№ 113
гр. Пазарджик , 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20205220102388 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК,
във връзка с чл.327 ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.318 ал.1 от ТЗ и чл.294 ал.1 от
ТЗ, във връзка с чл.86 от ЗЗД, във връзка с чл.99 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от „ХИМПРОДУКТ 13“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив 4023, район
Тракия, ж.к.“Тракия“, ул.“Шипка“ №7, вх.В, ет.8, ап.38, представлявано от
управителя Ж. Г. Н., с ЕГН *********, чрез адв.М.М. Т., със служебен адрес:
гр.Пловдив 4003, бул.“Марица“ №69, ет.1, офис 3 против „ЕКО-ХИДРО-90“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик
4400, ул.“Асен Златарев“ №12, представлявано от управителя Г. С. Д., в която
ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че по заявка на „ЕКО-ХИДРО-90"
ООД, "АРЕНА - И. Т." ЕООД е продало и доставило газьол за отопление
/маркиран дизел/ - 17 980 литра. Твърди, че за извършената доставка
надлежно е съставен Акцизен данъчен документ №**********/14.12.2015г.,
Документ за удостоверяване на предназначението на акцизните стоки и
точния адрес на мястото на доставката, Товарителница
№0006087/14.12.2015г. и Приемо-предавателна разписка
1
№**********/14.12.2015г., надлежно разписани без забележки и възражения
от представител на купувача. Твърди, че за извършената търговска сделка е
издадена данъчна фактура №**********/17.12.2015г. на обща стойност
15642,60 лева (петнадесет хиляди шестстотин четиридесет и два лева и
шестдесет стотинки) с ДДС. По тази доставка на гориво, "АРЕНА- И. Т."
ЕООД е заплатило на държавния бюджет сумата 899 лева - Акциз.
Твърди, че съгласно електронна система „контрол на горивата",
горивото - 17 980 литра е доставено на 14.12.2015г. в гр. Пазарджик,
ул."Заводска" №41 /Асфалтова база/. Същото е получено от лицето И. П. П., с
ЕГН ********.
Сочи, че съгласно чл.327 ал.1 от ТЗ плащането на продажната цена
следва да бъде изпълнено в деня на предаването на стоката освен, ако между
страните не е уговорено друго. Посочва, че в издадената фактура липсва
уговорка, указваща начин на плащане, различен от предвидения в закона.
Следователно купувачът „ЕКО-ХИДРО-90" ООД е бил длъжен да плати
цената в деня на доставката - 14.12.2015г. или в деня на издаване на
фактурата - 17.12.2015г. Твърди, че до настоящия момент дължимата сума по
извършената доставка на гориво - 17 980 литра, не е заплатена нито в брой,
нито по банков път.
Предвид забавеното плащане и на основание разпоредбата на чл.294
ал.1 ТЗ, във връзка с чл.86 ЗЗД, ответникът „ЕКО-ХИДРО-90" ООД дължи и
мораторна лихва за забава върху неплатената главница за периода от
18.12.2016г. до 18.12.2019г. в размер на 4762,31 лева.
Твърди, че с Договор за прехвърляне на вземане от 02.02.2016г.
"АРЕНА - И. Т." ЕООД в качеството си на Цедент е прехвърлило на
Цесионера "ХИМПРОДУКТ 13" ЕООД, ЕИК ********* своите вземания
срещу длъжника „ЕКО-ХИДРО-90" ООД, ЕИК ********* за продажба и
доставка на гориво към 31.12.2015г. на стойност 16 960,61 лева с ДДС. Сочи,
че е извършено частично плащане по този договор по предходна фактура като
неплатеният остатък е само по процесната доставка на газьол от 14.12.2015г.
и издадена фактура №**********/17.12.2015г. - 15642,60 лева с ДДС.
Твърди, че с Уведомление по чл.99 ал.3 ЗЗД, получено редовно от
длъжника „ЕКО-ХИДРО-90" ООД, последният е бил уведомен за
2
извършената цесия.
Сочи, че с писмо изх.№133/17.02.2016г., длъжникът „ЕКО-ХИДРО-90"
ООД е признал извършената цесия като е отказал плащане с твърдение, че
след счетоводна справка няма задължения към цедента "АРЕНА - И.Т."
ЕООД. Твърди, че фактът, че счетоводно не е отразено задължение не
означава че доставката на гориво не е реализирана и не следва да бъде
заплатена. Твърди, че напротив, по безспорен начин с множество писмени
документи се доказва реалната доставка на гориво и неформалния договор за
покупко-продажба.
Ищецът твърди, че на 19.12.2019г. подал в Районен съд - Пазарджик
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
„ЕКО-ХИДРО-90" ООД относно парично вземане в общ размер на 20 404,91
лева, от които 15642,60 лева - неплатена главница по фактура
№**********/17.12.2015г., 4762,31 лева - мораторна лихва за забава върху
неплатената главница за периода от 18.12.2016г. до 18.12.2019г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението - 19.12.2019г. до изплащане на
вземането, както и направените деловодни разноски в общ размер на 2009
лева, от които 409 лева държавна такса и 1600 лева адвокатско
възнаграждение. Въз основа на същото било образувано ч.гр.дело
№5067/2019г., 16 гр. състав по описа на Районен съд - Пазарджик. По същото
ч.гр.дело съдът издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.410 от ГПК срещу длъжника.
Въпреки това, в законоустановения срок „ЕКО-ХИДРО-90" ООД
депозирало възражение по чл.414 от ГПК по образувано ч.гр.дело
№5067/2019г., 16 състав, по описа на Районен съд - Пазарджик, в резултат, на
което съдът ги задължил да предявят установителен иск относно вземането
си, в противен случай издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.
Твърди, че твърденията на ответника, съдържащи се в гореспоменатото
възражение, са неоснователни и недоказани. Сочи, че видно от приложените
към настоящата искова молба писмени доказателства, между ищцовото
дружество и ответника, съществува валидно облигационно правоотношение, а
именно - неформален договор за покупко-продажба на гориво, по силата на
който продавачът "АРЕНА - И. Т." ЕООД се е задължил да продаде и достави
3
газьол за отопление на купувача „ЕКО-ХИДРО-90" ООД, срещу което
задължение от страна на ищцовото дружество, ответникът е следвало да
заплати дължимите суми за закупеното и доставено гориво. До настоящия
момент обаче купувачът не е изпълнил договорното си задължение да заплати
дължимите суми за закупеното гориво нито на "АРЕНА - И. Т." ЕООД /преди
извършване на цесията/, нито на новия кредитор - "ХИМПРОДУКТ 13"
ЕООД, след извършване на цесията, за която длъжникът е бил надлежно
уведомен.
Предвид изложеното и на основание чл.422 от ГПК счита, че за
ищцовото дружество е налице правен интерес от завеждане на настоящия
установителен иск против ответника. Искът намира, че следва да се счита
предявен на 19.12.2019г. (датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК),
тъй като заповедното и установителното производство са кумулативно
свързани.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника „ЕКО-ХИДРО-90" ООД, ЕИК *********, че дължи
на "ХИМПРОДУКТ 13" ЕООД, ЕИК ********* по заповедното производство
- ч.гр.дело №5067/2019г., 16 гр. състав по описа на Районен съд - Пазарджик,
както следва: сумата 15642,60 лева - неплатена главница по фактура
№**********/17.12.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК - 19.12.2019г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата 4762,31 лева - законна лихва
за забава по фактура №**********/17.12.2015г. за периода от 18.12.2016г. до
18.12.2019г., както и да осъди ответника „ЕКО-ХИДРО-90" ООД, ЕИК
********* да заплати на "ХИМПРОДУКТ 13" ЕООД, ЕИК ********* сумата
от 2009 лева - разноски в заповедното производство, от които 409 лева
държавна такса и 1600 лева адвокатско възнаграждение.
Претендира направените в настоящото производство деловодни
разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение. Посочва банкова сметка за
плащане: IBAN: BG**BUIN********, BIC: BUINBGSF, АЛИАНЦ БАНК
БЪЛГАРИЯ АД, с титуляр адв.М.Т. – пълномощник.
Представя писмени доказателства, подробно описани. Прави
доказателствени искания.
4
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника, с който е взето становище, че предявените
искове са изцяло неоснователни, поради което ги оспорва, както по
основание, така и по размер. Счита предявените искове за недопустими,
поради изтекла погасителна давност.
По отношение на главния иск оспорва твърдението, че по заявка на
„Еко-Хидро-90" ООД, гр.Пазарджик е доставен газьол за отопление - 17
980.00 литра и са съставени и подписани без забележки документи за
извършената доставка - Акцизен данъчен документ
№**********/14.12.2015г.; Документ за удостоверяване на предназначението
на акцизните стоки и точният адрес на мястото на доставката, Товарителница
№0006087/14.12.2015г. и Приемно-предавателна разписка
№**********/14.12.2015г. Оспорва истинността на представените документи.
Твърди, че е налице разминаване между описанието в Товарителницата -
маркиран дизел и посоченото във фактура №91000003645/17.12.2015г. -
газьол за отопление. Сочи, че действително, съгласно чл.327 ал.1 от
Търговския закон плащането на продажната цена следва да бъде изпълнено в
деня на предаването на стоката, освен ако между страните не е уговорено
друго. Твърди, че посочената фактура №91000003645/17.12.2015г. обаче не
носи подписа на представител на „Еко-Хидро-90" ООД, гр.Пазарджик, същата
не е изпращана и получавана от дружеството и не е осчетоводявана в
счетоводната програма на дружеството. Следователно издадената фактура не
подлежи на заплащане от страна на „Еко- Хидро-90" ООД.
Оспорва твърдението, че между „Арена - И.Т" ЕООД са налице трайно
търговски и договорни отношения. Напротив, в приложените към исковата
молба писмени доказателства липсват приложени повтарящи се договори за
доставка на стоки с един и същи предмет и условия, както и подадени заявки
за доставка на стоки от горепосоченото дружество.
Твърди, че липсва съгласие за обвързване между „Еко-Хидро-90" ООД
и „Арена - И.Т" ЕООД по отношение на фактура №91000003645/17.12.2015г.;
Товарителница №0006087/14.12.2015г. и Приемно-предавателна разписка
№**********/14.12.2015г. Твърди, че лицето И. П. П., посочено за получател
от името на ответното дружество, не е имало правомощия да разписва
документи - Товарителница и Приемно-предавателна разписка за получените
5
стоки, т.е. същите са подписани от лице без представителна власт, за което
прилага като писмени доказателства Допълнение към Трудов договор и
длъжностна характеристика. „Еко-Хидро-90" ООД се противопоставя изцяло
на действията на служителя И. П. П. по смисъла на чл.301 от Търговския
закон.
Отбелязва факта, че дружество „Химпродукт-13" ЕООД предявило
против „Еко-Хидро-90" ООД иск по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело
№1344/2019г. по описа на Районен съд - Пазарджик и с предявяване на
исковата молба по гр. дело №3259/2019г. по описа на Районен съд Пазарджик,
ответното дружество за първи път научило за наличието на тези документи -
фактура №91000003645/17.12.2015г.; Товарителница №0006087/14.12.2015г. и
Приемно-предавателна разписка №**********/14.12.2015г. Сочи, че към
исковата молба бил приложен Договор за продажба на вземане от 02.02.2016г.
на стойност 15642.60 лева, който не е връчван на дружеството, както и
уведомление за него и след подаване на отговора на исковата молба и
представяне на Договор за продажба на вземане от 02.02.2016г. на стойност
16960.61 лева, който им бил връчен и направените доказателствени искания,
ответникът сам преценил и оттеглил исковата си претенция и с Определение
№3037/17.10.2019г. районният съд прекратил производството по гр. дело
№3259/2019г. по описа на Районен съд - Пазарджик, а ответникът предявил
отново същия иск със Заявление по чл.410 от ГПК.
Сочи, че договорът за продажба на вземане от 02.02.2016г. на стойност
16960.61 лева и Уведомление към него, които се представили от „Еко-Хидро-
90" ООД с отговора на исковата молба по гр. дело №3259/2019г. по описа на
Районен съд - Пазарджик са представени като писмени доказателства по
настоящото гражданско дело.
По отношение на претенцията за лихва възразява, че „Еко-Хидро-90"
ООД не дължи лихва за забава, тъй като срок за заплащане на доставената
стока не е уговарян, но дори да се приеме, че е налице главно вземане,
дружеството би изпаднало в забава след покана, но такава не е отправяна.
На следващо място счита, че с оглед неоснователността на главния иск,
акцесорната претенция за дължима лихва се явява също неоснователна,
поради което я оспорва изцяло. Процесната фактура не е подписана от страна
6
на ответното дружество и не е получавана от същото, поради което същата е
недължима.
Взема становище по представените от ищеца писмени доказателства.
Прави доказателствени искания.
По разноските и доколкото в производството по чл.422 от ГПК се
решава въпросът с разноските в заповедното производство по чл.410 от ГПК
и на основание чл.78 ал.5 от ГПК прави възражение за реално заплащане на
разноските и за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и моли
при евентуално уважаване на исковата претенция да се намали и да се
присъдят разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на минималния
размер на дължимо адвокатско възнаграждение по чл.26 от Наредба за
заплащането на правната помощ в размер на 50.00 лева. Прави възражение за
превеждане на дължимите суми по настоящото съдебно производство по
посочена банкова сметка в „Алианц Банк" АД с титуляр адвокат М.Т., поради
липса на упълномощаване за това.
Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск
от „Химпродукт - 13" ЕООД, ЕИК ********* по чл.422 от ГПК за признаване
на установено, че „Еко-Хидро-90" ООД дължи на ищеца „Химпродукт 13"
ЕООД суми, както следва: сумата от 15642.60 лева - неплатена главница по
фактура №**********/17.12.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК - 27.03.2019г.
до окончателното изплащане на вземането, сумата от 5197.73 лева - законна
лихва за забава върху фактура №**********/17.12.2015г. за периода от
18.12.2015г. до 27.03.2019г. и разноски в размер на 2017.00 лева по ч. гр. дело
№1344/2019г. по описа на Районен съд - Пазарджик, от които 417.00 лева
държавна такса и 1600.00 лева адвокатско възнаграждение.
Моли да се присъдят в тежест на ищцовото дружество сторените от
„Еко-Хидро-90" ООД разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Представя писмени доказателства.
С Определение №1990/21.09.2020г., постановено в производството по
7
делото, на основание чл.219 ал.1 от ГПК е допуснато привличането на трето
лице помагач по делото, а именно: „Роял България“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, район Северен,
ул.“Ибър“№27, ет.1, представлявано от управителя Е. А. Д. и е конституирано
„Роял България“ ЕООД, ЕИК ********* като трето лице помагач по делото.
В срок по делото е постъпила молба от третото лице-помагач, чрез
пълномощника му, с която е заявил, че дружеството желае да встъпи в делото
на основание чл.226 ал.2 от ГПК като помагач на страната на ищеца. Заявява,
че признава за действителна и редовна извършената цесия между
"ХИМПРОДУКТ 13" ЕООД и "РОЯЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, обективирана в
Договор за прехвърляне на вземане от 27.04.2020г. Сочи, че съгласно
законовата разпоредба на същия член, прехвърлянето има действие спрямо
третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор.
Твърди, че от момента на уведомяването /т.е от 04.05.2020г./ кредитор
на ответното дружество "ЕКО-ХИДРО-90" ООД е станало дружеството –
трето лице помагач. Тъй като спорното право е прехвърлено в хода на висящ
установителен процес, производството по делото следва да продължи своя
ход между първоначалните страни по заповедното производство.
По отношение на предявения иск и представените с него доказателства
заявява, че счита искът за допустим, основателен и напълно доказан. Сочи, че
видно от приложените с исковата молба писмени доказателства - акцизен
данъчен документ №**********/14.12.2015г., документ за удостоверяване на
предназначението на акцизните стоки и точния адрес на мястото на
доставката, товарителница №0006087/14.12.2015г. и приемо-предавателна
разписка №**********/14.12.2015г., надлежно разписани от представител на
купувача без забележки и възражения, "АРЕНА- И. Т." ЕООД е доставило на
дата 14.12.2015г. 17980 литра маркиран дизел в базата на ответника,
находища се в гр.Пазарджик, ул."Заводска" №41 /Асфалтова база/. Твърди, че
това обстоятелство се потвърждава и от представената с настоящата молба
справка от електронна система „контрол на горивата", което е важно
доказателство по делото, тъй като всяка доставка се контролира от НАП,
именно чрез тази система.
8
Сочи, че подаването на информация пред НАП за доставени/получени
течни горива е задължение, регламентирано в чл.118 ал.10 ЗДДС, според
който данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни
горива е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за
доставката и движението на доставените/получените количества течни
горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на
данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата
по електронен път с квалифициран електронен подпис. От тази норма следва,
че ЕДД се подават за доставени/получени течни горива, посредством
уникален контролен номер на е- АДД, от което може обосновано да се
заключи, че ищецът е доставил на ответника течните горива, декларирани
пред НАП. Ответното дружество е декларирало пред НАП данни за
доставката и движението на доставените- получените количества и видове
течни горива /видно от приложената електронна справка/, което има правното
значение на признание и за получаването на процесните стоки.
Издадена е от "АРЕНА - И. Т." ЕООД фактура
№**********/17.12.2015г. на обща стойност 15642,60 лева с ДДС като е
заплатило на държавния бюджет ДДС в размер на 2607,10 лева и АКЦИЗ в
размер на 899 лева.
Твърди, че без правно значение е, че фактурата не е подписана от
купувача-ответник, защото цената се дължи не защото е издадена фактура, а
защото е извършено доставянето на описаните в нея стоки.
Сочи, че няма правна и житейска логика, доставчикът-продавач да
заплаща на фиска ДДС и АКЦИЗ по фактура, по която не е извършена реална
доставка, респ. сделка.
Твърди, че безспорно по делото е, че ответното дружество не е
заплатило дължимата цена за доставено гориво в един дълъг период от време
- от датата на фактурата 17.12.2015г. до датата на входиране на Заявление по
чл.410 от ГПК - 19.12.2019г., т.е. 4 години. В тази връзка ирелевантен по
делото е доводът на ответника, че в счетоводството няма заведени неплатени -
дължими суми към "АРЕНА- И. Т." ЕООД.
Моли съда да уважи изцяло така предявения иск.
9
Представя писмени доказателства. Прави доказателствено искане.
В проведените по делото съдебни заседания пълномощникът на ищеца
поддържа изцяло предявения иск и моли съда да го уважи като основателен и
доказан. Претендира разноските. Представя Списък на разноските по чл.80 от
ГПК, ведно с документи за същите. Излага съображения по съществото на
правния спор.
Процесуалният представител на третото лице помагач взема становище,
че предявеният иск е изцяло доказан и моли съда да постанови съдебен акт, с
който да го уважи и да им присъди направените разноски.
Ответното дружество, чрез процесуалния си представител, моли съда да
отхвърли предявения иск като недоказан и да им присъди разноските по
представения списък по чл.80 от ГПК. Доводи по същество са изложени в
приложената писмена защита.
Съдът, след като се запозна с твърденията на ищеца, с възраженията на
ответника и със становището на третото лице помагач и като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
На 18.12.2019 год., ищцовото дружество „ХИМПРОДУКТ 13“ ЕООД е
подало по пощата Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, постъпило в съда на 19.12.2019г., срещу ответника „ЕКО-ХИДРО-90“
ООД, в качеството му на длъжник, въз основа на което е образувано ч.гр.дело
№5067/2019г. по описа на Пазарджишкия районен съд. Същото е било
уважено и Пазарджишкият районен съд е издал Заповед №2835 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК на 20.12.2019год., с която е
разпоредил ответникът-длъжник да заплати на ищеца-заявител и кредитор
следните суми: 15642,60 лева - главница, законна лихва върху главницата от
15642,60 лв., а именно 4762,31 лв. за периода от 18.12.2016 г. до 18.12.2019г.,
законна лихва от подаване на заявлението – 19.12.2019г. до изплащане на
вземането, както и съдебни разноски – държавна такса в размер на 409.00 лв.
и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал.8
от ГПК, във връзка с чл.26 от Наредбата за заплащане на правна помощ в общ
размер на 1600 лева.
Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: по фактура
10
№**********/17.12.2015г. за продажба и доставка на гориво. Срещу така
издадената заповед за изпълнение ответното дружество е подало в срока по
чл.414 ал.2 от ГПК възражение, че не дължи изпълнение на вземането по
издадената заповед за изпълнение.
С оглед дадените му указания и в законния едномесечен срок,
търговското дружество-ищец е предявило настоящия установителен иск с
правно основание чл.415 ал.1 от ГПК, поради което искът е процесуално
допустим и следва да бъде разгледан.
По съществото му, съдът приема следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на
14.12.2015г. трето, неучастващо по делото лице, а именно търговското
дружество "АРЕНА - И. Т." ЕООД е продало и доставило на ответника „ЕКО-
ХИДРО-90“ ООД газьол за отопление /маркиран дизел/ с количество от 17980
литра. За така извършената доставка са съставени следните документи:
Акцизен данъчен документ №**********/14.12.2015г., Документ за
удостоверяване на предназначението на акцизните стоки и точния адрес на
мястото на доставката, Товарителница №0006087/14.12.2015г. и Приемо-
предавателна разписка №**********/14.12.2015г., подписани, без забележки
и възражения, от служител на ответника-купувач. За извършената търговска
сделка е издадена данъчна фактура №**********/17.12.2015г. на обща
стойност 15642,60 лева с ДДС. По тази доставка на гориво, дружеството
"АРЕНА- И. Т." ЕООД е заплатило на държавния бюджет сумата в размер на
899 лева като акциз.
Горивото от 17980 литра е доставено на датата 14.12.2015г. в
гр.Пазарджик, ул."Заводска" №41 - Асфалтова база на ответника. Същото е
получено от лицето И. П. П., с ЕГН ********., който към датата 14.12.2015г. е
бил работник на трудов договор в ответното дружество на длъжност
„работник производство на асфалтови смеси“ и е подписал първите четири от
горепосочените документи, според отделените като безспорни обстоятелства
между страните, съгласно протоколното определение от 24.11.2020г.
Извършената доставка и мястото й се установяват и от приетите по
делото електронната система „контрол на горивата", справка на ТП на НАП
11
Пловдив, Справка на „Джи Пи Ес България“ АД и извадка от Гугъл мапс.
Подаването на информация пред НАП за доставени/получени течни
горива е задължение, регламентирано в чл.118 ал.10 от ЗДДС, според който
данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива е
длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката
и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за
промяната в тях като данните се подават на датата на данъчното събитие или
на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с
квалифициран електронен подпис. ЕДД се подават за доставени/получени
течни горива, посредством уникален контролен номер на еАДД, от което
може да се направи извод, че "АРЕНА- И. Т." ЕООД е доставил на ответника
течните горива, декларирани пред НАП. Това е видно и от приетото по делото
и неоспорено писмо изх.№11-00-1610/08.12.2020г. на ТД на НАП – Пловдив.
От последното се установява и това, че получаването на горивото е
потвърдено с издаден ЕДП №0021-1268816/14.12.2015г. от получател „Еко-
Хидро-90“ ООД с място на получаване друг обект без ЕСФП, гр.Пазарджик,
предал - "АРЕНА- И. Т." ЕООД с транспортното средство рег.№РВ4754РА
/което е и транспортното средство по процесната товарителница/.
С Договор за продажба на вземане от 02.02.2016г. "АРЕНА - И. Т."
ЕООД в качеството си на Цедент е прехвърлило на ищеца "ХИМПРОДУКТ
13" ЕООД като цесионер вземания си от ответника „ЕКО-ХИДРО-90" ООД в
размер на 16960,61 лева, дължими за извършени доставки на газьол за
отопление към 31.12.2015г. по договор за доставка. Съгласно чл.2 ал.1 от
договора, прехвърленото вземане преминава в патримониума на цесионера,
ведно с принадлежностите му, включително с изтеклите законни лихви. В
исковата молба ищецът признава за извършено частично плащане по
предходна фактура и твърди, че неплатеният остатък от прехвърлените му
вземания е само по процесната доставка на газьол от 14.12.2015г. и издадена
фактура №**********/17.12.2015г. на стойност 15642,60 лева с ДДС.
С Уведомление по чл.99 ал.3 от ЗЗД, ответникът „ЕКО-ХИДРО-90"
ООД е бил уведомен за извършената цесия. С писмо изх.№133/17.02.2016г.,
ответното дружество „ЕКО-ХИДРО-90" ООД признава за получаването на
уведомлението за извършената цесия и отказва плащане с твърдението, че
след направена счетоводна справка, няма никакви задължения към цедента
12
"АРЕНА - И.Т." ЕООД към 31.12.2015г.
С Договор за прехвърляне на вземане от 27.04.2020г., ищецът
„ХИМПРОДУКТ 13“ ЕООД като цедент е прехвърлил на третото лице
помагач „РОЯЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като цесионер вземането си, ведно с
принадлежностите му, срещу ответника „ЕКО-ХИДРО-90“ ООД по
процесната фактура. Следователно от момента на уведомяването, в случая от
04.05.2020г. кредитор на ответното дружество "ЕКО-ХИДРО-90" ООД е
станало дружеството – трето лице помагач. Предвид на това, че спорното
право е прехвърлено в хода на висящия процес по предявения установителен
иск, производството по делото е продължило своя ход между първоначалните
страни, които са страни и по заповедното производство.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-икономическата експертиза се установява, че при проверката в
счетоводството на „Арена - И.Т.“ ЕООД е констатирало, че процесната
фактура №**********/17.12.2015г., издадена на „Еко-Хидро-90“ ЕООД е
осчетоводена. Фактурата е включена в дневника за продажби на „Арена -
И.Т.“ ЕООД. За начисления ДДС при извършена облагаема доставка е
подадена в срок към НАП месечна справка-декларация по ЗДДС, в която е
включена сумата на процесната фактура. По партидата на ответника няма
отразено извършено плащане по процесната фактура. „Арена - И.Т.“ ЕООД е
платило дължимия акциз на доставчика си Инса Ойл като същият е включен в
издадената от Инса Ойл фактура от 09.12.2015г. като част от стойността на
сделката покупко-продажба. Вещото лице е изчислило, че мораторната лихва
за забава на плащане на главница от 15642,60 лева за периода 18.12.2016г.-
18.12.2019г. е равна на 4762,68 лева.
От допълнителното заключение на вещото лице се установява, че
процесната фактура не е осчетоводена в счетоводството на ответника. През
2015г. „Арена - И.Т.“ ЕООД е издало на ответника „Еко-Хидро-90“ ООД 65
броя фактури с основание „газьол за отопление“ и 4 броя с основание „услуга
по договор“. Процесната фактура е последната издадена от „Арена - И.Т.“
ЕООД на ответното дружество за газьол за отопление. Фактурите са
включени в дневниците за продажби на „Арена - И.Т.“ ЕООД в месеца на
издаването им. За начисления ДДС при извършена облагаема доставка е
13
подадена в срок към НАП месечна справка-декларация по ЗДДС.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи:
Съдът приема за безспорно установено по делото, че между третото,
неучастващо по делото лице – търговското дружество „Арена - И.Т.“ ЕООД,
от една страна, като продавач и ответникът „Еко-Хидро-90“ ООД, от друга
страна, като купувач, на датата 14.12.2015г. е бил сключен договор за
търговска продажба, във връзка с който са издадени процесните цитирани по-
горе документи, както и процесната данъчна фактура
№**********/17.12.2015г. Документите са подписани от страните. Стоката е
приета от ответника, без възражения и без противопоставяне. В конкретния
случай дори и лицето, получило процесната стока-газьол за отопление – И. П.
П. да е действало от името на ответника без представителна власт, то
ответникът, като търговец, като е узнал това обстоятелство, не се е
противопоставил своевременно. С това, същият е потвърдил действията и
извършената търговска продажба ангажира ответника, като страна-купувач по
нея, съгласно разпоредбата на чл.301 от ТЗ.
Процесната фактура е надлежно осчетоводена в счетоводството на
дружеството-продавач. Заплатен е и дължимият акциз.
Ответното дружество не е изплатило нито на продавача „Арена – И.Т.“
ЕООД, нито на новия си кредитор - цесионера по Договора за цесия от
02.02.2016г. и ищец по делото „Химпродукт 13“ ЕООД дължимата продажна
цена по процесната фактура. Няма данни, а и възражения, по делото за
плащане към най-новия кредитор – третото лице помагач по делото и
цесионер по Договор за цесия от 27.04.20120г. - „Роял България“ ЕООД.
Установи се по делото, че стоката по фактурата – газьол за отопление - е била
получена от ответника и същият е следвало да заплати стойността й в деня на
доставката – 14.12.2015г. или в деня на издаване на фактурата – 17.12.2015г.,
съгласно разпоредбата на чл.327 ал.1 от ТЗ и при липсата на друга уговорка в
случая.
Вземането по процесната фактура за претендираната главница в размер
на 15642,60 лева не е погасено и съществува и към настоящия момент. Затова
исковата претенция ще следва да се уважи изцяло.
14
Върху главницата от 15642,60 лева се дължи и законната лихва, считано
от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 19.12.2019 год. и до
окончателното изплащане на сумата.
Ответникът е в забава по отношение на задължението по процесната
фактура от деня на издаването й /друг уговорен между страните срок не е
отразен във фактурата/. Поради това съществува и вземането на ищеца
спрямо ответника по чл.294 ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.86 от ЗЗД - за
обезщетение за забавено плащане за претендирания със заявлението и с
исковата молба период, а именно от 18.12.2016 год. до 18.12.2019 год. Така
съществува и вземането на ищеца от ответника за мораторна лихва в
претендирания размер от 4762,31 лв. /потвърден и от заключението на вещото
лице/. Претенцията като основателна ще следва да се уважи изцяло.
Неоснователно е направеното от пълномощника на ответника в
писмения отговор възражение за изтекла погасителна давност. Процесната
доставка е извършена на датата 14.12.2015г., а фактурата за нея е издадена на
17.12.2015г. От този момент и до подаването на заявлението по чл.410 от
ГПК, от който момент искът с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК се счита
за предявен – 19.12.2019г., не е изтекъл предвидения в закона петгодишен
давностен срок за главницата. Претендираната от ищеца мораторна лихва е за
период от три години преди предявяването на иска, поради което и за това
вземане не е изтекла тригодишната погасителна давност.
За неоснователно съдът счита възражението на процесуалния
представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на пълномощника на ищеца. За този си извод, съдът има предвид както цената
на исковите претенции, така и цялостното развитие на производството по
делото, неговата продължителност във времето, правната му и фактическа
сложност.
Предвид изхода на делото, ответникът дължи на ищеца направените от
него разноски в заповедното производство, в обезпечителното производство
и в настоящето исково производство в размер общо на 4937 лева, съгласно
представения Списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените платежни
документи.
С оглед разпоредбата на чл.78 ал.10 от ГПК не следва да се уважава
15
искането на третото лице помагач за присъждане на разноски по делото.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
По иска на „ХИМПРОДУКТ 13“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Пловдив 4023, район Тракия, ж.к.“Тракия“,
ул.“Шипка“ №7, вх.В, ет.8, ап.38, представлявано от управителя Ж. Г. Н., с
ЕГН *********, чрез адв.М.М. Т., със служебен адрес: гр.Пловдив 4003,
бул.“Марица“ №69, ет.1, офис 3 против „ЕКО-ХИДРО – 90“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик 4400, ул.“Асен
Златарев“ №12, представлявано от управителя Г. С. Д., с правно основание
чл.415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.327 ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.318 ал.1 от
ТЗ и чл.294 ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.86 от ЗЗД, във връзка с чл.99 от ЗЗД:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „ЕКО-ХИДРО-90"
ООД, ЕИК *********, че дължи на "ХИМПРОДУКТ 13" ЕООД, ЕИК
*********, по заповедното производство - ч.гр.дело №5067/2019г. по описа
на Районен съд - Пазарджик, както следва: сумата от 15642,60 лева -
неплатена главница по фактура №**********/17.12.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК - 19.12.2019г. до окончателното изплащане на вземането;
сумата 4762,31 лева - законна лихва за забава по фактура
№**********/17.12.2015г. за периода от 18.12.2016г. до 18.12.2019г., за които
е издадена Заповед №2835 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК от 20.12.2019 год. по ч.гр.дело №5067/2019 год. по описа на
Пазарджишкия районен съд.
ОСЪЖДА „ЕКО-ХИДРО – 90“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пазарджик 4400, ул.“Асен Златарев“ №12,
представлявано от управителя Г. С. Д. да заплати на „ХИМПРОДУКТ 13“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив
4023, район Тракия, ж.к.“Тракия“, ул.“Шипка“ №7, вх.В, ет.8, ап.38,
представлявано от управителя Ж. Г. Н., с ЕГН ********* направените
разноски в заповедното производство, в обезпечителното производство и в
16
настоящето исково производство в размер общо на 4937 лева.
Банкова сметка за плащане: IBAN: BG*BUIN********, BIC:
BUINBGSF, АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ АД, с титуляр адв.М.Т. –
пълномощник на „ХИМПРОДУКТ 13“ ЕООД, ЕИК *********.
Производството по делото е с участието на трето лице помагач - „Роял
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, район Северен, ул.“Ибър“№27, ет.1, представлявано от
управителя Е. А. Д..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
17