Р Е Ш
Е Н И Е
№ 362/08.12.2017год. град Перник
В И М Е
Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Пернишкият окръжен съд, III-състав , гражданска колегия, в публично заседание на 08.11.2017 год ./ осми ноември през две хиляди и седемнадесета година
/в следния състав:
Председател: Милена Даскалова
Членове: Рени Ковачка
Радост Бошнакова
Секретар: Катя
Станоева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Ковачка въззивно
гр.дело № 550 по описа за 2017год. , за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 418/02.06.2017год., постановено по гр.дело № 02585/2016год., П.
районен съд е признал за установено по
отношение на С.П., В.Т. и М.Р., че В. Й. К., починал на ***год., наследодател
на ищцата Е.Г.К., на основание договор за продажба от ***год., договор за
продажба от ***год., договор за продажба от ***год. и договор за продажба от ***год.
е бил собственик към момента на включване в ТКЗС през 1956-1957год. на ливади,
находящи се в *** /сега ***/ –ливада от
1 дка при съседи: братя П., А. М., К. С., д.р Л., И. П. и Р. Н. , ливада от 805
кв.м. при съседи: братя П., братя А. и Л., морени и купувача: В. Х., ливада от
153 кв.м. при съседи: И. П., братя П. и купувача В. Х. и ливада от 1370 кв.м.
при съседи: път за хижа С., купувача В. Х., братя А. и братя А., които са имали
обща граница и са съставлявали една обща ливада
от 6 дка, граница на същата показана със син цвят на комбинираната схема
към заключението на съдебно-техническата експертиза, приподписана от съда и
представляваща неразделна част от решението, реална част от която ливада попада
в понастоящем съществуващ поземлен имот № *** по КВС на ***.
Със същото решение съдът е осъдил С.П.
, В.Т. и М.Т. да заплатят на Е.К. сумата
от 1450 лева разноски по делото.
Недоволни от така постановеното решение са останали ответниците, които го обжалват изцяло. По
изложените в жалбата оплаквания, жалбоподателите моли първоинстанционното решение да бъде
отменено и постановено ново за отхвърляне на предявения против тях иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ , ведно с произтичащите от това последици. С допълнителна
молба е направено възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на адвокат пълномощника на противната
страна с искане за неговото намаляване.
Ответницата по жалбата оспорва същата, счита първоинстанционното решение за
правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди като такова като й
присъди направените по делото разноски.
При извършената служебна
проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът
установи, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо ,
поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността му въз основа
на наведените в жалбата доводи:
Предявеният пред районния съд е с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Ищцата в настоящото производство- Е.К. е
поискала от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответниците, че нейният наследодател – В. Й. К. – починал на ***год. е бил собственик към момента на обобщаване на
земята – внасянето й в ТКЗС на имот,
понастоящем съставляващ поземлен имот № *** по картата на възстановената
собственост . Ищцата е твърдяла , че съществуващият понастоящем и възстановен на ответниците по реда на ЗСПЗЗ
поземлен имот № *** по картата на възстановената собственост съставлява част от имот с обща площ от 6.000дка, образуван от
няколко съседни имота, закупени от нейния наследодател в периода 1941-1943 год.
С молба , депозирана на 25.07.2016год. ищцата е конкретизирала , че процесния
имот - № *** съставлява ЧАСТ от закупените от нейния наследодател земеделски имоти в землището на ***, а именно:
ливада в м.“ ***“ с площ от 1.000дка при
съседи:братя П., А. М., К. С., д-р Л., И. П. и Р. Н., ливада с площ от 805
кв.м. в м.“ ***“ при съседи: братя П.,
братя А. и Л., морени и В. К., 153 кв.м.
от ливада на Й. Х. и Т. А. в м.“ ***“ при размери: 9 м по границата на И. П.,
34 м по границата на братя П., по границата на В. К.-също 34 м при съседи: И. П.,
братя П., В. К. и ливада в *** от 1370 кв.м.
при съседи: изток-път за хижа С. и В. К., братя А. и братя А..
Ответниците са изразили становище за неоснователност на така предявения иск. Оспорили са собствеността
на ищцата и на нейния наследодател върху процесния имот , оспорили са твърдението
че същия представлява част от общ недвижим имот с площ от 6 дка, собственост на наследодателя на ищцата
, твърдяната идентичност между имотите, описани в придобивните сделки, заявения
за възстановяване и възстановения с Решение
на общинската служба по земеделие от ***год. имот, както и твърдението че
процесния имот- № *** представлява част от този общ имот с площ от 1958 дка.
Ответниците са твърдели, че са собственици на имот № ***, собствеността върху
който им е възстановена по надлежния за това административен ред.,както и
нищожност на сделките, на които се
основава ищцата поради липса на установената от закона форма.
Районният съд е уважил така предявения иск като е приел , че възстановеният
на ответниците по реда на ЗСПЗЗ имот № ***
е бил собственост на наследодателя на
ищцата В. К. към момента на образуване на ТКЗС доколкото съставлява част от закупените от него с договорите от ***г., *** г., *** г. и ***год.
земеделски имоти , също възстановени на ищцата по реда на ЗСПЗЗ.
От представеното по делото Удостоверение № 2394/***год. се установява , че
ищцата е наследник на В. Й. Костов, починал на ***год. Със заявление вх.№ 3025
майката на ищцата-Х. Й. , в качеството й на наследник на В. К. , е заявила за
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на
земеделски имот в землището на *** , а именно ливада с площ от 6.000дка. Към
заявлението е представено Удостоверение за наследници № 267/***год. , договор за продажба на
недвижим имот от ***год., договор за продажба на недвижим имот от ***год.,
договор за продажба на недвижим имот от ***год., договор за продажба на
недвижим имот от ***год., договор за продажба на недвижим имот от ***год., Два
договора за продажба на недвижим имот от
***год., договор за продажба на недвижим имот от ***год. , три броя Записки за
вписване но договор за продажба на недвижим имот с дата ***год. , нотариален акт за
дарение № **, том- **, дело № 1730/83
год. По така постъпилото заявление е постановено Решение № 3/06.08.1998год., с
което е възстановено правото на собственост на наследници на В. Й. К. в
съществуващи / възстановими/стари реални граници върху ЛИВАДА
от 6.000дка в землището на ***.
По делото е представено Удостоверение
№ 84/***год. , от което се установява , че ответниците са наследници
на Р. Г. П., б.ж. на ***, починал на ***год.
Със заявление № 1273/***год.
наследодателят на ответниците е заявил за възстановяване на собствеността върху
притежавани от него земеделски имоти в землището на *** с обща площ от 20.552
дка , от които и 1.000дка в ***. Към заявлението е представил и Декларация по
чл.12 от ЗСПЗЗ. По така постъпилото заявление са постановени няколко решения от
ОСЗ, едно от които е и Решение № 1722/***год. , с което е възстановено правото
на собственост на Р. Г. П. в съществуващи
/възстановими/стари реални граници
върху ливада с площ от 0.565 дка в ***, съставляващ имот № *** по
картата на землището при граници: имот № ***, представляващ ливада на земи по
чл.19 от ЗСПЗЗ, имот № ***, др. селищна тер.на
Кметство ***, № *** Полски път на Община –П. и имот № *** др.селищна
тер. на Кметство ***. Към решение е издадена и скица № Ф00866/***год. Въз
основа на цитираното по-горе Решение № 1722 ответниците са се снабдили и с
констативен нотариален акт за собственост-
№ ***, том-II, рег.№ ***,дело № 312/ 2011год.
Не се спори по делото, а това се установява от представените по делото
документи, че по повод искане от ***год.
за трасиране на имот № *** е установено, че имотът е напълно застъпен от
съществуващите на терена огради. Горната
констатация е обективирана в протокол от ***год., приложен по делото и схема на
застъпване. Касае се за установено застъпване на имот № *** с 0.243 дка от имот
№ ***, собственост на Кметство *** и 0.288дка от имот № ***- собственост на с.К..
Невъзможността за извършване на трасирането е констатирано и с протокол от ***год.
на Община П..
От приложено по делото становище на ОСЗ-Перник
с изх.№ 14/***год. се установява, че по повод заснемане на имота, възстановен на ищцата с Решение №
3/***год. е установено , че същият
попада върху имоти с № ***, № ***, № ***,
№ ***, № ***, № 12060, № ***, №***, № *** № ***, № *** , № ***, както и върху
имот № ***, възстановен по реда на ЗСПЗЗ
на ответниците като наследници на Р. Г.
П..
Предявеният пред районния съд
иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е
установителен и уважаването му предпоставя да бъде доказано от ищцата че
процесния земеделски имот е бил собственост на нейния наследодател към момента на образуване на ТКЗС на
твърдяното от нея основание.
Ищцата твърди, че нейният наследодател В. К. е бил собственик на процесния
имот към момента на колективизацията му на основание покупко-продажба . Твърди
също така ,че процесния имот № *** съставлява част от заявения за
възстановяване и възстановен на наследници на В. К. имот, целият от 6.000дка, който наследодателят й е закупил в периода
1939-1942год. Основателно е оплакването във въззивната жалба, че ищцата не е
доказала по категоричен начин , че възстановеният на ответниците имот № ***
съставлява част от закупените от нейния наследодател с договор за
покупко-продажба от ***год., договор за
покупко-продажба от ***год., Договор за покупко-продажба от ***год. и договор
за покупко-продажба от ***год. земеделски имоти, респ. че В. К. е бил
собственик на този имот към момента на образуване на ТКЗС в с.К..
От представения по делото договор за продажба на недвижим имот от ***год.
се установява, че на цитираната дата наследодателят на ищцата-В. К. е закупил
от М. Г. ливада с площ от 1.000дка в м.“ ***е“ в землището на *** при съседи:
братя П., А. М., К. С., Л., К. П. и Р. Н.. На ***год. наследодателят на ищцата
е закупил от И. С., И. З. и П. З. ливада от 805 кв.м., находяща се в м.“ ***“ в
землището на *** при съседи: Братя П., морени и В. К. и това е видно от Договор
за продажба от същата дата. На ***год. наследодателят на ищцата е закупил и 153
кв.м. в м.“ ***“ в землището на *** при размери: 9 м по границата на И. П., 34
м по границата на братя П., по границата на В. К.-също 34 м при съседи: И. П.,
братя П., В. К. при съседи: И. П., братя П. ,братя П. и В. К., която продажба е обективирана в договор от ***год.
С договор за продажба на недвижим имот от ***год. наследодателят на ищцата е
закупил и ливада в м.“ ***“ в землището на *** с площ от 1370 кв.м. при съседи:
път за хижа С. и В. К., братя А., път и братя А.. Видно от приложените по
делото Записки № 68 , № 69 и № 77 и трите от ***год., договорите за продажба на недвижим
имот от ***год., от ***год. и ***год. са
вписани на основание чл.25 от Закона за допълнение на Закона против
спекулата с недвижими имоти. Неоснователно
се твърди от ответниците-жалбоподатели в настоящото производство, че договорите
на които се позовава ищцата са нищожни , тъй като не са сключени в предвидената
по закон форма. Договорите от ***год., ***год. и ***год. за продажба на недвижими имоти са сключени преди
06.12.1941год. и съгласно чл.25 от Закона за допълнение на Закона против
спекулата с недвижими имоти е следвало да бъдат вписани, за да бъдат валидизирани. Такова вписване е
извършено на ***год. , тоест в тримесечния срок от влизане в сила на нормата на
чл.25, приета със Закона за допълнение на Закона против спекулата с недвижими
имоти , публ. в ДВ бл.79/09.04.1943год, изтичащ на 09.07.1943год. От момента на
вписване на договорите е настъпил и транслативния ефект относно правото на
собственост върху земеделските имоти, предмет на продажбата.
Различно стои въпроса с договора за
продажба на недвижим имот от ***год.
Същият не е сключен в изискуемата се нотариална форма, която след
1910год. на основание изменението на
чл.219 от ЗЗД / отм./ е задължителна за
прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти. Тъй като договорът е
сключен след 06.12.1941 год. , то
той не се обхваща от валидиращите закони , поради което не е подлежал
на вписване . С оглед на това и противно
на възприетото от районния съд, настоящият съдебен състав приема, че договорът
от ***год. не може да легитимира купувача, в случая наследодателя на ищцата
като собственик на ливада с площ от 1 370 дка в м.“ ***“ в землището на ***,
защото не е сключен в предвидената по закон нотариална форма. Тя е условие за
действителност на сделката, поради което неспазването й я прави нищожна и като
такава не е произвела целения прехвърлителен
ефект относно правото на собственост. За разлика от имота , предмет на договора от ***год. , земеделските имоти,
предмет на останалите три договора са валидно продадени на наследодателя на
ищцата . Последният се легитимира като техен собственик към 11.05.1943год. , а и към релевантния за
спора момент- образуване на ТКЗС в ***
през 1956-1957 год. /видно от свидетелските показания по делото/.
Настоящият състав счита , че не следва да бъде обсъждана при условията на
евентуалност възможността наследодателят на ищцата да е придобил собствеността върху описаните в
договорите за продажба земеделски имоти
по давност, тъй като такова придобивно основание не е наведено. Изрично както в
исковата молба, така и в допълнителна, уточняваща молба от 25.07.2016год. , ищцата е посочила , че нейният наследодател е бил
собственик на процесния имот въз основа покупко-продажба, но не и че е придобил собствеността върху него по
давност.
Установеното по-горе, а именно правото на собственост на наследодателя на
ищцата върху ливада с площ от 1.000дка в м.“ ***“ , ливада с площ от 805 кв.м.
в м“ ***“ и ливада с площ от 153 кв.м. в същата местност и трите в землището на
*** не е достатъчно за уважаването на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ . Доколкото
предмет на иска е установяване правото на собственост към един минал момент
върху конкретен имот, в случая № *** по картата на възстановената собственост,
то следва да бъде установена пълна или частична идентичност между земеделските
имоти, собственост на наследодателя на ищцата и възстановения по реда на ЗСПЗЗ
имот на ответниците- № ***. Основателно
е оплакването във въззивната жалба , че такава идентичност не е установена . По
делото е изготвена и изслушана съдебно-техническа експертиза, в която се
съдържа категоричен извод за липса на идентичност между имота, предмет на договор за продажба от *** год.
и имот № ***. Изготвеното от вещото лице заключение не
е оспорено и оборено по надлежния ред ,
поради което настоящия състав се позовава на него като компетентно дадено. Тази
констатация на вещото лице не се
опровергава от други, събрани по делото гласни или писмени доказателства. По делото липсват писмени доказателства , от
които да се направи различен от направения
извод на вещото лице относно местоположението на имота, описан в договор за
продажба от ***год. и идентичността му с имот № ***. Основание за това съдът не намира
и в показанията на разпитаните по делото свидетели , които са твърде общи и лишени от конкретика.
Макар и да не е отречена по
категоричен начин, идентичност / пълна
или частична / между имотите, предмет на договорите за продажба от *** и ***год.
и имот № *** по картата на възстановената собственост не се установява от цитираната
по-горе съдебно-техническа експертиза. В последната изрично е посочено , че доколкото няма
графични данни за конфигурацията и
съседите на имотите по двата договора, не може да се направи извод за
припокриването им с имот № ***. Данни относно местоположението и конфигурацията
на тези два имота към настоящия момент не могат да се почерпят и от събраните
по делото писмени доказателства, както и по показанията на свидетелите Г. Т. и
Х. И. по посочените по-горе причини. Безспорно е ,че извода за идентичност между
имотите следва да бъде направен въз
основа на всички събрани по делото доказателства и именно след тяхната съвкупна
преценка съдът намира ,че твърдяната от ищцата идентичност не е установена по делото,
а това е в нейна тежест.
Наличието или липсата на идентичност на имот № *** с имота по договор за
продажба от ***год. съдът не обсъжда , тъй като не се доказа по делото наследодателя на ищцата да е бил собственик
на имот в м. „ ***“ с площ от 1370 кв.м.
към момента на образуване в ТКЗС.
Доколкото не се установи по делото , че процесният имот № *** по картата на
възстановената собственост е част от имотите по договори за продажба от ***год., ***год. и ***год. ,
собственост на наследодателят на ищцата към момента на образуване на ТКЗС в ***, то искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв. Достигайки
до противен извод, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно
решение, което следва да се отмени изцяло като вместо него се постанови ново за
отхвърляне на предявения от Е.К. иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, ведно с
произтичащите от това последици.
Предвид изхода на делото и направеното в тази връзка искане в полза на жалбоподателите следва да бъдат присъдени
разноски за двете съдебни производства, които са общо в размер на 1030 лева.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 418/02.06.2017год., постановено по гр.дело № 02585/2016год. по описа на П.
районен съд като ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от Е.Г.К.
с ЕГН ********** със съдебен адрес *** чрез адв. Е.А.-САК иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за признаване за
установено по отношение на С.Г.П. с ЕГН *********** от ***, М.Р.Т. с ЕГН **********
от *** и В.Р.Т. с ЕГН ********** от ***, че В. Й. К., починал на ***год. е бил
собственик към обобществяването му на земеделски имот, понастоящем съставляващ
поземлен имот № *** по картата на възстановената собственост на с.К. като НЕСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Е.Г.К. с ЕГН ********** със съдебен адрес *** чрез адв. Е.А.-САК ДА
ЗАПЛАТИ на С.Г.П. с ЕГН *********** от ***, М.Р.Т. с
ЕГН ********** от *** и В.Р.Т. с ЕГН ********** от *** сумата от 1030 лева
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: