НОХД № 2729/2009 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подсъдимите А.И.Р., Щ.М.И. и К.Р.И.,***, за престъпление по чл.198 ал.1,във вр. с чл.20 ал.2 и с чл.63 ал.1,т.3 от НК за това, че на 09.06.2005 г. в гр. Пазарджик, в
съучастие като съизвършители, са отнели чужди движими вещи – златни монети,
ръчен часовник, медни котли, меден леген, меден капак за тенджера и медни
тигани, на обща стойност 389 лв. /триста осемдесет и девет лева/, от владението
на И.Т.П. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят,
като употребили за това сила /нанесен побой с тояга/ и заплашване с нож, като
макар и непълнолетни, са разбирали свойството и значението на извършеното и са
могли да ръководят постъпките си.
Производството
пред първата инстанция е по реда на Глава ХХVII от НПК.
В
съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа
обвинението и пледира за осъдителна присъда и налагане на подсъдимите на наказание с приложението на чл.55 от НК.
Подсъдимите се явяват лично в съдебно заседание и със служебни
защитници, признават се за виновни по обвинението, признават изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желаят да се събират
доказателства за тях.
Районният
съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
На 08.06.2005 г. в гр. Пазарджик непълнолетните
подсъдими А.Р., Щ.И., К.И. заедно с
непълнолетните свидетели И Й и Г Б, се срещнали в заведение в ромската
махала на гр.Пазарджик, където
употребили алкохол и решили да отидат на ул.
„Н. Р.” в града, където да извършат кражба на вещи от дома на
78-годишния свидетел И.П.. В изпълнение
на замисъла си, след полунощ вече на 09.06.2005 г. петимата до къщата на св. П.. Свидетелите И Й
и Г Б, по отношение на които производството в последствие било частично
прекратено, останали отвън на улицата да пазят, докато останалите трима
подсъдими прескочили оградата на къщата и проникнали в мазето през незаключена
врата. Вътре намерили, сложили в чували и изнесли на двора медна посуда: меден
котел /калайдисан/, меден котел 15 литра /калайдисан/, меден котел 30 литра /калайдисан/,
меден леген, меден капак за тенджера, три броя медни тигани.
Около 3:00 часа сутринта св. И.П., който бил дома си,
в незаключената лятна кухня, чул кучето си да лае. Станал, излязъл навън и
запалил външната лампа на двора. Пред входа на кухнята забелязал струпани на
камари медни съдове – тигани, тенждери, котли и др. Тези съдове той съхранявал
в избата си, която също държал отключена.
Тримата подсъдими се били скрили незабелязано в двора
при излизането на свид. П.. Последният решил, че крадци са се опитали да
отнемат медните му съдове, но след това се успокоил, прибрал чувалите в стаята
си, загасил лампата на двора и се прибрал в лятната кухня, с намерение да си
легне отново, като оставил нощната лампа да свети.
В този момент тримата подсъдими решили да влязат вътре при свидетеля и да вземат
прибраните съдове. Пръв влязал подс.И., който запалил лампата на помещението. Подс.Р.
вдигнал блузата на лицето си и взел нож, намерен върху масата в стаята. Св. П.
усетил действията на подсъдимите и извикал от страх. Подс.Р. се приближил до него,
насочил ножа към гърбото му и казал: „Давай парите!”. Св. П. отговорил, че няма
пари. Тогава подс.И. започнал да го удря по главата с намерена в двора дървена
тояга, която се счупила при ударите. Същевременно подс.И. започнал да рови в
стаята и намерил под дюшека на леглото на св. П. кесия, съдържаща седем монети
от жълт метал. Тримата взели медната посуда, която изнесли от мазето, и
напуснали къшата, вземайки със себе си и един ръчен часовник. Ножът, с който подс.
Р. заплашвал пострадалия, бил захвърлен в двора, където по-късно бил намерен
при извършения оглед на местопроизшествието. Отнетите вещи подсъдимите занесли
и скрили в гараж недалеч от училище „Димитър Гачев”.
На 09.06.2005 г. през деня непълнолетните подсъдими
занесли отнетата медна посуда до изкупвателен пункт на ул.”Врабча” № ** в гр.
Пазарджик и ги продали на св. С А за сумата от 40 лв. Свидетеля дал парите на
подс.Р., който ги разделил поравно между подсъдимите и двамата свидетели И Й и Г
Б.
Подс. Щ.И. дал отнетите златни монети на св. Ш А,
която от своя страна ги продала на работещата в златарски магазин „Б” в гр.
Пазарджик св. Е М. Св. М установила, че монетите били златни, 14 карата и с
тегло 10,23 грама.
За златните монети св. Ш А получила сумата от 112 лв. Впоследствие монетите
били претопени и използвани като материал.
След грабежа св. И.П. събудил съседите си, които
сигнализирали органите на полицията. Извършени били издирвателни мероприятия,
довели до разкрие авторите на престъпното деяние.
С протокол от 09.06.2005 г. подс. К.И. предал
доброволно в РУ на МВР гр. Пазарджик 1 бр. ръчен кварцов часовник «Чарлес Дион»
с черна каишка от плат и 1 бр. монета от жълт метал с диаметър 2 см, гравирана с надписи. В
протокола саморъчно вписал: „Часовника и
монетите ги взех от възрастния човек, който нападнахме”.
С протокол от 09.06.2005 г. св. Ш А предала доброволно
в РУ на МВР гр. Пазарджик сумата от 112 лв.
С протокол от 09.06.2005 г. св. С А предал доброволно
в РУ на МВР гр. Пазарджик 3 бр. медни деформирани котли, 1 бр. меден леген и 1
бр. меден капак за тенджера.
Всички предадени вещи били върнати на собственика им.
В резултат на всичко това било отпочнато наказателното
производство.
От
заключението на назначената и изслушана по делото съдебно-оценъчна експертиза,
което съдът цени, като компетентно, безпристрастно изготвено и не оспорено от
страните, се установява, че общата стойност на вещите , предмет на престъпно
посегателство , възлиза на сумата от 389 лева.
Горната фактическа обстановка, съдът възприе, въз
основа на самопризнанието на подсъдимите, за фактите изложени в
обстоятелствената част на ОА и събраните в досъдебната фаза доказателства,
които напълно подкрепят самопризнанията: показанията на свидетелите П., М, А, И,
И., Й и Б, така също и от заключението на съдебно-оценъчната експертиза и
писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по
реда на чл.283 от НПК.
Съдът
дава пълна вяра на събраните гласни доказателства, които синхронизират напълно
със събраните писмени доказателства, като взаимно се допълват, подкрепят
направените самопризнания и очертават по категоричен начин гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че от обективна и субективна страна подсъдимите А.И.Р., Щ.М.И. и К.Р.И.
са осъществили престъпния състав
на чл.198 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 и във вр. с чл.63 ал.1,т.3 от НК като на 09.06.2005 г. в гр.
Пазарджик, в съучастие като съизвършители, са отнели чужди движими вещи –
златни монети, ръчен часовник, медни котли, меден леген, меден капак за
тенджера и медни тигани, на обща стойност 389 лв. /триста осемдесет и девет
лева/, от владението на И.Т.П. *** без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила /нанесен побой с
тояга/ и заплашване с нож, като макар и непълнолетни, са разбирали свойството и
значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си.
Авторството на деянието се доказа по един несъмнен начин от събраните
по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите
обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на престъплението. Всеки
от подсъдимите е съзнавал всички обективни елементи на престъплението, всеки от
тях е съзнавал, че допринася със своето поведение за извършване на грабежа,
като поотделно са предвиждали и искали настъпването на общественоопасните
последици на деянието си , т.е. действали
са с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието което
следва да се наложи на подсъдимите съдът взе предвид разпоредбите на чл.60 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата
индивидуализация.
Обществената
опасност на деянието е завишена предвид начина на извършването му – в тъмната
част на денонощието, с проникване в чуждо жилище и с използване на хладно
оръжие – нож.
Съдът
прецени завишената степен на обществена опасност на всеки от тримата подсъдими.
Независимо, че не са осъждани към момента на деянието, то същите са криминално
проявени и регистрирани в ДПС, като са им налагани възпитателни мерки по
ЗБППМН.
Подбудите
за извършване на деянието се коренят в недостатъчно формираната и изкривена
ценностна система, формираща желанието на подсъдимите да си набавят средства по
бърз и дори престъпен начин, което е една рефлексия от недостатъчният
родителски контрол.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства,следва да се отчетат чистото съдебно
минало и направените самопризнания, изразеното
критично отношение към стореното, оказаното съдействие на разследващите органи.
Като отегчаващи – се отчетоха изключително негативните характеристични данни.
Като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства,
съобразно относителната им тежест и при спазване на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, при индивидуализиране на
наказанието за престъплението по чл.198 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 , след
неговата редукция по чл.63 ал.1,т.3 от НК съдът, приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2,бук.”Б” от НК, като замени
наказанието лишаване от свобода за всеки от тримата подсъдими и им наложи
наказание Пробация с пробационни мерки по чл.42а ал.2, т.1, т.2, т.3 и т.4 от НК, а именно : “задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на
явяване два пъти седмично за срок от една година” ; “задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от една година” и “включване в курсове за професионална
квлификация, програми за обществено въздействие за срок от една година”.
С
оглед осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимите бяха
осъдени да заплатят в полза на държавата по сметка ***9 лева за всеки един от
тях за експертиза и служебна защита в досъдебната фаза на процеса.
По
тези съображения съдът постанови присъдата си
РАЙОНЕН СЪДИЯ: