№ 680
гр. Пловдив, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20215300503269 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и след. от ГПК, образувано по въззивна жалба на ответника по
спора Община Карлово срещу Решение № 260 108 от 04.06.2021 г., пост. по гр.д. №
1170/2019 г. на Районен Съд – Карлово, с което е уважен предявеният от въззиваемите -
ищци срещу въззивника иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК и чл. 54 ал. 2 от ЗКИР,
като е признато за установено по отношение на ответната община че Р. СТ. Т., ЕГН –
**********, СТ. АЛ. Б., ЕГН – **********, СТ. ИЛ. Б., ЕГН – ********** и АНТ. ИЛ. Б.,
ЕГН – ********** на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и наследствено правоприемство от
общия им наследодател СТ. ИЛ. Б. / б.ж. на село Пролом, община Карлово, починал на
22.03.2018 г. / са собственици на недвижим имот, съставляващ реална част от поземлен имот
с идентификатор 58616.132.410 по кадастралната карта на село Пролом, община Карлово,
която реална част с площ от 992 кв.м. и заключена между точки 1-2-3-4-5-1 и колорирана с
червен цвят на комбинираната скица на вещото лице М.К., която скица съставляваща
неразделна част от решението – която реална част при изработването на казаната по горе
кадастрална карта погрешно е заснета в ПИ с идентификатор 58616.132.410 - собственост на
Община Карлово, вместо като самостоятелен имот, и съответно на този резултат ответникът
е осъден да заплати на ищците направените от тях деловодни разноски в размер на 650 лева.
Поддържаните от жалбоподателя оплаквания са за недопустимост и неправилност на
решението, искането е за неговата отмяна и отхвърляне на иска.
От въззиваемите е депозиран отговор по чл. 263 от ГПК за неоснователност на
жалбата.
Съдът установи следното:
Производството е по предявени от Р. СТ. Т., ЕГН – **********, СТ. АЛ. Б., ЕГН –
**********, СТ. ИЛ. Б., ЕГН – ********** и АНТ. ИЛ. Б., ЕГН – ********** срещу Община
Карлово искове с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК и чл. 54 ал. 2 от ЗКИР.
1
С първоначалната ИМ и уточняващи такива след без движение / в т.ч. и от въззивния
съд / ищците претендират да бъде установено по отношение на ответната община че са
собственици на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и наследствено правоприемство от общия
им наследодател СТ. ИЛ. Б. / б.ж. на село Пролом, община Карлово, починал на 22.03.2018 г.
/ на недвижим имот, съставляващ реална част от поземлен имот с идентификатор
58616.132.410 по кадастралната карта на село Пролом, община Карлово, която реална част с
площ от 600 кв.м. и която при изработването на кадастралната карта погрешно е заснета в
ПИ 58616.132.410 с площ на същия от 4 873 кв.м. – собственост на Община Карлово, вместо
като самостоятелен имот, собственост на техния наследодател.
След приключване на устните състезания в първоинстанционното производство
ищцата Р. СТ. Т., ЕГН – ********** е починала и на основание чл. 227 от ГПК е заместена в
процеса от наследниците си по закон Н.П. Бисеров, ЕГН – ********** – син и дъщери Н. П.
АТ., ЕГН – ********** и М. Т. ИВ., ЕГН – **********.
По делото е установено че СТ. ИЛ. Б., починал на 22.03.2018 г. е оставил наследници
по закон ищцата Р. СТ. Т. – дъщеря и син Илия Стоянов Б., като последният е починал на
06.04.2018 г. и оставил наследници по закон ищците СТ. АЛ. Б. – преживяла съпруга и
ищците СТ. ИЛ. Б. и АНТ. ИЛ. Б. – синове.
По делото е установено че на покойния наследодател е предоставена за ползване на
основание ПМС № 76/77 г., обн. в ДВ бр. 1/03.01.1978 г. Нива от 2 дка в землището на село
Пролом, община Карлово, местност „ Скелята „ за отглеждане на пчели, трайни насаждения
и е разрешено строителство на постройка / Удостоверение № 10/10.04.1983 г. на лист 11 от
първоинстанционното дело /, като казаното ПМС № 76 е сред визираните от § 63 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ нормативни актове. Няма спор – и се установява, че разрешената постройка в
размер на 20 кв.м. е била осъществена преди 01.03.1991 г. и налична в имота към така
посочената дата и понастоящем. Същата на издадената от Община Карлово на основание §
30 ал. 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ Скица 400/27.11.1998 г. е отразена като полумасивна жилищна
и между страните не е налице спор че тя отговаря на дадените с Решение № 41 от
10.02.2012 г. по гр.д. № 784/2010 г. на ВКС, II г.о. изискванията за сграда – на основание
която възниква правото за придобиване на собствеността върху земята по реда на §4а ал. 1
от ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. няма спор същата да попада във визираните от § 1в ал. 3 от ДР на
ППЗСПЗЗ хипотези.
При това положение - съгласно §4а ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, наследодателят на ищците
е разполагал с възможността да трансформира предоставеното му право на ползване в право
на собственост / до размер на 600 кв.м. съгласно § 4з, предл. 1 / при спазване на уредената в
§ 61 и 62 от ППЗСПЗЗ нарочна процедура, а именно: 1/ Заявено пред Община Карлово в
срок до 31.01.1998 г. писмено искане за изкупуване на земята; 2/ Становище на назначена от
кмета на общината комисия относно наличието на законовите предпоставки за това; 3/
Заповед на кмета, признаваща право на изкупуване; 4/ Оценка от техническата служба,
утвърдена от кмета на общината; 5/ Плащане на цената от ползувателя в тримесечен срок от
влизане в сила на оценката. За придобитото право на собственост лицата са имали
възможност да се снабдят с нотариален акт за собственост въз основа на документа за
извършено плащане и и скица / § 30 ал. 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /, като издаването на
нотариалния акт на собственика се е процедирало да става с писмо на общината до
нотариуса, придружено със скица на имота, като чрез писмото пред същия се е
удостоверявало елементите от фактическия състав за придобиване правото на собственост
да са се осъществили.
В тази насока по делото са представени Молба от 21.01.1998 г. от покойния
наследодател СТ. ИЛ. Б. до Кмета на Община Карлово / л. 76 от първоинстанционното дело
/; Протокол от 27.03.1998 г. на назначената комисия за наличие на законовите предпоставки
за закупуване на земята / л. 77 от делото /; Заповед на кмета, разрешаваща закупуването на
2
1 000 кв.м. от имот с пл. № КБ 402 / ОПФ / - л. 78; Оценителен протокол от 08.10.1998 г. - л.
80; Заповед на кмета на община Карлово за утвърждаване на оценката от 09.10.1998 г.;
Квитанция към ПКО № 148/15.10.1998 г. за плащане на определената цена от 72 000 лева / л.
16 /. Представено е и писмо от кмета на общината до нотариуса при РС – Карлово за
издаване на нотариален акт за имота на името на СТ. ИЛ. Б. с приложена към него Скица на
имота № 400 от 27.11.1998 г., изд. от Община Карлово, в която той е отразен като имот № 2
с площ от 1 000 кв.м. при съседи: от север - напоителен канал, от юг – път, от запад и изток
– ОПФ. Нотариален акт не се представя.
От първоначалното заключение на СТЕ се установява че Картата на възстановената
собственост / КВС / на село Пролом е обнародвана в ДВ бр. 29/15.04.1996 г. и в нея
процесния имот не е бил предмет на самостоятелно заснемане и отреждане – не е могъл и да
бъде към 1996 г., предвид претендираното право на собственост по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ да
е заявено, респ. придобито впоследствие. След завършване на казаната по горе процедура
по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 61 и 62 от ППЗСПЗЗ КВС не е била актуализирана с нанасянето
на имота, съответно имотът не е бил заснет впоследствие и в одобрената кадастрална карта
на селото. Плана на новообразуваните имоти / ПНИ / в землището на село Пролом е одобрен
със Заповед № РД – 00 - 105/31.04.2006 г., но същият обхваща само четири местности, сред
които процесната м. „ Скелята „ не е, като за същата не се предвижда изготвянето на такъв
план - в който смисъл и представеното по делото / л. 59 / писмо на Община Карлово от
10.06.2019 г. до ищцата С.Б.. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че неизготвяне на
ПНИ за тази местност е по причина че същата е много отдалечена от селото и процесния
имот по § 4 и следв. от ПЗР на ЗСПЗЗ е единичен, като ПНИ е изготвен за четирите само
местности от землището, в които са разположени голям брой имоти – подлежащи на
възстановяване на бившите собственици, респ. на изкупуване по § 4 и следв. от ПЗР на
ЗСПЗЗ. След извършен оглед на място и при съпоставка с представената Скица, изд. от
Община Карлово на 27.11.1998 г. експертът е установил че процесния имот попада в ПИ с
идентификатор 58 616.132.410 по действащата кадастралната карта на селото / идентичен с
имот 000410 по КВС / с площ от 992 кв.м. - Скица приложение 1 към заключението. Според
вещото лице Скица 400/27.11.1998 г. е издадена от общината по кадастрални данни,
съдържащи се в подложката, на база която е изработена обнародваната в ДВ бр. 29/1996 г.
КВС – предвид канала, ситуиран на скицата и представляващ елемент от КВС, и чрез нея /
скицата / имотът е в достатъчна степен индивидуализиран, което позволява заснемането,
съответно отреждането му като самостоятелен такъв в рамките на поземления имот с
идентификатор 58 616.132.410 по действащата кадастралната карта на селото / идентичен с
имот № 000410 по КВС /. В съдебно заседание експертът е допълнил че на място е
констатирал синор – като естествена граница, която и отразил като такава, макар на скица
400/1998 г. синор да не е обозначен. На място в процесния имот няма материализирана по
границите му ограда, но поради съществуващия в него пчелин около кошерите, както и
около построената сграда са поставени телени ограждения с цел да се препятства достъпа на
животни до тях.
В заключението си пред настоящата инстанция експертът във връзка с уточнението
на иска като такъв по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за площ от 600 кв.м. / а не по § 4б от същия
закон / е изготвил Скици Приложение 2 и 3 към заключението, като първата е комбинирана
и показва как попада площта на имота от 600 кв.м. в първоначалната негова площ от 1 000
кв.м. в ПИ с идентификатор 58616.132.410 по КК и КР на селото, а Скица Приложение № 3
съставлява геодезичното заснемане на реалната част от 600 кв.м. в ПИ с идентификатор
58616.132.410.
Ответната община поддържа да е собственик на имота на основание чл. 2 ал. 1 т. 2 от
ЗОбС вр. чл. 25 ал. 1 от ЗСПЗЗ вр. чл. 19 от ЗСПЗЗ. В тази насока представя Решение № 7 от
15.07.2010 г. на комисията по чл. 19 ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със заповед № 0371/19.07.2010
3
г. на директора на ОД Земеделие - Пловдив, с което имот № 000410 с площ от 4 873 кв.м. –
изоставена нива, в землището на село Пролом е на основание чл. 19 ал. 1 от ЗСПЗЗ
собственост на общината. Представена е и история на имота с посочване че в ОбС
Земеделие – Карлово няма подавани от правоимащи лица заявление за неговото
възстановяване, като имотът не попадал и в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Представена
е и Скица на имота, изд. на 10.09.2019 г., както и казаното по горе писмо / л. 59 от делото /
за това, че плана на новообразуваните имоти / ПНИ / обхваща четири местности, като за
местността „ Скелята „ такъв план не е съставен. Няма спор и че не предвижда съставяне на
такъв – явно с оглед поддържаното че в тази местност няма предоставени за ползване
територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, нито подадени заявление за реституция на земеделски
земи от бивши собственици.
Заявени са пред районния съд и поддържани във въззивната жалба следните
възражения срещу иска и срещу решението:
Първо - искът е недопустим, тъй като ищците претендират установяване правото си
на собственост към минал момент – към момента на влизане в сила на КВС, а с решението
искът е уважен, като правото е признато по действащата КК и КР.
Възражението е неоснователно. С оглед направеното уточнение на предявения иск
след без движение от въззивния съд / вж в.гр.д. № 2014/2021 г. на ОС – Пловдив / от ищците
е формулиран надлежен петитум по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР, като отстраняването на
нередовностите на ИМ има действие от момента на нейното предявяване. Следователно
искът не е недопустим, съответно не е недопустимо и обжалваното решение като
постановено по недопустим иск.
Второто възражение е за неправилност на извода на първоинстанционния съд за
осъществен фактически състав по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, трансформиращ предоставеното
право на ползване в право на собственост върху процесния имот. В тази насока се поддържа
че елемент от този фактически състав е и издаването на Заповед по § 4к ал. 7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ на база план по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ - изработен по реда на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, за
индивидуализиране на имота, а в случая е безспорно установено че за местността Скелята /
в която се намира процесния имот / не е изработван нито помощен план, нито ПНИ, като и
такива няма да се изработват, тъй като в тази местност нито е заявявана реституция на
земеделски имоти от правоимащи лица, нито в същата попадат територии по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, а издадената от Община Карлово Скица № 400/27.11.1998 г. на имота не е по
никакъв план. Като така имотът не е надлежно индивидуализиран като местоположение,
площ и граници, поради което правото на собственост върху него не е възникнало на
възведеното основание - § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ до размер на 600 кв.м. съгласно § 4з, предл.
1, още по малко до размера от 1 000 кв.м. - за който искът е уважен. Излагат се още доводи
че ПНИ не са част от КВС, поради което имотът не е следвало да бъде индивидуализиран на
база съдържащите се в одобрената през 2006 г. КВС кадастрални данни, съответно не е
следвало чрез нанасянето на имота като самостоятелен такъв - собственост на наследодателя
на ищците, да се актуализира КВС, съответно и КК и КР.
Настоящия съд намира че ищците установяват осъществен фактически състав за
придобиване правото на собственост от наследодателя им върху процесния имот на
основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Представените от тях писмени доказателства –
коментирани по горе, обосновават извод за надлежно придобито право на ползване и
законосъобразното му трансформирне в право на собственост на така възведеното
основание - до визирания от по § 4 з от ПЗР на ЗСПЗЗ максимален размер от 600 кв.м. – а
не 1 000 кв.м., както неправилно е приел районния съд. Липсата на нотариален акт не се
отразява на този извод, тъй като в случая той е с констативен характер и сам по себе си не
създава право на собственост, а ищците са установили по несъмнен начин това придобито от
наследодателя им право, доказвайки чрез представените документи да е осъществен
4
фактическия състав на изкупуване по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, който е приключил с плащането
на цената – 15.10.1998 г., като във връзка с индивидуализацията на имота е издадена от
общината на 27.11.1998 г. и скица на същия. Заповед на кмета по § 4 к ал. 7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ е възведена като елемент от фактическия състав за придобиване правото на
собственост върху имоти по §4 а и § 4б от ПРЗ на ЗСПЗЗ с изменението на същия закон,
обн. в ДВ бр.68/1999 г., и няма погасителен ефект по отношение на придобити до
изменението на закона права на собственост върху имоти, попадащи в терени по § 4 от
същия закон. Действително в редакцията му преди изменението с ДВ бр. 68/1999 г. § 4к от
ПЗР на ЗСПЗЗ е предвиждал МЗГАР и МРРБ, съвместно с общините да организират и
контролират изработването на кадастрални планове на земите, предоставени за ползване на
граждани въз основа на актовете по § 4 от същия закон по реда на чл. 28 от ППЗСПЗЗ/ ред.
преди изм. ДВ бр. 18/1999 г./, които да съдържат геодезична основа, границите и номерата
на имотите преди образуването на ТКЗС и ДЗС – правото на собственост върху които
подлежи на възстановяване на бившите собственици, както и границите и номерата на
имотите на ползувателите, като за установяване на тези граници могат да се ползват всички
информационни източници – посочени в закона, в т.ч. и анкети. Въз основа на
кадастралните планове за установяване границите на имотите, които подлежат на
възстановяване по реда на чл. 14 ал. 1 т.3 от ЗСПЗЗ или се придобиват по реда на § 4а и 4б
от ПЗР на ЗСПЗЗ се изработват планове на новообразуваните имоти, които съдържат
границите и номерата на същите. Но в случая помощен план и ПНИ за местност Скелята не
са изработени, като поради неоснователно поддържаното от въззивника че в тази местност
няма имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ - както и подлежащи на възстановяване на бивши
собственици земеделски имоти, а само пустеещи такива, собственост на общината на
основание чл. 25 от ЗСПЗЗ, такива планове не се и предвижда да бъдат съставени.
Следователно няма как да се изисква индивидуализация на процесния имот чрез ПНИ,
съответно приема се че същият е индивидуализиран чрез издадената от общината Скица №
400 /1998 г. на база кадастрални данни, по които е изработена и КВС, налични такива на
място, както и чрез анкета / посочване и установяване на границите на място /. Съответно
след м. октомври 1998 г. – когато правото на ползване е трансформирано в право на
собственост, действащата КВС е следвало да бъде съобразена чрез заснемането на имота
като самостоятелен такъв в рамките на имот № 000410 и тъй като това не е сторено
непълнотата е пренесена и в КК и КР на идентичния имот с идентификатор 58616.132.410.
Установеното трансформиране на правото на ползване в право на собственост по § 4а от
ПЗР от ЗСПЗЗ изключват възможността процесния имот да е придобит от общината на
възведеното от нея правно основание - чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОбС вр. чл. 25 ал. 1 от ЗСПЗЗ.
С оглед изложеното и след отмяната на първоинстанционното решение, искът като
основателен и следва да се уважи до максимално установената от § 4з от ПЗР площ от 600
кв.м. и съобразно Скица Приложение № 3 към заключението на вещото лице К. – на лист 57
от въззивното дело, която е неразделна част от решението.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
Отменя Решение № 260 108 от 04.06.2021 г., пост. по гр.д. № 1170/2019 г. на Районен
Съд – Карлово, вместо което Постановява:
Признава за установено по отношение на Община Карлово че Н.П. Бисеров, ЕГН –
**********, Н. П. АТ., ЕГН – **********, М. Т. ИВ., ЕГН – **********, СТ. АЛ. Б., ЕГН –
**********, СТ. ИЛ. Б., ЕГН – ********** и АНТ. ИЛ. Б., ЕГН – ********** на основание
§ 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и наследствено правоприемство от общия им наследодател СТ. ИЛ. Б.
/ б.ж. на село Пролом, община Карлово, починал на 22.03.2018 г. / са собственици на
5
недвижим имот, съставляващ реална част от поземлен имот с идентификатор 58616.132.410
по Кадастралната карта на село Пролом, община Карлово, одобрена със Заповед № РД – 18 –
638/09.09.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, която реална част с площ от 600
кв.м. и заключена между точки 1-2-3-4-5-1 и колорирана със син цвят на Скица-приложение
№ 3 на вещото лице М.К. и която реална част по Кадастралната карта на село Пролом,
община Карлово, одобрена със Заповед № РД – 18 – 638/09.09.2019 г. на изпълнителния
директор на АГКК неправилно е заснета в ПИ с идентификатор 58616.132.410 – собственост
на Община Карлово, вместо като самостоятелен имот.
Скица – приложение № 3 към заключението на вещото лице М.К. – на лист 58 от
въззивното дело, е неразделна част от решението.
Осъжда Община Карлово да заплати на Н.П. Бисеров, ЕГН – **********, Н. П. АТ.,
ЕГН – **********, М. Т. ИВ., ЕГН – **********, СТ. АЛ. Б., ЕГН – **********, СТ. ИЛ. Б.,
ЕГН – ********** и АНТ. ИЛ. Б., ЕГН – ********** деловодни разноски за
първоинстанционното производство в размер на 650 / шестстотин и петдесет / лева.
Осъжда Община Карлово да заплати на Н.П. Бисеров, ЕГН – **********, Н. П. АТ.,
ЕГН – **********, М. Т. ИВ., ЕГН – **********, СТ. АЛ. Б., ЕГН – **********, СТ. ИЛ. Б.,
ЕГН – ********** и АНТ. ИЛ. Б., ЕГН – ********** деловодни разноски за въззивното
производство в размер на 200 / двеста / лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок
от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6