Решение по адм. дело №1430/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.172, ал.5, вр.чл.172, ал.1, вр. чл.171, т.2а, буква „а“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на К. И. К., чрез адв. Б. З. - ВАК, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП № 25-0445-000099/23.06.2025г. на Началник Група в РУ Аксаково при ОД на МВР - Врана, с която спрямо К. К. е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

С жалбата се навеждат доводи, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, тъй като цитираното в нея правно основание - чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП, визира няколко различни законови хипотези. Оспорващият счита, че е налице нарушение на материалния закон, изразяващо се в неяснота и непълнота на вмененото нарушение. Подчертава липсата на фактическите и правни основания за издаване на акта – нарушение на чл.59, ал.1, т.4 от АПК. Твърди, че формулировката на нарушението „без да е правоспособен водач“ не кореспондира с фактите, тъй като нарушителят Е. П. е лишен от право да управлява МПС. Счита, че липсата на коректно описание на нарушението, което фактически е обусловило налагането на ПАМ, засяга правото му на защита. Счита за неустановено дали към датата на нарушението П. все още е бил лишен от право да управлява МПС. В условията на евентуалност и при липса на конкретни възражения твърди възможно липса на компетентност на издателя на заповедта. Отправя искане за нейната отмяна и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. З., поддържа жалбата на посочените основания. Претендира присъждане на съдебно – деловодни разноски, съобразно представен списък.

Ответникът по жалбата – Н. Г. в РУ Аксаково при ОД на МВР - Врана, чрез процесуалния си представител - главен юрисконсулт Г. Г., в съдебно заседание оспорва жалбата. Подчертава, че от приложените доказателства безспорно се установява липсата на контролни точки, респективно – изземването на СУМПС на Е. П.. Предвид валидността на книжката му до 22.12.2011г. и липсата на издаден след това валиден документ, лицето се явява неправоспособно и на това основание. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е допустима. Подадена е в законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Видно от гърба на оспорената заповед /л. 13 от адм. преписка/, същата е връчена на 23.06.2025г., а жалбата е подадена по пощата на 26.06.2025г. Последната изхожда от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 22.12.2001г. на Е. П. П. било издадено СУМПС [номер], валидно до 22.12.2011г. Поради загубване на всички контролни точки във връзка с влезли в сила наказателни постановления, издаденото на П. свидетелство било иззето. Наред с това, след изтичане на срока на валидност на издаденото му свидетелство, на П. не било издавано ново, валидно такова.

Въпреки това, на 23.06.2025 г., около 04:24 ч., в гр. Аксаково, по [улица]в посока гр.Варна, до кръстовището с [улица], същият управлявал лек автомобил „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ“, с рег. № [рег. номер], собственост на жалбоподателя К. И. К.. П. бил спрян за проверка от служители на РУ – Аксаково, които установили, че същият е неправоспособен водач. Ж. А. – мл. автоконтрольор при РУ – Аксаково, съставил на водача АУАН серия GA № 4125406/23.06.2025г. за констатираното нарушение на чл. 150, ал. 1 от ЗДвП, а въз основа на отразените в акта обстоятелства и извършена допълнителна проверка, била издадена процесната ЗППАМ № 25-0445-000099/23.06.2025г., с която на К. И. К. била наложена мярка по чл.171, т.2а, б „а“ ЗДвП - прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 /шест/ месеца, и били отнети 2 броя рег. табели [рег. номер].

Като взе предвид направените от оспорващия възражения, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд - Варна приема от правна страна следното:

По отношение компетентността на издателя на акта:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл.172, ал.1 ЗДвП, която урежда, че принудителните административни мерки по чл.171, т.2а се налагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 365з-8226/30.12.2021г., приета по делото, Директорът на ОДМВР – Варна, е определил Началниците на Групи „ОП“ в РУ при ОДМВР – Варна да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП, за територията, обслужвана от съответното РУ. По делото е приложено Удостоверение рег. № 365000-51218/21.07.2025г. на Н. С. „Човешки ресурси“ при ОДМВР - Варна, съгласно което, считано от 27.02.2023г. заема посочената длъжност. Видно от приетите доказателства, и в частност – приложения АУАН, процесното нарушение, довело до издаване на обжалваната ПАМ, е извършено на територия, обслужвана от РУ – Аксаково. Тези установявания налагат извод, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган в рамките на предоставените му правомощия.

По отношение изискванията за спазване на установената форма на акта:

В заповедта са посочени фактическите и правни основания за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП, от които административният орган черпи упражненото от него публично субективно право. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН серия GA № 4125406/23.06.2025г., фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието, като е налице съответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ. Съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че в съдържанието на заповедта органът е следвало подробно да обоснове фактите, довели до липса на правоспособност на Е. П.. Предвид техния обем и специфика, същите се съдържат в материалите по преписката по издаване на оспорения административен акт, като по този начин изпълват изискването за мотивираност на акта. Предвид изложеното и с оглед наличието на фактическите и правни основания за издаването на процесната заповед, съдържаща необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав при Административен съд - Варна приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

По отношение спазването на административнопроизводствените правила:

Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалването на заповедта за налагане на ПАМ. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена след като административният орган е съобразил констатираното нарушение, установено със съставения АУАН. При съблюдаване на основните принципи на административния процес - преди да издаде заповедта за прилагане на ПАМ е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая - както е регламентирано в чл. 35 от АПК, принципа за законност - чл. 4, ал. 2 от АПК и принципа за служебното начало в административния процес - чл. 9, ал. 2 от АПК. Съдът намира, че органът не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава извод за наличие на основания, водещи до отмяна на обжалвания акт.

Относно правилното приложение на материалноправните разпоредби, настоящият състав на съда взе предвид следното:

Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2А от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а б. „а“ от ЗДвП, цитирана като правно основание за издаване на заповедта, принудителна административна мярка „прекратяване регистрацията на пътно превозно средство“ се прилага на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Следователно този вид ПАМ се налага и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което е налице някое от тези обстоятелства. Адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство, както когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице, за което са налице горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законодателят вменя в задължение на административния орган единствено да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези, и неговия собственик.

При гореизложените обстоятелства, застъпени в хипотезата на посочените разпоредби, органът действа при условията на обвързана компетентност, като императивно следва да наложи процесната мярка, без да има възможност на преценка дали да я наложи, или не. В настоящия случай се установява, а и не се оспорва от жалбоподателя, че водачът Е. П. П. е управлявал лекия му автомобил. Свидетелството за управление на последния е било отнето поради отнемането на всички контролни точки, което също не се оспорва от жалбоподателя с конкретни доводи, а се възразява срещу начина на обосноваване на това обстоятелство в акта. Нещо повече, дори да се игнорира посоченото основание за неправоспособност на П., видно от приложените справки, същият не притежава валидно СУМПС към момента на управление, тъй като издаденото му е изтекло на 22.12.2011г. Водач, притежаващ СУМПС с изтекъл срок на валидност, е неправоспособен водач /в този смисъл Решение № 209 от 19.12.2017 г. на ВКС по н. д. № 1087/2017 г., III н. о., НК/. Законът допуска засягане правата на собственика на МПС с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Тоест, възприетата от административния орган и установена по делото фактическа обстановка, съответства на посоченото правно основание за налагане на ПАМ. В този смисъл, съдът счита, че материалният закон е приложен в точния му смисъл, както и в съответствие с неговата цел - осигуряване безопасността на движението по пътищата. Наложената принудителна административна мярка е насочена към прекратяване на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение. В случая, административният орган е наложил мярката за минималния предвиден в закона срок – 6 месеца, поради което заповедта съответства и на целта на закона.

При извършения цялостен контрол за законосъобразност на оспорения акт на всички основания, регламентирани в чл. 146 АПК, съдът намира, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на спора, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК. Делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр.чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да се присъди сумата в размер на 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Варна, ІХ състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на К. И. К. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП № 25-0445-000099/23.06.2025г. на Н. Г. в РУ Аксаково при ОД на МВР - Врана.

ОСЪЖДА К. И. К., [ЕГН], да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.