Решение по дело №476/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1253
Дата: 21 март 2014 г.
Съдия: Илияна Стоилова
Дело: 20131200600476
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 21 ноември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 31

Номер

31

Година

23.4.2014 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

03.25

Година

2014

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Георги Драгостинов

дело

номер

20134100101234

по описа за

2013

година

за да се произнесе, съобрази:

По реда на чл. 422 от ГПК са предявени искове с правно основание чл. 79, ал.1, предложение първо във връзка с чл. 266, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Ищцовата страна – "К.- СД"-О.,гр. С. - излага в исковата си молба, че с договор от 01.04.2010 година ответникът му възложил да извърши редица строително-монтажни работи в обект "Жилищна сграда с магазини, офиси и подземни гаражи в урегулиран поземлен имот осемнадесет за планоснимачен номер 1717 в квартал 69 по подробния устройствен план на гр. С.. В точка 5 на договора било предвидено, че при необходимост от допълнителни строителни работи, непредвидени при сключване на договора и невключени в първоначалната количествено-стойностна сметка, изпълнителят съгласува с възложителя нужните дейности по вид обем и стойност. Уговорили страните такива допълнителни работи и с протокол от 16.09.2011 година ответникът приел допълнително възложените за изработване вход на сградата, кофраж, армировка, отливане на бетон, топлоизолация по западната открита тераса и вътрешни довършителни работи на стойност от 31 463,92 лв.

Ответникът не заплатил стойността на допълнително изработеното, по повод на образуваното заповедно производство за присъждането на дълµимата сума оспорил вземането, заради което по реда на настоящото производство ищецът претендира да се приеме за установено, че ответникът му дължи сумата от 31 463,92 лв., стойност на допълнителни строително-монтажни работи в гореописания обект, ведно със законната лихва върху сумата, считано от образуване на заповедното производство - 22.07.2013 година, както и сумата от 5 975,67 лв., обезщетение за вреди от забава в плащане на първото вземане, търсено на стойност лихвата по чл. 86 от ЗЗД върху главницата за времето от 17.09.2011 година до 22.07.2013 година. Претендира присъждане на разноските по делото.

Ответната страна – "Б. К."-Е., гр. С. – оспорва исковете с възражения, че ищецът е изпълнил не само довършителни но и основни строителни работи по договор от 2008 година. Работата била извършена извън предвидените срокове и с редица скрити дефекти - течове, нанесли сериозни вреди по тавана и стенната мазилка, по окачените тавани и боята по стените. Своевременно уведомен, ищецът отказал дефектите по изработката да бъдат двустранно установени, да заплати допълнителните разходи по отстраняване на недостатъците.

Допълнителните работи по протокола от 16.09.2011 година не били изпълнени, а останалите довършителни работи са му заплатени. Неизпълнените работи били описани като направа на топлоизол. EPS около входни врати, полагане на грунд Баумит, външна релефна мазилка Баумит около входни врати на открита тераса запад, направа на ПЦ замазка по подшлайфана. Не били натоварени и извозени 48 квадратни метра строителни отпадъци. Така спрямо сумата по цитирания протокол ответникът упражнил търговско право на задържане.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени, по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК от ГПК, събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Не се спори, установява се от приложените документи и обясненията на страните, че ответникът е възложил изпълнение на строителни работи в обект "Жилищна сграда с магазини, офиси и подземни гаражи в урегулиран поземлен имот осемнадесет за планоснимачен номер 1717 в квартал 69 по подробния устройствен план на гр. С.. Процесните допълнителни работи са възложени на ищеца и са изпълнени - т. 5 във връзка с протокол № 4 от 16.09.2011 година. Протоколът е подписан от представител на възложителя без забележки относно видовете работи и остойностяването им. Течовете, сочени от ответника, са се появили по-късно - приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза - ищцовото дружество е уведомявано за появилите се дефекти от бащата на управителя на ответника - показанията на свидетеля П.Н.Ц. Не се спори, че исковата сума не е платена. По стойност вземанията по исковата молба равнят на посоченото в приемателния протокол от септември, 2011 година и на осчетоводенито в търговските книжа на страните - неоспорената и приета съдебно-икономическа експертиза.

Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност и основателност на предявените искове. Съдът ги уважава, според предявеното, водим от следните съображения.

По безспорен начин по делото е установено съществуването на перфектен откъм валидност договор за изпълнение на допълнителни строително-монтажни работи в обект "Жилищна сграда с магазини, офиси и подземни гаражи в урегулиран поземлен имот осемнадесет за планоснимачен номер 1717 в квартал 69 по подробния устройствен план на гр. С. срещу възнаграждение, договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД с предмет договореното по протокол от 16.09.2011 година и възнаграждение на стойност исковата сума.

В качеството си на изпълнител, ищецът е извършил възложеното и е предложил приемането му на ответника. С това той точно по смисъла на чл. 63 от ЗЗД е изпълнил договорните си задължения и се явява изправна по спора страна.

В качеството си на поръчващ, ответникът е приел извършената работа без забележки, но като не е заплатил уговореното възнаграждение е в неизпълнение на основното си договорно задължение по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД по причина, за която отговаря. В този смисъл налице са предпоставките по чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД за ангажиране на грÓжданската му отговорност с присъждане на дължимото ведно с обезщетение за вреди от забава, а исковете се явяват доказани по основание и основателни в търсения с исковата молба размер.

Доводите на ответното дружество са неоснователни и не могат да бъдат взети предвид при решаване на спора.

Тези за некачествено изпълнение и появили се течове не могат да бъдат съобразени предвид липсата на своевременни уведомления на изпълнителя по смисъла на чл. 264 от ЗЗД. Текстът вменява в задължение на поръчващия да провери приеманата работа и незабавно да уведоми изпълнителя за откритите недостатъци. Неправилното поставяне на улуците - според показанията на свидетеля П. Ц. - по сградата може да се открие при обикновен преглед на извършеното и изпълнителят да бъде уведомен още при подписване на протокола от септември, 2011 година.

Течовете в сградата, появили се по-късно, по изявленията на свидетеля били следствие на тези неправилно поставени улуци. Както за въпросните недостатъци, така и за по-късно откритите дефекти липсват доказателства ответникът да е рекламирал пред изпълнителя-ищец. Свидетелят Цветков сочи, че той е търсил изпълнителя и помежду си са коментирани установените недостатъци въз основа на това че синът му, управител на ответното дружество, му възложил такава задача. Доказателства за подобно възлагане по делото не се събраха. Дори да е налично, то не запълва изискването на закона - чл. 264 от ЗЗД - възраженията да са валидно извършени. По виждането на свидетеля той комуникирал със служители на ищцовото дружество "... на приятелски начала ...". По същество свидетелят изнася факти относно допълнителни уговорки с ищеца - "... търсих ги за това, дето влиза в апартаментите, в стаите. Те казаха "каквото има ще го отстраним..." - каквато не е същността и назначението на възраженията по чл. 264 от ЗЗД. Ответникът - доколкото са налични сочените недостатъци по изработеното - трябва да направи нарочни възражения и да упражни правата си по чл. 265 от ЗЗД. Това да е сторил ответникът дори не твърди. Заради това съдът приема, че следва да се приложи фикцията по чл. 264, ал. 2 от ЗЗД и работата да се счита за точно извършена и приета.

Изложеното аргументира съда да приеме, че доколкото помощните права по чл. 264 и 265 от ЗЗД не са упражнени от ответното дружество, то следва да търпи последиците на своето бездействие, а това го ангажира да заплати уговореното възнаграждение. До същия извод се стига и от общото правило, че длъжникът, в казуса изпълнителят-ищец, не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът е могъл да избегне, полагайки грижата да добър стопанин - чл. 83, ал. 2 от ЗЗД. В казуса тази грижа се е изразявала в упражняване на възможностите по чл. 265 от ЗЗД: поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане, заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението.

При положение, че ищецът се явява изправна по спора страна, место за упражняване на търговско право на задържане липсва. По същество е и неоснователно, защото правото на задържане има за предмет вещи или ценни книжа. Не и парично вземане. Последното е задължение за стойност.

Изходът на спора и правилото на чл.78, ал. 1 от ГПК сочат, че ищецът има право на разноски, по делото доказани като сума от 2 108,79 лв. следва да се присъдят с настоящото решение.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И:

Приема за установено, по реда на чл. 422 от ГПК, че "Б. К."-Е., гр. С. дължи на "К. - СД"-О., гр. С. сумата от 31 463,92 /тридесет и една хиляди четиристотин шестдесет и три лева и деветдесет и две стотинки/лв., стойност на допълнителни строително-монтажни работи в обект "Жилищна сграда с магазини, офиси и подземни гаражи в урегулиран поземлен имот осемнадесет за планоснимачен номер 1717 в квартал 69 по подробния устройствен план на гр. С. и п­едмет на протокол № 4 от 16.09.2011 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от образуване на заповедното производство по частно-гр.дело № 504 по описа на Свищовски районен съд за 2013 година - 22.07.2013 година, до окончателното му заплащане, както и сумата от 5 975,67 /пет хиляди деветстотин седемдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки/лв., обезщетение за вреди от забава в плащане на първото вземане на стойност лихвата по чл. 86 от ЗЗД върху главницата за времето от 17.09.2011 година до 22.07.2013 година, на основание чл. 79, ал.1, предложение първо във връзка с чл. 266, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Осъжда "Б. К."-Е., гр. С. да заплати на "К. - СД"-О., гр. С. сумата от 2 108,79/две хиляди сто и осем лева и седемдесет и девет стотинки/ лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в четиринадесетдневен до страните срок от съобщението, че е изготвено и обявено.

Съдия:

Решение

2

390580238E77F232C2257CC3003289F8