Решение по дело №16419/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                              12.03.2020 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на девети март през две хиляди и двадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия ИВА НЕШЕВА

 

при секретар Д.Шулева   

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №16419 по описа на 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №16419/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на К.С.Д. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №256228 от 27.10.2019 г постановено по гр.д.№73553/15 г на СРС , 118-ти състав , с което е признато за установено по иск на Р.И.П. ЕГН ********** срещу въззивника , че Д. не притежава вещно право на ползване учредено с нотариален акт №108, том XI, дело № 2039/1991г. от 27.02.1991 г. на Първи нотариус при Втори районен съд – гр.София , върху следния имот : две стаи от апартамент №30 в гр.София ж.к.********ет.10 , с общо ползване на сервизните помещения, който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1201.146.3.30 по КК и КР одобрени със Заповед № РД-18-49/16.09.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК , тъй като правото на ползване е погасено поради неупражняването му в продължение на пет години. 

Особеният представител на въззивника излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като следва да се обяви отсъствие или смърт на Д. , защото е възможно искът да е предявен срещу починало лице . Няма убедителни доказателства , че имотът не е ползван , независимо , че Д. има други адреси . Действията на ищеца са неморални .

Въззиваемата страна е подал писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Няма данни Д. да е починала , но безспорно не е ползвала имота . П. има право да установи , че върху имота му вече няма право на ползване , а искът е доказан .  

Въззивната жалба е допустима. Обжалваното решение е връчено на въззивниците на 04.11.2019 г и е обжалвано в срок на 13.11.2019 г  .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

 

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

За да уважи иска СРС е приел , че съгласно чл.59 ал.3 ЗС, правото на ползуване се погасява и с погиването на вещта, а също и ако не се упражнява в продължение на 5 години. От представените по делото писмени и гласни доказателства се установява, че ответницата К.С.Д. не е упражнявала учреденото ѝ с нотариалния акт от 27.02.1991г. право на ползване върху две стаи от апартамента. Според св.С.Д. никога не е живяла в апартамента , от домовата книга е видно, че не е вписвана в нея. Свидетелят Ц.също потвърждава , че Д. не е живяла в апартамента за периода, в който той е бил там като наемател. От направените справки по реда на Наредба 14/18.11.2009г. се установява, че регистрираните адреси на ответницата са различни от този, за който ѝ е било учредено вещно право на ползване.

Решението на СРС е правилно . Правото на ползване върху част от процесния имот е учредено с нотариален акт №108, том XI, дело № 2039/1991г. от 27.02.1991 г. на Първи нотариус при Втори районен съд – гр.София. Твърденията на ищеца , че Д. не е ползвала имота , нито по друг начин е уражнявала вещно право на ползване върху него са доказани с показанията на св.С.и св.Ц.. В имота са живели наематели , но на ищеца и евенутално на бившия й съпруг , а не на ответницата .

От това , че ответницата е призована по реда на чл.47 ал.6 ГПК и че ищецът твърди , че не знае адреса й не следва , че същата е в отсъствие или трябва да се обяви смъртта й . Няма категорични данни в тази насока , а ответницата получава пенсия от НОИ т.е. предполага се , че е жива . Ответницата не е длъжна да поддържа контакт с роднините си , като тя е разведена с вече починалия баща на ищеца . Съдът няма доказателства и че ищецът знае къде се намира ответницата /негова майка/ , но не иска да съобщи адреса й респ.че действа неморално .

Решението на СРС трябва да бъде потвърдено , като в него се добави , че правното основание на иска е чл.124 ал.1 ГПК във вр.чл.59 ал.3 ЗС . Чл.59 ал.3 ЗС урежда материално-правните последици от неупражняване на правото на ползване , докато самият иск е уреден в чл.124 ал.1 ГПК – процесуално право на ищеца да се обърне към съда с отрицателен установителен иск за липса на притежание на вещто право от страна на ответницата .

С оглед изхода на делото въззивникът дължи сумата от 81,59 лева държавна такса в полза на СГС . Разноски от въззиваемата страна не са претендирани .

 

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №256228 от 27.10.2019 г постановено по гр.д.№73553/15 г на СРС , 118-ти състав , като искът да се счита по чл.124 ал.1 ГПК във вр.чл.59 ал.3 ЗС , че К.С.Д. ЕГН ********** от гр.София не притежава вещно право на ползване върху описания имот .

 

ОСЪЖДА К.С.Д. ЕГН ********** от гр.София да заплати по сметка на СГС сумата от 81,59 лева държавна такса .

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                                     2.