РЕШЕНИЕ
№ 217
гр. Бяла, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на седми ноември през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ивелина Ил. Келлева Бонева
при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело
№ 20234510100250 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
И. Г. И.,ЕГН ********** и С. И. С., ЕГН **********, са предявили против Р. Е.
М., **********, субективно съединени искове да бъде признато за установено по
отношение на ответницата, че в полза на ищците съществува вземане за сумата от 900 лв.,
съответно 200 лв. по отношение на С. С. и 700 лв. по отношение на И. И., представляваща
дадена в заем сума по сключен устен договор за заем на 14.08.2021г. и 15.08.2021г., ведно
със законната лихва, считано от момента на предевяване на исковете до окончателното
изплащане на сумите, за което вземане в полза на ищците е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 520/2022 г. на БРС.
В срока за отговор ответната страна е депозирала такъв, чрез назначения по реда на
чл.47,ал.6 от ГПК особен представител, в който се оспорват обстоятелствата, на които се
основават исковете.
В открито съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищцовата страна и
оспорва от ответната такава.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
От материалите по приложеното ч.гр.д. № 520/2022 г. на БРС се установява, че в
полза на ищците била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 203/2022
година, като длъжникът бил задължен да им заплати сумата в размер на 900 лева – главница
по договор за заем, сключен между тях на 14.08.2021г. в устна форма;сумата в размер на 70
лв.-лихва за забава за периода от 14.08.2021г. до 20.05.2022г., както и сумата в размер на 325
лева – разноски по делото. Съгласно заявлението, обстоятелствата, от които произтича
вземането се изразявали в следното: на 14.08.2021г. между страните бил сключен договор за
1
заем в устна форма, по силата на който И. И. и С. С. предоставили на Р. М. сумата от 900
лв.,а последната се задължила да я върне.
В т.14 от заявлението е уточнено,че И. И. е дал сумата от 700 лв.,С. С. сумата от 200
лв. М. не е върнала дължимата сума, въпреки неколкократно отправяните до нея покани за
това от страна на кредиторите.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47,ал.5 от ГПК. С оглед на това
заповедният съд е указал на заявителите, че може да предявят иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок, при спазването на който същите са го и предявили.
От събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства,посредством разпит
на свидетеля Емил Стефанов се установява предаването от ищеца И. И. на ответницата, в
заем на сумата в размер на 700.00 лв., на която среща свидетелят присъствал. Последният
сочи, че уговорката за връщане на парите, била „един месец“.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка
поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
По допустимостта: Предявени са специални установителни искове по реда на чл. 422
от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на вземане, заявено по
реда на чл. 410 ГПК, за което е било образувано ч.гр.д. № 520/2022г. по описа на БРС.
Същите са допустими, предявени при спазване на срока по чл.415 от ГПК.
По основателността: По смисъла на чл. 240 ал. 1 от ЗЗД с договора за паричен заем
заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното
задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на
предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните за това, поради
което, независимо от формата на договора - писмен акт или устна уговорка, само с
предаването на съответната сума е завършен фактическият състав на съглашението. (в т.см.
Решение №524/28.12.2011 г., по гр.д.№ 167/2011 г., ІV г.о.). Именно предвид реалния
характер на договора, за да се приеме, че такъв е съществувал, трябва безспорно да се
установи, че търсената сума действително е получена от задълженото в заем лице.
За основателността на иска по чл. 422 във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 4 от
ЗПК (отм.) и чл. 240 от ЗЗД ищецът следва да докаже, че между страните е била налице
валидна облигационна връзка – договор за заем, по който заемната сума е предадена на
заемополучателя. В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или да
противопостави съответни възражения.
В конкретиката на казуса, от събраните гласни доказателства, несъмнено се доказа, че
ответницата на 14.08.2021г. е получила от ищеца И. Ииев паричен заем в размер на 700
лева, със срок на връщане на сумата „един месец“. Предприемането от ищцовата страна на
соченото „поискване“ се установява от разпита на свидетеля, чиито показания са
безпротиворечиви и необорени чрез насрещно доказване от ответната страна. Нещо повече,
независимо от гореустановеното, исковата молба, респективно подаденото заявление по
чл.410 от ГПК, играят ролята на покана по смисъла на чл. 240, ал.4 ЗЗД.
С оглед горното съдът прие за доказано наличието на облигационна връзка между
страните, изправна страна по която е ищцовата такава, доколкото, с оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест, ответникът не успя да докаже своите
правопогасяващи възражения, в т.ч. изпълнение на задължението да върне сумата от 700,00
лв. за която се установи, че получил в заем от ищеца.
Що се отнася до предявения от ищцата С. С. положителен установителен иск за
дължимост на сумата от 200 лв., то същия подлежи на отхвърляне като неоснователен и
2
недоказан. Това е така,т.к.по делото не се събраха доказателства обуславящи
извод, че между страните е породено и възникнало облигационно
правоотношение по договор за заем в размер на 200 лв. със задължение на
ответницата да върне получената сума.
При този изход на спора в тежест на ответницата са направените от
разноски,съобразно уважената част от исковете в общ размер на 1057.78лв., отнесени към
заповедното и исково производство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Е. М.,ЕГН
**********, че дължи на И. Г. И., ЕГН ********** сумата в размер на
700.00лв. /седемстотин лева / – задължение по сключен на 14.08.2021г. устен
договор за заем, ведно със законната лихва върху тази сума,считано от
28.03.2023г., за която сума в хода на заповедното производство по ч.гр. д. №
520/2022 г. на БРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК
ОТХВЪРЛЯ иска на С. И. С.,ЕГН ********** против Р. Е. М.,ЕГН **********
относно признаване за установено, на осн. чл.422 ГПК във вр. с чл.240 ЗЗД, съществуването
на вземането на ищеца против ответника за сумата в размер на 200.00 лева/двеста лева/,
претендирана като дължима по устен договор за заем от 15.08.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата от 28.03.2023г. до окончателното заплащане, относно което вземане
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №520/2022г. по описа на Районен съд Бяла.
ОСЪЖДА Р. Е. М., ЕГН ********** да заплати на И. Г. И., ЕГН **********, сумата
от 252.78лв./двеста петдесет и два лева и 78 стотинки/ ,представляваща разноски по
съразмерност по ч.гр.д.№520/2022г. на БРС, както и сумата в размер на 805.00лв./
осемстотин и пет лева/,представляваща разноски по съразмерност в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му, пред Окръжен съд – Русе.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му – арг. от чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
3