не знае
поради каква причина. Системата на МВР съхранява цялата информация.
Това, което си спомня е, че произшествието било в северната част на
пешеходната пътека, вече почти на излизане от пешеходната пътека. Тествали
за алкохол водача, нямал наличие на алкохол. Не си спомня дали не е бил
преместен пешеходецът, за да не е на платното за движение, но си спомня, че
всички участници в ПТП присъствали, както и свидетел – очевидец, който е
вписан в констативния протокол - Динко И. Динев, ЕГН ********** от гр. ** с
посочен адрес, който е свидетел на самото произшествие.
Свидетелят посочва, че участъкът е осветен, има добро улично
осветление и сигнализацията е добра. Произшествието е станало през нощта,
около един часа, има улично осветление, което работело, било осветено.
Настилката е била мокра, времето е било облачно, регулирането в този момент
е било с пътни знаци, защото светофарът не е работил.
13
С оглед установяване на търпените от ищеца болки и страдания, по
негово искане, в качеството на свидетели са били допуснати лицата М. Н. Д. и
Р. П. Г., при условията на довеждане от страна на ищеца. Същите не се явиха
на проведените три поредни съдебни заседания и по искане на пълномощника
на ищеца същите бяха заличени като свидетели по делото от списъка с лицата
за призоваване.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая не се оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП за увреждащия л.а. “**“ с peг.
№ **, управляван от Й. С. Т., за който автомобил е била сключена застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите”, з.п. №**, със срок на
валидност една година, считано от 20.01.2023 г. до 19.01.2024 г. със **, **.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498,
ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съобразно изискванията на чл.380 КЗ, ищецът отправил до
застрахователя **, ** писмена претенция за изплащане на обезщетение,
получена от застрахователя с обр.р. на 17.03.2023 г., като по случая при
ответника е заведена щета № 776, по която застрахователят не е заплатил
застрахователно обезщетение.
Поради това съдът намира, че предявеният иск е допустим.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По делото е безспорно установено, с оглед на събраните по делото
14
доказателства, че телесните увреждания на ищеца се намират в пряка и
непосредствена причинна връзка с противоправното поведение на водача на
лек автомобил л.а. “**“ с peг. № ***. С. Т..
Съдът приема за установено, с оглед всички събрани по делото
доказателства, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички
признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав по чл.45 от ЗЗД.
Следователно, отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да
бъде ангажирана.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които
е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания и др.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че
вследствие на процесното ПТП, ищецът е получил следните травматични
увреждания: Контузия на главата, таза и крайниците. Разкъсно- контузни рани
в теменната област. Счупване на лакътната кост в дясно. Счупване на
седалищната кост в дясно.
Според експертизата, счупването на лакътната кост на дясната
предмишница е осъществило медикобилогичния квалифициращ признак
трайно затруднение в движението на десния горен крайник за срок по-дълъг от
30 дни и при правилно протичане на оздравителния процес до възстановяване
на движенията е необходим период от около 3-5 месеца.
Счупването на дясната седалищна кост на таза е осъществило
медикобилогичния квалифициращ признак трайно затруднение в движението
на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни и при правилно протичане
на оздравителния процес до възстановяване на движенията е необходим
период от около 2-3 месеца.
Всички останали травматични увреждания както в съвкупност, така и
всяко едно по отделно са причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота и е осъществен медикобиологичния квалифициращ
признак разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
От тях пострадалият се е възстановил за период от около 20 - 25 дни.
15
Според експертизата, при пострадалия е проведено болнично лечение,
като по време на лечението е била направена гипсова имобилизация на горния
десен крайник, хирургична обработка на раните на главата и е проведено
медикаментозно лечение.
Съдът, при определяне на обезщетението за претърпените вреди, се е
съобразил и с допълнителните разяснения и констатации, направени от
експерта в съдебно заседание, вкл. и с обстоятелството, че ищецът не е
провеждал рехабилитация във връзка с получените увреждания в резултат на
процесното ПТП.
В исковата молба ищецът твърди, че с усилия се справя в ежедневието
си и е ограничил силно социалните си контакти, поради наличните и към
момента болки и дискомфорт, които изпитва в областта на травмите.
Твърди също така, че не може да спи спокойно от болките в областта на
травмите, получава задух, сърцебиене и сънува кошмари, свързани с
преживения инцидент. Търпи изключителни и постоянни болки. Оплаква се от
замайване, нестабилност в походката и главоболие. Получените увреждания са
затруднили значително ежедневието му и са повлияли отрицателно на
психологическото му състояние, както и се отразяват зле емоционално върху
психиката му. Твърди също така, че след злополуката е станал напрегнат,
тревожен и раздразнителен. Затворил се е в себе си и е неуверен, особено
когато трябва да общува с други хора. Изпитва страх от автомобили.
Травматичният шок и съпровождащите го - тревожност, депресивни
състояние и напрегнатост все още не са отминали. Към настоящия момент
страданията персистират, като възстановяването му все още не е приключило.
За времето на възстановяване той е разчитал на помощта и подкрепата на
своите близки, поради невъзможността да се обслужва сам, като е чувствал
срам и безпокойство, че е в тяхна тежест.
Съдът счита, че в по-голямата си част посочените твърдения останаха
недоказани в хода на съдебното производство. Липсват доказателства, че
ищецът и към момента с усилия се справя в ежедневието си и е ограничил
силно социалните си контакти, поради наличните и към момента болки и
дискомфорт, които изпитва в областта на травмите. Според експертизата,
пострадалият към настоящия момент би трябвало да е възстановен от
травмите, като е възможно да е налице дискомфорт и наличие на болка в
областта на получените травми на десния горен крайник и таза, при по-
продължително натоварване и промяна на климатичните условия. В случая
след процесното ПТП е изминал период от 2г., през който получените от
ищеца травми следва да са възстановени като цяло, предвид вида на травмите
и възрастта на ищеца- 43г., сравнително млада възраст, в която доста по-леко
се възстановяват физическите страдания от този вид. Следва да се вземе
предвид и обстоятелството, че ищецът не е провеждал рехабилитация или
физиотерапия, които са доста препоръчителни предвид характера и вида на
16
травмите, което означава, според съда, че същият не е имал нужда от такава
терапия.
По отношение на тези обстоятелства съдът допусна гласни
доказателства, но такива не се събраха, тъй като ищецът, чрез адвоката си,
направи искане за заличаване на свидетелите за посочените обстоятелства.
Липсват представени от ищеца доказателства относно твърденията му,
че същият и към момента не може да спи спокойно от болките в областта на
травмите, получава задух, сърцебиене и сънува кошмари, свързани с
преживения инцидент, търпи изключителни и постоянни болки. Оплаква се
от замайване, нестабилност в походката и главоболие. По отношение на тези
обстоятелства липсват представени по делото доказателства, поради което и
съдът счита същите за недоказани.
Съдът, като взе предвид тежестта на травмите, възрастта на ищеца към
момента на ПТП – 43 години, неудобствата и ограниченията от личен и битов
характер, които е изпитвал ищецът непосредствено след ПТП и в периода на
възстановяване, приема, че справедливо обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди е сумата от 40 000 лв.
От страна на ответното дружество е направено възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е
създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в
хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Безспорно е установено, че ПТП на 21.01.2023 г. е настъпило на
пешеходна пътека, което означава, че с предимство на тази пешеходна пътека е
пешеходецът. От показанията на водача на л.а. “**“ с peг. №***. С. Т. се
установява, че същият не е видял пешеходеца преди сблъсъка. Видно от
изготвената и приета по делото съдебно-автотехническа експертиза, въз
основа на анализа на пътната ситуация по време на инцидента, вещото лице е
направило извод, че при своевременното възприемане на пресичащия
пешеходец, водачът на л.а. л.а. “**“ с peг. № ** е имал възможност да не
17
допусне настъпване на сблъсъка/удара.
С оглед гореизложените съображения, съдът приема възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, поради нарушение на
разпоредбите на чл. 113, ал. 1, т.1 и т.2 от ЗДвП и чл. 114, ал. 1 от ЗДвП, за
неоснователно и недоказано и следва да го отхвърли като такова.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване от страна на
ищеца, предвид обстоятелството, че последният не е предприел действия по
рехабилитация и физиотерапия, което, според ответника, е довело до
удължаване на общия възстановителен период.
Видно от констатациите на експерта-медик в съдебно заседание, ищецът
не е провеждал рехабилитация във връзка с получените увреждания в резултат
на процесното ПТП с оглед подобряване на здравословното си състояние.
В тази връзка следва да се отбележи, че рехабилитацията има
съществена роля в процеса на възстановяване след счупване на крайник,
каквато травма в случая е налице. Рехабилитацията и физиотерапията
помагат за възстановяване на физическата функция и допринасят за
психичното и емоционалното подобряване състоянието на пациента.
Рехабилитацията помага за възстановяване на нормалния обем на движение в
засегнатия крайник, което е важно за ежедневната му функция, укрепва
мускулатурата, подобрява координацията и баланса. Рехабилитацията
предлага възможности за психологическа подкрепа и мотивация, които
помагат на пациентите да се справят с емоционалните предизвикателства. Тя
осигурява цялостен подход, който включва физически, емоционални и
образователни аспекти, необходими за успешното възстановяване.
В този смисъл съдът приема за основателни възраженията на ответника
относно съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, поради
непредприемане на действия по рехабилитация и физиотерапия, което е
довело до удължаване на общия възстановителен период. Съдът приема, че
това съпричиняване е в размер на 5%, което следва да се има предвид при
определяне на окончателния размер на обезщетението за неимуществени
вреди – болки и страдания от получените вследствие на процесното ПТП
травми.
Както беше посочено по-горе в изложението, съдът приема, че
справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди -
болки и страдания, причинени от телесните увреждания в резултат на
процесното ПТП е сумата от 40 000 лв. Предвид приетото от съда
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца в размер на 5%,
размерът на обезщетението, което съдът присъжда е в размер на 38 000лв.
За разликата над 38 000лв. до предявения размер от 80 000лв., като
частичен от 120 000лв. съдът намира иска за недоказан, поради което следва
да го отхвърли като такъв.
18
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2,
т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция,
стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя,
определен от размера на застрахователната сума.
В настоящия случай, ищецът претендира законна лихва от 28.01.2023г. до
изплащане на сумата.
По делото е представено доказателство, че за настъпилото на 21 януари
2023 г. ПТП с пострадал П. Н. Д., предизвикано от водача на МПС марка и
модел „**“, с peг. № ***. С. Т., застрахователят е уведомен на 17.03.2023г.,
видно от данните по делото. Съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ, това
е датата, от която следва да се присъди законната лихва върху присъденото
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че ответното застрахователно
дружество следва да заплати на ищеца П. Н. Д. сумата 38 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания в резултат на получените травми при ПТП на 21.01.2023г., ведно
със законната лихва от 17.03.2023г. - датата на предявяване на
застрахователната претенция пред ответника до окончателното плащане на
сумата. За разликата над 38 000лв. до предявения размер от 80 000лв., като
частичен от 120 000лв. съдът намира иска за недоказан, поради което следва
да го отхвърли като такъв.
По отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че ищецът е
материално затруднено лице, поради което адвокатската защита е
осъществявана безплатно.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, Наредба №
1/2004 г. за МРАВ е равнозначна на хоризонтално определяне на
задължителните минимални тарифи, забранено от чл. 101 от ДФЕС, имащ
директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ
правни последици за тях, поради което се явява нищожна. В този смисъл
съдът е свободен за определи размера на дължимото адвокатското
възнаграждение по своя преценка, съобразявайки се с приетите до настоящия
19
момент критерии – фактическа и правна сложност на делото, обем на
осъществената правна защита – написване на искова молба или подаване на
отговор, явяване в съдебни заседания, представяне или не на писмени
бележки по делото, както и броя на проведените съдебни заседания.
Доколкото актовете на СЕС за задължителни за българските съдилища,
претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение следва да бъде
определено от съда по посочените по-горе критерии.
В конкретния случай делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, чийто предмет е пряк иск на пострадало лице към застрахователя по
застраховка "Гражданската отговорност на автомобилистите" за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди при ПТП, направено е възражение на
ответника за съпричиняване и доказателствени искания за установяване на
обстоятелствата, относими към приложението на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
вкл. за експертизи и свидетелски показания, които по правило и по своя
характер са очаквани процесуални действия по такъв вид дела. Делото е
приключило в три съдебни заседания, в които адвокатът на страната се е
явявал по делото, правил е съответните процесуални искания, представил е
писмена защите по делото.
Съдът съобрази размера на адвокатското възнаграждение и с
действащата Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа –чл.7,ал.2,т.4 от същата.
С оглед изложеното, съдът намира, че следва да определи адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатско помощ на ищеца по
предявения иск за неимуществени вреди в размер на 4018.50 лв. с включено
ДДС в размера, която сума ответникът следва да заплати на адв.П. К.,
пълномощник на ищеца по делото.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 1 520
лв. за държавна такса, както и сумата от 285 лв., представляваща разноски,
платени от бюджета на съда.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА **“, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, пл.
„**“№ 5, да заплати на П. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: ** сумата 38 000
(тридесет и осем хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените
му неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие на причинени му
телесни увреждания при настъпилото ПТП на 21.01.2023г., ведно със
законната лихва от 17.03.2023г. - датата на уведомяването на застрахователя за
настъпилото ПТП, до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 38 000лв. до предявения размер от 80 000лв., като
20
частичен от 120 000лв. като недоказан.
Горепосочените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова
сметка: BG49 IABG 7494 1002 8755 01, с титуляр: П. Н. Д..
ОСЪЖДА **“, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, пл.
„**“
№ 5, да заплати на адв.П. К. –Булстат №***, САК, с адрес на кантората:
******* адвокатско възнаграждение в размер на 4018.50 лв. с включено ДДС
в размера (четири хиляди осемнадесет лева и 50ст.) за предоставената
безплатна правна помощ на ищеца П. Н. Д..
ОСЪЖДА **“, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, пл.
„**“
№ 5, да заплати на да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, сумата от 1 520 лв. (хиляда петстотин и двадесет лв.) за държавна
такса, както и сумата от 285 лв. (двеста осемдесет и пет лв.), представляваща
разноски, платени от бюджета на съда, съобразно отхвърлената част на
предявения иск.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – **: _______________________
21