Присъда по НОХД №95/2024 на Районен съд - Гълъбово

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 14 от 01.12.2025 г. по НОХД № 95/2024 г. на РС-Гълъбово

Районна прокуратура - Гълъбово е внесла обвинителен акт по досъдебно
производство № 447 зм-58/2023 г. по описа на РУ на МВР-Гълъбово, пр. пр. № 3476/2023 г.
по описа на РП Стара Загора срещу С.С. Б. за престъпление по чл. 198, ал. 1 НК– за това, че
на 26.09.2021 г. на път III – 5504, Община Гълъбово, отнел чужди движими вещи – пари в
размер на 180 лв. от владението на В.Д.П. с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила и заплашване.
В съдебно заседание представителят на РП-Гълъбово поддържа повдигнатото
обвинение. В хода на съдебните прения изразява становище, че от събраните в хода на
съдебното следствие доказателствени материали се установява по несъмнен начин, че
подсъдимият Б. е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Пледира,
с оглед на чистото съдебно минало и липсата на утежняващи отговорността обстоятелства,
на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 3 години,
което на основание чл.66, ал.1 НК да бъде отложено с изпитателен срок от 5 години.
Частният обвинител В.Д.П., чрез повереника си адв . М. също счита, че по делото са
събрани доказателства, обосноваващи вината на подсъдимия. Солидаризира се с
прокуратурата относно вида и размера на наказанието.
Защитата на подс. Б., в лицето на адв. Ч., пледира съдът да постанови оправдателна
присъда с аргументи за недоказаност на обвинението по несъмнен начин, а само на
предположения. Счита, че не са събрани достатъчно доказателства, от които може да бъде
направен несъмнен извод за механизма на деянието и отнетите вещи чрез тяхната
характеристика.
Подсъдимият С.С. Б. в хода на съдебното следствие поддържа да е невинен. В хода
на съдените прения поддържа казаното от защитника си.
В последната си дума подсъдимият С.С. Б. иска постановяване на оправдателна
присъда.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият С.С. Б. е роден на *********, живущ в *********, българин, български
гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
За същия по делото е приложена недобра характеристика от МВР, от която е видно,
че е лице от активния криминален контингент.
От приложената справка за съдимост на подсъдимия Б. е видно, че до момента не е
осъждан.
Относно извършеното от подсъдимия Славчев деяние, съдът намира следното:
На 26.09.2021 г., по път III-5504, между с.О. и с. М., подсъдимият С.С. Б. бил със св.
И.М.И., който управлявал лек автомобил „Опел Комбо“ със рег.№ ******* и се движили в
посока с. М.. При разминаването с автомобил Фолксваген с рег.№ ******, управляван от св.
В.Д.П. А. последвало съприкосновение между двата автомобила /двете външни леви
странични огледала/ Св. П. продължил, но видял в огледалото за обратно виждане, че лек
автомобил „Опел Комбо“ обърнал посоката си на движение и тръгнал след него. Св. П.
спрял встрани на пътното платно, а лекия автомобил „Опел Комбо“ спрял зад него. От този
автомобил слязъл подс. Б., приближил се шофьорската врата на автомобила, управляван от
св. П. и започнал да крещи, след което започнал да му нанася удари с юмрук в областта на
лицето и го съборил по гръб на земята. Подс. Б. отправял и заплахи „Ще те заколя, ще ти
1

запаля колата….. Давай парите. Давай всичките си пари.“ Подс. Б. ударил с юмрук стъклото
на предната лява врата на автомобила на св. П. и го счупил, като подс. Полу1ил охлузвания
на двете ръце. Св. П. се смутил и изплашил и решил да даде наличните си пари, за да бъде
оставен на мира от подс. Б.. Св. П. имал в себе си 180 лв. в банкноти с номинал 20 лв., които
дал на подс. Б.. Подс. Б. поискал и мобилния апарат на св. П., но същият отговорил, че няма
такъв, а всъщност го бил скрил. Пос. Б. нанесъл удар с крак на стъклото на предната дясна
врата и го счупил. Подс. Б. ритнал няколко пъти стъклото на задна дясна врата на
автомобила на св. П., но не успял да го счупи. Казал на св. П. да се маха, като св. П. тръгнал
към гр. Гълъбово, като по време на движението се обадил на баща си – св. Д. Василев П. и
го уведомил за инцидента. Св. Д. П. подал сигнал до полицейските органи, които се
срещнали със св. П. на бензиностанция „АМК 2002“ в началото на гр. Гълъбово.
Полицейските служители – св. Т.Т. и и св. П.П. предприели издирване на автомобил „Опел
Комбо“, с който се движел подс. Б.. На кръстовището на път III-5504 и IV-504засекли
автомобила и го спрели. Св. И. и подс. Б. били задържани и отведени в сградата на РУ на
МВР Гълъбово, бил извършен оглеед на автомобила „Опел Комбо“ и личен обиск на подс.
Б., в който били открити и иззети различни вещи, измежду които 180 лв. в банкноти по 20
лв.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, а
именно: свидетелските показания на пострадалия В. П., св. Д. П., св. П.П.в и св. Т.Т., както и
приетите експертизи по делото. Свидетелските показания са непосредствени, обективни и
непротиворечиви, като същите са в синхрон и с другите събрани доказателства по делото.
Съдът не кредитира показанията на св. И.М.И., управлявал автомобила, в който се е
движел подс. Б., тъй като същите са защитна теза в подкрепа на тезата на подс. Б..
Предвид характера на извършване на престъплението и липсата на други свидетели
на извършването му, логична е и липсата на други гласни доказателствени средства в
подкрепа обвинителната теза, но инкорпорирания по делото доказателствен материал е
достатъчен за удостоверяване по надлежен и категоричен начин на всички подлежащи на
доказване факти, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт.

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
От изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и обстоятелства
се установява за извършено от обективна и субективна страна визираното престъпление,
като същото правилно е квалифицирано като престъпление “грабеж” по смисъла на чл. 198,
ал. 1 от НК имайки предвид обстоятелството, че подсъдимият е отнел сумата от 180 лв. от
пострадалото лице без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, както и
че поради липсата на такова съгласие по отношение на него е употребена сила и физическа
принуда-повален е на земята от ударите на подс. Б..
Подс. Б. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, разбирал е свойството
и значението на деянието си и е могъл да ръководи постъпките си.
От обективна страна, действията на подсъдимия са съставомерни за осъществено от
него изпълнително деяние на престъплението по чл.198, ал. 1 от НК. Изпълнителното деяние
е осъществено чрез действие - отнемане на парите от св. П. и с отдалечаване от
местопроизшествието, подсъдимият е прекъснал владението върху предмета на
престъплението, упражнявано до момента от пострадалия и е установил своето такова, с
което са настъпили и общественоопасните последици – св. В. П. е бил лишен от
възможността да упражнява фактическа власт върху собствените си пари.
2

Отнемането е съпътствано с употреба на принуда (осъществена чрез физическа сила)
като елемент от изпълнителното деяние, изразила се в удари и заплахи на св. П.. По този
начин упражненото от подсъдимия физическо и психическо насилие е послужило като
средство и начин за преодоляване на евентуална съпротива на пострадалия и едновременно
с това е улеснило самото отнемане.
От субективна страна подсъдимия е осъществил престъплението при пряк умисъл
като форма на вината. Тази форма изхожда от установените факти по делото. Същия е
съзнавал обществено опасните последици и е търсел настъпването на техния резултат.
Подсъдимият е бил съгласен с обществено-опасния характер на поведението си и е целял
настъпването на тези общественоопасни последици.
Действията на подсъдимия са извършени в строга логическа последователност и
представляват обективиран израз на формираните в съзнанието му ясни представи, че
парите се намират във владението на другиго, че са чужди, че владелецът не се е съгласил да
му бъдат отнети и че това несъгласие се преодолява чрез упражнената принуда (физическа
сила), като начин за осъществяване на своя фактическа власт върху предмета на
престъплението. Налице е и специфичното за този род престъпни посегателства намерение
за противозаконно присвояване на отнетото имущество.
Причините за извършване на деянието се коренят в неуважение на дееца към закона и
ниско правосъзнание.
По изложените съображения съдът призна подсъдимия С.С. Б. за виновен в
извършване на престъпление по чл. 198, ал.1 от НК.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:
За да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид степента на
обществената опасност на извършеното деяние, както и характеристичните данни за
подсъдимия. Наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при условията на чл.
54 от НК, тъй като съдът намира, че не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи обстоятелства, поради което не следва да намери приложение разпоредбата на
чл. 55 от НК.
Разпоредбата на чл. 198, ал. 1 НК предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до
10 години. За да определи наказанието на подсъдимия Б., съдът взе предвид степента на
обществената опасност на извършеното деяние и на дееца, подбудите за извършване на
деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
характеристичните данни за подсъдимия, като намери, че за постигане целите на
наказанието, предвидени в чл. 36 от НК на подсъдимия Б. следва да се наложи наказание
лишаване от свобода за срок от 3 години.
Съдебният състав намира, че така определеното наказание лишаване от свобода не
следва да се търпи ефективно от подсъдимия Б., с оглед чистото му до момента съдебно
минало. Съдът намира, че за постигане на целите на наказанието, следва да се отложи
изпълнението на същото на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок, който да е в
размер на 4 години, с което ще се даде защита на обществото и възможност на подсъдимия
да се поправи. Този срок ще даде възможност на подсъдимия Б. в следващите четири години
да преосмисли своето поведение и неминуемо ще подейства възспиращо и поправително за
него при вземане на решение дали да извърши подобен престъпен акт.
Следва на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият Б. да бъде осъден да заплати по
сметка на ОД на МВР – Стара Загора направените разноски по досъдебното производство в
размер на 714,18 лв. и по сметка на РС-Гълъбово сумата от 472,42 лв., направени разноски в
рамките на съдебното производство.
На основание чл.198, ал.3 НПК следва подсъдимия да заплати на В. П. и направените
разноски за адвокатско възнаграждение на повереника му адв. М. в размер на 1500 лв.
3

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	14
Дата:	1 декември 2025 г. (в сила от 17 декември 2025 г.)
Съдия:	Радка Георгиева Стоянова

Дело:	20245550200095
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 април 2024 г.

Присъда по НОХД №95/2024 на Районен съд - Гълъбово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите