Р Е Ш Е Н И Е
№ 214
гр. Перник, 25.06.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито
заседание на втори юни две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е.В. и участието на прокурор
Б. К. от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия
Димитрова административно дело № 29 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл.1,
ал.1 вр. чл.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба на С.В.Т. с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адв. Г.Б. ***,
против Регионална дирекция по горите Кюстендил – гр. Кюстендил, бул. България,
№ 33, с която е направено искане да бъде осъден ответника да му заплати сумата
от 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебните производства по
обжалване на Наказателно постановление № 200/31.01.2019 г. на директора на РДГ
– Кюстендил, което е отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен
акт, ведно със законната лихва за забава върху същата сума от датата на
подаване на исковата молба – 07.01.2020 г., до окончателното изплащане на
дължимото, както и направените разноски.
Ищецът основава
претенциите си на твърденията, че с Наказателно постановление № 200/31.01.2019
г. на директора на РДГ – Кюстендил му било наложено административно наказание
глоба за извършено административно нарушение. Наказателното постановление било
обжалвано в срок и в образуваното съдебно производство по АНД № 341/2019 г. по
описа на РС – П. той е бил представляван от адвокат въз основа на сключен
договор за правна помощ и съдействие. Атакуваният акт бил отменен като
незаконосъобразен, поради което у него е налице правен интерес от воденето на
дело за присъждане на обезщетение за нанесени имуществени вреди, причинени от
платено адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по делото.
В съдебно заседание,
ищецът – редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него адв. Г.Б. ***
също не се явява, но депозира молба, в която излага становище по съществото на
делото и моли съда да уважи исковите претенции като основателни и доказани.
Моли да му бъдат присъдени и направените по делото съдебни разноски в размер на
310,00 лв. Прилага списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът Регионална
дирекция по горите Кюстендил – гр. Кюстендил - редовно призован, се
представлява от гл. юрисконсулт А. Е., която оспорва исковата молба и прави
възражение относно претенцията на ищеца за присъждане на адвокатско
възнаграждение, поради неявяването му в съдебно заседание.
Окръжна прокуратура
Перник - редовно призована, се представлява от прокурор Б. К., който счита, че исковете са доказани по основание и размер, поради което
счита, че следва да бъдат уважени.
Административен съд
Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба твърдения и доводите на
страните в съдебно заседание, и след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, вр. чл.144 АПК, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
Не се спори по делото /поради което по
аргумент за противното на чл.153 от ГПК не подлежи на
нарочно доказване/, че оправомощено от ответника длъжностно лице е издало срещу
ищеца Наказателно постановление № 200/31.01.2019 г., с което
му наложил
административно наказание глоба. Последното е обжалвано по съдебен ред, за
което пред Районен съд – П. е образувано АНД № 341/2019 г. по описа на същия
съд. Делото е приключило с влязло в сила Решение № 271/30.05.2019 г., с което
административният акт е отменен като незаконосъобразен.
В съдебното производство по АНД № 341/2019 г. на
*** ищецът С.В.Т. се е представлявал от адв. Г.Б. ***,
комуто въз основа на Договор за правна защита и съдействие от 12.02.2019 г. е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв., изрично отбелязано в
него.
Тази фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на приетите и приложени по делото писмени доказателства: АНД № 341/2019 г. на
****, съдържащо административнонаказателната преписка по издаване на Наказателно постановление № 200/31.01.2019 г.; Решение № 271/30.05.2019 г.;
Договор за правна защита и съдействие, сключен между С.В.Т. и
адв. Г.Б. на 12.02.2019 г., Пълномощно от С.В.Т..
От правна страна:
Предвид така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим – подаден е от
активно легитимирана страна, която твърди, че е претърпяла имуществени вреди
от незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на административна
дейност.
Материалноправно легитимиран в съответствие с нормата на чл. 205 от АПК е именно ответникът по иска – Регионална дирекция по
горите Кюстендил – гр. Кюстендил, в качеството й на юридическо лице, чийто
орган е издал незаконосъобразния административен акт.
Разгледан по същество, той
е основателен.
Съображенията са следните:
Съгласно разпоредбата
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. В този аспект и съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
причинени виновно от длъжностното лице.
Конкретната искова
претенция се основава на твърдения, че поради издаването на наказателно
постановление, което след протекло съдебно производство е отменено като
незаконосъобразно, за ищеца са настъпили имуществени вреди, представляващи
направени разноски за платено адвокатско възнаграждение. Тъй като
имуществената отговорност по този закон е обективна, безвиновна, вината не е
елемент от фактическия състав на отговорността. Искът се предявява срещу
органите, от чиито незаконни актове, действия и бездействия са причинени
вредите (чл.7 от ЗОДОВ). Деликтната
отговорност на държавата/общината не се презюмира от закона, поради което в
тежест на ищеца /по аргумент от чл.154, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК/ е да проведе
главно и пълно доказване на всички елементи от фактическия състав на предявения
иск, а за съда съществува задължение да
приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал
недоказан. Фактическият състав на предявения иск
с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ в процесния случай
и с оглед фактическите твърдения на ищеца включва в кумулативна даденост:
- наличие на административен акт, издаден
от длъжностно лице, орган на ответника или самия ответник;
- незаконосъобразност на административния
акт;
- вреда /претърпяна загуба или пропусната
полза/ от административния акт;
- пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда;
- размер на причинените вреди.
Липсата на който и
да е от елементите на фактическия състав обуславя неоснователността на
предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди.
В конкретния случай, съдът
намира горните предпоставки за доказани.
Наказателно
постановление № 200/31.01.2019 г., издадено от на директора на РДГ – Кюстендил,
представлява
административен акт. Неговата незаконосъобразност е
установена и доказана в съдебното производство по АНД № 341/2019 г. на Районен съд – П., приключило с влязлото в сила Решение № 271/30.05.2019 г. С оглед на това, той попада в хипотезата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Изпълнено е и
условието за допустимост на иска, следващо от чл.204 от АПК – административният
акт да е отменен „по съответния ред“ /обжалване по административен и/или
съдебен ред/, във връзка с което лицето е ползвало адвокатска защита.
За пълнота на
изложението и в отговор на възраженията на ответника следва да се посочи, че
законът не въвежда изискване за задължително участие на адвокат, но това е
право на лицето, от което то може да се възползва във връзка със защита на
интересите си, накърнени именно от административния акт, който се обжалва.
Следователно, дължимият и платен хонорар е непосредствена последица от него, а
не неприсъщ или луксозен разход. Взаимната връзка между издадения акт, който
лицето оспорва, и потърсената от същото адвокатска защита е пряка и
непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и
следствие, защото никой не би търсил адвокатска помощ ако срещу него не е
издаден акт, увреждащ законните му права и интереси.
От друга страна, от
приложения
по делото Договор за правна защита и съдействие, сключен между С.В.Т. и
адв. Г.Б. на 12.02.2019 г., а и от материалите по АНД № 341/2019 г. на
Районен съд – П., е видно, че ищецът е бил представляван по делото от същия
адвокат, комуто е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. Този
факт е отбелязан в договора и следва да се приеме, че вписването има характер
на разписка. С оглед на това, както и предвид горните съображения, следва че е
налице вреда, както и пряка и непосредствена причинна връзка между нея и
отменения като незаконосъобразен административен акт.
Въз основа на изложеното, настоящият
съдебен състав приема, че главният иск на С.В.Т. е доказан не само
по основание, но и по размер. Същият е за обезщетение, съответстващо на
критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата за „справедлив и обоснован
размер“ и репарира действително причинени на ищеца имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за платено адвокатско възнаграждение в
съдебно производство, в което е отменен като незаконосъобразен издаден срещу
него административен акт.
С оглед на горния извод следва, че е
основателна и акцесорната претенция на ищеца за присъждане на законната лихва
за забава, считано от предявяване на исковата молба пред съда – 07.01.2020 г.,
до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът е направил разноски и в хода на
настоящото производство, претендира присъждането им и представя списък по чл.80
от ГПК. Искането е направено своевременно. Разгледано по същество е
основателно, тъй като искът му е уважен изцяло, а възражението на ответника в
тази насока е неоснователно, тъй като процесуалният представител на ищеца,
макар да не се явил в съдебно заседание, е извършил всички необходими действия,
за да осъществи в пълен обем защитата на своя доверител – изготвил е исковата молба,
направил е доказателствени искания, изразил е становище по проектодоклада и
съществото на спора и т.н. С оглед на изложеното и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати внесената държавна такса,
която видно от вносната бележка от 07.01.2020 г. е в размер на 10,00 лв. /десет
лева/, както и възнаграждението за един адвокат, което според договора за
правна защита и съдействие от 03.01.2020 г. е 300,00 лв. /триста лева/.
Така мотивиран и на
основание чл.203 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от
ЗОДОВ и чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ, Административен съд Перник
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Регионална
дирекция по горите Кюстендил – гр. Кюстендил, бул. България, № 33, да заплати
на С.В.Т. с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 300 лв. /триста лева/,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди -заплатено
адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на Наказателно
постановление № 200/31.01.2019 г. на директора на РДГ – Кюстендил, което е
отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт, ведно със
законната лихва за забава върху същата сума от датата на подаване на исковата
молба – 07.01.2020 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Регионална
дирекция по горите Кюстендил – гр. Кюстендил, бул. България, № 33, да заплати
на С.В.Т. с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 310,00 лв. /триста и
десет лева/, представляваща направени по делото разноски, от които: 10,00 лв.
/десет лева/ - внесена държавна такса, и 300,00 лв. /триста лева/ - платено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване чрез Административен съд Перник пред Върховен административен съд
на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/