РЕШЕНИЕ
№ 938
гр. Казанлък, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря М.Т. М.
като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20255510101011 по описа за 2025 година
В исковата молба пълномощникът на ищцата адвокат Д. М. заявява, че
на *** г. между доверителя му и ответника бил сключен договор за
предоставяне на потребителски кредит № ***, съгласно който договор е
приложим 3ПФУР. Страните се договорили отпуснатият заем да бъде в размер
на 2000 лева.
Сочи, че в чл. 5 от Договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с
поръчителство, предоставено от *** в полза на Дружеството ответник.
При сключването на договора за потребителски кредит никъде не било
посочено в съдържанието на договора какъв е размерът на възнаграждението
за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. След като
усвоила сумата от 2000 лв., П. С. установила, че освен заемната сума от 2000
лв., са й начислили такса за обезпечение с поръчителство - услуга
предоставяна от партньор на „Ф." ЕООД, в размер на 1346,89 лв.
Към датата на подаване на иска П. С. е погасила задълженията си по
договора за потребителски кредит.
Твърди, че с влязло в законна сила Решение № 137/04.03.2025 г., по гр.
дело № 2370/24, по описа на Районен съд- К., е постановено, че съдът
признава, че договор за потребителски кредит № *** е недействителен, на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Според разпоредбата на чл. 23 3ПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Счита, че е налице правен интерес за доверителя му от предявяване на
1
настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество на основание чл. 55,
ал. 1 ЗЗД за платени при изначална липса па основание суми.
Предвид гореизложеното моли съда да осъди на основание чл. 55, ал. 1
от ЗЗД ответника „Ф." ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., да заплати на П. П. С. с ЕГН
**********, сумата в размер на 5 лв. /частичен иск от 1 650,61 лв./,
представляваща платена при изначална липса на правно основание по договор
за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й
изплащане.
Претендира присъждането на разноски.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК указва банкова сметка на ищеца:
IBAN ***: ***
Указва банкова сметка на адвокатското дружество, в случай, че бъде
присъдено адвокатско възнаграждение: IBAN: ***, BIC: ***
Моли, ако ответникът не подаде отговор на исковата молба, не се яви на
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да постанови
неприсъствено решение.
Моли, ако са редовно призовани за първото заседание на делото, но не се
яви, на основание чл. 238, ал. 2 от ГПК делото да се гледа в тяхно отсъствие.
За съдебно заседание ищцата е редовно и своевременно призована не са явява
и не изпраща процесуален представител.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от юриск. Г.
Георгиева, в качеството й на пълномощник на ответното дружество, с който
моли съда да приеме предявения иск за неоснователен.
Счита, че исковете за нищожност или унищожаване на Договора за
гаранция за недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната страна —
М., а не „Ф.“ ЕООД.
М. е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана
в М., която предоставя услуги на територията на Република Б. по силата на
свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на
единния европейски паспорт, и е вписана под № *** в нарочния регистър на
БНБ.
Договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по
което Ф. не е страна. Прогласяването на Договора за гаранция за нищожен,
съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство
няма да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на М. и така няма да
настъпи промяна в патримониума на ищеца.
С оглед гореизложеното, счита, че ищецът е завел исковете за
прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на Договора за
гаранция срещу ненадлежна страна по делото, поради което същите следва да
бъдат оставени без разглеждане като недопустими.
Ищецът сам е избрал М. (М.) като поръчител в електронния формуляр и,
след като е бил информиран за дължимите такси, е подал заявление за кредит.
2
Получил е преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочва, че за
сключването на договора за кредит „Ф.“ изисква поръчителство. Ищецът е
получил и документи от М., включително Договор за гаранция. След като е
бил информиран, ищецът е потвърдил чрез SMS желанието си да сключи
договора.
С оглед на това, не може да се говори за заблуждаваща търговска
практика по чл. 68е от ЗЗП. Ответникът не е въвел ищеца в заблуждение
относно избора на поръчител или дължимите суми. На всеки етап ищецът е
бил информиран за последствията от своя избор, включително за сумите,
дължими на М., ако избере нея за поръчител.
Претенциите на ищеца не са подкрепени с убедителни доказателства.
Исковата молба съдържа общи твърдения, неподкрепени с конкретни факти и
документи, и не представя ясни доказателства за плащания, възникнали
отношения или суми.
Твърденията за нарушение на чл. 143 от ЗЗП са неоснователни. Чл. 5 от
договора ясно посочва избраната от ищеца опция за поръчител, без
задължение за сключване. В СЕФ и договора за гаранция са подробно описани
възможностите за обезпечение и дължимите суми към М., които ищецът е
приел доброволно.
Заявява, че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а
разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Твърдението
на ищеца за допълнителни разходи е неоснователно, тъй като обезпечението е
резултат от оценка на кредитоспособността по закон. „Ф.“ е предоставила
необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да
избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не е упражнил
това си право.
Моли, ако са редовно призовани за първото заседание, но „Ф.“ не
изпрати свой процесуален представител, делото да се гледа в тяхно отсъствие.
С оглед на изложените обстоятелства и приложените към отговора на
исковата молба писмени доказателства, моли съда да отхвърли предявения
иск като неоснователен на основанията, изложени в настоящия писмен
отговор; да присъдите на „Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, направените по делото
разноски.
„Ф.“ ЕООД и „М.“ ЕАД оперират като отделни икономически субекти.
Те имат отделни банкови сметки (видни от погасителните планове към
договора за кредит и договора за гаранция, приложени по делото).
Българското законодателство не забранява договорът за поръчителство между
длъжник и поръчител да бъде възмезден. Счита, че при определянето на ГПР
няма допуснати нарушения и Ищецът е имал цялата необходима информация
и време, за да вземе решение дали сключването на договор е подходящо за
него. За първото по делото съдебно заседание ответното дружество е редовно
и своевременно призовано не изпраща процесуален представител.
С протоколно определение от 20.10.2025г., постановено по гр.дело
№1011/2025 г. по описа на Районен съд – К. на основание чл.214 от ГПК съдът
е допуснал изменение на размера на предявения от П. П. С., ЕГН **********,
с адрес: град К., ***, чрез адв. Д. М. против „Ф.“ ЕООД ЕАД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: *** иск с правно основание чл. 55 ЗЗД като
3
същият се счита за предявен за сумата от 1346,89 лева, представляваща
платена при начална липса на правно основание сума по договор за
потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 15.04.2025 г. до окончателно
изплащане на вземането.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
намира следното:
По делото не е спорно, че на ***г. между „Ф.“ ЕООД като кредитор и П.
П. С. като кредитополучател е сключен Договор №*** за предоставяне на
потребителски кредит. Ответникът – кредитор е отпуснал на ищеца –
кредитополучател сума в размер на 2 000 лева. Ищецът – П. П. С. се е
задължила да върне кредита на 6 броя месечни погасителни вноски,ведно с
лихвите. Кредитодателя предоставя на кредитополучателя кредит при
следните условия : размер на кредита – 2 000 рева; срок на кредита – 6 месеца;
първа падежна дата – 20.03.2021г.; годишен процент на разходите /ГПР/ -
49.05 %; фиксиран годишен лихвен процент – 40.57 %; Съгласно чл. 5 от
Договор №*** за потребителски кредит от *** година кредитът се обезпечава
с поръчителство от Ф.. Със сключването на Договора за кредит,
кредитополучателят потвърждава, че сам и недвусмислено е посочил избрания
поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и
посоченото юридическо лице за поръчител.
Сумата за допълнително избрана незадължителна услуга е в размер на
1346,89 /хиляда триста четиридесет и шест лева и 89 стотинки/ лева и се
дължи на лицето, предоставящо услугата по посочена от него сметка.
Съгласно чл.16.2,б/а/ от Общите условия на „Ф." ЕООД, кредиторът има право
да нареди сумата към лицето, комуто е дължима в случай, че бъде изплатена
към кредитора.
От приложеното решение №137/04.03.2025г., постановено по гр.дело
№2370/2024г. по описа на Районен съд – К. се установява, че съда е прогласил
нищожността на договор за предоставяне на потребителски кредит №*** от
***г. сключен между П. П. С., ЕГН ********** с адрес град К., ***, със
съдебен адрес Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, С., ***,
представлявано от адвокат Д. М. М., чрез адвокат Д. М. и „Ф.“ ЕООД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: град С., ***, представлявано от
И.В.Д., Д.В.Н., поради противоречие със закона, на осн. чл. 26, ал.1 ЗЗД, във
вр. с чл. 10а и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК.
Решението е влязло в законна сила на 01.04.2025 г.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
която е депозирала първоначално и допълнително заключения, които съдът
възприема като компетентно и добросъвестно изготвени. От първоначалното
заключение се установява, че усвояване на средствата от кредита в размер на 2
000,00 /две хиляди/ лева е извършено на *** г. с паричен превод по ePay в
полза на П. П. С.. Сумата е преведена с основание „***" и наредител „Ф."
ЕООД. Операцията е документирана с Разписка за извършено плащане №***
от *** г. за сума в размер 2000,00 лева /Приложение №1/. Усвояване на
средства от кредита в размер на 2 200,00 /две хиляди и двеста / лева е
извършено на 28.07.2021 г. с паричен превод по ePay в полза на П. П. С..
4
Сумата е преведена с основание „договор за кредит ***" и наредител „Ф."
ЕООД. Операцията е документирана с Разписка за извършено плащане №***
от 28.07.2021 г. за сума в размер 2200,00 лева /Приложение №2/. Посочено е,
че общият размер на извършените плащания по Договор №*** за
предоставяне на потребителски кредит от *** година е 2324,72 /две хиляди
триста двадесет и четири лева и 72 стотинки/ лева, разпределени по отделните
елементи на дълга, както следва: главница 2 000,00 лева, лихва 303,72 лева и
такса за предсрочно погасяване 21,00 лева. От първоначалното заключение се
установява още, че начисленото възнаграждение за обезпечение, съгласно чл.5
от Договор за предоставяне на потребителски кредит №*** е в размер 1 346,89
/хиляда триста четиридесет и шест лева и 89 стотинки/ лева. От
допълнителното заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че начисленото възнаграждение за обезпечение, съгласно чл.5 от
Договор за предоставяне на потребителски кредит №*** е в размер 1 346,89
/хиляда триста четиридесет и шест лева и 89 стотинки/ лева и е заплатено от
ищцата П. П. С..
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. първо от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.първо от ЗЗД, ищецът следва да установи, че е налице предаване, съответно
получаване на парична престация, нейният размер и пряка
причинноследствена връзка между обогатяването и обедняването. В тежест на
ответната страна е да установи наличието на валидно правоотношение, по
повод на което е осъществено имущественото разместване.
Между страните по делото е съществувало облигационно
правоотношение, основано на сключения между ищеца П. П. С. като
заемополучател и ответника „Ф.“ ЕООД като заемодател договор за
предоставяне на потребителски кредит с № *** г., при следните условия:
размер на кредита: размер на кредита – 2 000 лева; срок на кредита – 6 месеца;
първа падежна дата – 20.03.2021г.; годишен процент на разходите /ГПР/ -
49.05 %; фиксиран годишен лихвен процент – 40.57 %; Съгласно чл. 5 от
Договор №*** за потребителски кредит от *** година кредитът се обезпечава
с поръчителство от Ф. като начисленото възнаграждение за обезпечение е в
размер на 1 346.89 лева.
Безспорно по делото се установи, видно от заключенията на съдебно –
счетоводната експертиза, че начисленото възнаграждение за обезпечение,
съгласно чл.5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит №*** е в
размер 1 346,89 /хиляда триста четиридесет и шест лева и 89 стотинки/ лева и
е заплатено от ищцата П. П. С..
С оглед влязлото в сила решение по гр.д.№2370/2024г. по описа на
Районен съд - К., с което съдът е прогласил нищожността на договор за
предоставяне на потребителски кредит №*** от ***г. сключен между П. П. С.,
ЕГН ********** и „Ф.“ ЕООД, ЕИК: ***, следва извода, че заплатената от
ищцата на ответника въз основа именно на този договор сума в размер на
1 346.89 лева. е дадена без основание и съответно подлежи на връщане на
5
основание чл.55, ал.1, пред.1 от ЗЗД.
Предявеният осъдителен иск е основателен и следва да бъде уважен в
претендирания размер, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в
общ размер на 1 695.56 лева, от които : 53.88 представляващи платена
държавна такса, възнаграждение за вещо лице – 440 лева и възнаграждение
за един адвокат в размер на 1 200 лева с ДДС съгласно представените с молба
вх.№16265/20.10.2025 г. договор за правна защита и съдействие и фактура от
15.10.2025 г.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ф.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
град С., ***, представлявано от И.В.Д., Д.В.Н. да заплати на П. П. С., ЕГН
********** с адрес град К., кв. *** със съдебен адрес Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, С., ***, представлявано от адвокат Д. М. М., чрез адвокат
Д. М., на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД сумата от 1 346.89 лева
начислена сума за поръчителство, платена без основание по договор за
предоставяне на потребителски кредит № *** от *** г., ведно със законната
лихва, считано от 15.04.2025 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Ф.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
град С., ***, представлявано от И.В.Д., Д.В.Н. да заплати на П. П. С., ЕГН
********** с адрес град К., ***, със съдебен адрес Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, С., ***, представлявано от адвокат Д. М. М., чрез адвокат
Д. М. сумата от 1 695.56 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6